Четири пъти годишно българският министър-председател ще сяда на една маса с американския президент. Такъв изящен аргумент даде тези дни евродепутатът от ГЕРБ Андрей Новаков в коментар за прибързаното и необмислено присъединяване към частното НПО на Тръмп, помпозно наречено "Съвет за мир". И не е само той - цяла плеяда от геополитически лакеи и икономи се изреди да ни обяснява какво стратегическо предимство ни дава решението на правителството, как това е великолепен ход в един разтърсван от политически земетресения свят, как България е станала ключов играч в голямата игра и всички останали досадни глупости. От Соломон Паси, който изсъска на Цветанка Ризова да престане да му задава въпроси до Георг Георгиев, всички надуха вувузелата и се опитаха да спукат тъпанчетата на българския народ. Георгиев дори допълни, че някои решения трябва да се вземат бързо, няма време за губене...
На целия този фон от розови въздишки като студен душ дойде новината от вчера, че кабинетът няма да вкарва в този парламент решението за ратификация. Изведнъж се оказа, че май не трябва да се бърза, че не е имало нищо неотложно в решението. Целият шум, блясък и светкавици е бил елементарен пиар, холивудски пиратки, които да отбележат старта на предизборната кампания и сблъсъци.
Нищо повече...
Проблемът във всичко е, че това е танц върху костите на остатъците от българска дипломация. В името на канибалската предизборна битка авторитетът на България бе захвърлен някъде в мазето, а на всичкото отгоре всяко следващо управление изведнъж ще се окаже насред минно поле от което няма никакъв изход.
Такива стратегически решения се приемат след дълъг анализ, тежко обмисляне, преценяване на всички плюсове и минуси, набелязването на дългосрочна стратегия. В панаирджийското подписване на Желязков всичко това отсъстваше напълно. Подписът дойде заради нелепото и брутално състезание за сърцето на Тръмп, независимо, че американският президент вероятно трудно би открил страната ни на картата, и представа си няма за състезанието по лакейство, което тече тук с нечувана медийна жестокост.
Най-накрая се оказа, че не само няма спешност, ами горещия картоф бе прехвърлен на бъдещите депутати, които няма да знаят какво да правят с него. А и искам да видя как звучи като аргумент в зала "ще сядаме четири пъти на маса с американския президент". Историята е показала, че това абсолютно нищо не означава, особено, ако американският президент в някой от своите меркантилни пристъпи, реши да поднесе солената сметка на всичките си сътрапезници в това частно ООН на което той е пожизнен председател.
След това ще се окаже, че никой нищо не знае, никой не е бил наясно, никой нищо не е подозирал и други благинки на българската национална политика...
No comments:
Post a Comment