Няколко непремерени дози есенен хейт

Гео, великият Гео почваше една от главите си в „Септември” с:

Есента

полетя

диво разкъсана

в писъци, вихър и нощ.

Есента на 2013 година също може да бъде описана поетично:

Есента

се разкрещя

диво разкъсана

от протести, интриги и злоба

Човек дори и да бе пожелал да си намери малко пустинно островче, където ветровете на голямата лудост да не стигат до него, съвсем бързо щеше да разбере, че това е мисия невъзможна в свят, където има уай-фай почти навсякъде, а неспокойните политически вълни достигат и до най-далечните брегове на усамотението.

Заради това единственият изход, който душата човешка има в такава епоха е да заплува в този разпенен океан и нещо повече – да плува срещу проклетото течение на удобните истини, клишираните мъдрости и институционализираните лъжи.

Да си самотен плувец в океан от политическа злоба е съмнително удоволствие, но когато имаш какво да кажеш, когато знаеш, че зад теб няма нечисти интереси, а само убеждения, тогава, смятам, си длъжен да се хвърлиш в този океан, дори и той да те отнесе. Човек живее един път и е тъпо да изпусне шанса поне да кресне както трябва.

Ето тук съм събрал малко хейт от есента на 2013 година и разчитам един ден в бъдещето силата на тази злоба да е трансформирана и поне няколко думи от написаното тук да звучат мъдро. Знам, знам, блаженни верующите, но човек не бива да се отказва лесно от вярата си.

Най-големият комплимент, който някога съм получавал е от Владимир Каролев. Моята агентура ми пусна преди малко как се е изказал в Туитър пазарния талибан: "Сашо Симов и Волгин развиват анти-конституционна и анти-държавна дейност с призивите си за национализация. 10 пъти по-опасни са от Юзеирови". Йеееееес!

------------------------------------------------------

Дори и да приемем романтична невинност и автентично левичарство в групата на "Ранобудните студенти" (по тази тема съм склонен да се вслушвам в мнения), то задължително трябва да отбележим, че групата "Преподаватели в подкрепа на студентския протест" е изцяло партизирана и политизирана до талибанщина. Тази група са написали писмо до Станишев, за да му вменят две неща:

1. Само и единствено БСП е виновна за проваления преход.

2. 1997 година е година на нова начало за страната, прогресивно, високоморално и искрено.

Точка 1 е пълна идиотщина и резултатите от изборите го показаха. Точка 2 е коварна идеологическа пропаганда, която трябва да мине в захласа от протестните действия. Ако поне за миг, ама наистина за миг не се опиташ да признаеш дори пред себе си, че приватизацията беше не само престъпна, но и отвратително действие, насочено срещу обществените интереси, няма никакъв смисъл да обсъждаме бъдеще, защото ще сме обречени да се въртим отново и отново в затворената реалност на търсене на поредния ботуш, дошъл по силата на религиозното убеждение, че чудото дебне зад следващия ъгъл. Само прегледайте списъка с преподавателите - като захвърлите настрани болните костовисти, озлочестените седесари, беснеещите антикомунисти и пазарните талибани и ще видите, че в него ще останат 15-тина души идеалисти. Това е

-----------------------------------------------------------

Прелетях над страницата на "Ранобудните студенти" и виждам снимки от вчера с тържествуващ надпис: "България се събуди". Момент, пичове! Сега ли се събуди България? Това какво ще рече, че предишните 150 дни са били само пиянско мърморене насън ли? А пък февруарските протести сигурно са някой еротичен сън в промеждутъците между две бири? Нямам нищо против някой да си мисли, че България започва от него, ама това, че си ранобуден не означава, че трябва да се подиграваш на тези, които никога не са лягали :)))

---------------------------------------------------------------

Случки от Подуенския пазар. Един възстар циганин (персонаж все едно изваден от филм на Кустурица) ми рекламира нож, който продава. "Хайде, чедо, спри се", вика търговеца, "ножът е ловджийски, в тия гладни времена да ти е винаги под ръка". Съвсем леко забавих ход, защото маркетинговото послание леко ме обърка, когато с удивление видях, че до търговеца спира една доста възрастна жена и с интерес оглежда ножа. Подуенските баби са явление легендарно, но никога не бях чувал да проявяват интерес към хладни оръжия. Жената обаче започна да оглежда ножа като опитен американски командос снимка на Бин Ладен. Усетил интереса старият циганин започна така да рекламира стоката си, че останах с впечатление, че с такъв нож фазан може да се одере по-бързо отколкото банка да увеличи лихва по потребителски кредит. В крайна сметка бабата се сдоби с оръжието. Тогава вече замрях в топлата събота и си казах, че има само три възможности - или времената са гладни и бабите тръгват на лов, или народът се въоръжава за революцията или в "Сухата река" скоро няма да имаме бездомни кучета, защото Подуянската баба на справедливостта ще въздаде мъст...:)))))))))

----------------------------------------------------------

Офф, ето сигурен признак за това, че съм се представил добре в някой спор - половината десница е тръгнала в писма да ми обяснява как съм бил победен, размазан, разстрелян, разпънат, унищожен, анхилиран, настъпан, разбит, разрушен и навит на спагети :))) Щом 19 души са си изгубили времето да ми го напишат, значи старото още става. Но ме е яд, охх, проклета бързорекост, никой не е усетил ключовата ми фраза в диалога: "Айн Ранд е селска пръчка". Богът на сутрешните блокове ми е я продиктува :)))

------------------------------------------------------

"Аз съм само цвят лилав" - официален химн на ДСБ :))) — feeling като Иван Костов, който пее на лилавите си теменужки :).

------------------------------------------------------

И последно - референциите на розовия цвят към Давид Черни е възможно най-глупавото оправдание. Дори и да приемем, че наистина е замислено така, това диагностицира най-добре нещастието на политическото изкуство у нас - имитативно и неискрено. То все иска да се съизмерва с големите образци, но в крайна сметка приключва като ги повтаря по епигонски некадърно. Това е и разликата. Давид Черни е законодател и, ако ще да се изпикае пред Чешкия сенат това може да мине за арт, защото той е авангарден и оригинален. Последователите му обаче, дори и да използват девет пъти повече розово, си остават смешковци и приличат на милиционери, които си опитват да повторят Пикасо. Сори. Това дори не е политическа оценка, честно. Политическата ми оценка щеше да включва псувни.

---------------------------------------------------------

Най-категоричната присъда за "арт"-акцията е това, че никой не пита нищо друго освен - защо в розово? защо, защо, защо, защо в розово? #ЗащовРозовоБеНежниДушициТакива ))))

---------------------------------------------------------------

Спешно трябва да са намерим сексуален психопатолог и да го назначим за национален консултант. Тоя фетиш за сублимацията на сексуални терзания чрез боядисването на паметници намеква за неотложна нужда от такъв държавен пост :))))

И моля ви някой да ми обясни какво означава "БКП=позор" - за кое БКП говорят, че у нас са поне 5-6. Пък, ако се борят с онова другото, историческото БКП, това е все едно да бяха организирали протест срещу водената от Стефан Стамболов политика

-----------------------------------------------------------------

Нощни уроци по революция. Човек върви из станалата внезапно есенна София и я гледа една такава тиха, спокойна, направо неистинска, защото никой не вика, никой не кряска, никой никого не обвинява...Поетично е, мама му стара. И знаете как е - богът на двете питиета дохожда внезапно като приливна вълна до съзнанието и човек се сеща за София от предишни години, когато нощите си бяха най-банални и скучни. И, независимо от всичко, казва си стария репортер, протестните дни не ги заменям за нищо. Тия дето викат, защото си се самовъзхищават ще отминат и заминат, ама вълнението ще си остане. Защото бъркат тези, които твърдят, че България е кротка и търпелива. България - това е един протест, който от време на време сънува кошмар, че е замрял в безвремието. С други думи изпълних се с неясен есенен оптимизъм. Не е малко. Никак не е малко :)))

---------------------------------------------------------------------

Молете се за душата ми. Приех да гостувам в предаването на Люба Кулезич в неделя! :))))))

-----------------------------------------------------------------

Случайно снощи налетях на дипломната си работа ог ФЖМК, наречена "Теория на постмодерния революционен вестник". В нея старият репортер като млад анархист е направил известен преглед на политическите събития към онази дата (2000 година). Установих, че не съм се променил особено политически. Още тогава ме дразнеше постоянното дърдорене за "нов обществен договор" (сакрална фраза на костовистките талибани от 1997 година), която всъщност беше маската под която олигархията получи собственост на безценица. Сега гледам, че този балон пак се развърта из политическото пространство - от словесните изблици на случайни десни до декларациите на ранобудните окупатори и антенките ми за тревога отново се събуждат. Защото тази политическа прослойка, която обича да флиртува с фрази като "нов обществен договор" всъщност е удивително некреативна и интелектуално паразитна и дори не може да се напъне да произведе друг политически локум за многократно промиване на несвикнали мозъци. А когато чуя думата "декомунизация" винаги се оглеждам дали някое зомби не вие в мрака. Идеята, че проблемите на държавата идват от комунизираните институции и тути кванти се родее с идеята, че в горите край Витоша нощем еднорози пасат вълшебна трева и голи самодиви се пръскат с вода. Съществуването на олигархия е сигурен признак за капитализъм, май френдс. Когато ми покажете капитализъм без олигархия, тогава, обещавам, ще отида при еднорозите и само ще задявам самодивите и единствената политика, която ще докосвам е темата: "Какво ни говори за международното положение цветът на сутиена на Памела Андерсън" :))))))

----------------------------------------------------------

Чета за някаква хърватска депутатка, която камерите са уловили (проклети да са технологиите) как праща твърде палави есемеси, чието съдържание няма да цитираме, за да не изгубим младежката аудитория и висоморалната публика, която чете Калин Янакиев. Ама се замислих какви ли палави есемеси биха пращали българските депутатки. Я, да видим:

Деница Гаджева: "Волене, хайде пак да си играем на лошия бежанец и разгонената националистка!"

Цецка Цачева: "Тръпна като нова конституция да ми разпишеш преамбюла"

Мая Манолова: "Ангеле, ако яхнията е студена, цяла вечер ще пишеш нов избирателен кодекс" :)))

-----------------------------------------------------------

"А иначе, преди малко за първи път от три години си сипах едно малко уиски в офиса, защото този път напрежението ми дойде малко в повече..". Николай Бареков. Даа, очевидно иначе пичът го кара само на големи! И дааа, свих този лаф от Mariq Ninova

--------------------------------------------------

ДСБ организират митинг срещу ксенофобията и омразата. Принципно съм съгласен. Само, където ми се струва, че основното послание на ДСБ ще бъде: "Недейте да мразите чужденците! Нали си имате червените боклуци за целта?" :)))

---------------------------------------------------------

Историята на телевизията вероятно нямаше да е същата след политическият дуел между мен и Антоанета Цонева утре сутринта по бТВ. Увиии, старият репортер преди да знае, че му предстои такава среща, вече прие покана и така вместо по бТВ, ако някой има желание за ранно ставане може да ме гледа по ТВ7, където ще сме с Нора Стоичкова, Велислава Дърева и Борислав Цеков и ще си говорим за съмнителната привилегия да те обявят за комисар...:)) — feeling като претендент за боксов шампион, изтървал мача на живота си, хахаха.

---------------------------------------------------------------------

Офф, нехарактерно е за мене, но смятам да кажа две хубави думи за партия, която може да е част от Реформаторския блок, а може и вече да не e (зависи на чия версия вярваш). Става дума за "Зелените". Самият факт, че те са единствената партия в която тече разгорещена дискусия дали трябва да присъстват в политическия монстър РБ (РъБъ) издава, че тази партия никак не се вписва в стерилната кариеристична атмосфера на това дясно построение. Да сте чули за такава дискусия в ДСБ, ДБГ, СДС и които и други да бяха там? Това е разликата между сектата/групата по интереси и истинската партия. В "Зелените" очевидно има политически пламък, който дори и аз да не разбирам докрай, все пак почвам да уважавам. Наясно съм, че всяка нова партия в България е явление сложно, защото там, където има повече от 2 души, има поне 3 скандала, но все пак, когато видя вътрешен живот, който е нещо различно от алчния порив на кариеристичните тении, аз съм склонен да оставя обичайното хейтърство и да кажа - евалаааа! :)))

--------------------------------------------------------------------------

Комисарят на подмяната Александър Симов си сипа едно малко уиски. Изведнъж с него стана чудна трансформация. Превърна се в комисарят, който иска да си пее: "Ееех, Сашко, аджамия Сашко, нека ти е блажко". Комисарят на подмяната реши, че това е едно много добро начало :)))

--------------------------------------------------------------------

Сега ще разкрия истинските си чувства за попадането ми в списъка на "комисарите на подмяната". Обиден съм жестоко, ама наистина жестоко. Обиден съм от фразата: "представя се за ляв журналист". Какво, какво, какво, какво, мама му стара, трябва да направиш в тази държава, че официално да те признаят за комунист, а не за прикрит десен, който играе роля? :)))) Уж всички за комунисти, пък мен не искат да ме признаят, пфуууу! Несправедлив свят, мама му стара

-----------------------------------------------------------------

"ЕК пише нови правила за икономии в тоалетната". Според комисията европейците били големи прахосници на вода в казанчетата и трябвало да се ограничи. Дааа, интересен подход е избрала Европа да ограничи притока на нелегални емигранти. Сигурно е надеждата отдалече Европа да мирише така, че емигрантите още в морето да искат да си обърнат лодките...:)))))

--------------------------------------------------------------

Има едно много опасно клокочене в българското общество, което, страх ме е, никой не чува в тези протестни дни, времена и епохи. Вслушването в народа е дисциплина трудна и упорита, не твърдя, че го умея, но моята социологическа агенция е подуянския пазар. И там поне на три места чух да се обсъжда една-единствена тема - не протести, не окупация, а наръганото с нож момиче от емигрант. Опасявам се, че благодарение на доста агенции, чийто заглавия плясват като камшик през лицето, този случай е представен едва ли не като началото на престъпна вълна, която следва да очакваме от външните, чуждите, непознатите...Ужасно е усещането да видиш как хората говорят с речника на нетърпимостта и това политическо клокочене е най-страшното нещо за което мога да се сетя. Ние и без това сме постоянно на един милиметър от пълната психиатрия, палнем ли клечката с тази нетърпимост и ксенофобия, направо ще си направим лагер на брега на лудостта. Престъплението си е престъпление и трябва да бъде наказано, но всеки генерален извод от него и то в посока на нетърпимостта е част от болестта, а не от лечението..

----------------------------------------------------------------

Има нещо сбъркано в тази България, честно ви казвам. Нещо не е съвсем у ред. Чух някакви ученички в парка да си говорят за песни на Графа. Графа, бате! Това е тоя пич, дето го знам, че е певец, ама едно кьораво парче не мога да му запея. Не знам друг да е правил толкова много песни, които никой не слуша с изключение на есенните ученички. А после - боже на есенното слънце и на голата Кати Пери - заговориха за Криско. В мен закипяха суицидални мисли. Сега цял следобед ще трябва да слушам песни на "Нова генерация", за да си спомня времето, когато се правиха хубави песни :)))))

--------------------------------------------------------------

Иво Инджев чете лекция пред "Ранобудните студенти на тема "Морална революция"???? Йеееееееее!!!!

Ето ви програмата за следващия сезон тогава:

Сталин - лекция на тема "Хуманизъм и човеколюбие"

Джак Изкормвача - лекция на тема "Битката с престъпността - задължение на всеки"

Чичолина - лекция на тема "Целомъдрието - път към просперитет"

Евгений Минчев - лекция на тема: "Аз, хетеросексуалния мачо"

Бойко Борисов - лекция на тема: "Как изчетох целия Кант"

Симеон Дянков - лекция на тема: "Моето човеколюбие към пенсионерите"

Черната Златка - лекция на тема: "Как просперирах с ума си" — feeling като философ, който за първи път попада в стриптийз бар.

----------------------------------------------------------------

Чудооо! Оказа се, че Вселената не е затворена поне до 12.30 на обед в събота, както лъчезарно и философски смятах време. Очевидно светът си няма работно време, което е леко жалко, защото надпис "временно затворен поради обедна дрямка" е перфектното разрешение на повечето дразнещи неща в него. Даа, ако нещо от това, което написах звучи налудничаво, хей, кой нормален става в 8 без 10 в събота? Кой? Кой? Кой? Кой? Кой? :))) — feeling философ-революционер, който е схванал цаката на нещата :)))).

----------------------------------------------------------------------

Чета едно интервю на Ал Пачино и съм във възторг. Пичът цитира Пастернак и обявява, че харесва жени, които готвят. Хей, аз и Ал Пачино имаме много общо. Усещам се почти като носител на "Оскар" :)))

------------------------------------------------------------------

Охх, не мога, не мога, не мога - трябва да споделя нещо. Не съм наясно кой е измислил това - протестиращите от 1997 година да предават знамето си на протестиращите сега. Това е пиар банкрут. Защото протестиращите от 1997 година си бяха върли костовисти, които от позициите на костовизъм ни говореха абсолютно същото, което се говори сега - че моралното бъдеще е зад следващия ъгъл, че Европа чака да ни прегърне и приласкае, че червените боклуци никога повече няма да управляват, че само за няколко години ще забогатеем и надебелеем. Трябва ли да ви припомням резултатите от управлението на Костов? След него хората бяха така ужасени, отчаяни, отвратени и погнусени, че гласуваха за първия попаднал им пич, който изглеждаше благо, идваше от чужбина и им обеща чудеса за 800 дни. Всичко това е пряк продукт на 1997 година. Така че, уважаеми студенти, внимавайте като пипате тяхното знаме - то е прокълнато вовеки.

-----------------------------------------------------------------

Нееееееее, величествен виц:

- Какво казало "O" на "Q"?

- Брат, прибери си го... :)))))))))))

-----------------------------------------------------------------------

Хелоуинска рецепта за гонене на демони:

Взимате половин сутрешен телевизионен блок, стривате на прах протестърско есе в "Дневник", слагате три капки контрапротестърска реч от митинг пред президентството, капвате сълза от Люба Кулезич докато чете морална проповед, че всички, които не са съгласни с нея са изроди, разбърквате мастило от нотариалния акт на Плевнелиев и добавяте страничка от предизборната програма на БСП. Допълвате сместа с две капки от потта на Бойко Борисов докато играе мачле и мигла от представителка на Реформаторския блок паднала от ярост срещу червените боклуци. Получената смес варите на бавен огън в компанията на млади вещици, а после хващате самолета и емигрирате в Аруба, страната на разноцветните коктейли, където демоните не ходят, защото се страхуват от безкрайно белия пясък и драматично синия цвят на вълните...:)))

-----------------------------------------------------------------

Сега ви казвам какво трябва да направите и не приемам странични въпроси. Навън е прекрасно циганско лято, излизайте навън и търчете като протестър към първата книжарница, която ви попадне пред очите. Там с разтреперан глас питате: "Къде да намеря "Ананасов компот за прекрасната дама" на Виктор Пелевин?". Ако ви отговорят, че случайно я няма - направо окупирате книжарницата и стачкувате докато ви я доставят. Един път сдобили се с тази книга почвате да я четете със щастлив поглед, замъглен от щастие мозък и душа просветлена от вътрешно знание. Това са пет разказа, които може и да не променят живота ви, но ще ви променят мисленето. Ще ви направят щастлив. След като свършите с четенето в състояние на щастие, знаем, о, щедра е душата на щастливия, издирвате адреса ми, пращате ми един стек с бира и ме споменавате до края на живота си...Простичка рецепта за радост и щастие в тези луди, луди времена :)))

---------------------------------------------------------------

Чета заглавие: "Комитетът на майките поиска разрешаване на демографската криза у нас". В отговор на този призив контразаглавие "Асоциацията на бащите пита: Нима ще мога вече официално да закачам съседката?" :))))))

Не ви признаваме прехода! Не ви признаваме властта! Не ви признаваме собствеността!

Единственият лозунг, който ми хареса на неделните (десетоноемврийски) протести беше: "Не ви признаваме прехода. Не ви признаваме властта. Не ви признаваме собствеността". Този лозунг с три кратки изречение синтезира основните проблеми пред които сме изправени днес и които виковете "червени боклуци" няма да решат, понеже ги затъмняват и ги давят в блатото на олигархичната мътилка.

Много пъти, откакто започна всичко съм се питал, не кой? кой? кой?, а защо? защо? защо? Защо не мога да се припозная в тези протести? Защо ме дразнят? Защо не им вярвам.

Вероятно, защото никой досега не е формулирал проблема точно, ясно и категорично. Заради това ще използвам този протестърски лозунг, за да обясня кое не е наред. Искам да предупредя нещо. Нямам никакво намерение да използвам политкоректни фрази, да се фризирам като десен фукльо с речник съставен от европейски клишета и да изпадам в телешки възторг пред трафаретни тъпотии като "тук не е Москва". Ще се опитам да обясня моята истина, а ако тя не е споделена, надявам се вие да споделите вашата, по възможност не в реч на омразата.

Не ви признаваме прехода!

Йес, на 24-ата година някой се престраши да го каже. Преходът осъществен по този начин никога не е бил национален проект. Дайте да не се лъжем. Мнозинството от българите си представяше пазарната икономика като добре развит социализъм със свобода на словото и други демократични екстри. Никой никога не си е представял пълно разпадане на стойностите на предишния му живот, пълно разгромяване на националната икономика, диктат на десните икономически клишета и абсолютен авторитаризъм на нежните експерти по пазарна икономика. В отричането на прехода има не само политическа, но и екзистенциална тревога. Това е отчаянието по една загубена в мрака на историята държава, която в новите времена заприла на циркова трупа, надрусана с екстази. Хората искаха свобода, но и социална сигурност. Свобода на словото, но и здравеопазване с което не ти одират пет кожи. Многопартийна система, но и безплатно образование за всеки. Разделение на властите, но и работа за по-голямата част от населението. И само не ми раздувайте, че хората са били тъпи. "В мечтите няма цензура" е казал един от най-големите поети на страната. Мечтите трябва да бъдат буйни и невъздържани. Иначе не са мечти, а примирение.

Преходът бе осъществен като гигантска конспирация срещу идеята за социална държава в България. Но това е истинският капитализъм - безпардонен, груб, брутален и зверски фиксиран в кинтите. Да, на Запад са успели да го лакират малко, възпитали са чудовището от време на време да сяда по команда или да прави ефектни трикове, но това не отменя проблема. Българите никога не са искали път към този капитализъм или към капитализъм изобщо. Февруарските протести извадиха на бял свят този гняв. От летните насам дори лустросаните глезльовци от десните не могат да прикрият това разочарование. Ето това е проблема, ако си кажем истината, че капитализмът е проблем, ще можем вече да си говорим истината. Тази дивотия с правилата, законите, нормите и морала е ефектна дъвка за заспалия разум, който имитира, че е буден, но е просто поредната окова на това, което наричаме преход.

Заради това като чуя думата "рестарт на прехода" ми идва да взема паве и да вдигна свой собствен протест, дори и да остана самичък в него. Не рестартът, самият преход е проблем. Трябва да дебатираме къде искаме да отидем и какво да постигнем, защото поне половината паразити, които се прикрепиха към протеста под "рестарт" разбират единствено собственото си въздигане в управленскит висоти и окупирането на тези въздушни пространства. Ама аз също не ви признавам прехода. Вие заклеймихте червените боклуци, ама търпите сините? Ако не признаваме прехода - всичко да отива на бунището на историята, защото ни натресоха капитализъм в неговия най-изчистен, садистичен и олигархичен вид.

Не ви признаваме властта!

Това е дори още по-голям проблем, защото можем да го отнесем не само към настоящата ситуация, а към целият демоничен период от 24 години, който ни се случи като хорър-филм.

Всъщност легитимността на управленията след 1990 година идваше от идеята, че те ще направят България по-добра и просперираща страна от това, което тя е била преди. Някъде в далечината на историческото и политическото пространство се мержелееха виденията на демокрациите с небостъргачи и пълни витрини и хората си въобразяваха, че тази демокрация е за всички. После им натресоха окончателната и болезнена истина - това е демокрация за мазните богаташи. Нямаш ли пари - обществото те изхвърля от себе си все едно не си достоен човек. Абсолютна диктатура на материалното, независимо от спорадичните пориви на душевност.

В този смисъл може да разглеждаме "прехода" като една огромна узурпация на власт, като системна злоупотреба с доверието на хората, като диктатура на частните икономически интереси над обществения такъв. И заради това, ако трябва да се борим с политическата система, битката съвсем не може да бъде сведена до един сегмент от нея. Както и не можеш да виждаш в агентите на узурпацията някакви обществени ментори. Фигурите на прехода, които знаят да дърдорят едно и също, да морализаторстват по разбеснял се начин и да четат конско от позицията на някаква измислена невинност, носят твърде огромна вина за провалената власт, че за да могат да бъдат слушани за нещо. И, ако искаш оставката на Орешарски, бъди така добър да искаш оставките на всички, които са се упражнили с власт, защото тяхната легитимност е изчерпана още в мига в който използваха държавата, за да създадат богаташки елит, въобразил си, че е неприкосновен. Този процес обаче е присъщ на всеки капитализъм по земята, заради това е хубаво да си дадем сметка срещу какво точно протестираме - срещу конкретната власт или срещу цялата система. Битката срещу конкретната власт е поетична, но безполезна. Битката срещу системата е тази, която може да върне легитимността на управленията. Това обаче либералстващите политолози няма да ви го кажат, защото те са част от фабриката на статуквото. Чуйте им дрънканиците - тия са пълни агенти на едната олигархия, която иска да замени другата. Това не е битка за нова легитимност, това е битка единствено и само за пазарни пространства.

Не ви признаваме собствеността!

Ето го най-големия проблем. За какъв рестарт можем да говорим в страна, която е опоскана така все едно вилняло торнадо или една орда от вампири са смукали кръв до пълно алкохолно умопомрачение. След 1997 година олигархията се сдоби със собственост на безценица по пътя на нещо, което наричаме невинно "приватизация", а всъщност трябва да наричаме с истинското му име - грабеж в особено големи размери. Когато днес някой ви заговори за рестарт на системата, без да постави въпроса за собствеността, имате насреща си или мошеник, или абсолютно изпечен лъжец или просто обикновен луд. Преходът може да бъде рестартиран единствено с абсолютно непризнаване на голямата собственост, защото тя е придобита по престъпен начин. Олигархията пет пари не дава за красивите декларация или за исканията за нов морал. Нея би я заболяло единствено, ако се посегне на нейните активи, защото за каква справедливост можем да говорим в една страна, превърната в полигон за изпечени кражби и присвоявания. Нелегитимността на властта идва именно от безогледното разпродаване на собственост и заради това днес резултатът е налице - най-бедната държава в ЕС.

Ако ще започваме нов преход, дайте да си говорим истината в очите, защото песните на Васко Кръпката няма да запушат логическите дупки в политическите стенания на поредните политкомисари.

Непризнаването на собствеността е най-левичарското послание за което мога да се сетя в една раздирана от противоречия страна. И това е проблемът - хората истинктивно мечтаят за Чавес, а получават все Симеон Дянков. От тук идва хроничното усещане за постоянна несправедливост и вътрешна драма. Това е провалът на целия преход. Натресоха ни истински, неподправен, драматично гнусен капитализъм и обявиха, че краят на историята е дошъл и нищо не може да се промени.

Единственото, което се питам днес е - колко от хората, които излизат по улицата се чустват по този начин? Като оставим настрани болните антикомунисти (това си е психическо отклонение, което е трудно лечимо), перковците от старата десница, изпълнителните на олигархични поръчки и кресливите пиарки, останалите дали не се чувстват участници в една подмяна, която иска да си осигури още 20 години дивашки капитализъм без последствия. Ето това съмнение разяжда моят ентусиазъм.

Чувствах се длъжен да го споделя.

Нещо демонично и мрачно

От известно време насам в българското общество се долавя едно искрометно клокочене, което става все по-отчетливо и силно все едно къркори стомаха на древен звяр или заспал демон започва да се събужда. Достатъчно е да се разходите из обикновен пазар в София, за да видите, че една тема доминира над всички останали, и тя, за ужас на умните и красивите, не е за тяхното театрално недоволство, а за притока на бежанци у нас.

Българското общество се оказа неподготвено материално, социално и интелектуално вероятно за един от най-големите проблеми с които се е сблъсквало по време на прехода - напливът на емигранти. Беше ясно, че това е взривна зона в която трябва да се стъпва внимателно, но всичко отиде по дяволите след наръгването с нож на 20 годишната Виктория. Древният звяр нададе рев, заспалият демон, оказа се, никога не си е отивал. Преди няколко дни група младежи пребиха почти до смърт човек в центъра на София, защото го сметнали за чужденец. Оказа се български турчин. Той стана жертва на безогледната безпочвена омраза, на извратената ксенофобия, която се разпространява като зараза, на съвместното неумение на държавата и обществото да реагират по приемлив начин на този проблем.

Сега ситуацията прилича на горски пожар, който може да се разгори моментално. Ситуацията веднага бе надушена от политическите вампири и пак преди няколко дни стана ясно, че по подобие на "Златна зора" у нас се формира крайна националистическа партия. По телевизиите даваха изявление на едно от нейните лица - младеж, който говори със стиснати зъби, не се усмихва, а гласът му сякащ стърже стъкло по желязо. Нещо демонично и мрачно се разхожда навън и сякаш никой не знае как да го спре.

В Гърция фашистите от "Златна зора" набраха популярност именно заради бежанците, заради това, че държавата подцени този проблем и изтърва момента в който фашистите станаха парламентарна сила. Българският фашизъм пак се е събудил, този път в нова мрачна и гнусна форма, насочена срещу всички чужди, чийто единствен грях е, че са потърсили помощ и спасение от нас.

Тези дни изчетох и доста статии от десни автори, които също се обявяват срещу ксенофобията и омразата. Миналата седмица ДСБ организираха малък митинг срещу омразата, но май не забелязаха, че на него викат "Червени боклуци". Истерясването на политиката отваря вакуум в обществото и нека да не си мислим, че няма кой да го запълни. Онези, които вървят в градската нощ с кубинки и желанието да пребият някой няма да изчезнат от само себе си, но едно драматично разделено, мразещо се общество, трудно ще намери сили да пребори смразяващия фашизъм. Едно общество в което има хора, които одобряват оскверняването на антифашистки символи, трудно ще може да си стъпи на краката и да каже "не" на омразата към чужденците. Заради това големият проблем съвсем не опира само до държавата, а до всички хора. Демоните на прехода ни се връщат един по един, а пикът на техния триумф стана омразата, която броди по улиците и пребива хора само, защото са различни.

В такава ситуация е трудно човек да намери изход в този тунел от тъмнина. Може би трябва да се върнем при класиците, тези, които реално пребориха навремето фашизма и фашистите се страхуваха от думите им. Един от тях беше Бертолт Брехт, който в своето стихотворение "Маската на злото" е казал:

На стената ми виси дървена японска маска

На зъл демон, изписана със златен лак.

Съчувствено разглеждам

Изпъкналите жили по челoто, издаващи

Как уморително е да си зъл.

Писано е през 1942 година. Още тогава той е знаел, че всеки фашизъм рухва под силата на своето зло.

Дано този път това да стане по-бързо.

"За" и "против" 10 ноември

Ще почнем със "против":

- дребните кариеристи, които никога не са признавали морал в името на успеха си, се писаха първи демократи.

- писна ми да гледам "борци срещу комунизма", които по време на целия комунизъм са се гънели като червеи.

- Eгати, това че БКП се бе нарекла БКП, съвсем не означава, че трябваше да се води само дясна политика след 10-ти.

- Веселин Маринов оцеля като певец при промените.

- Ако на 10-ти ноември знаех, че демокрацията ще ни натресе Бойко Борисов, щях да искам закон за забрана на фуражките да идват на власт

- Спомняте ли си периода - 1990-2001 година - тъмни години, не ми липсват.

- какво ви бяха виновни ТКЗС-ата, май френдс. В мига в който махнахте кооперациите, дадохте земеделието на 5-6 души едри собственици и поради такива причини и други безумия, сега ядем ябълки от Македония, домати от Египет и череши от Аржентина. Ако така разбирате глобализацията - мерсиии!

- Едвин Сугарев почна да минава за фактор.

Дайте да видим "за":

- Преди 10-ти никога не бях виждал гола жена на живо, след 10-ти видях - това го броя в позитивите, въпреки, че политиката няма нищо общо.

- Психодесните бяха наказани и изхвърлени от парламента след като вдигаха такъв шум по време на целия преход, че щяха да ни спукат тъпанчетата.

- Всички реват, че няма демокрацията, ама фактът, че можеш да се жалваш за това е един от първичните признаци на демокрацията.

- Думата "преход". Аз лично съм влюбен в нея, защото можеш да й тургаш всякакви прилагателни - провален, скапан, шибан, сдухан, мръсен, гаден, подъл. Пробвах да сложа "сексуален", ама политическата идея бяга.

- Актрисите почнаха да се събличат по театралните сцени.

- Имахме бивш цар и настоящ премиер по едно и също време. Йонеско би си отвинтил главата за такъв сюжет.

- Прецакахме си индустрията и така станахме най-еко страната в света. Това е леко меланхолично, защото България е единствената страна на планетата в която дори и да си богат пак няма да успееш да си купиш истинско сирене. Но, хей, вие искахте капитализъм, не аз.

- Кога по време на тоталитаризма щяхме да видим Лили Иванова в гола фотосесия. Офф, това също е проблематично "за".

Това е моят кратък списък. 

Да живее международното положение!

Кой? Кой? Кой използва протеста?

Кой? Нали това е въпросът, който със силата на пневматичен чук се опитват да набият в съзнанието на изтормозения електорат професионалните протестъри от софийските улици и студентите-окупатори. Кой? Важен въпрос, но вече изникнаха много по-важни.

Например - кой се опитва да дирижира посоката на протеста? Кой? Кой? Защото в призива на студентите-окупатори от СУ за шествието навръх 10 ноември се забелязва една много интересна еволюция. В него изведнъж заблестяха с поетична прозрачност едни социални послания, една разтревожена социална нервност. Как ли окупацията еволюира до тези нива? Между първоначално обявената декларация на "Ранобудните" и призивът им за шествие на 10-ти няма абсолютно нищо общо. В първото се искаха избори за нов парламент и оставка, а второто "внезапно" се сеща за мизерията, бедността, отчаянието.

Ако това беше естествена, а не пиар-еволюция, вероятно на 10-ти половината София би излязла на шествието. Но исканията в социалната сфера са така размити, вселенски и глобални, че от десет километра е ясно, че това е просто опит за пускане на кукичка на която да се уловят евентуално нови симпатизанти. Кой, кой, кой се опитва да лови баламурници в късната есен? Ако имаха наистина реални искания и идеи, щяха отдавна да ги поставят на масата и да ги отстояват. Човек обаче може да отстоява конкретиката, а не романтичните прилагателни.

И как се вписва в тази новооткрита социалност на посланията, хулиганското вандалство върху скултурите на проф. Любомир Далчев? Защото, само за информация на широкия свят, това не е паметник на комунисти. Това е творба, посветена на антифашистката съпротива, тази съпротива, която спечели на България световно уважение и я спаси от унизителни условия след Втората световна война. "Ранобудните" с половин уста се опитаха да се отрекат от тази акция, но тя стои като кръпка на всичките им опити да се представят за нещо различно.

Кой, кой, кой прецака нещата?

Чалга-клонингите на Давид Черни

В мига в който групата, състояща се от Асен Генов и някакви надъхани десебарчета, чийто имена не подлежат на лесно възпроизвеждане, бяха арестувани заради вандализма си, във Фейсбук започна истинска арт-война за интерпретация на събитието. И ми стана жал за десният интелектуализъм, който навремето беше първи в обяснението на всичко, но сега е зациклил като парче на южнокорейския рапър Псай. Някакви безумни лели докараха от девет реки вода само и само да докажат, че това не е вандализъм и обикновено хулиганство, а солидна артакция в постмодерен градски стил. В некадърното нацапване на паметник на проф. Любомир Далчев на антифашисти с розов цвят, те видяха политически пърформанс в стил Давид Черни, въпреки цялото безумие на сравнението.

Давид Черни, независимо какво мислите за него, е оригинален, защото не имитира. Неговото политическо изкуство е шокиращо, но е автентично. Да имитираш Черни с розов спрей в България е все едно да Азис да свие парче на Павароти и да го превърне в чалга-песен.

И точно това е проблемът.

Тези, които се изживяват като бунтари и войни за нов морал всъщност са банални и досадни имитатори и дори не разбират какво и защо правят. Както тази розова акция в панаирен стил послужи единствено и само три-четири журналистки в повече най-накрая да научат кой е Асен Генов. Което все пак е нещо де, трябва да му се признае.

Това обаче не е изкуство. Това е опит за патетичен пиар, който винаги опира до нещо крещящо, защото всички му други послания са се изпарили като капка с водка в дъното на чашата за опитен пиянка.

Като четях новините за тази хулиганска акция, на организираната вандалска група от костовисти си мислих, че спешно трябва да са намерим сексуален психопатолог и да го назначим за национален консултант. Тоя фетиш за сублимацията на сексуални терзания чрез боядисването на паметници намеква за неотложна нужда от такъв държавен пост. България не може да роди свястна идея за бъдещето и заради това освирепява по отношение на историята. И ето, че се стигна дотам - десебарчетата, тези, които бяха в коалиция с наследниците на бившите легионери, вече посегнаха на паметника на антифашистите. Политическа акция - дрън, дрън. Това си е направо като знак за Кристална нощ. Ако посегателството на този паметник може да бъде определено като политическа акция, то значи и нацистите в Кристалната нощ не са вършили геноциден терор, ами са заявявали послания. Много сериозно ли ви изглежда това като аналогия? Обвинявайте епигоните на Черни.

Най-трудно е, разбира се, да се представим с какво паметниците са виновни на реалността. Паметникът е особен културен механизъм. Той принадлежи на различно от нашето време, именно, защото изобразява нещо, което трябва да бъде запечатано за вечността. Хулиганските агитки обаче твърдят, че не признавали комунистическите паметници, което звучи поетично като статус във Фейсбук, но е така удивително нелепо навсякъде другаде. Не правете на паметниците на другите, това, което не искате те да правят на вашите. Защото, ако тръгнем по тази линия на неприемане на паметта сме обречени завинаги да водим битки с монументи, а те обикновено са с неясен краен резултат. Розовата боя на хулиганската агитка само подчерта колко нелепа е акцията. И, най-важното, разкри откъде е дошло онова - "България се извинява" преди два месеца на Паметника на Съветската армия. Онова беше също перверзно, защото България се е извинявала три пъти официално. Ама щом водиш битка с паметници, значи си безпаметен. Откъде да го знаеш? Адептите на розовата боя не виждат нищо друго освен собствената си жажда за безогледен пиар.

И моля ви някой да ми обясни какво означава "БКП=позор" - за кое БКП говорят, че у нас са поне 5-6? Пък, ако се борят с онова другото, историческото БКП, това е все едно да бяха организирали протест срещу водената от Стефан Стамболов политика. БКП, онази старата отдавна е няма, но пък тя е партия-късметлийка, защото си е направила паметник в мозъците на сдуханите десни, които стават и лягат с нея. Ироничното е, че преносителите на тоталитарния комунизъм са именно тези, които твърдят, че се борят с него. Те са като болни от СПИН, които сеят тази зараза наляво и надясно. Заради това те водят битка със символи. Както казваше Владислав Тодоров комунизмът беше най-ефективен в производството на символи, а хулиганската банда е опиянена от опита да повторят повечето от тях. Комунистите обаче не наблягаха на розовата боя. И те бяха автентични и имаха собствени цветове. Това е голямата тайна, когато искаш да се бориш с историята. Трябва да знаеш как да останеш в нея. А тези, които се борят с историята са обречени като мъртви пирани да потънат на дъното.

Както и да е. Изкуството е по-вечно от бояджиите. Паметниците надживяват професионалните протестъри. Но отвратителното усещане за измама ще остане. Нито един от мракобесите поне за миг, ама поне за миг не се опита да види колко порочна и глупава е тази акция. Заради това ми си стори, че самото нацапване на скулптурите с розова боя не беше никак ценно. Но реакциите след тях се бяха като жива инсталация на Черни. То и след неговите произведения човек не знае дали да се смее или да плаче. 

Или пък да си изсипе една кофа с розова боя върху главата, та белким някоя костовистка с по-пищен бюст му прати свои голи снимки, бъркайки го с някой протестър :)))

"Нов обществен договор" - най-голямата мошенгия на прехода

Случайно снощи налетях на дипломната си работа от ФЖМК, наречена "Теория на постмодерния революционен вестник". Тя ми доказа две неща - едно нарцистично и едно плашещо. Нарцистичното е, че още в далечната 2000 година аз съм си бил радикал, а плашещото е, че историческото време като в хорър-филм сякащ изобщо не е помръднало дори с милиметър.

В тази дипломна работа, която си позволих да бъде един голям политически коментар на света и на българската ситуация, специално съм отделил място да разбия тогавашното упорито, тъпо и страховито клише на управляващата към момента десница, че през 1997 година тя е сключила "нов обществен договор" с обществото и го е повела към европейско небе, безгранични облаци и утопичен просперитет. Тази фраза бе извадена от книгите на Русо и бе завъртяна в употреба покрай събитията от 1997 година, а тогавашния президент Петър Стоянов (историята най-вероятно ще го запомни като кратка бележка под линия) ставаше и лягаше с нея и я превърна в част от неизтощимия си речник, съставен предимно от скучни клишета, банална риторика и омекотени антикомунистически дрънканици.

"Новият обществен договор" се оказа маската под която бе извършена приватизация по най-престъпен начин и изведнъж олигархията получи собственост на безценица. В момента в който тази собственост бе разпределена, разпарчетосана и разграбена, всякакви приказки, че комунизмът е жив могат да бъдат причеслени към наркоманските халюцинации или мечтите на гимназистките да получат любовно писмо от любимия си певец. Новият обществен договор не само не бе изпълнен, ами в края на тази история, той се оказа едно от бруталните клишета на прехода, което бе незаслужено забравено, защото смисления и свободния човек си дължи едно - никога да не забравя политическите призраци и демони, защото иначе е обречен да ги преживява отново отново.

Никога нямаше да се сетя за него, ако тези дни в декларацията на ранобудните окупатори на Софийския университет, това политическо зомби не получи нов словесен живот. Не повярвах на ушите, очите си и другите си вътрешни органи, но колкото и да исках да се заблуждавам, не беше халюцинация. Младежите (съвсем очевидно под диктовка) бяха възкресили мракобесното клише на прехода и твърдяха, че било време за "нов обществен договор". За хората, които си спомнят първоначалния живот на тази фраза, това със сигурност звучи като покана за нова екзекуция и то съвсем не по Набоков. Тази екстремистка логорея бе подхваната от случайните десни из виртуалната лудост на страната и призракът от миналото заприлича на лавина, която идва, за да покоси повторно живота ни със своя префинен садизъм.

Аз обаче живях прехода, мамка му. Когато чуя "нов обществен договор" всичките ми антенки за тревога започват да сигнализират отчаяно към тъмния космос. Защото в нея може да се разчете знак единствено за това, че вампирите са се размърдали в техните леговища и отново са жадни за кръв, която обаче те, защото вече са мръснишко лакирани, искат да пият единствено с маската на морални послания и патетично дърдорене.

Истината е, че прослойката у нас, която преписва некадърно Русо и говори за "нов обществен договор" всъщност е удивително некреативна и интелектуално паразитна и дори не може да се напъне да произведе друг политически локум за многократно промиване на несвикнали мозъци.

Защото, драги мои ранобудни и далечни приятели, този нов обществен договор веднъж вече бе сключван с нас. Политолози го възпяваха, социолози го измерваха, журналисти го възхваляваха, седесариатът се възторгваше, а резултатът бе драматично прецакване на цялата нация. Това се оказа политическа дъвка, мръсотия за често използване, терористична лъжа. И тогава, убеден съм, е имало хора, които са говорили от чисти подбуди и светли идеи. Резултатът обаче беше много мизерен. Новият обществен договор се оказа огромна диктатура на лицемерието. И точно, защото тя беше апотеоз на измамата, после беше наказана на изборите. Оттогава, въпреки поетичната си душа, изобщо не вярвам на светли приказки. Защото, когато видиш вампирите зад светлите думи, ти се иска да избягаш през девет планини в десета.

"Новият обществен договор" е невъзможен в едно общество, което в е плен на лъжата и постоянното оправдание. Дори и до днес илюзорната декомунизация е основен смисъл за съществуването на десните партии, въпреки, че имаха безкрайни шансове, ако това е целта им, те да я осъществят. Те все декомунизираха, ама в крайна сметка проваляха страната. Все сключваха нов договор, ама в крайна сметка лъжеха като врачки на екрана на провинциална кабеларка. Възкресяването на миналото чрез неговите най-арогантни лъжи не само не е опит за търсене на бъдеще, а е начин за трайно засядане в блатото. Заради това стоя отстрани и удивено гледам как "ранобудната" младост е в състояние да си направи публично харакири, понеже е обсебена да слуша лъчезарните и идиотски лъжи на историята.

Заради това в онази далечна 2000-на година, аз съм написал за себе си, че промяна може да има не чрез илюзорните обществени договори, а чрез търсенето на различна обществена система. Чрез радикална и лява промяна на обществото, която да го освободи от мрака на клишетата, от комплексарщината на десницата и от подлостта на официализираните лъжи. Не можеш да искаш революция чрез договор. Това е все едно да искаш да изгониш лудостта с настояване за подобряването на нейните видения. Тази имитация на живот и политика прецака прехода и преди приближаващия 10 ноември е добре да си го спомним.

Заради това смятам, че човек си дължи да бъде радикал и последователен продължител на себе си от миналото. Още тогава съм бил хейтър на официалната медийна пропаганда, няма да я приема и днес. Битката срещу подмяната трябва да се води всеки ден, защото иначе ще се окажем в държава и свят без никакъв изход.

Точно поради тази причина, когато чуя думата "декомунизация" винаги се оглеждам дали някое зомби не вие в мрака. Идеята, че проблемите на държавата идват от комунизираните институции и тути кванти се родее с идеята, че в горите край Витоша нощем еднорози пасат вълшебна трева и голи самодиви се пръскат с вода. Съществуването на олигархия е сигурен признак за капитализъм, май френдс.

Когато ми покажете капитализъм без олигархия, тогава, обещавам, ще отида при еднорозите и само ще задявам самодивите и единствената политика, която ще докосвам е темата: "Какво ни говори за международното положение цветът на сутиена на Памела Андерсън".

Дотогова обаче си починете от нови обществени договори. 

Няма да живея пак във вашите лъжи.

Краят на космическата България

През 1979 година Георги Иванов с кораба "Съюз 33" се отлепя от земната гравитация и поема по своя път в космоса. Това, предполагаше се, завинаги би трябвало да е променило мисленето на хората, защото България стана една от космическите нации, надскочи себе си, заяви присъствие и погледна към зведите...

От това време май вече нищо не е останало. След като дори Столична община иска да прекръщава детска градина "Съюз 33" в "Щастливо детство". Сякаш някой целенасочено се опитва да остърже остатъците от онзи друг възможен живот. И това не е случайно действие. Това е битка с паметта, независимо в какви красиви фрази ще я опаковат. Бъдещето обаче не се строи посредством пълна амнезия за историята.

Дали най-големият проблем на България е прекръщаването на една детска градина? Това ли ще промени София - даването на ново име на забавачка? България е заключена в своите дребни войнички, а тъжното е, че те нито за миг дори се не докосват до големите проблеми. И именно заради дребнотемитието на нашите армагедони, жертва става паметта. В името на дребния и нечист интерес днес има хора, които са готови да пожертват големите мечти на миналото. Защото спрямо тях лилипутщината си личи по отвратителен начин. Но с какво ли ще се занимават кордоните за битка с паметта, когато изтрият всичко от миналото? Дали тогава ще се огледат и ще видят, че там, където можеше да има прекрасна държава са останали само руини, обитавани от дърлящи се хора.

Заради това поне на децата оставете мечтите за космоса. И името "Съюз 33". 

Това, че живеят в България не е причина да не ги правим мечтатели. 

Новите списъци на Гестапо

Някакъв странен, анонимен и злобен сайт пусна тези дни списък от хора, които е обявил за "комисари на подмяната". Списъкът е систематичен, подреден по азбучен ред и се твърди, че е направен в името на това да предупреди протестиращите за задкулисието, което пуснало своите марионетки да обезценяват акциите им. Този списък щеше да си остане просто един анонимен пасквил, ако малко след неговото пускане не бе намерил място в официалния сайт на протеста "NоОрешарски" с което стана ясно, че протестърите стоят зад тази конспиративна, подла и нацистка акция.

В името на конспирацията в този списък са събрани хора, които нямат нищо общо помежду си. Повечето от тях обаче в един или друг момент са се опитвали да налеят здрав разум в проблясъците на обществена лудост. И това, че си запазил здрав разум моментално те превръща във враг на психиатрията, която не търпи другите да не се луди като нея. Авторът на тези редове също е намерил място в този списък, което е леко плашещо. Но пък, ако поставянето ти в списък на враговете е цената, която трябва да получиш за привилегията да говориш истината и това, което мислиш, аз съм готов да я платя.

Но пред очите ни се разиграва една пълна перверзия. Тези, които най-много реват срещу Държавна сигурност, вече се държат като някакво ново Гестапо. Тези, които претендират да бъдат нови, бляскави и умни, се оказаха образ на демонично и старо зло, което може да разсъждава единствено в категории като "списъци на врагове". Това е апотеоз на омразата.

Този списък прилича на продукт на управата на концлагер и напомня на десетки списъци с имена на евреи, които се въртят из интернет, за да могат техните също така анонимни автори да говорят, че тъмна конспирация управлява България. И заради това никога няма да приема идеята, че умните и красивите са някаква алтернатива. Те са път към някакво мракобесно средновековие, което упорито не иска да свършва. Те са магистрала към несвободата на мисленето, където всеки различен се поставя в списък.

Благодаря ви много, че ме поставихте в този списък.

Направихте ме свободен.

Защото вие сте несвободни.

Изповедта на един "комисар на подмяната"

Всеки път, когато се самоубедя за малко, че е необходимо да го раздавам небрежно, весело и иронично, се появява нещо, което ми дава доказателства, че живеем в абсолютно изперкала държава. Точно така. Тези дни например видях името си в един списък, в списък, братче, не е шега, наречен "комисарите на подмяната". Охх, още като видях заглавието ме заболяха зъбите, защото то дори води към един мой текст със заглавие "Политкомисарите на протеста", но реших все пак да го изчета докрай. И ето - моето име се появява първо там. В този списък от врази на будните, младите, красивите, небесните, уникалните, богатите и бляскавите аз съм описан така:

Александър Симов - представя се за ляв журналист, автор на голям брой текстове с невярно и манипулативно съдържание.

След като го прочетох рухнах в сълзи като Веселин Маринов след интервю на Цветан Цветанов. Черната ми душа, изведена от мрака запищя като фолкпевица след като Митко Пайнера й е отказал договор. И реших, че нито за миг не бива повече да живея в този политически порок, а да призная цялата гнусота на черните си помисли, мрачните си интриги и демоничните си планове.

Аз, комисарят на подмяната Александър Симов, който се представя за ляв журналист, очевидно всъщност съм ултрадесен. Имам татуировка на Ан Райнд на място на което  допускам само специална публика. Роден съм след като лично от ДС са се разпоредили да се поява на бял свят. Родителите ми - болшевики, ме изгледаха в стая с потрети на Путин, Цветан Василев и Мая Манолова. Откъде са знаели, че един ден всички тези ще управляват - ооо, за черната ръка на ДС тайни в бъдещето нямаше. Те имаха врачки на свободна практика, които като астрални агенти обследваха бъдещето и съобщаваха на водещите си офицери за това какво виждат. Така аз от малък бях подготвен, че един ден ще трябва да разгромя протеста на светлите, красивите, блестящите, ранобудните, уникалните, невъзможните, богатите, проспериращите и уникалните. Нещо повече лично от Кремъл и от Северна Корея ми спуснаха заповеди какви статии да пиша и как да ги изпъстря с "невярно и манипулативно съдържание". Точно на три години ДС ме вкараха в кабинета на Тодор Живков, който с правешки диалект одобри мисията ми в бъдещето, а след това водещите ми офицери с руски акцент и казахстанска граматика ми обясниха, че трябва да съм спяща клетка, която да чака своето време, за да проваля бъдещето. Кая се, дами и господа! Къде да се запиша за ранобуден? Къдеееееее?

Вън от шегата правенето на списъци вече издава определен ментален проблем на техния съставител. Намирисва на дейност, която е по-присъща на управата на концлагер, отколкото на нещо друго.

В нета често човек може да засече дълги и предълги списъци на евреи, които контролират България и е ясно, че подобен тип дейност може да извърши единствено някоя нацистка психика. Очевидно писането на списъци от имена, които не само нямат, но и не могат да имат нищо помежду си, спомага за закрепването на света в някоя драматично конспиративна психика.

На мен обаче в статията със списъка ми направи впечатление едно нещо. В нея има ясно изразено подозрение към февруарските протести. Което разбива една от основните тези, че този протест сега бил продължение на февруарския. Очевидно е, че анонимните гаулайтери съвсем не признават недоволството от зимата. То е твърде антиолигархично, за да пасне на техния вкус. Много по-лесно е вместо да се бориш истински срещу олигархията, тоест да настъпиш нейните икономически интереси, да правиш списъци с врагове. Каква ли ще е съдбата на тези хора, ако праведните, небесните и чистите дойдат на власт, а?

Подобен тип омраза, която Явор Дачков преди време определи много точно като "инфернална" е симптом за лудостта на времето. Тези, които трябва да се символ на демокрацията се държат като есесовци, които са препили с повече шнапс. Те не признават мнение различно от тяхното. Те ругаят, заплашват, бесуват, съставят списъци, отказват да разговорят, те кракят, крещят, псуват, заплашват и твърдят, че са алтернатива на нещо. Очевидно си представят демокрацията като съставяне на един безкраен списък от врагове. Като някакъв каталог на хората за отстрелване. Като черна меса на омразата и демоничната злоба.

Всеки от хората в този списък вероятно е допускал своите грешки и съмнения. Все пак всички са хора, всеки се е подхлъзвал в житейския път. Но да се опиташ да изкараш хората с позиция в платени врагове на прогреса е същото, което прави обратната страна като търси сянката на Сорос навсякъде. Но това показва, че светлите, чистите, озарените, ранобудните съвсем не са морална алтернатива на нещо. Те са абсолютно същите като всички останали, само където не спират да плямпат глупости, а вече и да съставят списъци.

Сигурно духът на Адолф Айхман вече рони сълзи от радост някъде в ада. Неговите клонинги тук са окупирали новговора и се държат точно като него. Дано да им пази място в своя котел. 

Ще имат много какво да си казват в дългата вечност в която ще пържат заедно.

Как след цялата тази злоба ще можем да живеем заедно в тази държава?

Тези дни се замислих за нещо. Как след цялата тази злоба, разделение, обвинения, интриги, медийни манипулации и крясъци ще можем да живеем заедно в тази държава?

Аз отказвам да се чувствам част от общност, чиято "будна" част почва да те пръска с плюнки и етикети в мига, в който не споделиш тяхното мнение. Подозирам, че тяхното отношение към хора като мен е по аналогичен начин изострено и нетърпимо.

Има една история от "Задочните репортажи" на Георги Марков, която е метафора за ставащото в България. Той описва как един път отива в една редакция, обикаля из стаите, най-накрая чука на вратата на началника, отваря я, а вътре тече заседание и шефът говори на висок глас: "Какво си мислят тези?". След година, описва Марков, той се оказва в същата редакция, пак минава по стаите, пак стига до началника, отваря вратата, а там са същите хора и шефът пак казва на висок глас: "Какво си мислят тези?"

Писателят казва, че се е почувствал по кафкиански начин, все едно времето не е минавало изобщо и нищо не се е променило.

Така се чувствам и аз - за трети път в рамките на моя живот, с един и същи речник, с едни и същи похвати, с една и съща терминология се опитват да ми разиграват спектакъл, за който всички знаем как ще свърши. И всеки път дори прилагателните са същите. Все едно времето не тече, всичко е замръзнало и нищо не се променя.

Заради това трудно обитаваме това пространство заедно - заклещени сме в омразата като динозаври в древния лед. И вече не въпрос на събуждане, трябва ни екзорсист, за да издърпа духовете ни леда.

Само не си въобразявайте, че това е песимизъм. Точно обратното - аз съм оптимист за бъдещето. Обсебеният от демони човек е странен, луд и шантав, но поне има интересен вътрешен живот :))

Eдно неочаквано признание за провала на протестите

Най-голямото признание за политическия провал на протестите го прочетох не другаде, а (дръжте се здраво за своите столове, за да не бъдете отнесени от вихрушката) във вестник "Капитал". Във века в който всички крещят едновременно истината е относително и тихо понятие, но тя е достатъчно силна, за да си пробие път, дори и когато и през стената на най-злодейската манипуалация. Именно като злодейска манипулация мога да определя статията на Алексей Лазаров "А сега - да дадем думата на контраокупаторите" на която с радостен смях отделих време тези дни.

Основният мотор на негодуванието в нея е изборът на някои медии да бъдат неутрални и обективни. В статията тези два понятия са положени на жестока критика и ритници. Защо?

Авторът се гневи и истерясва, че освен на протестърите, думата се дава и на хората, които не приемат протеста, а медиите (ах, досадни манипулатори) се стремели да им отделят еднакво внимание и място. Това първо не е вярно, защото всеки, който гледа телевизия ще се убеди за нашествието от протестъри по тях, повечето от лицата на протеста нямат време дори да викат по улиците от седене в телевизионни студия, което не е критика към тях, а към основният вой, че не са отразявани добре. Журналистите от "Капитал" обаче се дразнели, че се отразява и другата позиция. Този подход (тук трябва да се държите още по-здраво за столовете си, защото логическата буря може да ви отвее) бил неутрален, но не и обективен.

Нуждаете ли се от по-голямо признание за провал? Неутралното отразяване работи в полза на кабинета. Това не съм го казал аз, казва го журналист от "Капитал". Нека да видим какво точно е неутрална медийна ситуация. Според логиката на статията, когато в едно студио, или в едни телевизионни новини се дават мненията на протестиращи и мненията на контрапротестиращи, това задължително работа в полза на властта. Туш! Изнесете труповете, имаме самопризнание от най-висшо естество.

Ако трябва да продължим логиката на статията, очевидно в идеалния свят "неутралност" и "обективност" са обречени на смърт понятия, които историята е отрекла, ще се дава само едната гледна точка, а журналистите ще пърхат с ангелски крилца, че са истинни. Оу, момент, всъщност историята на България познава такава журналистика - вестниците от 1949 до 1989 година. Само с една гледна точка, истинни до умопобъркване и никакъв опит за неутралност. Прекрасен свят, прекрасна преса, да живее демокрацията!

Статията нямаше да е толкова плашеща, ако авторът не изискваше това правило да се прилага именно за новините. Тоест според него - да се отразяват единствено и само протестите, все едно другата гледна точка не съществува в това общество. Защото никой никога не е спрял журналист да изрази позиция в свой аналитичен текст. Дори и ако началниците и медийните ти босове са толкова големи тирани, пред теб е безграничното пространство на Фейсбук, където можеш да кажеш каквото си искаш, стига да имаш какво да кажеш. Но на капиталците вече не им стигат анализите, защото техните обикновено приличат на есета на гимназистка, и заради това почват спор за самата същност на новините.

Но четейки анализа не успях да разбера защо неговият автор толкова се възмущава от медиите на Пеевски и новините в тях. Те са точно това, което той изисква от журналистиката - едностранчивост и абсолютна липса на друго мнение. Те всъщност са неговият идеал за журналистика, ама нали защитават друга политическа позиция, очевидно не е вървяло да ги похвали и трябва да ги критикува. Което не отменя факта, че той описва точно такава журналистика в своите мисли, но с обратен знак.

Според автора на текста другата страна на студентите и протестърите не били контраокупаторите, а правителството. И истинската журналистика всеки ден трябвало да търси мнение от Орешарски. Ще си позволя за разнообразие да се съглася. Това, което не казано в статията обаче е, че протестърите сами избраха тази своя медийна алтернатива с отказа си да влазят в диалог с властта. Както се казва дори да договорят някакъв път за оставка, пак трябваше да поприказват. Те обаче се самоизолираха, капсулираха, нарцисизираха и съответно пропуснаха всяка възможност за диалог и най-важното всяка възможност да предложат алтернатива на тази власт. Заради това медиите търсят обикновени хора като контрапункт на протестиращите и студентите, защото вторите твърдят, че не искат да говорят с властта. Оказа се обаче, че това вече им пречи. Ами късно се сетиха.

Изобщо формите на протест днес са леко уродлива последица от двете основни, ама кардинални грешки на протестиращите. Първо опитът им да се самоопишат и самоопиянят като млади, красиви, богати, модерни, проспериращи, небесни, великолепни, сияйни и съвременни. И второ заради отказът да разговорят, което не е капан да не протестират, а щеше да знак, че знаят наистина какво искат да постигнат след тази оставка. Те не знаят. Статии като тази в "Капитал" показват точно това. Тя се стреми да постигне някакъв отвратителен и едноизмерен свят, който е пълно отрицание не само на истината, но и здравия разум.

А това последното също е доказателство за провал. Всъщност не се радвам на този провал. Тези хаховци унищожиха инструментариума на гражданското общество да натиска реално, а не нарцистично властта. И много след като и това време отмине парче по парче ще трябва да събираме отново будните граждани за истински протести, а не за театрални пърформанси, които според "Капитал", ако бъдат отразени с контрамнение, работят за властта...