Българската политическа история помни много безподобия, клоуни и откровени психопати. Но рядко сме имали по- нелепо и абсурдно присъствие от това на Петър Стоянов.
Сетих се са за тази фигура от "далечното" минало, защото тези дни БНТ пусна документален филм за него.
Погледах няколко минути от него и спрях.
Това не е документалистика, това е опит за агиография на един абсолютно безсмислен човек.
Опитали са се да го изкарат някакъв политически титан, интелектуалец и държавник, но резултатът е толкова карикатурен, че от един момент нататък филмът се превръща в ситуационна комедия…
Всъщност целият политически път на Стоянов е ситком.
Когато през 1996 година той беше посочен като кандидат за президент на СДС вероятно три-четвърти от българския народ нямаше представа кое е това лице и какво точно представлява. Измислиха му лозунг "Той е".
В онзи исторически миг СДС дори да бяха номинирали шимпанзе вероятно щеше да спечели изборите, въпреки, че Петър Стоянов като едното нищо щеше да се издъни и в тази задача. За да може да стане президент се наложи КС да удари Георги Пирински в гражданството му и чак тогава пътят към властта беше разчистен.
След това по време на протестите Стоянов беше носен на ръце, но ролята му в разрешаването на кризата беше нулева. Нулева.
Години след това неговите днешни обожатели се опитаха да пренапишат историята и да го изкарат основен мотор на решението, но ако не бяха Георги Първанов и Николай Добрев, президентът абсолютно нищо не можеше да направи.
Като държавен глава пък си спомняме как мелодраматично припадаше по конференциите на СДС с възклицания "Аз съм седесар!", въпреки, че би трябвало да е президент на всички българи, а в един момент на безсмисленото си съществуване повярва, че е фактор сам по себе си. А в крайна сметка историята ще го запомни като единственият кандидат за президент, който е размахвал разпенено компромати в ефир, за да оттече завинаги в канализацията на историята. След това май беше лидер на СДС за кратко, ама не остави следа и днес сигурно пише мемоари и участва в романтични комедии за собствения си живот.
Героизацията на Стоянов е тъжен симптом на българския хаос. Една обществена телевизия би трябвало да обясни как точно е избрала този президент за възхваляване, а не някой друг. И ако искат истински филм би трябвало поне да пуснат някой от неговите критици. Защото Стоянов не е светец, нито ходещ ангел. Прегрешенията му продължават да гноят във виновното минало.
Навремето придворната журналистика гласува, че той е "политикът на столетието". Точно четири години по-късно никой не си спомняше за него.
И сега няма кой да си спомня, ако не беше БНТ.
Поне старите птеродактили на СДС са пуснали някоя сълза пред екрана...
No comments:
Post a Comment