Отиват ли си наистина „партиите на прехода“?

 

Покрай политическата война в ДПС, която се изостря и от локален сюжет, се превръща в централна тема на българския обществен живот и покрай юридическите мелодрами в БСП, много от телевизионните анализатори започнаха да се държат като зомбита, които са върнати за повторен живот. Повечето от тях изкараха половината лято в меланхолично обикаляне из студията без да имат какво ново да кажат, но изведнъж очите им блеснаха като фарове на камион в мъглата и те започнаха като натровени с некачествена храна да повтарят: "партиите на прехода си отиват". Това е теория на баналния апокалипсис - в зората на демокрацията, казват анализаторите, има 3 партии: БСП, СДС и ДПС. СДС се спомина отдавна и днес съществува единствено като политически паразит, който смуче жизнени сокове от тялото на ГЕРБ, а сега е дошло времето на БСП и на ДПС, които заедно освобождават сцената от себе си. Трагичното в тази логическа верига е, че никой не може да каже какво ще се случи след този митологичен залез на партиите от прехода. Първан Симеонов каза: "може да дойде нещо много по-лошо". Георги Киряков обяви, че някой ден можем да видим ляв ГЕРБ, а БСП ще стане тиренце след него. Цитирам тези двамата, защото те все пак имаха политическата почтенност да предположат нещо. Останалите проповедници обявиха края на Прехода, но закъсаха с визията какво следва след него. Защото, честно казано, проблемът на политическия процес у нас е, че той е потънал точно в такива схоластични теории и оперети, без някой да се опита да начертае най-важния вектор - как ще се отрази това на избирателите и, ако партиите на прехода си отиват в окото на бурята от електорална апатия и отказ от гласуване, това не означава ли, че целият конструкт, който познавахме като Преход е генерално сбъркан. 

Чакахме от него да роди Умберто Еко, той изцвъка Георги Господинов, казано с културни термини.

Нечестно е. 

Нелепо. 

Несправедливо. 

Гадно...

 

Всъщност разказвам за всичко това, защото, както винаги повечето от телевизионните анализатори коментират някаква паралелна реалност и заради това повечето им прогнози катастрофират като ръждясала бричка по селски път. Да ви припомня ли с какво наслаждение повечето от всезнайковците ни убеждаваха, че ротацията на Сглобката ще се случи безпроблемно, а коалицията между ГЕРБ и ПП/ДБ ще трае поне една евроатлантическа петилетка и малко отгоре. Прогнозите за катастрофа на партиите на прехода са от същия вид.

За да се схванат процесите в БСП човек трябва да се вгледа по-отблизо в посочения обект. Медийната пушилка и телевизионните тиради на Корнелия Нинова успешно заблуждават много хора, че в БСП има някакъв кризисен процес. Нормално е част от левите избиратели да се объркани от цялата бурлеска на Нинова, но погледът в дълбочина показва, че БСП не е разтърсена от криза. Нинова има своите фенове, но една част от тях вече започнаха да наблюдават с недоумение нейните ходове и мелодрами. Защото в БСП има един много силен самозащитен механизъм. За избирателите на БСП партията е най-важна. Партията отива отвъд конкретния лидер. Както идеята винаги е на първо място. Точно тук изгасва Нинова, защото разказът й за озлочестената девойка, заобградена от банда с хищни милионери, които искат да вземат душата на БСП вече не издържа. Не издържа, защото големият смисъл на битката за чистота е тя да бъде оценена и хората да потърсят една чиста партия като алтернатива. Много хора в страната обаче не се вързаха на фентъзите на Нинова. Левицата постепенно се изсушаваше и свиваше - от 1 милион гласа до 150 хиляди. Тук не говорим просто за проблем. Тук виждаме политическа катастрофа. И, да, много често истинските спасители съвсем нямат представителния вид, който са свикнали да си фантазират обичайните политически запалянковци. Ама Вигенин, Зафиров и Гуцанов нямали харизма. Не знам дали нямат. Знам само, че в най-трудния миг, когато БСП заора истинското дъно, те се намесиха, за да потърсят изход от дълбокото давене. Честно казано всеки удавник едва ли се интересува от това защо спасителят му не е с руси коси, сини очи и дълбока душевност. Той иска да бъде изваден на брега. Това направиха тримата.

А и има нещо друго, което анализаторите не разбират. БСП е партия ОТ прехода. Но не НА прехода. Корените на БСП са дълбоки, а преходът е само едно мигване с очи на фона на всичко, което е преживяла. Вярно е - като упорита и дълголетна партия БСП плати цялата цена на разочарованията. Защото всички останали политически формации потънаха в безвремието, а БСП оцеля и върху нея беше стоварена вината за целия преход и всички злочестини и нелепици, които покосиха българските граждани. Но левицата днес не страда, защото се намира в края на историческия си цикъл, а точно обратното. Всеки нов старт, и то в ситуация на пълен блокаж на политическата система, е обречен да бъде мъчителен. Кризата превърна политическите лидери в комикс-герои, а знаете, че логиката на тези творби изисква едни и същи герои докато публиката не започне да припада от отвращение. Самата смяна на Нинова показва, че БСП е още жива. Защото в умъртвения организъм, който си представял анализаторите, нямаше да има енергия за действие, а само вцепенение до пълния упадък и смърт.

С лека завист ще си призная - очевидно е, че кризата в ДПС е с пъти по-интересна и дълбока. Защото тя гази мит след мит в който е обраснала политическата система на България. На първо място - рухна митът "Доган". Доган дълго време беше изобразяван като мъдрия старец на върха на планината, който гледа всичко с разбиращия си поглед от височината на мъдростта и се намесва като истински демиург, когато му дойде времето. В кризата с Пеевски се оказа, че Доган няма силата дори да си върне партията както трябва. Мнозина се възторгваха от неговите писма и крещяха опиянено, че с Пеевски е свършено. Оказа се, че Феноменът е като ракови разсейки, които са проникнали толкова дълбоко, че дори сканирането с ядрено-магнитен резонанс не ги показва. Свалянето на кризата в ДПС до ритането на кокалчетата пред ЦИК всъщност е сюжет, който устройва много повече Пеевски. За Доган е необходимо за бъде мистичен и скрит от погледите. Камери в Сарая в Бояна - това е все едно папараци до проникнат в покоите на американския президент. Мистерията "Доган" престана да е мистерия, а това отваря съвършено различно поле за обмисляне на процесите.

Всъщност точно кризата в ДПС показва колко е сбъркан Прехода. Едва ли някой през 1990 година, когато Пеевски е бил само на 10 годинки, си е представял, че през 2024 година основната фигура около която ще се въртят политическите вихрушки и евроатлантик номер 1 на Отечеството ще е именно Феномена. В този смисъл Прехода се оказа сбъркан. И се отиват не партиите на Прехода, тръгват си илюзиите, че е възможен различен живот с набора от постни идеи с които партиите се опитват да изтръгнат още поне малко живот от избирателите. И смятам, че това е съвсем различна оптика за разбиране на ситуацията. 

Тръгват си не партиите на Прехода. 

Самият Преход е в пълен колапс, защото той не свърши както трябва нито една от основните си задачи.

 И десницата ни се оказа инженерна и калпава, и левицата не беше на висота, либералите ни са пълен ужас, а антисистемните партии са като истинско фрийк-шоу. 

Ето как колективно България избира брането на гъби, но в целия този процес има нещо достойно за уважение. 

Това не е шумна революция. 

Но понякога точно тихите бунтове раждат новите времена. 

Дано и този път да е така.

Есента на Визионера

 

ДПС умря. 

Нека да не се заблуждаваме. 

Трибуквието, което Пеевски спечели, няма нищо общо с онова ДПС от началото на прехода. 

И никога няма да има. 

Както и остатъците при Доган никога няма да са същите. 

Това важи и за самия Доган в неговата есен. 

Точно като есента на патриарха при Маркес. 

Когато попаднеш в такъв политически комикс бързо разбираш, че в него няма добри и лоши герои. 

Всички са лоши. 

Съдбата на ДПС беше предопределена още някъде там при обръчите, порциите и превръщането на политиката в корпоративен алъш-вериш. 

Днешното ДПС, което се люлее в юридическите антициклони е само някакво отражение по стените на пещерата в която живеем.

Сагата с Визионера и Феномена обаче трябва да се превърне предизвикателство пред всички останали партии. 

Защото българските турци с години бяха оставени като политически крепостници на ДПС. 

А те са нормални хора, които няма как да не се отвратени от този корпоративен трилър в който се е превърнало движението. 

Те ще потърсят алтернатива и би трябвало да я получат. 

Кризата в ДПС е синоним за нова възможност българските турци да получат реално политическо представителство чрез останалите партии. Защото това е по-правилния модел. 

И той макар и трудно и мъчно може да изведе политиката на обръчите и от лабиринтите на Визионера.

Парламентарният комедиант

 

Бойко Борисов е като комедиант, който знае един-единствен виц и го повтаря (отново и отново), докато на публиката не започне да й се гади. Всеки път преди избори той се превръща в някаква преродена майка Тереза и обогатява списъка с потенциалните си партньори. 

Сега вече като комарджия залага на едро - можел да си партнира със своите приятели от Сглобката, както и с БСП, и ИТН...

И веднага след това най-загрижените за съдбата на левицата, тези, които не спират от сутрин до вечер да обикалят по студията, за да интриганстват на едро, изпищяха ужасени: ГЕРБ взел на колана си скалпа на БСП! 

Какво ли му остава на човек след такова грандиозно твърдение - сигурно да се хвърли от някой блок или да вземе да повярва в лявата душевност на Калоян Методиев...

Фактът, че Борисов за пореден път опитва стария номер, съвсем не е доказателство, че БСП е продадена. Точно обратното - ГЕРБ се опитват да разчистят терена от всяка една възможна конкуренция, а след краха на всички измислени юридически мелодрами "БСП-Обединена левица" все пак изглежда респектиращо. Въпреки всички интриги БСП не рухна, нито нейните партньори се разбягаха. Тоест Борисов има от какво да се притеснява. ГЕРБ са първа политическа сила, но какво от това? Реакциите на изявлението на лидера на "първенците" ясно показа едно - ГЕРБ продължава да има имиджа на сметище за радиоактивни отпадъци.

Тъпият номер на Бойко Борисов ясно демонстрира и липсата на памет у нас.  Нека да ви припомня - ГЕРБ имат официално решение на своя висш форум никога да не влизат в коалиция с БСП. БСП е приела същото решение на свой конгрес. Как така Борисов започна да импровизира, а Корнелия Нинова поде своята обичайна песен? Ако има партньорство, то е точно тук, а не някъде другаде. Тезите им прекрасно се напасват една с друга. Но нека да оставим тези факти за допълнително размишление...

БСП е единствената партия, която никога не е колаборирала с Борисов. И това не е заслуга само на предишния председател. Гръбнакът на това решение са всички обикновени социалисти, които платиха с уволнения, заплахи и какво ли още не решимостта никой да не колаборира с партията на корупцията.

С други думи, изявленията на Борисов са политическа пушилка, която иска да му направи предизборната кампания по-лесна. Той знае да съществува само в среда, в която всички са окаляни до ушите.

БСП обаче не се закачи на тази предизборна въдица. Защото в последните години многократно е ставала жертва на тази медийна буря в чаша с кал и Нинова трябва да го знае най-добре.

Единствено българските граждани могат да определят кой ще управлява България. Всички упражнения по темата преди вота са част от общ сценарий за поредното голямо отвращаване на хората от политиката. 

След толкова години живот в тази токсична среда, вече би трябвало да си знаем урока, а? 

Или най-малкото да си даваме сметка какво никога, ама никога няма да направи БСП. 

 

Левица към бъдещето

 

Сапунената юридическа драма в БСП приключи. 

Решението на ВКС безпощадно разнищи всички медийни интриги за безвремие и уставна анархия в социалистическата партия. 

Беше разрушена и другата любима опорка на медийните папагали - че ситуациите в БСП и ДПС били аналогични. 

Изобщо не е така.

 В ДПС имаме истинска война, която ще се води дълго, изтощително, драматично и с камери в Сараите и къде ли още не. 

В БСП имаше подмяна на реалността. 

Една малка злобна група се опита да създаде политическа пушилка, за да може едно огромно его да продължи да се чувства незаобиколимо и всевластно. 

Този филм приключи. 

За някои много болезнено.

Оркестрацията на този фарс обаче не беше случайна. 

Нинова и сие до последно се опитаха да саботират обединението на левицата, защото това е ключовата битка за бъдещето. 

Всички леви партии излязоха от последните избори изнемощели, изподрани, пребити и плюещи кръв. И стана ясно, че ако левицата не се обедини, тя ще остави завинаги страната в плен на тежката олигархия, психодесницата и зомби-свитата на Бойко Борисов. 

Този кошмар може да бъде прекратен само, ако левите сили се обединят и покажат различно поведение, нова политика и енергия да се разплатят и оставят зад гърба си виновното минало.

Така в много отношение най-трудното тепърва започва. БСП вече е в юридически мир, но сега идва голямата битка за доверието на избирателите. 

Медиите са хищници, които са жадни за скандали и няма да се откажат да представят ситуацията в ляво като безкрайна поредица от сблъсъци, конфликти и мелодрами. Точно на това БСП и нейните партньори трябва да се противопоставят.

Нинова вече е част от миналото. 

И дайте да бъдем честни, то (миналото) само след няколко дни вече няма да е интересно на никого. 

Който иска да се занимава до безкрай с него. 

Но голямата тема на левицата вече трябва да е държавата. 

Защото там гнойните рани на Сглобката продължават да кървят, а и опитите следващия вот да се разкаже като просто поредна серия в безкраен сериал, всъщност е начин българите да бъдат отказани да гласуват.

Обединената левица има най-голям интерес от по-висока активност на изборите. 

Защото това ще означава, че въпреки разочарованието, въпреки безкрайната апатия, у избирателите е останала надежда да различна държава, а тя е свързана основно с левицата.

И заради това аз лично си представям кампанията на БСП по различен начин. 

Не да се говорим за миналото и за това кой с кого и как е воювал. 

Хората чакат и искат да чуят кой се бори за техните доходи, кой предлага политика за облекчение на живота им, кой иска да промени държавата така, че всеки дъжд или пожар да не се превръща в библейско бедствие.

В окото на кризата солената сметка за драмите бе платена от обикновените хора. 

Евроатлантизмът и всички останали тъпотии вече не могат да работят даже и като клишета. 

Левицата трябва да унищожи клишетата и да върне смисълът от политика. Сигурно звучи романтично. 

Но политика плюс романтика е рецепта за съживяване. 

А това никак не е малко, нали така?