Защо изключването на социалист се превърна в медийна сензация?

 

Тъкмо медиите да изпаднат в абстиненция от липсата на вътрешнопартийни драми в БСП, а жълтите сайтове да залинеят и да се наложи да повтарят старите си "сензации" с още по-гръмки заглавия, нова новина показа, че в левицата продължават интересни процеси. В края на миналата седмица Националният съвет на БСП изключи от партията депутатът Иван Иванов от Варна. Повод за това станаха медийни публикации, които твърдят, че Иванов лично е наредил побой над свой съпартиец - председателят на БСП в Долни Чифлик Валентин Вълчев. Според същите информации политическата драма е прераснала направо в криминална и е свързана с битките по места за определяне на ръководството на Областните съвети на партията. Иванов, който минава за човек на Кирил Добрев, се опитва да запази своите позиции във Варна и очевидно това е ескалирало политическото напрежение в областното ръководство.

Изключеният веднага отговори, че нищо от обвиненията не е вярно. По времето за което твърдят, че е ръководил побоя той бил на 6-7 километра от мястото на събитието и нямало как да участва в него. Иванов отдаде изключването си на някаква тайна сделка между Корнелия Нинова и варненският председател Борислав Гуцанов, а няколко фенове на Иванов в социалните мрежи за пореден път се отдадоха на мелодраматични писания за това как това била някаква чужда БСП и я оприличиха на зандан, където решетките падат за всички, които не споделят възгледите на ръководството.

Този текст не е мястото да определям виновен ли е Иванов или не. Но случката с него наистина си струва да бъде анализирана, защото феновете му са прави за едно - това е нов образ на БСП. Да, имаме новина. Но тя е от добрите. БСП не е зандан. БСП не е каторга за несъгласните. БСП просто започва да развива обществени инстинкти и да показва нокти, точно там, където трябва.

Може би ще ви шокирам, но изненадата в този случай не дойде от изключването на Иванов. В последните три години медиите имунизираха широката публика за подобни драми. Медийната спецоперация срещу БСП изискваше ежедневни разпадания, скандали, интриги, слухове за демонични вражди, кървави вендети, напускания, късания на партийни билети, забиване на ножове в гърба. Тоест с информацията, че някой е изключен от БСП вече никого не можеш да впечатлиш, а какво остава да го накараш да занемее от ужас и да побелее от вътрешни чувства и внезапна емоционалност. Големият сюрприз дойде от факта, че в този случай Контролната комисия на партията и Националният съвет действаха скорострелно. Реагираха със светкавична бързина. Ето това изуми всички, а дори и медиите. От БСП се очаква да анализира дълго, досадно да дискутира, послед да премисля няколко столетия, да направи задълбочен и дълъг пленум, да се почеше по главата в течение на няколко години и чак тогава да предприеме нещо. Когато обикновено торнадото от нови събития е заляло общество и никой не си спомня защо БСП реагира на някакво събитие от дълбоката древност на прехода. Моя позната обича да сравнява тези доскорошни процеси в БСП с митичните енти от великолепната книга на Толкин "Властелинът на пръстените". Там, да припомним, ентите заседават близо ден и половина, за да стигнат до извода, че хобитите не са орки. Същото е с БСП.

В казуса с Иван Иванов обаче се вижда един друг образ на левицата. Тя не бави топката, не се страхува да се обърне с лице към един проблем и да го реши по радикален начин. И, да, разбира се, че засегнатата страна ще вдига шум - това е част от нормалния процес в такава ситуация. Убеден съм, че тепърва ще се нагледаме на телевизионни изяви на изключения и ще слушаме до безкрай неговата версия. Не го казвам като упрек към народният представител. Просто е ясно, че медиите отново с наслаждение ще търсят позиции срещу БСП, за да могат да изпълняват зададената поръчка.

В тази драма обаче ми е най-странно да слушам как някои хора в левицата започнаха пак да се връщат към рефрена за лидерската партия, вождисткото единоначалие и авторитарните тенденции. Органите на реда още нищо не били доказали, нямало и становище на прокуратурата. БСП обаче не е съд. Нито пък е разследващ орган. БСП е политическа партия, която трябва и започва да развива обществени рефлекси. Живеем в медиен свят, където скандалите трябва да получават бърз отговор. А вътрешнопартийните драми - още по-светкавичен отпор. Контролната комисия, това е нещо като Конституционния съд на БСП, е преценила, че има основания за изключването на Иванов и БСП взе това решение.

Има още един интересен детайл в случая, който ясно показва, че БСП се променя и то според мен се променя към добро. След серия от напуснали народни представители (двама от тях дори бяха кандидати за председател на партията) парламентарната намаля с близо 10 депутати. В такава ситуация едва ли някой някога е очаквал, че ръководството на партията ще тръгне да решава кардинално проблем, дори с цената на изключване. Повечето хора, които знаеха за този казус предполагаха, че той просто ще бъде пуснат по течението, ще се решава с "активно бездействие" (каквато според Джеръми Паксман е традицията на старомодния английски консерватизъм и както действаше обикновено Сергей Станишев). Обаче БСП реагира, показа мускули и даде знак, че наистина няма нищо общо с мудната партия преди. Някой казват, че това създавала на левицата имидж на партия, която само реагира на събития, защото не притежавала стратегическа дълбочина. Всъщност ще имат да взимат. Бързите реакции не изключват далечните хоризонти. Но те също така показват, че партията не е втренчена в своя път, не се държи като аутист, заключен в собствена реалност, а чува големите теми. Във Варна побоят в БСП беше голяма и е голяма тема. Как щеше утре БСП да застане пред обществото и да иска доверие за радикална промяна в България като е демонстрирала, че се страхува да разреши вътрешните си драми?

Това не е разправа с инакомислещ, най-малкото, защото едва ли някой може да намери изявление на Иванов, където да е показал, че е инакомислещ. Това е знак, че БСП няма да търпи никакви тъмни процеси и, че партия, която иска да изчисти България, наистина трябва да намери сили да изчисти самата себе си. И това обяснява голяма част от писъците, които чуваме покрай тази новина...

 

Кои са по-опасни конспираторите или безобразните управляващи?

 

Изчетох много драматични анализи и кудкудякащи есета по повод на едно проучване на агенция "Тренд" тези дни, което вдигна доста пара и шум из публичното пространство. От данните на социолозите става ясно, че близо 40 на сто от българския народ смята коронавирусът за биологично оръжие, което цели да се намали населението на Земята. 17 % пък направо смятат, че вирус не съществува, а това е някаква медийна измама и политическа конспирация, която цели да тества нови форми на контрол върху човешките общества. 16 на сто пък са убедени, че с ваксината срещу КОВИД-19 те ще бъдат чипирани , което ще позволи да бъдат следени на всяка крачка. Много от тези, които вярват в това твърдение са посочили и виновника - милиардерът Бил Гейтс.

В повечето случаи статиите и есетата бяха насочени в една посока - колко прости хора са българите, какви интелектуални провинционалисти са те, какви селяни и пълни тъпаци. Няма по-безопасно нещо в условията на върлуващ политически ГЕРБ от това да бичуваш народа, да се плюнчиш срещу неговата несъзнателност, диващина, селяндурщина и нежелание да се носят маски. Това е най-удобната поза на интелектуалните стриптизьорки, които се подмазват на властта от екрана на всеки телевизор. И точно, защото подобен начин на разсъждение е толкова удобен, мазен, повърхностен и примитивен ние ще го подминем напълно. Това не е анализ, а опит за хвърляне на прах в очите. Социологическите резултати обаче подлежат на много по-дълбочинен срез.

Тези данни са екзотични, но не са чак толкова трудни за анализ. Вярата в странни предположения и теории на конспирацията възниква там, където недоверието към официалната политика и институции вече е взело епидемични размери. Не можеш да накараш един народ, който в продължение на 30 години мина през киселинната баня на всякакви лъжи, манипулации, интриги, политическо инженерство и самозвани месии да се довери колективно на една-единствена официална версия. Нещо повече - всеки един аспект на здравната криза и хаос, които днес се стоварват като нас през годините е бил обект на тежки корупционни скандали - от местата в болниците и доплащането за екипи, до доставката на грипни ваксини по времето на Петър Москов, която и до днес не е получила подобаващо разследване. И след всичко това извисините морални съвести на нацията и най-големите лизачи на кабинета искат народа чинно да се строи под една версия на случващото се и всеки ден с пламнал поглед да благодари на Бойко Борисов за грижите, които полага. Активното поколение на България днес израсна в една разядена от неистини и лъжи обществена среда. Тук нито един процес не беше наричан с истинското му име. Дори голямото преразпределение на собственост и изкуственото създаване на едър бизнес бе опаковано с абсолютно безвредното име "преход". И точно тук се появява огромното разделение между власт и народ. Между управление и управлявани. Управляваните свикнаха с това, че ги лъжат за всичко. Лъжат ги, че ще живеят по-добре. Медийно ги дрогират с нищо не означаващи икономически показатели и финансови рейтинги. Лъжат ги, че цените няма да се вдигат. Лъжат ги, че доходите ще скочат. Лъжат ги преди избори. Лъжат ги и след тях. Нашият живот е поредица от лъжи - едни по-налудничави, други малко по-достоверни. Хората свикнаха да ги мамят постоянно. Само си припомнете колко шум се вдигна преди две години се вдигна за чумата при козичките и овцете. Сега се оказа, че такава май изобщо е нямало. Тези, които издържаха си запазиха животните. Останалите още преглъщат тъжно и бършат сълзи. Фундаментът на новата българска държава е тоталната, безогледна и дори мръснишка лъжа. И при всичко това искате хората единодушно да ръкопляскат на официалните версии...

Вярата, че вирусът е биологично оръжие, подозрението, че кемитрейлса е част от химическата война срещу човечеството, а 5G мрежите пържат мозъците са само симптом за много по-голям проблем. И между другото - не го виждаме само в България. Това е ситуация с която се сблъсква целия свят. Но само в България ние разполагаме тази тема в центъра на обществения дебат. Само у нас можем да видим интелектуалци, които само дебнат да видят камера, за да размахат нацистки пръсти срещу хората, които имали наглостта да не носят маски. Само в България видяхме как шефът на Лекарския съюз Иван Маджаров, който изсъска, че медиците не трябвало да лекуват хора, които не носят маски или ги горят. Само у нас три четвърти от инфлуенсърите във фейсбук са заети с упражнения по ирония срещу простия селянин, който не разбирал принципите на локдауна. Изобщо не държава, а лунатичен карнавал.

Само, че всичко това е пушилка, медийни спецефекти, които да прикрият истинския виновник за ситуацията. Да, има хора, които вярват, че вируса е измама, че маските не помагат и, че Бил Гейтс ги дебне в геополитическия мрак. Но в нито един момент от кошмарната 2020 година точно тези хора не са взимали решение за бъдещето на здравата система, за управлението на държавата по време на пандемията и за социално-икономическите мерки. Конспираторите са просто един глас в обществения дебат, който дори не получава и автентично медийно внимание. Но прожекторът беше насочен натам, за да може властта да скрие окърваванете си ръце. Защото по време на тази невиждана криза всъщност държавата се оказа в ръцете на високосъзнателни, свръхзагрижени и много притеснени от вируса хора. Хора, които съскаха на всеки несъзнателен, които се гневяха на подстрекателите на протести и които твърдяха, че не можели да дезертират, защото без тях държавата щяла да бъде в руини. И точно тези "отговорните" ни докараха до катастрофа. Точно "свръхсъзнателните" ни пуснаха по пързалката. Точно те не подготвихаздравната система за големия удар наесен, въпреки, че през цялото време знаеха, че ще дойде. Бойко Борисов до последно се опитваше да ни убеди, че втори локдаун няма да има. После го въведе. В нормално общество и това трябваше да се брои като лъжа. И то по-голяма дори от вярата, че вирус няма. Точно тези управленски лъжи са непростими. Защото именно това поведение създава почвата за вярата в извънземни, рептили, пържене на мозъци и и чипиране на отделните индивиди. Всъщност задавали ли сте си въпроса - защо Бил Гейтс стана обект на конспирация. Според мен е много просто - всички виждат, че истинската власт е в хората с парите, а не в политическите елити. Това е реален процес. Името му е капитализъм.

Ето защо сърце не ми дава да стрелям по несъзнателните и да упражнявам риторичен садизъм  по отношение на тях. Пушилката срещу тези хора е просто димна завеса, холивудска пиротехника, която да прикрие големия провал на "загрижените". Живеем в общество, което отдавна се пържи в сатанинския огън на вечно политическо инженерство и безкраен парад от измамници. И ставаме свидетели на ефекта от всичко това. В ситуация на криза се видя, че управлението ни е тотално нелегитимно, напълно провалено, политически катастрофирало и няма доверие да наложи дори едно елементарно носене на маски. Всички дудуци на властта, ако искат до утре могат да се упражняват по бичуване на средностатистическия българин, но това няма как да скрие факта, че именно техните господари са истинската интелектуална катастрофа на тази страна. Защото от вярата, че 5G ти пържи мозъка лечение има, ама за това, че си слугувал на ГЕРБ хапчета няма открити.

 

И "Оскарът" отива при... Ревизоро

 

Миналият петък парламентът стана свидетел на невиждано и незапомнено шоу в най-новата политическа история на тази изтормозена страна. Екоминистърът Емил Димитров - Ревизоро се появи пред депутатите и дръпна пред тях половинчасов монолог за състоянието на водите в България. Тази тирада много трудно може да бъде преразказана, защото приличаше на стенд-ъп шоу в нощен клуб, но ако се опитаме да я пресъздадем ще се получи следното: Бургас, а и цялото Южно Черноморие са заплашени от водна криза, защото язовир "Камчия" е напълно опразнен. Екоминистерството било изпратило 20 писма, но никой не се мърдал пръста да свърши работа. Оттам-нататък историята придоби още по-апокалиптични оттенъци, напомнящи в своята тревожност предупрежденията на американския фантаст Паоло Бачигалупи в романа "Водосрез". Цяло лято не била паднала и една капка дъжд. Кметове, общински съветници, партиен елит обаче не си мърдали пръста, за да адресират проблема. "Цяло лято чакам един пиар да каже кога ще е първата копка. Нищо, България се управлява от пиарите. Земеделците не си дават язовира, МРРБ не могат да започнат, защото земеделците не им дават документацията. Някакъв си началник на кабинет не дава документите. Ще допуснем Южното Черноморие да стане владение на корпоративен интерес", изплака Ревизоро. Кметът на Бургас пък участвал в цялата трагедия единствено в ролята на зрител. За да не звучи като вътрешен дисидент в управлението, роля, която определено не му подхожда, както ще видим по-надолу, Димитров започна да дава примери и с кметове на БСП, както и на ДПС. Според казаното излезе, че цялата държава пречи на ековеличието да си върши работата. Оттам-нататък наративът му стана още по-тревожен. Ако се доверим на Ревизоро, то значи, че цялата система по управлението на водите в България тъне в страховит хаос, непукизъм, корпоративни интереси, абсолютна некадърност и всичко това в комбинация заплашва с воден апокалипсис през лятото. Чухме още по-големи откровения - как хидролозите от миналото определено са знаели какво правят, как са изградили прекрасна система за поддържане на водния баланс и как днес тя се разпада заради хищни бизнес-апетити. В крайна сметка той поиска всяка партия да прати представители в неговото министерство, за да може на място да ги запознае с проблема и да се потърси решение.

Наблюдавах това шоу съвсем отблизо и краят буквално ме втрещи. Защото очаквах различен завършек. Когато един министър изсипе толкова проблеми, политически спънки, абсолютна нечуваемост и нечисти интереси, то съвсем логично е като приключи с тирадата просто да подаде оставка. Защото апокалиптичната картина във водния сектор трудно можем да е припишем на Тройната коалиция или на Пламен Орешарски. Тя е пряко следствие от политиката на ГЕРБ в последните години, от техните решения, действия, кадрови калинки и бизнес-апетити. И ако Ревизори искаше да излезе от драмата като положителен герой трябваше да увенчае монолога си с оставка. След като не го направи стана ясно, че ролята му няма да получи политически "Оскар", а театралната му кариера е обречена на емоционален и драматургичен спад. И само няколко часа след монолога получихме доказателства за това. Палачинката изведнъж се обърна. Премиерът Бойко Борисов извика Ревизоро на спешна среща и след нея екоминистърът започна да говори съвсем друго. Че водна криза нямало да има. И поиска да уволнят негова заместничка и да му назначат двама нови. Тоест - или това беше някаква скоростна пиар-операция, за да може Ревизоро да си изчисти имиджа пред наближаващите проблеми или беше някаква странно-заплатена кадрова рокада, която не е можело да бъде свършена по друг начин. Иначе от тази среща ни препредадоха думите на премиера как държавата чакала големи пари за решаване на проблемите. "Имаме 100 млн. евро по Плана за възстановяване за напоителните системи", увери Борисов, който пропусна да припомни как именно по време на първия му кабинет напоителните системи бяха буквално нарязани.

Нека да се опитаме да подходим обективно по тази страховита тема. От една страна нямаме никакви основания да се съмняваме в това, което Ревизоро тревожно разтръби в Народното събрание. Дори и фактът, че няколко часа по-късно той подви опашка и започна да говори точно обратното на това заради, което размахваше ръце пред депутатите, не е причина да му нямаме доверие. Защото твърденията му не идват на голо поле. Перник вече изживя своя воден апокалпис, последствията от който градът вероятно ще чувства дълго време. Историята за това как се стигна до него също трябва да бъде отпечана с огнени букви в съзнанията на хората. Предишната власт в града - кмет, областен управител, шеф на ВиК са знаели какво предстои, получавали са докладите, но никой не си е мръднал пръста да реши проблема. Знаете как е - идвали са избори, победата е била важна. В резултат на това перничани платиха най-тежката цена на такава политическа некадърност и безидейност. Нещо повече - прикриването на кризата не само не помогна на тези, които спуснаха завеси пред нея да спечелят вота на хората, ами се случи точно обратното - проблемът ги торпилира като ядрена ракета. Последствията като арестуван екоминистър и дълги прокурорски разследвания дори няма да ги броим в тази сметка. Те са само закъснели реакции на един проблем, който е заложен отдавна и който, опасявам се, никой не се опитва да реши кардинално. Знаем и за надвисналия воден дамоклев меч над Шумен, а и въпреки бодряшките телевизионни уверения няма да се учудя, ако през лятото и бургаския регион също бъде изпържен в кошмарния бич на безводието.

И заради това думите на Ревизоро трябва да бъдат приети съвсем сериозно. Друг е въпроса дали нещо наистина може да се направи за толкова кратко време и дали е възможно всъщност да се направи нещо, което да отмени идващия кошмар. И всъщност именно тук патетиката на екоминистъра ми идва малко в повече. В неговото парламентарно шоу отсъстваше един изключително важен елемент - а къде е отговорността на самия Емил Димитров за това, което се случва във водния сектор? Защото иначе се получава леко абсурдна картина - кметове, общински съветници, партийни елити до един са виновни, а над тях сияе непорочната, ангелска и неопетнена фигура на министъра. Ако ситуацията е толкова трагична и задънена защо трябваше да чака до края на годината, за да даде публичност на проблемите? Ако драмата е толкова неразрешима колко пъти е поставял проблема на заседания на Министерския съвет? Самият Ревизоро почти всеки петък е привикван на парламентарен контрол в Народното събрание, толкова ли не можа да постави темата на дневен ред достатъчно рано? В началото на годината пък с огромни медийни фанфари беше обявено създаването на огромен ВиК-холдинг, който ни беше представян като решение на всички проблеми. С оглед на новите данни трябва ли да разбираме, че това е бил само прах в очите и нищо повече?

Това е драмата от изявите на Емил Димитров. Той повдигна завесата към натрупаните проблеми, даде ни вътрешен поглед към абсолютния блокаж на държавата и буквално ни каза, че този политически тромб в който се намира страната вече ще започне да отстрелва една по една всички жизненоважни системи. Но това е и бумеранг, защото означава, че самият Ревизоро нищо не е свършил и постигнал за времето си на този важен пост. И това е голямата липса в сценката, която наблюдавахме. В крайна сметка политиката е въпрос и на отговорност и на трезва преценка. Ако екоминистърът констатира такива проблеми и не може да ги реши, то значи ГЕРБ наистина са създали паралелна държава в която решенията се взимат по съвсем други механизми. Ако воплите на Димитров са истински, то значи правителството е само някаква видимост, а истинските властови ресурси са в ръцете на съвсем други хора. Потвърждава се онова, което всички подозираме - че министрите са просто фигуранти на които им дърпат конците, а ключовете за властта са на различно място. И в друга обстановка тази схема можеше и да продължи повече, но над целия свят е надвиснала пандемията, а в ограниченото политическо пространство на България вече не останаха ресурси, които да удължават илюзията за стабилност и безвремие. Това беше истинският кошмар на чутото - оказа се, че всичко е гръмнало, държавата съществува като фокусническа илюзия, а добри герои в управлението просто няма. Едните бягат от отговорност, другите държат да продължат да живеят в измислица. Цената ще я платим всички ние. 

Безводието е просто първия транш на този кошмар.