Психодесните бесове

 

В книгата "В сянката на меча. Битката за глобална империя и краят на античния свят" авторът Том Холанд много старателно описва каква идеологическа задача стои пред християнството в зората на новите епохи.  То трябва да надмогне националното и да се превърне в глобална идеология. 

Едва ли някой подозира колко тежък богословски труд е хвърлен, за да може да се избистри тази концепция, а и концепцията за религия по принцип. 

Но християнството е глобална идеология и заради това намесването на национални категории в нея е не просто нелепо, то върви срещу неговите основи.

Правим този увод, защото той е важен на фона на поредната бесовщина, която ни залива медийно тези дни. 

Парадът на суетата на политическите микроорганизми намери нова кауза - дайте да прекръстим храм-паметника "Св. Александър Невски" на "Св. Иван Рилски". 

В неговия хор се включи и проф. Иван Илчев със забележителен аргумент: "Аз се чудя светецът Александър Невски какво смислово значение има за българския народ. Реално няма".

Това е някаква психологическа патология. убеден съм, че за истинския християнин всеки светец е от значение.

Християнството едва ли е като духовно гурме-меню в което си избираш кой светец да почиташ и кой не.

"Два пъти св. Георги със светена вода с повечко лед, ако обичате".

Но точно това ни вадят като аргументация тези загрижените, ходещите съвести, политическите психодесни бесове.

Представете си само,  ако тяхната аргументация бъде приложена в Русия какъв неистов вой ще бъде нададен. 

Но нима не може да се появи и някой руснак, който да запита: "А какво общо има Иван Рилски с Русия?" и веднага да призове град Рилск да бъде прекръстен с нещо, което повече гали националното ухо.

Тоест заигравката с националното не е християнски аргумент. 

Това е целенасочена атака срещу духовността у нас, която трябва да бъде сведена от елементарните политически страсти и поставена на гилотина от цяла сюрия от комплексари.

Проблемът е, че психодесните бесове никога няма да са укротени. 

Те винаги ще се нуждаят от някаква символична битка. С

имволична, защото всеки от тях би избягал с писъци, рев  и подмокрени крачоли от всеки истински фронт. Първо беше Паметникът на Съветската армия. 

Сега е името на патриаршеския храм.

 Въпрос на време е самият храм да им се превърне в пречка, след това ще тръгнат да бесуват срещу имената на улиците, други паметници, а най-накрая ще се окаже, че самото име България им е пречка, защото им звучи твърде неевроаатлантически.

Бесовете нямат срам, приличие и морал. 

Но дано поне малко фатализъм да им е останал. 

Че предните, които прекръстиха храм-паметника през 1916 година, след това изтекоха мелодраматично в канализацията на историята с национална катастрофа около гърлото. 

Тези май пак ни тикат натам...