2021 - годината на Румен Радев

 

Всеки любопитен наблюдател на политическите процеси у нас няма как да не е отбелязал един странен факт в главата си. Остават по-малко от два месеца до президентските избори на 14 ноември, а досега нито един кандидат с изключение на Румен Радев не е заявил своите претенции към креслото на "Дондуков" 2. Това е доста любопитен процес и дали той е симптом за предварителна обреченост на битката или е показателен за политическата криза у нас е трудно да се каже. Но фактът е факт - с изключение на екзотиката Цвета Кирилова (която мелодраматично се издъни на елементарен тест за обща интелигентност в тв 7/8) никой друг не е обявил официално, че ще участва в най-голямото политическо състезание за тази година. Ситуацията става още по-странна като вземем предвид и това, че президентските избори ще бъдат заедно с парламентарните, а това допълнително придава на всичко, което се случва един ореол на мистерия и загадъчност.

Истината е, че 2021 година е годината на Румен Радев. Това дори неговите политически врагове го признават след като са го превърнали в основна мишена на своите изявления, телевизионни участия, фейсбук-лайфове и мелодраматичните сценки от СевдаТВ. От 4 април насам ГЕРБ стават и лягат с името на президента. В последните си изяви Бойко Борисов вече дори говори за "авторитаризъм", за "едноличен режим", а дори и за "руменрадева зима". Това е грандиозно усилие всички наследени проблеми да бъдат стоварени върху президента и служебните правителства, които той беше принуден да прави заради невъзможността на два поредни парламента да постигнат съгласие за редовно управление. Всички парламентарни изяви на ГЕРБ бяха насочени по една-единствена линия - в яростна атака срещу Радев, разглеждан в тяхната черна космогония като основен демиург на хаоса в страната. Което, разбира се, е радикална подмяна на истината. След 12-годишното безвремие на Борисов дори и много по-развита институционално страна би влязла в криза, защото реалният смисъл на държавата беше похитен. Ние живеехме в абсолютно ненормална ситуация, която ни беше представяна като непроменяема и безалтернативна от колективния напън на медиите и придворните социолози. И когато промяната дойде тя дойде с много лица, с нови партии, със задъхани очаквания и на практика невъзможен диалог. Това вкара страната в политическа криза. Тя е продукт на Бойко Борисов и неговото най-голямо наследство.

Цялата реторика на ГЕРБ обаче прави действията им още по-необясними. В такава ситуация и след като си посочил Големият Злодей, те трябваше отдавна да имат кандидат за президент. И аналогиите с 2016 година са повече от смешни, нелепи, абсурдни и неработещи. През 2016 година ГЕРБ на 2 октомври посочиха своя кандидат Цецка Цачева, а изборите бяха на 6 ноември. Ситуацията обаче беше драматично различна. БСП беше издигнала Румен Радев, който тогава все още не беше сравнително непопулярна фигура, а ГЕРБ бяха в пика на своята сила. Много социолози и анализатори допълнително самоуспокояваха управляващата партия, че те пак се намират в ситуация в която дори и магаре да вържат, то ще бъде избрано за президент. И номинацията на Цачева беше почти сигурен залог - към онзи момент тя беше шеф на парламента, популярно лице, макар и не най-обичаната политическа фигура. Още повече, че на "Дондуков" 2 имаше президент от ГЕРБ в лицето на Росен Плевнелиев, който днес е деградирал до нивото на телевизионен анализатор за кризисни моменти. Тоест самата институция "президент" беше достатъчно обезличена, смазана и превърната просто в придатък на изпълнителната власт. Но Цачева загуби и с това започна агонията на ГЕРБ, която днес се вижда много ясно, напук на опитите на партията да демонстрира виталност.

С други думи - бездействието на Борисов е повече от странно. Самата партия също демонстрира противоречиви сигнали. Миналата седмица в един и същи ден Деница Сачева и Бойко Борисов влязоха в странно противоречие по отношения на действията за президентските избори. Сачева обяви, че номинациите на техните структури продължават и когато дойде времето ГЕРБ ще вземе своето окончателно решение. По същото време експремиера пък застреля медиите с твърдението, че ГЕРБ вече е избрал своя кандидат, но няма да го обявява още две седмици. Това е повече от странно поведение. Ако имаш познат, смислен, ярък и интересен кандидат, няма никакви причини да го държиш в гардероба, а трябва достатъчно рано да го обявиш пред публиката. Това противоречие на изявленията всъщност много по-ясно от всичко друго демонстрира, че ГЕРБ май имат проблем със своя кандидат. Подозирам, че никой не кипи от желание да влезе в предварително обречена битка с много изявен фаворит, който има всички шансове да грабне победата още на първи тур. Всъщност ГЕРБ се оплете в темата за свой кандидат още в началото на миналата година. Когато КОВИД-кризата започна и беше създаден Националният оперативан щаб, блесна звездата на генерал Венцеслав Мутафчийски. Още тогава редовните трубадури на Борисов ала Спас Гърневски започнаха да бият тъпаните, че това е техният кандидат за президент. Противопоставянето изглеждаше интересно. Генерал срещу генерал. После обаче дойдоха проблемите. Абсурдните мерки, тоталната импотентност на ГЕРБ да помогнат на икономическите страдания на населението, свалиха Мутафчийски от звездния трон и показаха, че тази работа с техния кандидат няма да е толкова лесна. Не напразно и досега из София вървят слуховете, че Бойко Борисов се е опитал да убеди Мутафчийски да влезе в битката, но е срещнал категоричен отказ.

Истината е, че ГЕРБ в момента са абсолютно капсулирана партия, която трудно може да се пребори за периферия. Социологическите проучвания им дават първото място, но то не се дължи на повишаване на доверието, а в следствия на провала на т.нар. "партии на протеста" да постигнат качествено ниво на диалог. ГЕРБ продължават да бъдат и токсични, тоест нито една формация не иска да сътрудничи с тях. СДС не ги броим. Политическите трупове не носят нищо добро в политиката. А срещу тях е Румен Радев, който се радва на огромно доверие и на симпатизанти, които далеч не се изчерпват с гласоподавателите на левицата. Тези дни това признание го чухме и от ген. Атанас Атанасов, който призна, че голяма част от избирателите на Демократична България ще гласуват за Радев, защото той е бил флагмана на промяната.

Какъвто е да е фона, той не работи в полза на ГЕРБ по абсолютно никакъв начин. В такава ситуация изходът е да намериш лице достатъчно рано, защото един или два месеца не стигат за качествена кампания. Нещо повече - разочарованието от партиите на протеста не се е прехвърлило върху Румен Радев и социологията много ясно отчита това. ГЕРБ вече са в цайтнот, а пък изпитания номер да хвърлиш в битката изцяло ново лице също няма да сработи, при хроничната липса на време. Тоест независимо от изявленията им, независимо от съскането на Борисов, независимо от пламенните телевизионни обвинения, ГЕРБ отиват на президентските избори с чувството на обреченост. Те не приличат на партия, която знае, че може да ги спечели. И тук аналогиите с Георги Първанов също не работят. Първанов също беше сочен за големия лузър от битката за "Дондуков" 2 през 2001 година, но той беше председател на своята партия, беше посочен достатъчно рано и знаеше как да направи неагресивна, смислена и подредена кампания. Което ни напомня, че единственият начин ГЕРБ да ни убедят, че искат да спечелят е самия Борисов да влезе в състезанието. Това обаче е много рискован ход, защото загуби ли, това завинаги ще срути неговата харизма на победител. И той вероятно ще дезертира от тази отговорност.

Казвайки това за ГЕРБ нека не разбираме, че останалите партии също с в цветущо състояние. БСП, която би трябвало да се носи на вятъра на победата за президентските избори, също не може да се възползва от тази ситуация. Най-вече заради възникването на политическия проект на Кирил Петков и Асен Василев, за който има тежки подозрения, че е бъдещата президентска партия, независимо от постоянното отричане по темата. Напрежението между левицата и Радев стана очевидно след серия от изяви на известни социалисти, които разказаха как емисари на новата партия са се опитвали да бракониерстват цели структури на БСП, а към това трябва да прибавим и опитите да бъде купена регистрацията на "Екогласност", традиционен партньор на левицата. От гледна точка на БСП такава ситуация е доста мъчна - от една страна партията вече е заявила своята подкрепа за Румен Радев, а от друга тя би се оказала в небрано лозе, ако държавният глава играе за друга партия. Това обаче е казус, който ще остане неразрешен, защото огромното количество на членовете на БСП са автентични фенове на Радев. Но е факт, че БСП влиза в президентските избори без ентусиазма, който имаше през 2016 година.

За останалите формации ситуацията също е странна. ДБ сигурно ще издигнат кандидат, но появата на нов политически субект удари най-вече тях. Част от техните избиратели също ще подкрепят Румен Радев, което прави всеки потенциален отделен кандидат предварително обречен. ИТН обявиха своята подкрепа за настоящия президент, но честно казано не е ясно дали не му правят лоша услуга с това. Днес вече почти никой не се интересува какво мисли и какво смята да прави ИТН. А останалите малки партийки, които ще се опитат да се закачат за един или друг отбор също вече изглеждат повече кресливи, отколкото пълни със смисъл.

И така отиваме към едни странни президентски и парламентарни избори. Което не е учудващо като видим каква шантава година преживяхме. Шантава година в шантава държава. Трябва ни някой абсурдист, за да може да опише литературно насред каква комедия се оказахме.