Датата 2 септември 2020 година, за съжаление, завинаги ще остане в българската памет. Защото нашата история ясно показва, че там, където се е проляла дори и една капка кръв забрава никога не идва. А в горещото начало на септември станахме свидетели на брутално полицейско насилие и репресии, невиждани в годините на прехода. Такива кадри обикновено сме свикнали да наблюдаваме само по екраните на телевизорите си и то когато става дума за демонстрация някъде зад граница - обгазени журналисти, арестувани репортери, задушени млади хора, проснати на асфалта, водно оръдие, извадено да стои заплашително и очаквателно в центъра на София, наредени край стената арестувани младежи и картина на още десетки безобразия. Всичко това моментално се оказа тема на ожесточен политически разговор и на прехвърчането на взривоопасни искри между МВР и президента, но преди да поговорим за това просто трябва да разположим нещата в контекст.
На 2 септември Отровното трио беше отправило призив за Велико Народно Въстание срещу властта на мутрите и още от сутринта пространството пред парламента започна да гъмжи от народ. Още тогава започнаха първите сблъсъци - при опитите на хората да разкъсат полицейската верига и да нахлуят в Партийния дом униформените използваха сълзотворен газ. Резултатът беше трагичен - вятърът разнесе токсичното вещество и така обгазени се оказаха журналисти, случайни зрители, дори самите полицаи. Още тогава се видя нещо много странно в тактиката на полицейските сили - те оставяха провокаторите да правят каквото си искат, а малко след това арестуваха брутално съвсем обикновени граждани, които не са се провили в абсолютно нищо. Големият пик и проблем обаче дойдоха вечерта. Между 19 и 22 часа пред Министерския съвет се бяха събрали десетки хиляди граждани на най-многобройният вероятно дотук протест. Вероятно тази картина стресна страхливците във властта или пък те по-рано знаеха, че се очаква маса народ и привечер започна мрачната част от протеста. Появиха се лумпени, които близо час и половина замерваха полицията с бомбички, павета, камъни, пиратки, бутилки и всякакви други подръчни средства. Час и половина полицаите не реагираха по никакъв начин, а само вдигаха щитове пред себе си. Ситуацията ескалира драматично. Тогава униформените тръгнаха в контранастъпление. Именно там се случи другото голямо полицейско насилие. Кадрите от него обиколиха световния видеобмен. Под полицейските палки се оказаха много абсолютно невинни хора, но още по-страшното е, че социалните мрежи бяха взривени от снимки на много странни полицаи. Част от тях например не носеха никакви идентификационни номера, въпреки, че бяха с шлемове и съответно нямаше как да бъдат разпознати. Други се бяха окичили с емблеми с доста странни лозунги като "Обичам оръжия и цици" или "Един изстрел. Едно убийство. Аз решавам. Без угризения". Във фейсбук още се въртят фотоси на полицаи с брутални татуировки, а някои от тях дори въоръжени с боксове. Това е картината с която България най-после беше забелязана от света и Европа научи, че в малката балканска страна вече два месеца продължават яростни протести, които не вървят към затихване.
Властта моментално се опита да се възползва от аранжираната от нея провокация. Обяви, че по улиците на София е излязъл криминалния контингент, който искал да свали правителството, за да се превърне в основен политически фактор. Придворните медии започнаха да се възтрогват от саможертвата и труда на полицаите, които били застанали под дъжда от павета, за да отбраняват демокрацията. Точно този стил на говорене стана причина и за сблъсък между президента Румен Радев и МВР. Държавният глава свика спешна среща с главния секретар на МВР Ивайло Иванов и с шефа на ДАНС Димитър Георгиев, за да чуе тяхната гледна точка за случилото се на големия протест. Беше кафкианско да се слушат техните обяснение - нямало никакви проблеми, органите на реда си свършили работата прекрасно, цялото напрежение се било уталожило. И всичко това на фона, че вътрешният министър Христо Терзийски се появи в парламента, за да даде обяснение, но изложението му продължи точно четири минути, а след това моментално се изпари от залата, за да не дава отговор на въпросите на опозицията. Ето защо всички погледи бяха вперени в Румен Радев, който на тази среща наистина показа, че е гласът на нормалните хора у нас. Най-малкото той не се опита да скрие, че има проблем и, че провокацията беше очевидна и синхронизирана някъде отвън. Държавният глава попита за битите журналисти, за полицаите с непозволени средства, за това арестувани ли са провокаторите и разследват ли се тези, които сриват имиджа на самата полиция.
Всъщност една от големите цели на уличния сблъсък в неговата най-провокационна част беше именно насилието като бумеранг да удари президентската институция. Радев трябваше да бъде изкаран като инженер на насилието, като пироманът на гражданската война, като посегателят срещу сигурността на гражданите. И придворната политология веднага включи тази плоча и започна да я върти. Радев излязъл от президенството, показал митичния юмрук, а две месеца по-късно лумпените изцяло превзели протеста и го превърнали в кървава вакханалия. Всъщност таза подлизурска стратегия можеше и да успее, ако не бяха изключително точните реакции на Радев в този кризисен миг. Обръщението с което изказа съчувствие и поклон към полицаите, но подчерта, че причината за ескалацията на напрежение е безумния инат на правителството и срещата му с МВР и ДАНС. Ясно се видяха опитите на главния секретар на МВР Ивайло Иванов да вземе връх в този разговор. Той беше дошъл на срещата с цял куп от опорни точки, които да прехвърлят топката в полето на президента, но се оказа безсилен да надделее. Случи се точно това, което всички очакваха - ГЕРБ се опитаха да атакуват медийно президента по още една линия, но се провалиха с гръм и трясък. Най-малкото, защото цялата драма се случи точно, когато Борисов за пореден път беше излязъл в нелегалност и в ситуация с отсъстващ премиер вакуумът се запълни от истински държавник. Напрежението се усили и от това, че хората на площада посрещнаха Румен Радев с аплодисменти, цветя и викове и на 2 септември стана безпощадно ясно къде се е преместил моралния център на властта у нас. Точно заради това подлата атака на главния секретар на МВР не успя, но пък тя постави големи въпроси за природата на сегашната власт у нас.
Валентин Вацев още преди две години ми каза: "Тази власт, тази система е изчерпала всичките си ресурси и, за да продължи да съществува единственият изход е да прибегне до насилие". Тогава ми беше леко смешно. Днес вече не е. Видях с очите си една власт, която е готова да гази в кръв и сълзотворен газ, но да не подаде оставка. Много българи също го видяха на живо. Това е момент на катарзис. Човек набързо се сбогува с либералните глупости за красотата на протестите и разбира, че ако иска да има промяна и ако срещу него са застанали мутри, трябва да разбере, че думите "стадо", "маймуни", "дегенерати" не са случайни. Те са са ключът към насилието. Те издават автентичното отношение и показват сърцевината на всичко, което се случи в България. Но хубавото е, че в такъв миг България има точния президент.
И МВР по трудния начин разбра това.
No comments:
Post a Comment