Има нещо много интересно и екзотично в българския политически модел. Лявото и дясното са като огледални образи.
Когато десницата е в подем, левицата стене ранена.
Когато левицата започне да се навдига, десницата влиза в пропуквания, отлюспвания, вътрешни драми и бълбукащи противоречия.
И под дясно разбираме всички клонинги и нови превъплъщения на старото СДС.
ГЕРБ не е дясна партия.
ГЕРБ е партия на властта.
Тя е онова, което получаваме, когато съединим в едно властта, парите, олигархичните интереси и безподобната наглост.
Социолози като Андрей Райчев обичат да наричат това "център".
Това обаче е романтична фантазия и недотам благородна лъжа.
Когато през 2016-2017 година БСП достигна близо милион гласа на избори, градското дясно мелодраматично се разпадна на три части и дори не влезе в 44-ото Народно събрание. После им бяха необходими два милиона пърформанса, дебаркирането на Росенец и опитът за узурпация на протестите, за да получат отново парламентарно присъствие.
В онзи миг БСП вече се беше разкашляла, а следващите вотове отново и отново блъскаха крошета по левицата.
Десницата напери перки, тръгна да се обединява, присмука ПП в своята орбита и резултатът веднага се видя. Станаха втора политическа сила, страстно полегнаха на Борисов и Пеевски, но с такова кифленско самочувствие, че човек неволно започваше да изпитва уважение към тях.
Последните избори пак задействаха политическото уравнение.
За първи път от три години насам БСП спря свободното падане и дори увеличи резултата си с над 32 хиляди гласа.
Ефектът беше мигновен.
Три дни след изборите евродепутатът Радан Кънев публично обяви, че коалицията ПП/ДБ e пред разпад. Тя, каза той, в момента почти не съществува.
Турбуленцията в десните среди беше очаквана като метеорологическо явление.
Всеки път, когато в психодясното се натрупа тинята на компромисите, грешките, абсолютните лъжи и токсичното лицемерие, то имплозира, а след това комедийно се разпада.
Не правим този извод, за да се надсмиваме на трагедията. Възприемаме това просто като знак, че процесите в левицата са в положителна посока.
Силното ляво е най-добрата гаранция за спирането на дясното лицемерие и оливането с жълтопаветни лъжи.
Разпадът на дясната коалиция е неизбежен.
Дали ще се случи сега или след известно време, но сметката за сядането на софрата с Пеевски е солена и никой не иска да я плати.
За целта всички партии ще се стопят в мрака отново, за да се опитат да изплуват след известно време с нови имена и още по-кифленски тъпотии. Ето защо БСП и нейните леви партньори трябва да са силни.
Крайно време е да оставим разпадната десница да си стои постоянно в мрака.
No comments:
Post a Comment