Как народът разгроми телевизията?

 

В края на миналата седмица геополитическият антициклон, който разтърсва света от февруари насам и се ожесточава от минута на минута, забърса с един от своите странични фронтове и нашето многострадално отечество. То (отечеството) тъкмо отново навлизаше в нормалния си ритъм от политическо-битови скандали (бой в парламента, среден пръст показан на опозицията) и страничният наблюдател аха-аха да повярва, че всичко се връща по местата си и светкавиците отново се разбесняха над нас. Стана ясно, че България е отказала да даде коридор на самолета руския външен министър Сергей Лавров, който е трябвало да отиде на официално посещение в Белград. После се изясни, че такъв коридор са отказали и Северна Македония и Черна гора. Което, ако вземете една карта на Балканския полуостров най-малкото означава, че страната-членка на ЕС и НАТО Гърция е дала разрешение за полета. Контрата е останала у останалите три страни.

Бурята от реакции беше логична и очаквана. И както винаги в България в солидно малцинство останаха тези, които ръкопляскаха и оценяваха решението като проява на дипломатическа смелост. Повечето коментари бяха в съвсем обратна посока. Вярно е, че България е затворила своето пространство за руски самолети, но за такава визита винаги може да се направи изключение. И второ - показването на мускули в такива незначителни ситуации не само не спомага за въздигането на международния ни образ, а по-скоро е симптом за обратното - че страната ни отдавна самичка се е лишила от правото да взима самостоятелни решения в каквато й да е посока. И дори е нелепо в миговете в които колективният Запад започна да разбира, че май отказът от преговори с Русия за мир е най-голямата грешка, която е направил, ние да пъчим мускули и пак да повторя по съвсем незначителен повод. Нашият отказ няма да прекъсне дипломатическата совалка на Лавров, но ще направи така, че когато един ден страната ни отиде да преговаря за каквото й да с Русия да получи много по-тежки условия и високи цени. Каквото повикало, такова се обадило.

Тази случка обаче ни демонстрира един много интересен процес, който се развива в България. И този процес тепърва ще ражда политически искри и земетресения. Най-общо казано това е проблемът за яростното противоречие между водената международна политика и настроенията на хората. Казусът с Лавров просто за пореден път накара това противоречие да изплува като чудовище от японски комикс на брега.

Нека да изясним. Социологическите проучвания упорито показват едни нагласи на българите, а политическият елит прави нещо съвсем друго. Последният сондаж излезе буквално миналата седмица и за пореден път той не е продукт на местна агенция, а на международна. От него научаваме редица любопитни факти - например, че за 2 години делът на хората, които биха гласували "за" напускане на НАТО рязко е скочил - от 25 на 39 на сто. 57% пък не смятат Русия за заплаха за сигурността напук на всички телевизионни муцуни, които не спират да им обясняват обратното. 30 на сто смятат, че Русия е стратегически партньор на България и близо половината от запитаните смятат, че Западът е предизвикал войната в Украйна със своето безкрайно настъпление около границите на Руската федерация.

Не смятам, че в България има анализатор, който да знае какво да прави с тези цифри и отговори. Повечето от тях точно като кучето на Павлов веднага започват да слюноотделят - "руска пропаганда! рускааа пропагандааа!". Това всъщност не е анализ. Това е симптом на психическо и умствено заболяване. Защото руската пропаганда е толкова универсално обяснение, че веднага намирисва на псевдонаука, както ни учеше Попър. А и какво излиза, че според нашите самозвани папагали Русия е затънала в безкрайните украински блата, дави от се от глад и ужас и същевременно има егати ефективната пропагандна машина, която прониква със своите пипала в съзнанията на обикновените българи за ужас на Даниел Смилов и Евгений Дайнов.

Всъщност е точно обратното. Пуснатата пералня за мозъци от началото на войната в Украйна е причината за тази аномалия в социологическите проучвания. Българските медии се провалиха  в отразяването на конфликта, защото на преден план като мътна пяна изплува единствено патологичната русофобия, която се развихри до някаква абсурдна степен. Например Соломон Паси да каже, че Путин е много по-лош от Хитлер или пък Калин Янакиев да се развихри, че всички руснаци имат някакви отклонения. Това си е откровен расизъм, медийно институционализиран и политически подпечетан. Само, че никой не се съобрази какъв народ се опитва да удави в тази помия. България не е Полша, не Румъния, не Литва, Латвия или Естония. Исторически страната ни е свързана с Русия по такъв начин, че проф. Евелина Келбечева може да направи още 15 филма и те пак ще се гледат само от близките й роднини и градската снобария.

Така в течение на няколко месеца страната ни живее в изключителна шизофрения. От една страна тече телевизионното състезание по обругателство на Русия, от друга страна този тъп, проклет и велик народ не иска да вярва на официалните версии и настоява на своя собствена гледна точка. Как да не се ядосваш, ако си стипендиант на "Америка за България", а? Проблемът е обаче идва от най-неочаквана посока. Тази мазна пропаганда, която като токсичен газ се стеле навсякъде вече започна да ражда осъзнати опозиционери на Европейския съюз. С очите си наблюдавах няколко такива случая. Става въпрос за хора, които бяха недоволни, в повечето случаи са били гневни, но не никога не са имали стройни разбирания за различен път на България. Сега стоварването на стоманения юмрук на прогандата, но не руската, ги възпламени като факли. И това се забелязва и из социалните мрежи. Все повече са хората, които не просто се гневят, а са готови да напишат цели политически програми. Така тъподясното буквално материализира най-големия си кошмар - самоорганизираща се маса, която скоро ще издигне лозунги за излизане от ЕС. И за това не е виновен Путин. Кремъл също няма вина. Това го причиниха масата от кисели образи, които заляха екраните и се опитаха да изкоренят и цензурират всяка различна гледна точка от тяхната. Подобен конфликт няма никакво разрешение, защото и двете страни в него вече отказват да се погледнат и да се разберат една друга. Самозабравилата се телевизионна интелигенция отдавна смята народа си за глупав, потънал в суеверия, предразсъдъци и путинизъм, а този народ като види някоя интелектуална муцуна вече се е настроил негативно, защото знае, че ще получи поредната порция конско. Ето този драматичен конфликт ще се повтаря отново и отново. И по темата за Северна Македония предстои подобна колизия, защото честотата с която зачестиха псевдонаучните текстове на тема "ама защо да не ги пуснем в ЕС" вече е достатъчно притеснителна.

В цялата тази ситуация човек трудно може да не се възхити на естествената мъдрост на своя народ. Този тъпкан, мразен и презиран народ, който в най-мътните мигове отказа да се раздели с историческата си памет и напук на всякакви величия запази естествените си инстикти. В този случай народът разгроми телевизията. 

И това е новината на новините.

 

Опасен ли е за БСП възходът на „Възраждане“?

 

Само преди десетина дни страната беше подложена на истинска бомбардировка от социологически проучвания. Повечето от тях бяха отразени с много гръмки заглавия, а медиите (всяка според вкуса си и паричните потоци) забелязаха различни акценти в тях. Някои триумфално обявиха, че ГЕРБ се завръщат като първа политическа сила. Уви, "победителите" не показаха да са много радостни от този резултат, защото техните проблеми продължават да им висят като корабна котва. ГЕРБ са в абсолютна изолация и да влезеш в открита коалиция с тях е все едно да тръгнеш без защитен костюм из руините на взривена ядрена централа. Заради това резултатите сигурно са ги поласкали, но едва ли са разчели в тях нещо твърде окуражително. ГЕРБ са първи, но нямат никакви приятели. Трудно е да си грозното пате на квартала с което никой не иска да си играе.

Другата сензация бе отразена още по-шумно - според част от проучванията "Възраждане" вече минава БСП и е на път да вземе третото място при следващи избори. Трудно ми е да кажа дали това е вярно или не, най-малкото, защото тази социология не е окончателна. Всеки специалист ще ви признае, че проучванията са просто моментна снимка на настроенията, които утре вече може да се съвсем различни в зависимост от политическите ветрове и настроения. Но при всички случаи БСП има за какво да се замисля, защото възходът на "Възраждане" е реален и партия, която доскоро не беше ясно дали ще успее да прекрачи границите на парламента проявава стабилен и траен възход. Според анализаторите този скок се дължи на откраднати гласове от БСП и от ИТН. За целите на този анализ ще оставим ИТН в пълен покой, но си струва да се заровим в това дали БСП има проблем с партия, която официално се опитва да открадне електората й отляво.

Истината е, че позицията на левицата никак не е лесна. БСП стана част от най-пъстрото и екзотично правителство от началото на прехода, което не получи толератност дори от 25 секунди. Още от първите мигове управлението беше залято от наследените от ГЕРБ кризи, от инфлацията, която като треска се разпространи из цяла Европа, а за капак войната в Украйна буквално изстърга и последните остатъци от търпение в хората. И всичко това се стовари на гърба на кабинет в който участват толкова разнородни партии, част от тях исторически врагове в най-дълбоките и тежки години на прехода. В такава комбинация най-важното нещо е изкуството на компромиса, фината настройка на толкова много различни интереси, че понякога изглежда ще постигането на мир в Близкия изток ще е по-лесно от постигането на съгласие за шеф на БНБ, например. Ясно е, че всяка формация ще плати своята цена заради това, че участва в толкова кризисно и медийно атакувано управление. И точно тук факторът "война" допълнително прецака всички сметки. Защото в ситуация на крайно разделение, хората вече отказват да мислят обемно и обективно. Политиката се разделя на племена, на фен-групички, която не иска да разговаря с никой извън своя кръг. Така компромисите остават недооценени. Политиката на съчетаване на интереси бива намразена. А преговорите в коалиционен формат започват да изглеждат като тайна договорка, като някакво място, където националните интереси биват разиграни на хазарт. В ситуация в която никой никого не слуша, никой никого не иска да разбере, партиите в управлението можеха да бъдат чути единствено с поставянето на прословутите "червени линии", които бележат компромисите, невъзможни за понасяне. Само че тази техника не помага, а влошава нещата допълнително. Защото всеки компромис, който е само на сантиметри от червената линия започва да изглежда като лавиране, като шикалкаване и лъжа. Точно така върху БСП се стовариха редица несправедливи обвинения, че е предала позицията си за това, че никакво оръжие не трябва да бъде давано за Украйна. Фактът, че това наистина е така и че, България само ще ремонтира военна техника, ако изобщо се наложи да го направи, изобщо не беше отбелязан. Именно в такива ситуации "Възраждане" трупа политически мускули, защото те нямат спирачки, когато трябва да защитават дори и най-крайните тези. В ситуация на върховна поляризация точно това върви.

Въпреки това обаче смятам, че на този етап БСП трябва да си отбележи този процес, но не и да се притеснява твърде много от него. Най-малкото, защото изборите са още в далечината и не е ясно кога ще бъдат и второ в ситуация на предизборна кампания ще е съвсем различно. Тогава ще се прави равносметка за свършеното в управлението, за социалния бюджет, за мерките, за социалната защита, която правителството осигури на огромно количество от български граждани и то точно в окото на кризата. Символична акция като свалянето на украинското знаме носи своята политическа сила, но трезвият поглед веднага ще забележи, че това е само символна акция. Нищо повече. Нещо като еквивалент на захарния памук. Това е битката между реален участник в управлението и политическа сила на гръмките послания, но без реален ефект. Смятам, че в зависимост от това кога ще са изборите, изходът от тази битка може да има съвсем различен резултат. Не един и два пъти сме виждали социологически пеперуди да хвърчат високо в небето, но след това на реалното гласуване да спихват сериозно.

Всъщност за възхода и политическия адреналин на "Възраждане" има и друга причина. Емоционално-медийният диктат, който беше наложен в България по повод на войната в Украйна придоби сатирични и карикатурни измерения. В един момент се оказа, че всеки, който се отличава с 0,2 градуса от мнението на мейнстрийма е путинист, агент на Кремъл, подмолен евразиец и прикрит фен на Анна Курникова. Така "елитът на нацията" узурпирал всички медийни канали като терористи, които държат заложници, сами всеки миг произвеждат своята осъзната опозиция. С очите си видях хора, които бяха просто гневни и много ядосани буквално за два месеца да стават осъзната опозиция на ЕС и НАТО. И всичко това се случи в биохимичната лаборатория на върховната тъпотия на умнокрасивитета. За това осъзнаване не е виновна руската пропаганда, в него няма намесени хибридни технологии и фейк-новини, нито пък прикрити агенти на Москва, които шушукат в тъмното. Тези опозиционни хора бяха произведени от неспирната медийна пропаганда, от нетърпимостта към това човек да се опита да си обясни причините за войната, от опита всяка различна позиция да бъде екзекутирана предварително и премахната от общественото пространство. Всички трябваше да вярваме в това, че Владимир Путин е полудял от своята безгранична власт и една сутрин се е събудил и защото не се е сетил да прави нищо по-добро е нахлул в Украйна. Това твърдение сигурно носи елемент на романтична поезия, но истината е, че то не обяснява абсолютно нищо, не изяснява причините за конфликта и най-важното - не съдържа в себе си дори малка част от идеята за постигането на мир. И какво прави човек, който не приема този подход? Какво се случва в него след като той е притиснат до стената, оставен без глас, заглушен и дори посочен с пръст като предател и чужд агент. Ами осъзнава се. Ядосва се. Гневи се страхотно и започва да търси други, които мислят като него. Ето защо аз не бих се успокоявал от социологическите проучвания, които градските елитаристи си подмятат из виртуалните стени като хапче с екстази - че над 60 на сто от хората били в подкрепа на ЕС. Съвсем не искам да кажа, че това не е вярно, но повечето гневни и новопосветени фенове на "Възраждане", които познавам също не се антиевропейски настроени. Опитът цялата тази партия да бъде описана като "антиевропейска" е толкова посредствен и псевдонаучен, че чак плаши със своята подлост. Да не говорим за любимия спорт на градските либерали да хейтят всеки постинг на Костадин Костадинов в социалните мрежи. Те така и не разбират, че всеки техен коментар ражда негови фенове. Тяхната омраза е хранителната среда за растежа на "Възраждане", защото за много хора не Костадинов, а именно градското дясно е основният носител на зло в страната. При това основен носител на зло, който все е невинен, който все уж е носител на модерните ценности, а пък всеки път стигат до под кривата круша. Понякога си мисля, че всъщност основната битка на Костадинов не е с БСП, тя е точно с Демократична България. Защото все още не вярвам, че той може да бие БСП, но виж ДБ отдавна ги е съкрушил. И то с много.

 

За цената на газа и на телевизионните лъжи

 

Не знам дали теориите на конспирацията имат реално изражение под формата на хора, които се събират в тъмни зали, за да решават бъдещето на една или друга държава, опиянени от власт и интриги, но ако някъде някога съдбата на България след последните избори е била обсъждана, при всички положения темата е предизвикала много изненади и неочаквани обрати. Най-малкото, защото досега всички залози за скоропостижен край на кабинета, радиоактивно разпадане на управляващата коалиция или бързи предсрочни избори в окото на перфектната буря от кризи, се оказаха неуместни и дори нелепи. Управляващите успяха да преодолеят (с позитиви или не, това ще покаже бъдещето) дори геополитическият трус в Украйна и неговите спазми, които разделиха българското общество и го вкараха в поредната яростна гражданска война, макар и само виртуална в този случай. Именно, когато абсолютно неразрешимият пъзел "оръжия за Украйна" получи такъв отговор, че вбеси цялото общество (това е цената на компромиса), мнозина видяха, че всъщност правителството изобщо не се справя чак толкова зле, колкото дежурните по любов и отчаяние към ГЕРБ медии се опитват да го представят. Всъщност управлението успокои бизнеса, даде компенсации за тока, успя да накара хората да забравят за ковид-пандемията с адекватни мерки и дори разгърнаха невидян досега социален щит върху всички социални групи в очакваните и неочаквани кризи. Проблемът идва от абсолютно неадекватната медийна политика и склоността на Кирил Петков да прави бомбастични изявления, които раждат след себе си цяла вихрушка от реакции, коментари, мемета и поредните злостни съскания за оставка. Въобще хейтът към правителството е станал любим виртуален спорт на много хора - от мечтаещите пак някой ден да попаднат в парламента до цялата виртуална жандармерия на "Възраждане". Това обаче е и политическият капан на социалните мрежи - те разсейват гнева или най-малкото карат всички клавиатурни воини да се чувстват значими само след кратка работа с "Фотошоп". Това акумулира гняв, но го прави бавно, продължително и неефективно точно като слънчева батерия, зарязана на Антарктика. И заради това ми се струва, че цялото войнство пропусна да забележи най-голямата грешка, която премиерът допусна. И това е отказът от преговори с "Газпром" и заплитането на страната в цялата паяжина от произволни твърдения как сме се отървали от своята зависимост от руски газ.

Заради това нека преди да кажем няколко думи по темата, да се опитаме да поставим ясни основи в нея. Европа е "зависима" от руския газ, защото той е лесен за добиване и следователно доста по-евтин. Разбира се, че алтернатива има. В пазарната икономика винаги има алтернатива. Ето ако аз имам "Фолксваген" винаги имам алтернативата да си купя "Мазерати", нали така? Тънката разлика е единствено в цената. Първата кола мога да си я позволя, а за втората мога единствено да си мечая в най-необузданите и нереалистични сънища. Същото е с газа. България не може да си позволи скъп газ, защото това ще повиши цените, ще разбута цялата икономика, ще занули индустрията и ще донесе след себе си цяла поредица от социални бедствия, които не могат да бъдат компенсирани. Тази позиция вече беше изразена от вицепремиера Корнелия Нинова и подкрепена и от представители на бизнеса, но гласът им остана заглушен в медийните фанфари и свирки. Наистина прочетох невероятни експлозии по тази тема. Видях десни анализатори, които триумфално обявяват, че България е дала пример за това как се късат икономическите връзки с Русия и финансовите пипала на "Газпром". Това твърдение се затъркаля като снежна топка, за да се превърне в лавина в последните няколко дни. Не съм против биенето на тъпани, нека всеки да си играе пачангата, но ме дразни опитът за огромна медийна лъжа, която да се стовари като паве върху съзнанията на хората.

Няма абсолютно никакъв начин да се намери по-евтина алтернатива от руския газ. Двата танкера от САЩ може да си ни дадени на промоция, но първо те не покриват дори едногодишното потребление на страната и второ никой не е дал гаранции, че цената ще остане така примамлива и след като промоцията приключия. И второ като чуя за помощ от САЩ не знам защо се сещам за онзи американски кораб, който в началото на демокрацията беше пратил като хуманитарна помощ на страната ни царевица. Не знам дали някой някога я видя, но символът още тревожи ума на отровеното от прехода поколение.

Но ако са върнем на темата - ако някой иска да е честен с българското общество трябва да обясни, че изборът на скъсването на отношения с "Газпром" ще ни струва скъпо и ще ни донесе невероятно икономическо страдание. Лесно е да си намет и смел в началото на лятото, трудно е да отстоиш такава позиция. Още по-лесно е да си смел, когато лъжеш и не казваш цялата истина докрай. Защото в момента България пак купува руски газ, но през други страни и цените вече са по-високи. Именно това накара вече доста европейския страни да открият банкови сметки в "Газпром банк" и да се съгласят на условията за превалутиране на цената в рубли. И го правят не, защото са големи фенове на Путин, а защото не искат техните общества да плащат солената и почти кървава цена от смяната на доставчиците. Ето това е големият проблем на Европа. Хората са свикнали на един стандарт и ако го разрушиш, ако унищожиш социалния ред не е ясно какво идва след това. Само у нас може поредица от десни икономисти да се плюнчат по телевизорите и да твърдят, че нищо особено не е станало. Защото цената няма да я платят те. Ще я платят обикновените хора, чийто спестявания ще се стопят, а покупателната способност на заплатите им рязко ще намалее.

При това грешката на Петков вече няма никакво оправдание. Ако преди можеше да се надяваме на европейска солидарност, днес това вече е в миналото. Оказва се, че бедна България ще плаща за една стока скъпо, а богатите европейски държави - евтино. Този факт няма как да бъде скрит в лъжи, медийни внушения, икономически фокуси или телевизионна клоунада. България има още няколко месеца да се опита да се върне на преговорната маса с "Газпром", за да може да осигури една спокойна зима на своите граждани. Всичко друго ще граничи с престъплението. И това не е путинизъм, както ще кажат господарите на лъжата, това е реална грижа за това как ще живеят хората, ще има ли какво да работят и как ще се развива нашата страна. Ако някой си представя друг път - нека да излезе и ясно да каже какъв е той и най-важното каква ще е цената на този експеримент. Не приемам отказът да се види реалността в лицето и да не се реагира. Защото този танц на измамата се играе върху гръбнака на изтормозени хора, които един ден вече няма да простят такава грешка. Но прави ли ви впечатление, че никой не се опитва да отвори реално тази тема. Значи можем да направим тъжния извод, че България пак е оплетена в инженерни схеми, които не чуват гласът на избирателите, а слушат само своите стопани и слугуват единствено на тяхната жажда на власт. Но когато викът на избирателите ще се чуе ясно, вече ще бъде много късно. И всеки изминал ден и изгубено време. Защото рано или късно телевизионните лъжи свършват и тези, които ги произнасят ще бъдат принудени да заживеят в реалността. 

А тя е болезнена.