Клоуните в политиката

Откакто има човечество, има и политика. Като занимание тя е толкова стара, че определено може да конкурира исторически една друга професия на която често прикачаме определението "най-древната в света". Може би заради своето дълголетие като обществена дейност политиката е натрупала цяла серия от чудати истории за най-различни хора пребивавали в нея. Някои от тях са обогатили политиката с идеи, други обаче са останали в нея единствено със своите откровени идиотщини или ексцентрични поведения, наподобяващи тези на клоуни. Преди старта на 41-ото Народно събрание у нас нека да си припомним някои от най-чудатите хора и идеи, които са шествали в политическия свят.

Конят-сенатор

Една от първите регистрирани идиотски политически прояви се дължи на тирания от незапомнен мащаб, съчетана с пристъпи на силна параноя и шизофрения. Става дума за римския император Калигула, който управлява съвсем за кратко, 4 години, от 37 до 41 година от Новата ера. Когато поема властта той съвсем полудява и това се отразява на живота на цялата Римска империя. Сред ексцентричните прояви на императора е войната, която той води срещу морския бог Нептун. Калигула праща няколко легиона войници да секат морските вълни и след три часов бой обявява пълна победа. Историческите източници обаче не посочват как е приел този триумф самият Нептун.
В разгара на своята власт и лудост Калигула прави любимият си жребец Инцитат сенатор в римския Сенат. Политическата кариера на този кон обаче все му се виждала недостатъчна и Калигула се грижел благородното добиче да расте в обществената йерархия. Малко след като става сенатор и получава място при колегите си хора, Инцитат бива повишен в жрец, а за онези години това си е било впечатлителна кариера. Любовта на Калигула към коня му обаче не е познавала граници, защото след известно време императорът дори прави своя любимец кандидат-консул. В пика на своята политическа кариера Инцитат се радва на привилегии и охолство, които едва ли друг кон в световната история е постигал. Конят имал собствена къща, цял отряд от слуги, спалня от най-качествен мрамор и луксозен сламеник. По стените на спалнята му висели изящни картини, а историята помни, че гощавките на Инцитат били такива, че могат днес да надминат средноголям коктейл на Евгени Минчев. Апогей в емоционалното развитие на Инцитат бил и тържествената му сватба с кобилата Пенелопа, организирана разбира се от самия Калигула. След края на Калигула обаче политическото развитие на Инцитат рязко спира и той бива свален от всички длъжности. Как завършва дните си този сенатор и кандидат-консул историята, уви, не помни.

Еротични съзвездия

Примерът на Калигула през годините многократно е вдъхновявал. От него много хора извличат поуката, че в пренаситените с информация времена, човек трябва да залитне до шокиращата крайност, за да пробие в политиката. XX век създаде условия в обществената дейност да се включат и хора, които залагат изцяло на своето различие. През 1987 г. католическа Италия е разтърсена от невиждано събитие. Порноактрисата Чичолина, псевдоним на унгарката Илона Сталер, става депутат в италианския парламент. Обществената дейност на секс-звездата като активист на зелените очевидно е оценена или пък просто обществото гласува протестно и с лека доза естетическо възхищение и така една порноактриса прекарва пет години в италианския парламент. Предизборната й кампания се помни и до днес, защото включвала страстен полустриптийз танц, при който Чичолина се увивала с питон. Всъщност за нейното депутатстване се говори днес, понеже въпреки първоначалната ирония, тя става един от силните изобличители на лицемерието и корупцията сред италианските политици. Самият Умберто Еко в коментар за порноактрисата и нейната кариера споделя: "Определено сме виждали и много по-лоши неща". По време на своя мандат Чичолина става и партиен лидер, защото създава Партия на любовта, но не успява да попадне отново в италианския парламент. Въпреки това вече бившата порноактриса очевидно не изтърва от око световната политика и се вълнува от събитията, които се случват в нея, защото през 2006 г. тя заяви, че е готова да спи с Осама Бин Ладен, за да спре неговата тирания. "Готова съм на сделка - той може да ми плати в замяна край на тиранията си. Гърдите ми винаги са помагали на хората, докато Бин Ладен е убил хиляди невинни жертви", каза порноактрисата. Известно е, че Осама обича да дава видеоизявления по различни събития и проблеми от световната политика, но няма негов видеозапис, в който да коментира тази оферта. Може би все още размисля?

Още секс и избори

Опитът на Чичолина бързо бе приложен и в други страни. През 2007 г. младата, едва 24- годишна, белгийка Таня Дерво обеща орален секс на първите 40 000, които подкрепят нейната партия на протеста NEE ("не" в превод от холандски) в интернет. В определен момент уебстраницата им бе най-посещаваният политически портал, изпреварвайки този на Белия дом и на Лейбъристката партия във Великобритания, както писа ДУМА още тогава. Симпатичната девойка получи подкрепата на около 4500 избиратели, което показва, че белгийците въпреки суровата си външност имат милостиви сърца и спасиха госпожица Дерво от доста тежкото й задължение да изпълни предизборното си обещание. Някой някъде бе изчислил, че за при работа от сутрин до здрач неговото изпълнение би й отнело поне три години.

Българският модел

След 1989 г. българската политика също рязко се демократизира и допусна в себе си много хора, на чието шоу иначе никога нямаше да се наслаждаваме. Запознатите с политиката помнят Великото народно събрание, Градовете на истината, гладната стачка на 39-те, събития, които днес ни изглеждат далече, далече в миналото. И все пак има няколко парламентарни и извънпарламентарни български политически звезди, които вероятно трайно ще останат в съзнанието на хората.
Изследователите на синята идея и до днес не са забравили ексцентричната седесарка от Русе Свободка Стефанова, която в пленарната зала на парламента често демонстрираше остър език. Безсмъртни ще останат хардлайнерските й закани да пребие бившия военен министър Димитър Луджев. В интерес на историческата истина дамата не успя да пребие Луджев, но за сметка на това се увековечи, като го нарече "плужек", след като думата "влечуго" не й се видя достатъчна. Стефанова беше класически седесар от времената на конфронтацията и изпадаше в ярост при всяка изразена лява позиция, но дори и в онези години на омраза поведението й беше особено одобрявано.
А кой ли може да забрави политическият трибун Жорж Ганчев, неуморен създател на партии. Той направи сензация, явявайки се на президентските избори през януари 1992-а, и получи цели 17 процента. Оттогава в българския политически език са останали лафове като "Не ме гледай умно, българино!" или "Кажи си приказката, Бероне". През 1997 г. Българският бизнес блок на Жорж Ганчев успя дори да попадне в парламента, но под напора на много обстоятелства се разпадна. Жорж Ганчев демонстрираше умения по свирене на китара, фехтовка, с часове можеше да говори за познанствата си с холивудски актьори - били те въображаеми или не - изобщо с него политиката беше по-интересна.
Друг сред култовите герои на парламента бе Васил Михайлов, на когато прикачиха прякорът Нубиеца. Цялата му слава тръгна от предаването "Ку-ку", които пратиха тв-екип от чернокожи репортери, които се представяха, че са от въображаемата страна Нубия. Михайлов пред тях дори им измисли парламент, култура и бит.

Истинският създател на либерализма

Ами как да забравим барда на либералната идея, който дори я прикачи като титла в името си - Кире Либерало (лека му пръст, защото той все пак беше от автентичните хора на времето). Може би и до днес някое по-политизирано съзнание помни безсмъртните призиви на пернишкия трибун: "Дечица, хванете своите майки и татковци за ръчичките и ги заведете да гуасуват със зеуената бюуетина, а посуе ще седнем на трапезата!!!".
За съжаление тогавашната реална политика по груб начин се опита да покаже на Кире къде му е мястото. В преплетеният живот на страната пернишкият либерал имаше един единствен коз - едноцветната си зелена бюлетина, на която завидяха нововъзникващи формации с цели да покорят парламента. Техни представители на бърза ръка платиха на мутри, за да осквернят либералната фигура и да му вземат бюлетината. Трибунът от Перник не издържа - взеха му я. От него остана един кратък спомен и малка тъга за това какво време беше. Наскоро прочетох книгата с негови спомени, наречена "Едно към едно". Тази книга, която очевидно никога не е минавала през каквото й да е редакторско око, е уникален документ за пернишкото усещане за света. В нея се пие повече дори от роман на Чарлз Буковски. Изреченията на Кире започват с думите. "И тогава решихме да пийнем...", "седнах да ударя една малка за нашата способност да предвидим събитията...". Днес това е смешно, защото този автентичен идиот (във възможно най-добрия смисъл на тази дума) би трябвало да е истинският предшественик на НДСВ. Преди да почине Кире се прочу с това, че в едно тв-шоу изпя великата песничка: "Бяло хлебче откраднах и в затвора попаднах".


Вместо край

Трябва да се научим да се смеем на политиката, защото иначе нейната сериозност ще ни погуби. Един крилат афоризъм твърдеше: "В политиката не можеш да лъжеш всички и всякога, важното е да го правиш един път на четири години". Ако това е кредо на политиката, нека пък нашето кредо да стане смеха. Защото всички се взеха много насериозно. Новите управляващи също не правят изключение.

ГЕРБерска лирика

Името на Тодор Йосифов - Маниака нашумя тези дни като прясно попълнение в българския парламент. Аз изумено чух някои от неговите песни и силата на този литературен гений просто затъмни моето съзнание. Прекарах няколко часа в прослушването на творчеството на този саморасъл бургаски Омир и с удоволствие ви представям в рими това уникално съчетание на рими и философия в което Маниака е вложил кървящото си сърце, за да възпее ГЕРБерската философия и световъзприемане. Насладете се и не се сърдете, ако някъде в това творчество се намеся с кратки коментари, за да подчертаем необятната вселена на един гербаджия



От името на всички български рапъри

Не се ебавай с българския рап (4)

Аз съм Маниака
и скачам мадъ фака
не се ебавай с нас,
ще играе патлака.
Имам лейбъл, ще ти пратя куршум
за този стил иска се ум.

Якият бас и гангстерския глас,
това искаш ти, това ти давам аз.
Пеем за коли и какво от това,
за трева, за жени и за голяма пара.

(Ето тук -се крие величието на тази политическа сила. Това е философията на ГЕРБ с няколко думи. Красива, изтънчена, елегантна.)

Рапът в България не е просто фитил,
той е закон, мания, стил.
Другите ни мразят, не ни обичат нали,
нека се пазят, че кат'удрям боли.

Приготви си въжето, сложи си въжето,
бегай оттука, че ми падна пердето,
в моето гето, тук във квартала
слуша се рап, а не Валдес - педала.
Майната на "Пайнер", майната на Глория
майната на Азис.... история
теория за българския рап -
тук или си рапър или си глупак.

Не се ебавай с българския рап (4)

Тъпа путка, с рапа се ебава
който не разбира, разбирач го раздава
не става, ха недей да ни критикуваш
първо направи преди да ни псуваш.
Пазарът се напълни с доста аматьори -
глупави балъци, преводачи и позьори.
Римата обаче обединява ни всички
без значение за патлаци или за пички.
Всички сме едно когато ни нападат,
други стилове в краката ни попадат.

Има ли пари и войни ще има,
българските рапъри обаче сме комбина.

(Още един път ГЕРБерът ни показва величието на тяхната партия. Тази фраза и рима - "има-комбина" се родее с фразата на хан Кубрат за копията и единството. В такива мигове човек трябва да онемее от политическо възхищение)


Псуваш Скай FM, псуваш r'n'b
псуваш HTM и всички рапъри нали?
Кажи ми ти - хейтър си нали,
защо само псуваш - нещо направи.

Не се ебавай с българския рап (17)



Гетото в квартала


-К`во става тука бе?
-Аве май някой се ебава с някой от квартала ве...
-Да му видим сметката тогава!

Припев:

Където и да си щом лапнеш ти кинжала,
трябва да се сетиш за гетото в квартала!
Където и да си щом лапнеш ти кинжала,
трябва да се сетиш за гетото в квартала!

Маниака:

Всеки път когато навлизаш във квартала,
виждаш ти табела - на входа, на портала,
на нея с кръв пише - човече ти внимавай,
със никой от квартала ти не се ебавай!
Маниака се наричам и територията владея,
от бизнеса с коли аз крадени живея,
мафията в мене винаги се врича,
много ме обича и кръстник ме нарича!
Водката която държиш във ръката,
аз я правя вкъщи - долу, във мазата,
марковите дрешки от ДОЛЧЕ и ГАБАНА -
шиеме ги тук, ама на тавана !
ЦРУ и ФБР тука не играят,
куките от МВР компания ни правят,
пекан дипломат и тарикат събран в едно,
рекетирам магазини и от т`ва к`во к`во ???
Всеки враг аз заривам под земята ,
два метра кал и среден пръст в устата,
Капоне и Корлеоне във краката ни лежат -
правилата на квартала навсякъде важат!


(Този социален критицизъм пресъздава бурята в една млада ГЕРБерска душа, която възхитена от политическия си гуру и лидер описва бъдещето в розови краски. Пичът рекетира, МВР му прави компания, Капоне и Корлеоне възхитено мълчат, а България просперира. Душата ми се вълнува описвайки това.)


Припев: (x2)

Д-р Флекс:
Като Доктор Флекс всички ме познават,
из нашия комплекс мен ме уважават,
залите за фитнес аз всички притежавам,
със моя пистолет правосъдие раздавам.
"Зеленчук Драйв" - бизнес с зеленчуци,
с него се гордея и пред мойте внуци,
ей хлапак - няма ала бала ,
дръж портокала, аз съм боса във квартала!
Бум бум бау - ти си вече на земята,
Бум бум бау - като смачкана домата,
моят стил нарича се бухалка -
чупка бе левак, инак в катафалка!
С бандата тайфата обикаляме гетата,
аз съм този, който създава правилата,
от мачове на вързано аз правя далавера,
гот е да живея във тази атмосфера!
Джуган карах аз, със тракторски теглич,
купих си Ферари и съм вече просто пич,
и на Хавайте да ида ,и пачка да направя,
аз за махалата няма да забравя !

Припев: (x2)

Маниака:
Ако някъде тук стане престрелка,
или провали ли се някоя сделка,
купи си МАКАРОВ - пищов чисто нов,
за да не лежиш ти във Пиргов !
Искаш ли ти момче порция бой,
прави се на нинджа или каубой,
кеч ще ядеш като Трите Хикса Скалата,
последно причастие върху земята !
Око за Око или зъб за зъб,
закон е тук, разбираш ли бе ръб,
на черната борса аз калашник пласирам,
след туй в нек`ви банки инвестирам.
Ако някога видиш ,че някой се вайка,
помогни му ве ей, не го псувай на майка
и на Бахамите да съм с ръка на сърцето,
аз винаги ще кажа ,че обичам мойто гето!



Прелестта на тази поезия е в неният просторен свят и чувство за невиждан подем. Вашият скромен репортер така се вдъхнови от тези гениални рими, че сърцето му не издържа и той се превърна в рапър и реши да продължи със свои думи творчеството на Маниака:


Що ми се пулиш бе, мазен лешпер -
Бойко. Б. ще ти е премиер.
Цецо Красивия - кука номер едно
кво ме запяш, кво, бе кво...
Кво бе - не се ли кефиш на премиера
той може да опъне дори Кристина Агилера
и то прав на таксиджийска стоянка
или пред всички - на площада във Банкя
Бойко Б. - това е пича
даже ФБР яко го обича....


Айде стига ви толкова, че още една рима за Бойко и ще трябва да ме държат в усмирителна риза. Хеви метъл!

Татяна Дончева – новата любов на БСП

(Как Господарката на Тишината се превърна в Политически Терминатор)

Един политолог – проф. Георги Карасимеонов – преди два дни направи едно странно изявление. Според него БСП след унизителното поражение, което претърпя на изборите се нуждае от нов лидер. Като такъв обаче той вижда Татяна Дончева, която с доста ненаучен език определи като женски аналог на Бойко Борисов. „Пряма”, „открита”, „такъв лидер заслужава БСП в момента” – това са част от изявленията на професора обобщени накратко и лишени от убийствената доза скучни увъртания.

Изявлението на проф. Карасимеонов ме накара да му обърна внимание. Защото точно този политолог е известен с това, че панически бяга от заемането на каквато й да е категорична позиция по всички обтекаеми въпроси на обществения живот. Карасимеонов е универсален досадник с повтаряем речник и фактът, че се ангажира с позиция сам по себе си е събитие от научна величина.

Татяна Дончева по много интересен начин винаги е била обект на медийно внимание и ухажване, а след шокиращият резултат сигурно градусът на нейното обожание в журналистическите среди ще се нагорещи на червено. Дори хулиганските лафове на новия премиер няма да са в състояние да изместят интереса от нея.

Дончева е един от малкото свестни медийни продукти, които БСП произведе в последните 15 години. Нека да направя едно уточнение – медиен продукт може да бъде както голяма похвала, така и доста солидно обвинение. Всичко зависи от гледната точка.

Да си медиен политик е преди всичко въпрос на позиция, а не на идеи. От политикът-продукт се изисква бърза и рефлексивна мисъл, желание да допусне медийното око и до личния си живот, както и убедителен език. В този смисъл Татяна Дончева сама по себе си е изключително убедително представление, защото нейният политически език изпълнява най-ефикасното си свойство – заличава двусмислията в поведението. Гафовете на Дончева никак не са малко – от поправката Ванко 1 до внезапното й преминаване от позицията на дисидент в лагера на Румен Овчаров и съгласието й да участва в неговата игра за София. Но подобно на един друг медиен политик – Тони Блеър нищо не полепва по Дончева. Тя е като политически терминатор. Горят я с огън, тя изтърсва пламъците от раменете си и пак се втурва в политиката. За Тони Блеър твърдяха, че е от тефлон, понеже нищо не можело да се задържи като петно по него. За Татяна Дончева можем да кажем същото.

Виктор Пелевин в своя фундаментален роман „Generation П” много точно формулира част от параметрите в които попада съвременният потребител, включително и на политика, а нека да си стиснем ръцете, че политиката се превърна в продукт подобен на праха за пране и други такива битови стоки. Най-важното в новите параметри е телевизията. А телевизията, за да бъде гледана търси различното, ексцентричното, налудничавото, което въпреки че радикално изкривява политическите реалности, всъщност формира трайни представи и нагласи. И така на сцената на БСП се появи Таня Дончева, която има естествен нюх към медийното позициониране и почти симфонично съвършено ухо за това какво искат да чуят медиите. Не ме разбирайте погрешно. Точно тук – това заключение е похвала, независимо как ви звучи. В съвременният свят не минеш ли през медийното сито, не бъдеш ли сведен до поредица от прости изречения, кратки и запомнящи се фрази и ефектно заглавие – може да се каже, че все едно не съществуваш като политик.

Татяна Дончева е политикът със заглавие. Тя просто има свръхусет за драматичните моменти, а нека да признаем и, че е политически много подготвена. Знае кога да говори от принципни позиции и кога да си признае, че мненията й са личностно мотивирани. Говорим за медиен шаман от такава класа, че лично тя успя де превърне станалата култова реплика „Тишината в спалнята ражда чудовища” в свой плюс като пусна журналистите да снимат романтичните й възглавнички по тази прословута и митологизирана спалня.

„Гледането на телевизия е опит за колективно небитие”, твърди още гениалният Пелевин. Именно това колективно небитие произвежда понякога политическите кошмари, защото гледащият телевизията човек попива не мисли, а емоции. Заради това политиката често губи пред сапунената опера. Защото предлагането на рационални идеи впечатлява един все по-оредяващ кръг от хора. Останалите от обществото искат да разпознават не идеи, а емоции и страсти. Тук се крие другият талант на Дончева и единствено по тази част тя прилича на Борисов. Знае как да превърне дефектите си в ефект. Не я сложиха в евролистите и тя се обиди. Но си тръгна когато можеше да го направи от принципни позиции. И всички говориха за Дончева, а не за листите на левицата (не че точно за тези листи си е струвало да се говори, както показаха резултатите от изборите).

Медийната закваска на Дончева и нейният поп-образ никога не биха й позволили тя да стои като втора цигулка в който й да е оркестър. Сборът от нейните качества и особено вихърът на популярността й ясно дадоха да се разбере, че тя има лидерски амбиции. Лъжичката катран в този розов медиен мед е нейният заядлив и леко злобен характер, който й ражда врагове със същата скорост с която й ражда политически обожатели. Пишещият тези редове един път се убеди в нейната тъмна страна. Отидох да взимам интервю от депутат от левицата (няма да споменавам имена, защото в случая те са без значение) и той си запали цигара в стаята на БСП в парламента, въпреки няколкократното напомняне, че „Онази” не обича да се пуши там. Честно казано по никакъв начин не обърнах внимание на думата „онази”, докато в стаята не влетя Татяна Дончева, която бе прекосила половината парламент, мистично усетила, че някой нарушава железните й разпоредби. Виковете й можеха да бъдат сравнени с йерихонската тръба срутила стените на древния еврейски град със същото име. Фалцетът на Дончева надминаваше този на Монсерат Кабайе, въпреки, че испанската прима определено бие българката по мащаб на телесността. Депутатът, който интервюирах, не издържа на вокалната репресия и излязохме във фоайето да довършим интервюто, а после същият реши да почерпи и по една бира с думите, че „не се е родил човек, който може да издържи тази...”

Между другото – тази история също може да послужи като плюс в политическия живот на Дончева. Защото съвсем малко са жените, които могат да притискат и репресират мъжете на тяхна територия. Тя има лидерски качества, но няма лидерски характер. И въпреки всичко – продължават да я харесват. Това вече е неуловимата магия на харизмата. Дончева е изключителен харизматик. Но по много по-различен начин от Бойко Борисов – тя не се старае да се хареса на всички, а им предлага една яростна оферта – харесай ме въпреки злобният ми характер.

Когато заяви, че си тръгва от политиката беше драматично. Защото всички подозираха, че тя не си тръгва наистина, а това е само стратегическо отстъпление преди атака, но пък с харизматиците никога не си сигурен дали това, което ти говорят не е и самата истина. Именно романтиката на нейното тръгване от политиката й придава този политологичен блясък днес като възможно решение на проблемите на БСП. Не е моя работа днес да казвам дали това решение ще проработи или не, защото истината е, че никой не знае. БСП в момента е въпрос, а Татяна Дончева е възможен отговор. Който я подцени е обречен да загуби. Защото тя изрече редица тежки, истински и справедливи критики. Тя заговори за клики в БСП, отвори дума за промяна и беше първата, която го направи. Тя каза нещата, които и Станишев трябваше да каже в изборната нощ, но не го направи. Дончева измести мълчанието на Станишев. Защото, тишината в една спалня може да бъде подмината, но тишината в политиката винаги ражда истинските безумия...

За финал се сетих за едно четиристишие на Васил Сотиров:

Във тази нощ, о нощ желана,

когато много ни се пие,

повикай ни със чашата Татяна

и като духове ще дойдем ние.

Помислете малко върху него и открийте политическата логика на поета. Стихотворението не е писано за Татяна Дончева. Но пък като че ли носи част от нейната магия. Малко по-нагоре сравних Дончева с терминатор. Нека си припомним култовата реплика на Шварценегер: „I’ll be back”...

Започна се

Започна се! Победителите в изборите действат като кокаин на някои медии. Хвърлят ги в еуфория, в пристъпи на почти налудничава обич и неудържимо желание да се отъркат в краката на триумфиращите. И днес по вестниците вече четем заглавия: "Новата власт започна с арестите". Тя, новата власт, наистина наближава, но все още е просто един неизказан проект в главата на Бойко Борисов. Това очевидно не е пречка за медиите да започнат отдалече с обожествяването на новия премиер. Той още не е на власт, но вече арестува. Името на новия вътрешен министър не се знае, но пък властта погва лошите хора. Правителство на ГЕРБ няма, но очевидно това е пренебрежим факт в медийната реалност. Това е процес - необясним и странен, и само заслепен от обич към новите управляващи журналист може да го обясни. Живеем във века на любовта. В желанието си да демонстрират обич някои медии надхвърлиха всички естетически критерии. Не са само статиите за новата власт, която арестува. Снимките на Бойко Борисов са по две, а понякога и три на страница. След изборите името му сигурно е било по-споменавано от това на Майкъл Джексън. Какви времена на любов ни чакат. Наистина се започна.

Еротиката на Генерала

Една скорострелна и зашеметяваща победа. Едни близо 40 процента, които със своя блясък заслепиха социолози, политолози, журналисти, анализатори и други подобни видове. Всъщност толкова му трябваше на Бойко Борисов, за да превърне огромната част от интелектуалните конформисти в свои възторжени фенове и уникални подръжници.

На 6 юли сутринта се събудих недоспал след изкараната мъчителна нощ в НДК, където накуп се събраха няколко бедствия - адската жега, победата на ГЕРБ, младите кариеристи край Бойко Борисов, както и пърхащи репортерки. След такава нощ духът человечески жадува за тиха музика, силно кафе, летен бриз и говорене шепнешком. Вместо това по Нова телевизия се насладих на безумното бърборене на тв-вещицата Люба Кулезич, която за една нощ бе преоткрила вътрешният си гербаджия и с невиждана сласт говороше за генерала. Той бил човек с интегритет. Личало си по европейското му поведение. Не си позволил за злорадства. Тя разбирала веселите усмивки на хората от ГЕРБ. Тв-вещицата изпадаше в сладостен политически екстаз, независимо, че няколко седмици преди това тя все още се анонсираше като твърда фенка на Синята коалиция. А всеки знае, че седесарят у нас е човек в състояние на размахан пръст. Всичко останало са подробности.

Малко след това отварям вестник „Дневник” и виждам една брилятно написана статия на Любослава Русева, позьорски наречена „Оптимистична теория за нашия(жи)вот”. Тц, как само ги къдрят тия заглавия интелектуалките! В тази статия с няколко думи е предадено цялото безумие на дясната конформистка визия. Гласуването за Бойко Борисов бил с ум, а не търсене на спасител. Българите се били обявили срещу кабинета на Станишев и опитите му да превърне следващото управление в пародия. А тя се кефела като гледала как мига на парцали самия Станишев. Ехидната злобичка на авторката е разбираема. След десет години прекарани в състояние на политически ступор десницата отдавна се нуждае от поле, където да използва своята злоба, която е черта изначално присъща на природата им.

Тези два случая са показателни за модерния процес на десния разпад. Можем да ги обобщи под порноимето „Интелектуалките и Генерала”. Тези две женици, както и техните интелектуални клонинги от години жадуват да бъдат аура на нечие внимание и заради това така с думите си (защото не могат да извадят друга оферта) се предлагат ценно на Борисов и посипват с рози неговите стъпки.

Жените може би наистина предпочитат лошите момчета, както ще прочетем във всяко женско списание по света. Интелектуалките също не остават по-далеч от тази мода. Те изведнъж разкриха в душите си обич нераздадена и за запратиха в лицето на Борисов. Така десният електорат окончателно и завинаги припозна в ексмутрата своя политически изразител.

Между другото без да искат те му правят най-лошата услуга на света. Предлагайки му щедро интелектуален възторг и политилогически орални радости, десните мислители на практика се опитват да обсебят Борисов и да присвоят неговата победоносна аура, която роди и зашеметяващата му победа. Десните интелектуалци, които така сластно се нахвърлиха да целуват политическата органика на Генерала всъщност са нещо като социални вампири, неспособни на самостоятелен живот, без да бъдат насочвани от някаква мащабна фигура.

Бойко Борисов обаче, и това е моят безплатен съвет към вечно недоволното и истерично дясно блог-пространство, е най-големият въпрос заставал пред българската политика в последно време. Генерала, Бодигарда, Мутрата, Кмета – това се превъплащенията и обществените маски на тези редовни 40 процента от българското общество, които трайно избират Чудото, по-скоро надеждата за Чудо, отколкото рационалните действия и реалистичните политики. В този смисъл – Кулезич, Любослава Русева, шаманът Евгени Дайнов, Огнян Минчев и другата видима част от дясната мисъл най-накрая разкри своята истинска природа. Тя (тази скрита природа) има женствен характер и прилича на куртизанка в харем. Чака под сенките Господарят да дойде, за да го угости с грозде и хладен шербет в летните жеги...

Никой не е наясно с истинският емоционален и еротичен живот на Бойко Борисов и слава богу, защото едва ли някой има нужда да го знае. Но всички вече ясно виждаме, че общественият живот на Генарала си става живо порно. От толкова медийни близвания егото му сигурно се е раздуло до размерите на средноголям небостъргач. И ще си остане такова, докато десните интелектуалки имат грижата да подсигуравят политическата твърдина и охота на своя нов любимец. С небостъргачите има само един проблем. Трябва да се пазят от самолети... Самолетите обичат да се забиват в тях. Между другото това също може да е форма на обич. Казва ли ти някой в този объркан свят...

И Цецо също е красив...

		Снимкa Благовеста Цветкова "Цецо, ама наистина си красив..."
Нервни социолози, тичащи фотографи, бляскащи светкавици, репортери, сновящи по етажите, много охрана и малко политици. Такава бе картината около зала 3 на НДК малко след 20 часа в изборната нощ. Резултатите, макар и не окончателни, вече категорично бяха преобърнали настроенията както в предизборните щабове, така и у всевъзможните политически анализатори, шамани, наблюдатели и обикновени критици. На голям екран пред залата за пресконференция се излъчваше първото интервю на бъдещия премиер Бойко Борисов за БТВ. Николай Бареков му бе отишъл на крака в Банкя с голям букет гербери, за да му честити победата. Зрителите на шоуто цъкаха с език и коментираха повече поведението на интервюиращия, отколкото на интервюирания. Представителите на ГЕРБ в Националния дворец на културата не демонстрираха свръхемоции, личеше си, че и те не са очаквали толкова категоричен резултат. За сметка на това край щаба им небрежно се разхождаха отдавна познати десни социолози и се опитваха да вземат завоя от Костов към Борисов. Дори "синият шаман" Евгени Дайнов правеше неистови усилия да симпатизира на бъдещия премиер, а по-късно на пресконференцията на ГЕРБ бе заел място, добре видимо от подиума на победителите. Явно добре ориентиран в новата ситуация вдясно той даде и няколко интервюта във възхвала на спечелилите. Доста енергично и нервно по етажите и терасите на НДК сновеше Любен Дилов-син. Спираше тук-там, за да размени по няколко думи с репортери или неуспели кандидат-депутати. Личеше си, че не е много словоохотлив, а още по-малко доволен от факта, че ГЕРБ идват на власт. Малко преди 21 часа от щаба на сините излязоха един след друг коалиционните лидери Иван Костов и Мартин Димитров. Настроението им бе вяло, нищо общо с широките им усмивки след евроизборите. Агитка фоторепортери се втурнаха към тях, но охраната на десницата грубо ги отблъсна. Последва и гневна реакция от самия Костов, който почти наруга фотограф, напомняйки му, че светкавиците вредят на очите му. Настроението на Костов прогресивно се влошаваше, докато процентът на Синята коалиция падаше и падаше, за да се закотви на малко над 6 на сто. Правеше впечатление пълното отсъствие на царските хора. Единствен Владимир Каролев, но в ролята си на репортер, следеше всяка от пресконференциите. И дори зададе щекотливи въпроси от името на Нова тв към Борисов и Станишев. През тези години на съвместна работа с господин Борисов до 2001 се обръщах към него с "господин главен секретар", до днес - с "господин кмете", надявам се от утре с "господин премиер". С тези думи Цветан Цветанов откри пресконференцията на ГЕРБ и даде думата на Бойко Борисов. Вождът на герберите не даде категоричен отговор на въпроса той ли ще оглави новия кабинет, но пък добре разигра театрален сюжет заедно с Цветанов, подарявайки му часовника си публично. Обяснението бе, че Борисов загубил бас, защото не вярвал, че победата им ще е толкова категорична. Сценката бе посрещната със смях от повечето присъстващи в зала 3 и с бурни овации от предните редици от столове, изпълнени с ентусиазирани младежи от кметската партия. Искам да уверя и тези, които не са гласували за нас, че ние ще се стараем да водим такава политика, която да е за всеки български гражданин, бяха първите думи на Борисов. Още в началото на изказването си той се обърна специално към българските мюсюлмани. Ще обвиня лично всеки, който повдигне въпроса за етническата карта, че работи за нея, каза той, като подчерта, че не желае повече този въпрос да бъде повдиган. Към БСП Борисов се обърна с думите - "една година да помълчат, докато им оправим бакиите". Бъдещият премиер не пропусна да се оплаче, че Тройната коалиция му е оставила тежко наследство и че ще му е много трудно да управлява след БСП и ДПС. Ние тръгваме на сляпо, коментира още лидерът на ГЕРБ. По думите му не се знае с колко е ощетена държавата, не се знае какво е състоянието на бюджета. По-късно Сергей Станишев задочно отговори на тези обвинения, като ги нарече "безотговорни и неотговарящи на истината". Бойко Борисов емоционално припомни, че дядо му е бил "убит като куче" през 1944 г. Днес, когато ги детронирам, го посвещавам на него, заяви лидерът на ГЕРБ. После разкритикува и анализите, че победата на партията му се дължи единствено на личната му харизма. "Бил много хубав, бил много харизматичен. И да съм бил, 10 години съм омръзнал. Няма логика ГЕРБ да вдига на всеки един избор все повече и повече години наред. Ами аз нося пасивите и като главен секретар, и като кмет, както всички други управляващи и въпреки всичко вдигаме резултати. Ето, колко пъти подред в София бием. Дайте да гледаме фактите и резултатите, стига ги омаловажава. А и Цецо е красив..." След края на пресконференцията на ГЕРБ Борисов и хората му вкупом си тръгнаха от НДК, без да изчакат изказванията на останалите партии. "Защо ми е да слушам Доган", отговори Борисов на журналистически въпрос защо не остане. Тягостна атмосфера цареше в щаба на социалистите почти през цялата нощ. Набиваше се на очи отсъствието на знакови лица от Изпълнителното бюро, дори Сергей Станишев пристигна последен от партийните лидери в НДК, малко преди началото на пресконференциите. В същото време около ДПС, както винаги, настроението бе приповдигнато. Ахмед Доган, отново енигматичен и крайно любезен с медиите, позираше и отговаряше на въпроси без капка излишна емоция. Пред микрофоните лидерът на партията отново похвали своите хора и заяви, че ДПС е единствената партия, която е постигнала ръст на доверие след 8 г. на власт. Доган обаче не демонстрира оптимизъм към бъдещото правителство. Ще ми бъде интересно да видя Бойко премиер, да управлява успешно, да има антикризисна програма, коментира Ахмед Доган и предупреди, че това не става с "команден принцип". Той добави, че не е сигурен, че новият кабинет ще бъде устойчив във времето. И добави: едно мнозинство още не е гаранция, че ще има ефективно управление. Едно е да искаш, друго е да го направиш, трето да ти го признаят, а съвсем друго да си доволен от направеното, добави още Доган. След светската и политическа суматоха към 3 часа през нощта НДК се поопразни и така новоизлюпеният парламентарен лидер Яне Янев даде пресконференцията си пред едва 40 души, дремещи в залата. В четири сутринта София се подготвяше за новия ден. На ул. "Позитано" почти не минаваха коли. Ранен куриер бе доставил вестниците пред входа на червената централа. Заглавието на най-горния от тях беше "Бойко Борисов ще е новият премиер". Още никой не ги беше прибрал. (репортажът е писан съвместно с моята колежка Ралица Табакова)

На лов за харизматични минотаври

(Как един французин видя Бойко Борисов и защо го запрати в древногръцката митология?)

Съвсем наскоро открих за себе си един невероятен журналист – Беноа Опкен. Във вестник „Монд” преди няколко дни той написа един невероятен материал за България, концентриран основно върху фигурата на столичния кмет Бойко Борисов. Под заглавието „Бойко Борисов, шокиращият българин” журналистът дава един много неочакван(дали да не кажа шокиращ? J) поглед върху българската политика и върху фокусът на нейните нови очаквания – бившият главен секретар на МВР, още по-бившият пожарникар, лицето Бойко Борисов. Статията не е злобна, а детайлна и започва като началото на мафиотски черен филм, с лек поп-привкус.

Опкен не дава оценки, но добре описва странният интериор сред който попада. Пред къщата на Борисов има паркирани редица черни лимузини. Вътре в двора мафиотският филм продължава – шестима късо подстригани телохранители. В пристройка в двора забележителни колекции – бутилки от уиски, саби, препариран вълк и снимка на Марлон Брандо, да точно така от „Кръстникът”. Сюжетът на Опкен и филмовата реалност се напасват идеално. Насред този мизансцен главният герой – Бойко Борисов се вписва идеално. „С телосложение на хамалин”, отбелязва френският журналист и дори използва думата „мутра”. Не като обида, като описание.

Репортерът не пропуска да отбележи и друго. Борисов е вдъхновен само, когато говори за кучетата си, а за всичко останало проявава оттегчение. Дори започва да чете статия за Анджелина Джоли пред него. И понеже очевидно разговорът между журналиста и главният му герой не се е получил на особено ниво, французинът започва да разсъждава около фигурата на Борисов и статията му всъщност става изненадваща точно в този момент. Репортерът си припомня думите на един откровен дипломат за нашият човек: „В Брюксел той ще произведе сензация” и после продължава със свои думи: „Все пак този първичен недодялан човек завладя голяма част от българския електорат. След двайсет години на мъчителен посткомунистически преход, на мафиотизация и на афиширана корупция, на масова бедност, населението търси спасител, който да въведе ред. То мисли, че го е намерило в този харизматичен минотавър”.

Харизматичен минотавър. Тази фраза адски ме кефи. Всеки, който познава ехидният начин на светоописание на френската журналистика е нясно, че тя гради иронията си върху подтекста и игровата закачка и смятам, че тук журналистът си позволява такава. Защо минотавър?

Нека да припомня, че в древногръцката митология минотавърът е чудовище. Той е получовек-полубик, който обитава мистичен лабиринт. В този лабиринт по своя собствена воля влиза Тезей, но подсигурен от магическата нишка на Ариадна и убива чудовището. Както всеки древногръцки мит и този е оплетен от страсти, измами, отмъщения, любов и мистика, но Минотавърът си остава централен образ в него, заедно със своя убиец – Тезей.

Фразата „харизматичен минотавър” обаче отива отвъд мита и задава различна посока на мислене. Да превърнеш чудовището в обект на поклонение или обратното харизмата на чудовището да заплени цяло едно общество. Древните гърци са имали достатъчно почтеност да изобрязат Минотавара като чудовище, но съвременните минотаври приеха човешка форма и дори предявиха политически претенции. Това е част от митологичната трансформация на българското общество, която направи възможен в 21 век човек като Борисов и му зададе управленска перспектива.

Или хайде – да не бъдем крайни. Борисов е просто един синтез на чалгата, която в края на краищата преля и в обществения живот, нямаше как да се случи. Наскоро във Фейсбук се отзовах насред развихрен спор за това кой е по-добър политик – Сергей Станишев или Бойко Борисов. Цялата патетика около фигурата на столичният кмет, въплатена в демонично-тъпанарски фрази като „бате Бойко ще им покаже” или „Борисов е върха”, издава чалга-естетиката, която е овладяла мащабно една част от населението в България. Чалгата – изкуството за харизматични минотаври! Чалгата не признава логиката, защото разгръща потенциала си по други начини. Тя всъщност е диктатура на простите образи. Гласуването за Борисов всъщност е едно чалга-гласуване, което се родее с пеенито на маса и играенето на кючек. Но пък вероятно щом българите желаят точно този вариант на реалността, те си го заслужават.

Още един много впечатляващ момент от статията на Опкен: „Малкият народ е съблазнен. Включително част от интелигенцията. Подхранвана от марксистки възгледи, тя се надява, че идва краят на бързото натрупване на капитала, на убийствата и корупцията. Привлечена е от човека, който обещава да се разправи с "корумпираното правителство" и да "възстанови добрия образ на България в Европа". Така редом с вече компрометирани политици млади висшисти се присъединиха към неговата формация. Какво значение има неговото минало, щом като човекът иска да промени нещата!”

Не знам дали забелязвате колко шокиращ е неговия възглед тук. Може би не, защото нашето общество се деидеологизира до такава степен, че никой не е в състояние да забелязва идеологическите тези, дори и те да са с размера на древният айсберг потопил „Титаник”.

Според Опкен народът и интелигенцията са съблазнени от Борисов, но водени от марксистки възгледи. Нека да наблегнем на думата „марксистки”, защото точно насред най-развихрените представители на интелигенцията тя е нещо като обида и дори проклятие. Във форумите в които тази статия предизвиква ожесточени политически битки също никой не обръща внимание точно на този израз на журналиста.

Французинът е прав и не е прав едновременно. Никога не съм си мислил, че някога ще напиша изречение като предишното, но ето че ми се наложи. В западната мисловна школа този социален радикализъм, емблема на който е станал Борисов, минава изцяло под знака на марксизма. Защото той е егалитарен, предлага социален проект максимално близък до всички и общо-взето традиционната десница бе сбърчила гнусливо нос при неговия вид, именно заради силният му популистки оттенък.

В България обаче е нередно да наречем това марксизъм. Това всъщност е един тотален обществен конформизъм, или пък нека да го кръстим умора от свободата. В крайна сметка обществото си търси минотавър, защото е склонно да заплати със свободата си за своето спокойствие. Конформизмът сам по себе си не е политическа идея, но става такава в миговете в които чалга-културата се трансформира в обществен възглед и си намери изразител. Чудно ми е обаче как за краткото си пребиваване у нас Опкен е схванал това, защото тази фраза не е изпусната случайно, нито е сложена там, за да украси изящният стил на французина.

В България се получи нещо уникално – десницата се трансформира в нов конформизъм и това тотално прецаква обществото (повече по този въпрос можете да прочетете в уникалната статия на Иво Христов „Защо десницата мрази „Под игото”, откъдето всъщност ми дойде и идеята как да си обясним политическите сравнения на Опкен). Всъщност именно с този конформизъм можем да си обясним повечето политически маневри на Борисов, който предиобед може драматично да опише пред репресирани как комунистите са убили дядо му и, за да е по-голяма гаврата били написали в смъртния му акт, че не е умрял от мъчения, а от червен вятър, а следобед да даде интервю в което да тресне по масата и да заяви, че лично гарантира за сътрудникът на ДС Божидар Димитров (който си е избирал за своята дейност имена като Тервел, Кардам и Телериг, хаха).

Позицията на Опкен обаче можем да тълкуваме и като едно солидно обвинение срещу българската левица, която не е в състояние да предложи нов проект за обществото (в интерес на истината цялата европейска левица страда от тази болест) и оставя лесно свои избиратели да припознават радикалните промени в лицето на Борисов. Иначе ще е пикантно да поразсъждаваме в няколко иронични минути за Бойко Борисов като марксист, но освен солиден пристъп на мигрена, това едва ли ще ни доведе до нещо друго. И то не, защото не можем да си представим Бойко като марксист. Не можем да си представим Бойко като изразител на каквато й да е политически сложна идея...

Портретът на Борисов през френските очи приключва с няколко драматични случки, които ще ви оставя сами да си прочетете. В тях има само един аспект, който ме кара да се замисля допълнително. Дори пред френският журналист Борисов не спира да изтъква своите политически приятелства със западни държавници. Познавал се със Саркози, с Меркел, с много други. Журналистът се отнася иронично към този похват на столичния кмет. Защото той издава един страх. Най-интересното е, че не пред български, а пред западен журналист Борисов е разкрил вероятно драмата на своя политически живот – именно страхът от липсата на достатъчно легитимност. Позоваването на авторитетите идва да покаже, че авторът на заявленията не е кой да е, а може да бъде открит в европейската координатна политическа система. Самият Борисов обаче очевидно на някакво несъзнателно ниво схваща, че това е проблем за него. Защото в крайна сметка, въпреки ускорението, което е получил от няколко поредни добри резултата на избори, той не е сигурен, че ще задържи на политическият небосклон и се страхува, че подобно на Икар (между другото този герой е пряко свързан с мита за Минотавъра, но е дълго за обяснение) е литнал твърде високо към слънцето и восъкът от крилата му всеки момент ще се разтопи...

Искам да привърша тези размишления като се завърна към образа на Минотавъра, защото той се оказа ключов, но тук и аз като французина ще с опитам да оплета своя финал с едно литературно сравнение. Борхес има един уникален разказ, наречен „Домът на Астерий”, който е негова странна интерпретация на мита за Минотавъра. В него действието се води именно от гледна точка на чудовището, което обикаля в своя лабиринт. И то иска да се отърве от ужасяващата самота и да намери своя избавител по някакъв начин. Най-накрая другия герой влиза и го убива. Разказът свършва с едно изречение на Тезей към Ариадна:

- Ще повярваш ли – казва той – Минотавърът почти не се защити

Съдбата на минотаврите, никак не е лека. В повечето случаи тях ги унищожават. Или пък се унищожават сами. Кой ли от двата варианта ще избере Борисов, този едър български харизматичен минотавър?