"Делян Пеевски е най-добрият ездач на дракони", примлясна от умиление тези дни социалният антрополог Харалан Александров. Така той директно съедини светът на българската политика с нейната перманентна криза и хаос с фентъзи светът на вселената на Джордж. Р.Р. Мартин, създател на "Игра на тронове" и предисторията на епоса - "Домът на дракона". Там именно, обобщи Александров, когато владетелят не е посочил наследника, най-накрая печели този, който има най-много дракони и умее да ги язди. Делян Пеевски - повелителят на всички български дракони. Това е епичен проблясък, който обаче не е много далече от истината. Нека платената любов към Феномена да не ни замъглява трезвата преценка на реалността. Делян Пеевски наистина е повелител на българските дракони, въпреки, че упадъкът в жокейския му стил става все по-очевиден. Абсолютен връх на безвкусицата е да тръгнеш като хамалин срещу своя политически баща Ахмед Доган. Свеждането на битката в ДПС до сблъсък за това кой ще живее в Летния или Зимния Сарай също напомня на политическо фентъзи. Едните отбраняват правото на своя лидер да бъде дерибей в сянка, другите си броят парите и разчитат драконите на техния повелител да ги спасят при необходимост. Така една от най-старите, стабилни и съвсем доскоро ултрапотайни партии на прехода влезе в класическа политическа криза. Това е криза на жанра, криза на смисъла, криза при която разбираш, че драконите слушат само един, а всички останали са излишни. Това е върховната фентъзи-трагедия. И със сигурност демонстрира недостатъчно познаване на жанра - всеки роман от този тип ясно показва, че върховната награда се полага само на един. Там никъде няма стар император, който да се се оттеглил със своето уиски в далечен манастир и да е получил правото да бъде повелител на ценностите.
"Без Корнелия Нинова БСП загива, тя няма да влезе в парламента, само Корнелия е гарант за непреходността на лявата идея". Това пък изстреля в ефир фенка на бившата червена лидерка, част от групата от около 30 души, които се събраха пред "Позитано" в неделя, за да бранят с телата, честта и душите си осквернената политическа биография на Нинова. Тук нямаме струпване на платени телевизионни анализатори, но сектата на Нинова ясно демонстрира своите очертания. Казвам го донякъде с респект. Да създаваш муджехидини е особен талант, а скромната групичка пред червената централа обяви, че ще брани Нинова до откат. За тях нямаше никакво значение, че Нинова се опитва да занули БСП като отказва да регистрира партията, че се старае да я съсипе финансово като не иска да подпише за получаването на субсидията и се опитва немощно да разцепи левия вот като прибере някаква част за себе си. Наиситна е трудно, когато си в окото на торнадото да видиш до каква степен твоят идол се превръща в брат-близнак на Делян Пеевски и от един момент нататък двамата стават трудно отличими един от друг.
Пеевски/Нинова се държи като тромб.
Това е онзи коварен съсирек в кръвоносната система, който тръгва на смъртоносно пътешествие из тялото и не се знае кога може да заседне в сърцето или мозъка и да причини фатален край за всеки. И двамата отказват да пуснат своите партии. Единият чрез икономическите си пипала, другата чрез юридическите си интрижки и схемички, които трябва да държат левицата вечно на каишка при нея.
Този процес много ясно ни демонстрира не само мизерията на политическата прогнилост на страната, но и как цялата политика е сведена до битка на егота. Политическите идеи отдавна не съществуват, има само маневри из безкрайните и ледени коридори на хаоса.
Делян Пеевски е естествен продукт на ДПС. Най-интересното е, че той никога не е криел какъв е, какво го мотивира и как действа. През далечната 2005 година Ахмед Доган на върха на идеологическата си слава обяви, че край всяка партия има обръчи от фирми и това е нещо нормално. Изявлението му беше като мини ядрена бомба. Но Доган не само не се отказа от него, а година и половина по-късно го превърна в идеологическа концепция. Тя звучеше горе-долу така: обръчът е естествена част от икономическото развитие на България, той е мотор на демокрацията и на пазарната икономика. Тоест - обръчите от фирми ще спасят странат и ще си осигурят просперитет. И тази философия на обръчите по естествен начин роди Делян Пеевски. Той трупаше икономически мускули, пускаше своите разсейки из цялото политическо пространство, а най-накрая бе коронован като лидер-феномен на ДПС и то лично от Ахмед Доган. Подозирам, че Сокола се е чувствал като фентъзи-герой, когато няколко месеца по-късно е разбрал, че партията вече не е негова. Че той е почетен председател, ама това нищо не означава за поколението кадри, възпитани с идеята, че обръчите от фирми са основна ценност на политическите процеси. И заради това Пеевски не само не клекна, а започна битка със своя Създател и по всичко личи, че има подходящите дракони, за да я спечели. В сблъсъка между парите, символизирани от Феномена и ценностите, за които Почетния председател трябва да отговаря по устав, парите определено взеха връх. Както и Сараите в Бояна. Оказа се, че материалното все още надделява над магическото...
Нинова не е естествен процес в БСП. Тя е инженерен продукт. Добре замислена, прекрасно осъществена. Тя дойде, за да запълни идеологическата шизофрения, която дълго тормозеше лявото пространство. БСП е партия на социалната справедливост, а същевременно формацията с най-изявена йерархична структура и семейственост, която се доближава до аристокрацията. Трябваше да се появи хулиган, който да разруши това и тук се оказа нишата на Нинова. Именно от това дойде нейната първоначална енергия и скорост. Тя ускори до макс двигателите на столетница, но един момент нататък гориво за тази скорост станаха политическите гонения на съпартийци. БСП се самоизяждаше и свиваше под прекрасно-отровната харизма на Нинова. За да може такъв процес да бъде търпян наистина е необходима харизма или някакъв ярък разказ, който да държи армиите под знамената. Нинова го беше измислила - Тя срещу Олигарсите. Тя срещу Зависимостите. Тя като единствен гарант за Чистотата на БСП.
Пеевски срещу Дерибеите.
Нинова срещу Милионерите.
Проблемът на Нинова се появи, когато левите избиратели ужасено започнаха да бягат от БСП. Тя би преживяла безкрайното роене на партията, но стачката на левите избиратели не успя. И точно в тази криза тя показа истинското си лице. Нинова не успя да разбере кога остана в миналото, мелодраматично и изненадващо. Подхлъзването й в това блато доведе след себе си и всичк останали бедствия, които тя се опита да стовари - опитът за рекет над БСП, юридическите тъпотии и схемички, пускането на нейните бардове по телевизията да пищят осквернено, че е имало преврат. Точно тук тя свали маската и зад нея се показа огледалния образ на Пеевски - феноменът, който консумира властта, за да се самоубеди, че съществува.
БСП обаче е спокойна, мъдра и дълголетна партия, която все още стои на идеологически основи. И тя не поддаде на рекетът на Нинова, нито пък се пречупи пред телевизионните й маневри. И може би тук е основната разлика с ДПС - БСП изключи Нинова с кворум. И то солиден и непробиваем.
След като се видя, че Доган не може да се справи лесно с Пеевски от ДПС в края на седмицата пуснаха писмо, за да се предупредят другите партии за делянпеевщината, която разгражда държавата. Можем да наречем този текст "Хроники на отчаянието", защото ДПС наистина се изправи пред бездна и видя тихият ужас на целия преход.
БСП имаше повече късмет. Картината на епичната битка е опит за подмяна на реалността. В левицата така и не се появи разцепление по отношение на Нинова. Защото лявото пространство успя да я преболедува. Мъчително, бавно и агонизиращо, но то вече е на другия бряг. Всъщност големите предизвикателства пред левицата започват едва сега, но когато човек е започнал да диша по нов начин, то естествения прилив на оптимизъм е абсолютно разбираем. Желко единствено за хората пред "Позитано", които се бяха събрали, за да защитават мрачното минало.
Дано да им се отварят очите като видят своята любимка в друга партия и друго амплоа.
В това отношение Делян Пеевски и неговите двойници винаги са били неизтощими.
No comments:
Post a Comment