Новата коалиция "БСП - Обединена левица", съвсем естестевено и напълно очаквано, успя да се разтресе при първото си голямо предизборно изпитание - реденето на листите и напасването на сложния пъзел за това как се раздават избираеми места на толкова много партньори. Това е тест на който би рухнала и партия със стабилен резултат, сериозен твърд електорат и лидер с желязна ръкавица, а какво остава такъв проблем да подмине БСП, която буквално в 12 без 5 минути успя юридически да надделее над предишната лидерка Корнелия Нинова и все пак да внесе документи в ЦИК за участие в изборите. БСП, която на последните избори взе 151 хиляди гласа (през 2017 година стигна почти до милион избиратели) и за първи път в своята история падна под 20 депутати. Формация, която е в такова състояние си е ходеща рецепта за катастрофа и всякакви медийни пирани и хищници да се упражняват върху нея и да злорадстват ехидно и цинично. Да не говорим за това, че прогонената позорно Нинова и нейният близък кръг превърнаха в свой собствен спорт злословенето срещу БСП, пусканенето на гадни опорки срещу партията, а паралелния пресцентър на бившата лидерка започна да функционира като лайномет (взимаме назаем тази дума от Ваня Григорова, защото тя изключително точно описва ситуацията) за вътрешнопартийни клюки. От един момент нататък се оказа, че виртуалните ченгета на Нинова дебнат в мрежата за всеки критичен коментар, за да го разпространят и да видят коя медия ще се хване в паяжината и да съучаства в спорта с плюенето срещу БСП и обединението на левицата.
Бедите обаче не свършиха дотук. Една от партиите в обединението - партия МИР веднага след обявяването на листите се оттегли от коалицията. Лидерът Симеон Славчев изохка публично: "БСП беше взета на концесия от Пеевски". И без да забелязва, че оттеглянето от коалиции се превръща в редовното му хоби (миналата година пак така публично той излезе и от коалицията зад Ваня Григорова) Славчев реши, че сега е неговото време да натрупа звезден блясък и слава. Така де - кога друг път някой би отразил мнение на партия МИР?
В хорът на оплаквачките се включи и бившият социалист и вероятно също настоящ лидер на някаква партия (не ровете в гугъл и се сетете как се казва неговата партия. Ако наистина знаете - веднага кандидатствайте за "Стани богат") Георги Кадиев. Той тръгна да говори в същата плоскост - в листите на БСП Делян Пеевски щял да има повече депутати отколкото в групата на "Ново начало". Боян Чуков, който беше спряган за водач в Шумен, но в крайна сметка подреден солидно втори във варненската листа, също реши да покаже публицистичните си качества във фейсбук и изригна по темата за това как БСП върви към дъното, защото не можела да осъзнае момента и идеологическите си необходимости. Татяна Дончева, независимо, че уреди свой човек за водач, също тръгна да нищи слабостите на коалицията, а нейния заместник Данаил Георгиев се оказа поредният, който реши, че социалните мрежи са мястото на което да излее душата си. "КлубZ" се разтрепери от радост: "Д21 вдига жълт картон". Либералните сайтове козината си менят, но не могат да избягат от своята природа - вечно ще се радват, ако левицата минава през проблеми.
На фона на тази медийна сапунка сигурно ще е странно да ви кажа, че всички тези знаци са положителни, но напук на мейнстрийма, аз наистина ще ви напиша точно това. 8-те години еднолична власт накараха много хора и най-вече журналистите да забравят какво представляваше БСП преди това, но нека да ви припомня. И при Първанов, и при Станишев, а и при Михаил Миков опозиционното говорене в БСП винаги е било начин за трупането на политически актив и то вътре в партията. Демократичността на БСП винаги е водела след себе си подобен ефект. Нинова обърна тази пирамида. Всички нейни опозиционери бяха изключени от БСП. Говоренето срещу социалистическата партия при нея се превърна в знак за отмъщение, за тъмни страсти и кипяща злоба, защото тя не остави пространство за свобода вътре в партията. Пак си имаше достатъчно хора, които да се разхождат из студиата, но мотивацията им беше различна. Фактът, че толкова много хора сега се сетиха да се упражняват публицистично за БСП, левицата и бъдещето обаче е сигурен знак за едно - старата БСП е тук. БСП отново се усложнява, а това неименуемо води след себе си острите полемики, нарцистичните изблици, патетичното говорене за подмяна, тръшкания из медиите за подмяната на характера на левицата. Посрещам всичко това с носталгия и топлина - отново се завърнах вкъщи, там, където в левицата кипят страсти, а това е знак за начало на идейна дискусия, дори и за повторно възкресение на автентичния политически живот на една партия.
"БСП - Обединена левица" имаше един-единствен сериозен проблем - тоталната липса на време. Сложни коалиции като тази, особено след години на вражди, битки, разменени остри думи и яростно противопоставяне, се нуждаят от време, за да бъдат изчистени коалиционните механизми, политическите програми и да се преодолеят различията. Обединената левица трябваше да се справи с всичко за три месеца. А през повечето от тях БСП беше и юридически блокирана от Нинова и компания. Няма партия, която да успее толкова за кратко да преодолее толкова много. Но БСП се справи сравнително добре. А драмите и скандалите, ще попитат хейтърите. Пробвайте да си представите БСП без тях. Ще видите, че няма да успеете. БСП винаги е била като италианско семейство. Ако там не се вика значи нещата отиват към летален край. Точно това не можеше да разбере Нинова в своя печален политически залез. БСП беше така утихнала, че най-накрая никой не я чуваше за нищо.
Колкото до проблемът "Пеевски" - това е изкуствена медийна бомба, която беше метната по левицата. А традиционната левица винаги е била достатъчно симпатично смотана, за да не знае как да отбягва такива хибридни информационни кампании. Това за Пеевски първа го измисли Нинова, за да може да продължи легендата за себе си като прогонен рицар на светлината, натирен от тъмните сили на олигархията. В момента в който тя загуби юридическата битка за БСП реши, че трябва да обърне всички възможни оръдия срещу бившата си партия. Но без нито едно реално доказателство. Ако се работи така, то и аз мога да заподозра близко сътрудничество между нея и лидера на "Ново начало". Юридическата агония в БСП беше удължена изкуствено от част от нелепите действия на съда и човек като едното нищо може да си каже, че Нинова е отишла да целуне пръстена на Пеевски, за да получи уверения, че юридическата паяжина в държавата ще я остави начело на партията по административен начин. Нейните хора бяха така уверени в победата й (а дали това може да стане без съдействието на корпулентните фактори), че отидоха да регистрират БСП от свое име. Остявам изводите на вас.
После шумът беше засилен до невъзможност от едно нелепо гласуване на депутатите социалисти, които се въздържаха при искането за оставката на Антон Славчев като шеф на КПК и КОНПИ. Този път това си беше атака на ПП/ДБ, които не успяха да си намерят място от злоба, че тяхната предизборна пиратка не успя да мине. Тези, които имаха цялото време на света в Сглобката да вземат главата на Славчев, но не го направиха, се разбързаха точно сега преди изборите да вдигат шум, за да могат пак да играят любимата си роля на жертви. Не твърдя, че гласуването на БСП е правилно, но от него да се съска за зависимости от Пеевски е медиен трик, поредна тъпотия, за отвличане на вниманието от тези, които наистина седяха в скута на Пеевски и го ухажваха като инстаграм-кифли, за да получат благоволението му. И понеже на фона на всички десни безчестия с "Ново начало" и неговия лидер, старите вини на БСП от 2013 година бяха забравени, сега всички евроатлантически силиконови кукли отново се разшумяха с надеждата целият шум да ги скрие за пореден път в блатото.
Проблемът на БСП не са зависимостите от Пеевски. Това е буря в чаша с вода, медийна бурлеска за идиоти. БСП- Обединена левица ще има един върховен тест и това е остояването на лявата програма, на левия дневен ред. Точно тук досега левицата се е дънела, защото е влизала във всякакви компромисни състояния без да се пребори докрай за своите идеи. Заради това всички леви или полулеви медийни интриганти, които си мислят, че картата с Пеевски е основен коз, може би трябва да помислят малко повече. Всъщност левицата трябва да бъде наблюдавана в отстояването на политика. БСП се върна към вътрешнопартийната демокрация и е крайно време да стане убедително лява, ярка в посланията, непоколебима в критиката. Това е голямата карта за бъдещето на обединената левица, а точно тук до момента издънки няма. Ще има драми, скандали, проблеми, но идейната основа на бъдещето ляво беше създадане и докато от нея няма остъпления, аз съм готов да слушам караниците до безкрай.
Нека БСП да се кара.
Нека левицата да шуми.
Това е знак, че животът се връща в посинялото тяло...
No comments:
Post a Comment