Есента на Визионера

 

ДПС умря. 

Нека да не се заблуждаваме. 

Трибуквието, което Пеевски спечели, няма нищо общо с онова ДПС от началото на прехода. 

И никога няма да има. 

Както и остатъците при Доган никога няма да са същите. 

Това важи и за самия Доган в неговата есен. 

Точно като есента на патриарха при Маркес. 

Когато попаднеш в такъв политически комикс бързо разбираш, че в него няма добри и лоши герои. 

Всички са лоши. 

Съдбата на ДПС беше предопределена още някъде там при обръчите, порциите и превръщането на политиката в корпоративен алъш-вериш. 

Днешното ДПС, което се люлее в юридическите антициклони е само някакво отражение по стените на пещерата в която живеем.

Сагата с Визионера и Феномена обаче трябва да се превърне предизвикателство пред всички останали партии. 

Защото българските турци с години бяха оставени като политически крепостници на ДПС. 

А те са нормални хора, които няма как да не се отвратени от този корпоративен трилър в който се е превърнало движението. 

Те ще потърсят алтернатива и би трябвало да я получат. 

Кризата в ДПС е синоним за нова възможност българските турци да получат реално политическо представителство чрез останалите партии. Защото това е по-правилния модел. 

И той макар и трудно и мъчно може да изведе политиката на обръчите и от лабиринтите на Визионера.