На пазара от десетина дни очевидно е романът на "писателя" Р. Бимбалов "Ти, подобие мое". Познавайки публицистичните съскания на горепосочения, това е текст, който бих доближил само ако си облека противорадиационен кюстюм и ударя две ракии на гладно.
Но на мен друго ми прави впечатление.
Книгата излиза и към нея съвсем разбираемо и логично има мижав интерес от страна на нормалните хора. За сметка на това "писателят" Бимбалов започва телевизионно турне в което сам да възхвалява творбата си и да се самоопиянава до какви дълбини на духа и съзнанието е стигнал. По някое време издателите му от "Сиела" (едва ли друг би издал подобен радиоактивен отпадък) загряват, че това е вредна маркетингова стратегия и започват вторична рекламна кампания.
По групите тръгват литературни тролове, които обясняват как са се изгубили в този изящен, проникновен, задълбочен, великолепен и гениален текст. "Това е световен роман", казва някаква дама, "друг е въпросът дали ще бъде оценен в България".
От опит знам, че това е ключова фраза.
Буквално преведена тя означава: "Писателят Бимбалов е сътворил поредната графоманска, самоизтощителна и псевдоинтелектуална полюция, която дори той самия не може да си изчете, заради това трябва да намерим начин да обясним как така публиката не е смаяна и възхитена". Така се стига до българския контекст. Знаете ги тези вмирисани, потни, впиянчени путинисти - няма как да оценят величието на "писателя" Бимбалов, неговата пословична скромност, хуманизъм, съчувствие и топлота на духа. Не го четат, защото са тъпи селяни.
В нещастната кампания за възвеличаване на посредствеността се включват и "Дневник". Те препечатват рецензия, която е помпозно е озаглавена: "Подобието божие, като частица от всемира".
Авторката в нея осем пъти повтаря колко талантлив текст е това. Авторът "умело" вплитал препратки. "Талантът" на писателя Бимбалов сияел в част от ескизите. Стилът му бил "впечатляващ“.
А романът?
Ох, тук ще цитирам: "романът е интелигентно написан текст, който разкрива човешката катадневност, но и поставя човешкият индивид в контекста на една цивилизованост и Вселенска идентичност". Който разбере това изречение получава две бири и диск на Камелия от мене.
Тежкият опит сочи, че когато една рецензия се върти основно около това "литературната критичка" да прави интелектуален стриптийз на "писателя", това е сигурен знак, че пред нас стои генеричен роман, който е пълен с характерното на жълтопаветната общност оливане.
И това е моят проблем с тях. Това са банални и едноизмерни създания, които са в състояние да построят олтар и да възхваляват сметище, ако смятат това за модно и много мейнстрийм. Можеш да излъжеш другарчетата си по соево мъфинство, но няма как да излъжеш народа, когато реши да не те чете, защото даже не вярва, че си "писател".
Между другото - не съм от почитателите на Виктория Бешлийска, но не мога да не се възхитя на това как тя с лекота печели огромна читателска маса. И виждам как литературните тролове на "писателя" Бимбалов не спират да се пенят от този факт.
Дори само заради това довечера започвам да чета новия й роман.
No comments:
Post a Comment