10 оптимистични извода от победата на Корнелия Нинова

 

Размазващата победа на Корнелия Нинова на първите в историята на БСП вътрешни избори на лидер още доста време ще бъде тема и обект на анализи. Интересът към събитието обаче не е случаен. Цялото общество следеше битката за БСП със стаен дъх и различни очаквания. Сега след като имаме победителят и знаем какво се случи реших, че можем да обобщим станалото с 10 извода. И без това кой има време да чете дълги и оплетени анализи.

 

1. Вече никой не може да каже (освен, ако не е платен или на тежки медикаменти), че БСП е разединена. Мощната подкрепа за Корнелия Нинова разруши като взрив един огромен мит с който придворните медии от две години насам се опитваха да натровят съзнанията на случайната публика. Според него БСП е тежко разделена и драматично разцепена партия. Тази пиеска се подсилваше почти ежедневно от гастролите на "недоволните" по екраните на телевизиите, където те даваха пълна свобода на хейтърството си. Оказа се, че всичко това е просто лъжа. Радикална измама. С масовото си явяване пред урните, с категоричния вот на доверие на водената досега политика социалистите в страната приключиха с медийните мошеници и политически шарлатани. Заради това въпросът "Ще успее ли сега Нинова да обедини БСП след изборите?" всъщност е просто отсянка на този разрушен и злопополучен миг. БСП не се е разединявала, за да бъде събирана отново. А гласовете на критика и недоволство (тях винаги ги е имало) са белег за политическо богаство, а не за мелодраматични скандали.

 

2. Социалистите масово одобряват прекия избор. Активността, която стигна до близо 70 на сто ясно показва, че тази реформа има не само популярност, но и автентични корени в левите среди. Дори и хората, които не гласуваха за Нинова, но се явиха пред урните със сигурност са фенове на тази нейна реформа. Рязката демократизация на БСП е радикален акт в едно общество постоянно бомбардирано от медийни пиратки и всекидневни скандали. Прекият избор е още по-значим и като отчетем факта, че срещу него не е спирала да се води война в редиците на самата БСП. Веднага след неговото приемане и записване в устава, на три поредния заседания на 49-ия конгрес бяха правени опити той да бъде отменен и погребан завинаги. Това не се случи. След това започнаха опитите за подриването на прекия избор в Националния съвет, които не спряха почти до 12 септември. Ироничното е, че хора, които по други казуси се държат като уставни фелдфебели и си късат ризите, че основните правила на партията се нарушават, в този случай не спряха да провеждат антиуставни действия. Включително и с пряка агитация да не се гласува. В това беше и грешката и на вътрешната опозиция в БСП - те се опитаха да торпилират най-популярната реформа на Нинова и днес си носят последствията.

 

3. Прекият избор не е само техническа промяна - това е ярко идеологическо действие. Направи ли впечатление какъв интерес имаше към тази процедура в БСП? Медиите не спряха да се занимават с темата, а вече доста дни след края на гласуването в социалните мрежи темата е една от най-горещите. Това е разбираемо. Един от най-големите проблеми на българската политическа система на прехода е в това, че партиите не отговарят на своите етикети. Така се оказахме с десница, която е абсолютно импотентна икономически и губи основната част от времето си в битката с паметници. По същия път се сдобихме и с левица, която в пика на своето управление в периода 2005 - 2009 година възприе и наложи плоския данък. Това беше възможно, защото елитите на тези партии буквално живеят разделени от своите изборатели и не им дължат отчет и сметка. БСП днес преобръща това уравнение. Изборът на лидер не е просто избор на образ, а на конкретна политика, на ясна програма, която трябва да бъде масово защитавана всеки път. Това е връщане към корените и път за една нова лява автентичност на БСП. Парадоксалното е, че Нинова, обявявана за консерватор и демагог демократизира партията с цената на тежка битка, а тези, които са яхнали знамето на "автентичната левица" по същество се опитват да оставят партията елитарна и аристокритизирана.

 

4. БСП за пореден път показа, че е гръбнакът на българската демокрация. Знам, че е иронично, но така мразените комунисти са единствената политическа партия, която не просто е съхранила вътрешнопартийната си демокрация, но и вече я разшири. Лидерските партии са аномалия. Може ли една партия, която не познава демокрацията в себе си да работи за демокрацията в държавата? Това е въпрос, който не стои пред българските социалисти.

 

 

5. Победата на Нинова в БСП е тежко поражение за Бойко Борисов. Тук няма да се отдавам на размишления за негова агентура в средите на левицата, но дори и от птичи поглед си личеше как ГЕРБ стискат палци на всеки друг кандидат, но не и на Нинова. Което е разбираемо. ГЕРБ са политически вампир, който може да продължи да съществува единствено върху труповете на други политически формации. Точно така беше сдъвката и смляна градската десница, която още дълги години ще бъде в такава позорна кондиция, че ще се радва не на победа на изборите, а на просто попадане в парламента. Сега лакомият поглед беше насочен към БСП. Борисов беше изчислил, че негов следващ мандат може да бъде подпечатан единствено през коалиция с левите. Победата на Нинова, започналите протести, общественото разлюляване приключиха всички тези бакалски сметчици. "Борисов загуби изборите в БСП", коментира иронично журналистът Владимир Танев във фейсбук. Всички разбраха какво има предвид.

 

6. Това с разделението, разцеплението, разпадането, земетресението има и своята иронична страна. Докато медиите се занимаваха със скандалите в БСП, всъщност не социалисти, а гербаджии започнаха да се изнасят масово от своята партия. Всъщност именно тук си проличава колко неверен и фалшив е често медийният фокус у нас. Всички ресурси бяха впрегнати да се създаде фалшиво усещане за левицата и така дежурните по любов шамани, гадатели и политолози пропуснаха пукнатините в ГЕРБ, които се превръщат в пропасти. БСП, именно, защото е демократична формация може да издържи на подобни процеси, но за ГЕРБ не съм толкова сигурен.

 

7. Всъщност тези, които се опитаха да конкурират Нинова за креслото й сбъркаха в своите кампании в едно основно нещо - не можеш да обвиниш цялата партия, всички организации, че ще опорочат и фалшифицират изборите. Подобно твърдение може и да звучи ефектно в студио на централна телевизия, но стига под формата на тежка обида до всички активисти, които всеотдайно и отдадено се заемат да организират гласуването. Как ще им кажеш, че са фалшификатори, а след това ще искаш от тях да се борят за гласовете на парламентарните избори. Нинова има своята популярност в БСП, но една от допълнителните причини с които отвя конкуренцията с толкова много беше, че тя не си позволи да обиди нито един от своите противници. А те пресолиха кампаниите по начин по който от един момент нататък всичките им тиради звучаха не като начин за развиване на БСП, а като ода срещу БСП.

 

8. В момента Корнелия Нинова държи ключът към следващото управление на страната. Този извод е от една страна е съвсем очевиден, а от друга - доста хора ще го отрекат в началото, но щом размислят ще установят неговата правдивост. БСП успя да оцелее след близо две годишна медийна спецорерация, която трябваше да я разбие на съставните й части. Дори в тази канонада от интриги обаче левицата успя да увеличи представителството си в Европарламента и в местната власт, макар и да не спечели нито един от двата вота. Което показва, че един път излязла от тази буря партията може само да расте, защото събитията се подреждат по начин, който е крайно неприятен за ГЕРБ. Неспиращите протести буквално минираха властта. Не казвам, че всички, които са на улицата подкрепят БСП, но абсолютно всички използват речника на БСП отпреди четири години, речник, който беше наложен лично от Корнелия Нинова.

 

9. Преките избори доказват и безполезността на друга интрига - че БСП се превръща във вождистка партия. Всеки, който си е направил труда да поговори с гласуващ социалист щеше да се убеди в това. Хората не гласуваха за телевизионни образи, химери или илюзии. Те подкрепиха Корнелия Нинова, защото я виждат като изразител на конкретна политика, на политическа линия, която успя да извади БСП от будната кома и да преведе през тези буреносни времена. Политическата линия, която накара БСП да откаже изкушението с власт и всяка форма на колаборация с ГЕРБ. Ето такава последователност се отплаща във времето.

 

10. БСП получава нов шанс от историята да предложи различен път на България. Десетгодишната власт на мутрите вече се клати драматично и успя да събере на площадите непредставима преди компания от хора. В такива бурни времена има значение не просто кой протестира, а кой е бил най-последователен противник на Борисов и кой никога не се е поддавал на отровната атмосфера на компромиса. Именно тук е шансът на БСП. След като презбраха Нинова изведнъж сред протестиращите се появи нов ентусиазъм. 

Това не е случайно. 

Никак не е случайно.

 

След нощта на насилие Радев окончателно се превърна в моралния лидер на нацията

 

 

Датата 2 септември 2020 година, за съжаление, завинаги ще остане в българската памет. Защото нашата история ясно показва, че там, където се е проляла дори и една капка кръв забрава никога не идва. А в горещото начало на септември станахме свидетели на брутално полицейско насилие и репресии, невиждани в годините на прехода. Такива кадри обикновено сме свикнали да наблюдаваме само по екраните на телевизорите си и то когато става дума за демонстрация някъде зад граница - обгазени журналисти, арестувани репортери, задушени млади хора, проснати на асфалта, водно оръдие, извадено да стои заплашително и очаквателно в центъра на София, наредени край стената арестувани младежи и картина на още десетки безобразия. Всичко това моментално се оказа тема на ожесточен политически разговор и на прехвърчането на взривоопасни искри между МВР и президента, но преди да поговорим за това просто трябва да разположим нещата в контекст.

На 2 септември Отровното трио беше отправило призив за Велико Народно Въстание срещу властта на мутрите и още от сутринта пространството пред парламента започна да гъмжи от народ. Още тогава започнаха първите сблъсъци - при опитите на хората да разкъсат полицейската верига и да нахлуят в Партийния дом униформените използваха сълзотворен газ. Резултатът беше трагичен - вятърът разнесе токсичното вещество и така обгазени се оказаха журналисти, случайни зрители, дори самите полицаи. Още тогава се видя нещо много странно в тактиката на полицейските сили - те оставяха провокаторите да правят каквото си искат, а малко след това арестуваха брутално съвсем обикновени граждани, които не са се провили в абсолютно нищо. Големият пик и проблем обаче дойдоха вечерта. Между 19 и 22 часа пред Министерския съвет се бяха събрали десетки хиляди граждани на най-многобройният вероятно дотук протест. Вероятно тази картина стресна страхливците във властта или пък те по-рано знаеха, че се очаква маса народ и привечер започна мрачната част от протеста. Появиха се лумпени, които близо час и половина замерваха полицията с бомбички, павета, камъни, пиратки, бутилки и всякакви други подръчни средства. Час и половина полицаите не реагираха по никакъв начин, а само вдигаха щитове пред себе си. Ситуацията ескалира драматично. Тогава униформените тръгнаха в контранастъпление. Именно там се случи другото голямо полицейско насилие. Кадрите от него обиколиха световния видеобмен. Под полицейските палки се оказаха много абсолютно невинни хора, но още по-страшното е, че социалните мрежи бяха взривени от снимки на много странни полицаи. Част от тях например не носеха никакви идентификационни номера, въпреки, че бяха с шлемове и съответно нямаше как да бъдат разпознати. Други се бяха окичили с емблеми с доста странни лозунги като "Обичам оръжия и цици" или "Един изстрел. Едно убийство. Аз решавам. Без угризения". Във фейсбук още се въртят фотоси на полицаи с брутални татуировки, а някои от тях дори въоръжени с боксове. Това е картината с която България най-после беше забелязана от света и Европа научи, че в малката балканска страна вече два месеца продължават яростни протести, които не вървят към затихване.

Властта моментално се опита да се възползва от аранжираната от нея провокация. Обяви, че по улиците на София е излязъл криминалния контингент, който искал да свали правителството, за да се превърне в основен политически фактор. Придворните медии започнаха да се възтрогват от саможертвата и труда на полицаите, които били застанали под дъжда от павета, за да отбраняват демокрацията. Точно този стил на говорене стана причина и за сблъсък между президента Румен Радев и МВР. Държавният глава свика спешна среща с главния секретар на МВР Ивайло Иванов и с шефа на ДАНС Димитър Георгиев, за да чуе тяхната гледна точка за случилото се на големия протест. Беше кафкианско да се слушат техните обяснение - нямало никакви проблеми, органите на реда си свършили работата прекрасно, цялото напрежение се било уталожило. И всичко това на фона, че вътрешният министър Христо Терзийски се появи в парламента, за да даде обяснение, но изложението му продължи точно четири минути, а след това моментално се изпари от залата, за да не дава отговор на въпросите на опозицията. Ето защо всички погледи бяха вперени в Румен Радев, който на тази среща наистина показа, че е гласът на нормалните хора у нас. Най-малкото той не се опита да скрие, че има проблем и, че провокацията беше очевидна и синхронизирана някъде отвън. Държавният глава попита за битите журналисти, за полицаите с непозволени средства, за това арестувани ли са провокаторите и разследват ли се тези, които сриват имиджа на самата полиция.

Всъщност една от големите цели на уличния сблъсък в неговата най-провокационна част беше именно насилието като бумеранг да удари президентската институция. Радев трябваше да бъде изкаран като инженер на насилието, като пироманът на гражданската война, като посегателят срещу сигурността на гражданите. И придворната политология веднага включи тази плоча и започна да я върти. Радев излязъл от президенството, показал митичния юмрук, а две месеца по-късно лумпените изцяло превзели протеста и го превърнали в кървава вакханалия. Всъщност таза подлизурска стратегия можеше и да успее, ако не бяха изключително точните реакции на Радев в този кризисен миг. Обръщението с което изказа съчувствие и поклон към полицаите, но подчерта, че причината за ескалацията на напрежение е безумния инат на правителството и срещата му с МВР и ДАНС. Ясно се видяха опитите на главния секретар на МВР Ивайло Иванов да вземе връх в този разговор. Той беше дошъл на срещата с цял куп от опорни точки, които да прехвърлят топката в полето на президента, но се оказа безсилен да надделее. Случи се точно това, което всички очакваха - ГЕРБ се опитаха да атакуват медийно президента по още една линия, но се провалиха с гръм и трясък. Най-малкото, защото цялата драма се случи точно, когато Борисов за пореден път беше излязъл в нелегалност и в ситуация с отсъстващ премиер вакуумът се запълни от истински държавник. Напрежението се усили и от това, че хората на площада посрещнаха Румен Радев с аплодисменти, цветя и викове и на 2 септември стана безпощадно ясно къде се е преместил моралния център на властта у нас. Точно заради това подлата атака на главния секретар на МВР не успя, но пък тя постави големи въпроси за природата на сегашната власт у нас.

Валентин Вацев още преди две години ми каза: "Тази власт, тази система е изчерпала всичките си ресурси и, за да продължи да съществува единственият изход е да прибегне до насилие". Тогава ми беше леко смешно. Днес вече не е. Видях с очите си една власт, която е готова да гази в кръв и сълзотворен газ, но да не подаде оставка. Много българи също го видяха на живо. Това е момент на катарзис. Човек набързо се сбогува с либералните глупости за красотата на протестите и разбира, че ако иска да има промяна и ако срещу него са застанали мутри, трябва да разбере, че думите "стадо", "маймуни", "дегенерати" не са случайни. Те са са ключът към насилието. Те издават автентичното отношение и показват сърцевината на всичко, което се случи в България. Но хубавото е, че в такъв миг България има точния президент.

И МВР по трудния начин разбра това. 

 

Политическите интрижки в БСП и бъдещето на прекия вот

 

Миналата събота, насред продължаващи протести, кипящи политически страсти, констутиционни пиратки, обществено недоволство, парламентарно напрежение и панически опити на Борисов да спаси задните си части, БСП отново влезе в новините с вътрешните си проблеми и противоречия. 80 души от Националния съвет се опитаха да свикат заседание на висшето ръководство на левицата, защото според тях спешно трябвало да бъдат обсъдени няколко теми - предложенията за промени в Конституцията, обществените процеси и "някои проблеми с вътрешнопартийния избор". Въпреки медийният интерес и биенето на тъпан това "заседание" се провали, защото кворум така и не беше събран. До него се стигна въпреки едно доста здравомислещо писмо на и.д. председателят на БСП Владимир Москов, който призова да не се нажежават политическите страсти в разгара на кампанията за прекия избор. В него той предупреди, че противопоставянето режисирано по този начин може да има "пагубни последствия за партията" и призова всички проблеми да бъдат решени на конгреса на 26 септември. Въпреки това вътрешната опозиция като атлет предрусал с амфетамини и допинг реши, че на всяка цена заседание трябва да има и така се стигна до поредният път в който БСП влиза в новините със своите проблеми. Драматична картина, точно както е удобна и изгодна за ГЕРБ. Хареса ми какво е написал Богомил Бонев в своя профил във фейсбук: "Създава се впечатление, че вътрешните избори в БСП са ключови за ГЕРБ. Ако Корнелия спечели, ГЕРБ си заминава. Ако загуби...".

Цялата тази ситуация отново повдигна въпроса какъв е моторът на тази свръхактивност на вътрешните опозиционери в БСП и защо им е толкова спешно и важно точно тук и сега да свикат заседание на Националния съвет, а не изчакат да минат преките избори, конгреса и тогава с подновена легитимност новото ръководство на БСП ще има моралните и политически сили да излезе с наистина ясни и точни позиции. Ще ви кажа своето мнение по тази тема, но искам да предупредя - няма да го прикривам зад изящни фрази, които полират гадната истина. Честно да ви кажа - аз дори се учудвам откъде Корнелия Нинова намира сили да води своята кампания по толкова толерантен начин. Срещу нея всекидневно се изсипват невероятно количество лъжи, обвинения, интриги и страховити манипулации, но тя в нито един момент не премина границата на добрия тон и из страната представя своите идеи, отчита постигнато, а не губи време да обяснява медийните интрижки на своята конкуренция.

Всъщност голямата битка и големият залог на това, което става в БСП е посичането на прекия избор за лидер. На това се дължи силата на напъна и политическите изстъпления. Което всъщност е ярко и автентично антиуставно действие, защото няколко поредни заседания на конгреса отново и отново потвърждават волята на хиляди социалисти от страната, които искат пряко да избират председателят на своята партия. Тази реформа от първия ден бърка в червата и разваля храносмилането на не един и двама партийни барони, които чрез него губят своите мрежи за влияние. Точно заради това никой от тях не иска да чака до 12 септември. Защото прекият избор много ясно ще покаже каква е волята на цялата партия, каква е позицията на обикновените социалисти и кого искат те да видят начело на левицата. Заради това се правят тези мелодраматични опити за свикване на заседание - целта е прекият избор да бъде отменен, а ако това не стане опорочен, смазан, обезсмислен и така БСП да се завърне в безвремието на конгресните схемички. Не напразно част от кандидатите (Валери Жаблянов ми идва наум) не водят реална кампания за лидер, а правят всичко възможно БСП да се върне в своето минало, вместо да търси модерно развитие. Изчборът на 12 септември ще направи всички тези политически усилия безмислени, защото ще покаже не само реалната воля на социалистите и но истинската численост на лагерите. Това е другото голяма опасение на опозицията, което я кара като камикадзе да се впуска в тези пърформанси. Защото някакви самозвани анализатори тези дни започнаха да обясняват как в БСП имало две партии и напрежението идвало от там.

Всъщност това не е истина. В БСП няма две партии. Това е медийна халюцинация. Политологическа дъвка. Анализаторско жонглиране. И в крайна сметка - тотална, опашата и безпардонна лъжа. В БСП има една група от хора, които не искат да приемат факта, че левицата се променя, че се демократизира, че започва да изхвърля от себе си смазващото усещане за партиен аростократизъм и богоизбраното самочувствие на някои хора, че са елит, който вечно ще дърпа конците. Прекият избор за лидер като взривна вълна буквално помете старите йерархии в БСП, пренареди политическите стойности и като мълния показа къде точно е разделителната линия. Тя не е идейна, както се опитват да твърдят противниците на Нинова. Най-малкото, защото председателката на БСП досега в нито един момент не е изневерила на левите идеи. Разделителната линия е по оста - хора, които искат БСП да се промени и хора на които досегашното статукво на партийните елити им е безкрайно удобно и политически доходоносно. И понеже повечето от тях са наясно, че няма как да изкажат тази съпротива с истинския й език, те я прикриват зад уставна фелдбелщина и мелодраматични вопли за авторитаризъм.

В БСП дори няма разделение по начина по който го описват придворните медии. Разделението идва от една малка групичка от мастити социалисти, които се опитват да прехвърлят върху цялата партия тревогите за собственото си бъдеще. Не напразно всеки, който е обикалял из страната се е опитал да открие тези "две" партии, но се е провалил тревожно. Ето как един толкова обикновен на пръв поглед ход като преките избори освети реалното разделение във висшето ръководство на БСП. Много хора не искат да приемат промяната, не желаят реалната демократизация. И само за сведение - прекият избор на лидер не превръща една партия в лидерска. Това е другата голяма простотия, която се опитват да ни сервират като гурме. Лидерът на БСП според устава има право на два мандата. Два мандата и край. Никой не го поставя над партията, нито над нейните органи, но изборът от всички социалисти дава автентична политическа легитимност. Лидерът вече няма да зависи от георгигерговци и сие, а от всеки един от нас. Ето срещу какво застава аристократичната вътрешна опозиция. Те искат да лишат от глас моите родители. Не, благодаря. И пируетите в Националния съвет всъщност се дължат на факта, че недоволстващите разчитат на това Нинова да не успее да събере мнозинство и да я препънат преди тя да се е явила и да получи гласът на хората. Това са обречени опити, които стават все по-смешни, колкото й да бъдат обличани с анализаторски миш-маш и претенциозни разсъждения.

Всъщност апаратните битки останаха последното оръжие на опитите за саботаж на демократизацията на БСП. Защото другата дъвка за лошите социологически резултати беше пометена от реалността. Две поредни проучвания показаха, че БСП се задържа на нивата си от 2017 година, което си е практическо едно малко чудо след три години постоянни атаки и опити за вътрешен саботаж. А колкото до това, че БСП нямала позиция по актуалните въпроси - аз виждам всяка вечер в София десетки социалисти, които излизат на протестите. И ясно са заявили позиция. Както за конституцията, така и за оставката. Сергей Станишев не съм го видял да протестира, но видях много от тези, които искат да избират своя лидер и които настояват промяната в БСП да не бъде спирана. 

И точно заради това аз нямам притеснения за левицата. БСП е консолидирана и в момента в който вятърът на простотиите спре това ще се види по много категоричен начин. Вероятно Корнелия Нинова заради това прави толерантна кампания - тя не само не е антипартиен човек, както я обявават нейните душмани, но всъщност дори и в тази ситуация нито един път не си позволи лоша дума за тези, които не спират да се упражняват върху нея. Тя "незагрижената за партията" прави това, а "загрижените" не спират да плюят по собствената си партия. 

Всеки може да го види. 

И да прецени. 

И да гласува на 12 септември.