Новото телевизионно ГМО

 

Всеки колекционер на обществени екзотики, подозирам, отдавна си е набелязал България като любима лаборатория за пръкване на нови видове в политическата фауна. Тук действието отдавна тече като във филм на Дейвид Линч - зрителите отдавна са изтървали сюжета, водят ги през мъгливи и полутъмни пространства, и единствената мотивация за седене пред екрана е самотната надежда за някакъв катарзис отвъд мътното и мистериозно осъзнаване, че "совите не са това, което са". А пък пред нас вече с чудовищна скорост се раждат политически създания, които доскоро ни се струваха поетично невъзможни. Но тук е България. Тук, оказва се, всичко е възможно. Дори и появата на два харвардски костюмара, които харизматично, напевно и уверено да ти кажат, че е възможно с десни мерки да постигнеш леви цели...

Нека пак да поясним нещо. Не схващайте това начало като омраза към Кирил Петков и Асен Василев, новите телевизионни и политически любимци на отечеството. В демократична среда всеки има правото да потърси доверието на хората, да се яви на избори и да се бори за властта. Дори след 12 годишното кататонично безвремие на Бойко Борисов и неговото застинало корупционно битие, се учудвам, че кандидатите за властта не са повече. Петков/Василев обаче предизвикват искрен интерес със своите послания. С политическата ниша, която се опитват да заемат. С това, което се опитват да носят на раменете си като очаквания, въздишки, надежда и смисъл. Точно по тази тема си струва да кажем няколко думи, защото пред очите ни наистина се извършва една идейна революция, макар и засега в нейния телевизионен и медиен смисъл.

Ако проследим биографията на Кирил Петков ще видим, че той е от създадателита на "Да, България" и дори в профила му още могат да бъдат намерени снимки как агитира за тази формация през 2017 година. "Да, България" е политически миш-маш като партия, но повечето й представители веднага биха се определили като десни. Не напразно една част от контингента й и до днес не спира да дрънка за това митично "дясно", което все е право, все е невинно, все има най-важните отговори, все е братството на честните хора, а най-накрая на избори обикновено катастрофира драматично като любимия киноперсонаж на Бъстър Кийтън. Тоест съвсем нормално е да се предполага, че Петков/Василев ще търси начини да се реализира в дясното политическо пространство. И ако видим началните политически проучвания те показват точно това. Партия "Продължаваме промяната" буквално сече на две вота на "Демократична България", спира нейния възходящ тренд и се шмугва като ментален вирус в съзнанията на градските десни, които винаги са обичали да гласуват за нещо ново и еротично лъскаво.

Проблемът е, че Петков/Василев не спряха дотук. Точно обратното - още от самата заявка за политически амбиции те започнаха да бягат от етикета "десни" като дявол от тамян и се опитаха да разположат своите идеи на доста по-широка политическа база. Точно така се роди митичната формулировка, че те ще прилагат десни мерки, за да постигат леви резултати.

Тук искам да направя един лек завой, за да ви припомня, че БСП сериозно се опари от абсолютно същата формулировка навремето. В периода 2007-2008 година точно с този красив етикет на социалистите беше продадена идеята за плоския данък. Това била хипердясна мярка, но от нея щели да дойдат леви резултати - повече събираемост, повече приходи и най-накрая по-високи доходи. Реалността беше кърваво различна - България просто единствена в света въведе плосък данък без необлагаем минимум. И така повишената събираемост всъщност беше изстъргана от гърба на най-бедните у нас. А БСП се сдоби с кървявщя рана, която и до днес гнои при всяка по-смислена и различна идея на социалистите.-

Десни мерки с леви резултати сигурно ще е прекрасно начало на някой фентъзи роман, но в трагичната реалност в която съществуваме с десни мерки могат да се постигнат единствено десни резултати.

Точно заради това сега ми е интересна страстта с която някой се опитва да ни представи дуото Петков/Василев като лицето на някакво ново и прагматично ляво. И този етикет се лепи на хора, които доскоро постоянно ни обясняваха, че са десни. Нека да ви припомня - в началото на август, още преди да е наясно, че ще участва на изборите Кирил Петков беше дал едно изявление, че българската култура трябва да може да се самоиздържа като проектите на Кристо. Ще оставим настрани злободневието, но това е типична дясна фантазия. В страна като България може да има отделни културни проекти, които да се самоиздържат, но е пълна дясна илюзия да смятам, че културата може да мине на самоиздръжка, освен ако не искаме да превърнем театрите в някакви по-одухотворени стриптийз-клубове. Това е мнение на типичен десничар. И не го казвам като обвинение. Всеки има право на своите идеи, но просто преди да е наясно, че ще играе на изборите Кирил Петков е бил доста по-честен за своята идеологическа координатнта система. На всичкото отгоре, когато дуото се появи на телевизионните екрани те упорито се опитват да се разположат не в ляво, а в центъра. Но е много интересно кои са субектите от двете им страни - отляво за тях е Мая Манолова, а отдясно Христо Иванов. Изобщо описано по този начин политическото пространство у нас е като романтичен сън на девствен политически редактор от вестник "Капитал". Проблемът на сънищата е, че в техния сблъсък с реалността, реалността винаги печели.

Всъщност истината е по-прозаична. Партията на Петков/Василев се вписва като по учебник в процесите в дясното пространство у нас. Всички знаем, че това е територията на вечно невинните, на градските ангели, на носителите на светлината. И те най-много мразят някой да им припомня виновното минало. Заради това там имаме по два нови "проекта" на час. СДС, ДСБ, Синята коалиция, Реформаторския блок, Демократична България. Това е една и съща партия, но с нова рокля. Десницата обича да замита следите си от местопрестъплението. Това е основния източник на перманентна невинност. Сега е ред на ДБ да остава в историята. Трябва да им го признаем - те рано се усетиха, че им точат секирата. Заради това се появиха десетките статуси, че те са съмишленици с Асен и Кирил. Че са готови да ги тъпчат с водачески места до преяждане. Но Петков/Василев се усетиха, че това е капан, че дясната усмирителна риза е твърде сковаваща, че това е космос, но със стъклен таван от който не може да се мине. И заради това стигнахме до тази поразяваща лява патетика, която започна да се сипе от новия политически субект. Лявата патетика на десните мерки.

Всъщност струва ми се, че това е някакъв франкенщайновски опит старата десница да се опита да си намери заблудени леви избиратели. Заради това пред очите ни изграждат новото телевизионно ГМО - костюмарът със социална чувствителност, дясната душа със социални пориви, пазарният талибан, който не спира да мисли за бедните. Това не е политика, а лабораторно хайку или поне така си представят лявото мислене някои хора у нас. Това не е просто опит за измама, а лабораторно усилие за цялостно пренареждане на политическия пейзаж у нас. Проблемът е, че то е толкова телевизионно, толкова изчистено и дезинфекцирано, че е обречено на провал. Защото България все пак съществува отвъд телевизионните екрани и политическата магия, която върви там, е абсолютно неработеща в реалността. Тоест Петков/Василев ще трябва още доста да се потрудят. Защото май не са им казали, че да си ляв е нещо политическо, но и морално качество.