Кой продава мечтите на Щастливеца?

ГЕРБ са удивителен феномен. В отрицателния смисъл на думата. Тъкмо си помислиш, че не могат да станат по-вредни отколкото са, а те веднага те опровергават с някоя тъмна афера. Един път вече управляващите блеснаха с оригиналната си идея да подарят на концесионерите част от горите, сега лакомията им се насочи към хижите.

В закона за спорта депутатите от ГЕРБ записаха, че хижите се взимат от Българския туристически съюз и се дава възможност да бъдат дадени на концесия и така всякаква възможност за социален туризъм да бъде унищожена завинаги. Очевидно е, че лакомията е насочена към хижите, които са близко до градовете и към тяхното окончателно превръщане в СПА-комплекси за елита или пък за семействата на министрите. В този смисъл, вече трябва да го признаем, ГЕРБ са не само екологично, не само социално, те са и историческо бедствие.

Туристическият съюз е създаден от Алеко Константинов. Безсмъртният български творец е автор на не един и два пътеписа, които са пълни с изключително възхищение пред мощната сила на природата и пред нейния начин да изпълва душата с възторг. Днес ГЕРБ вече посегнаха и на всичко онова, за което Щастливеца се бе борил. Готови са да продадат мечтите му.

Очевидно СПА-комплексите са по-важни за тях от всички останали хора.

Как да не са бедствие тогава?

Фейсбук е медията на вечната опозиция

От вестника на българите в САЩ и Канада "България сега" ме потърсиха за мнение по повод на скандала около Диана Найденова и поведението на бТВ на медийния пазар. Въпросите, които ми пратиха бяха много смислени, идейни и заради това ги използвах да дам мнението си по един от най-важните проблеми на България днес - срастването на медиите и олигархия и цялата несвобода, която парализира страната ни днес. Интервюто бе взето от журналистът Светозар Момчилов

СМ:  Вие сте професионален журналист. Как ще коментирате поведението на Диана Найденова от БТВ в интервюто й с еколога Петко Цветков?

АС:  Поведението на Найденова беше изключително непрофесионално, нарцистично, агресивно и глупаво. Това беше агресия, която надминава всичко, което човек може да си представи и то срещу един съвсем невинен човек. Журналистиката не може да бъде използвана като чук в ръцете на масов убиец. А Найденова направи точно това - опита се да превърне във виновен един обикновен човек в името на корпоративните интереси на своята медия. Това преминава границите на всеки морал и показва, че журналистиката се е превърнала не в коректива, а в бухалка на властта. Това е отвратителен процес, който говори за изключителен разпад на обществото. Най-лошото е, че Найденова и нейните клонинги всъщност искат да унищожат в зародиш всеки процес на възстановяване на нормалността, защото в нормален свят техните претенции щяха да смешни и нелепи.

СМ:  Трябва ли, според вас, БТВ да се извини на своите зрители за грубото и непрофесионално държане на Диана Найденова?

АС:  БТВ дължи извинение, но това е меко казано. Тази телевизия се нуждае от цялостно преосмисляне на своята редакционна политика и изобщо на идеята за това какво е новинарство. Вижте има един процес, който е много плашещ - човек може да гледа БТВ цяла седмица без изобщо да разбере какво става в държавата. Идеята на тази телевизия да пречупва всичко през мелодраматични лични истории, превръща цялата журналистика в сапунена опера. В мига, в който тяхната технология за промиване на мозъци бе изобличена, БТВ изведнъж се превърна във фабрика за агресия. Оттук нататък само едно извинение не е достатъчно.

СМ: Редно ли е една медия да критикува друга медия, ако тя допуска неетичност и непрофесионализъм?

АС:  В българските редакции има едно много странно и според мен глупаво правило "дайте да не говорим срещу колеги". Да критикуваш друга медия не е "говорене срещу колеги", а процес на истински дискусия. Днес медиите са основен проблем на обществото, защото липсата на обективност и тяхната несвобода са на път да взривят социалния мир в България. Когато медиите вземат страната на властта и започнат да мразят хората, смятам, че дълг на всеки е да критикува несвободните медии, които са в състояние да пускат тонове жълта ярост като фабрика за токсични отпадъци. Без истинска журналистика, а само със слугинско репортерство, нито едно общество не е в състояние да оцелее дълго време.

СМ: Чии интереси защищава закона за горите и кой лобира за този закон?

АС:  На този въпрос може да бъде отговорено с едно изречение - Законът за горите е написан изцяло в полза на няколко крупни български бизнесмена, а основно и веднага от него би се облагодетелствал собственикът на "Витоша- ски" Цеко Минев. Не напразно на протестите хората постоянно викаха: "Долу Цеко от Алеко". Олигархията е ясна и видима. Техните интереси също.

СМ: Има ли БТВ интерес да омаловажава значимостта на организираните протести във връзка със закона за горите?

АС:  Оказа се, че БТВ има изключително голям интерес да омаловажава протестите. Тяхното обяснение, че те се били забавили с излъчването на репортажите е измислено и нелепо. Използваният език за демонстрацията - "тълпа", "агресия", "побой" също издава линия на поведение и умишлено омаловажаване.

И ето мотива - съвсем наскоро стана ясно, че шефката на БТВ Вики Политова има 190 400 акции в банката на Цеко Минев Първа инвестиционна банка. (ред. бел. - това е информация на www.bivol.bg). Съпругът й е член на Надзорния съвет на банката. Този факт осветли нещо много тревожно - срастването на медиите и олигархията, които искат да действат като усмирителна риза на обществото. Това обаче се оказа невъзможно. Хората просто искат да дишат и не искат да търпят алчните интереси на няколко налудничави богаташа, които са си помислили, че могат да си разделят България.

СМ:  Смятате ли, че е допустимо една национална телевизия да е монополист в България?

АС: Абсолютно недопустимо е. Но ето че точно така се получи. БТВ доминира на рекламния пазар в България. Подобно хищническо монополно поведение противоречи на правилата на всеки истински капитализъм. Само че в България това минава едва ли не за нормално. Монополът в медиите води до абсолютна несвобода. Слава богу живеем в епохата на свободния интернет и гласът на хората намира други начини, за да бъде чут.

СМ: Мислите ли, че българските телевизии и вестници обслужват интересите на българските политици и едрите бизнеси?

АС: Мисля, че въпросът е изключително болезнен и много правилен. Медиите не са на страната на общество, а на страната на политическата каста. Те са неин продукт и служат като упойка за истинската мисъл. Ето защо хората на "Орлов мост" разконспирираха медиите като враг. Това не е измислица - медиите наистина са враг, защото са булдог на властта. Това е резултатът от постмодерния хаотичен преход в България - медиите минаха на страната на управляващите и на богатите, а на хората им остана само един изход за нормален живот - улицата.

СМ: Могат ли социалните мрежи, като фейсбук, да служат като коректив за мейнстрийм медиите в България?

АС: Социалните мрежи вече са длъжни да бъдат коректив, защото друг просто не остана. Винаги ми е бил интересен един парадокс в България. Във Фейсбук има изключително засилена критичност към кабинета, олигархичните медии и техните корпоративни интереси, но това настроение никога не е стигало да медиите. Тази шизофрения не може да трае безкрайно дълго. Медиите не могат да поддържат лъжата като безкрайна Матрица. Хората искат да се събудят и иронията е, че първо се пробудиха във виртуалното пространство. Едва после всичко се пренесе в реалността. Фейсбук е медията на бъдещето, медията на вечната опозиция.

СМ: В социалната мрежа фейсбук се създават много групи против БТВ. Мислите ли, че това ще окаже ефект след време на зрителската аудитория на телевизията?

АС: В средата на 70-те години немския журналист Гюнтер Валраф няколко месеца под прикритие работи в редакцията на най-тиражния жълт вестник "Билд" в Германия. След това написа поредица от книги "Разобличителят" за механизмите на жълтата преса, за фабриката за манипулации, за системата, която вкарва хората в един свят на измислици, лъжи и постоянни интриги. В резултат на тези книги тиражът на "Билд" рязко спада. С други думи - оптимист съм, че доста неприятни изненади дебнат БТВ за в бъдеще.

СМ: Как виждате бъдещото развитие на българските телевизии?

АС: Телевизиите има все по-малко значение в живота на българите, защото източниците на информация стават много повече. Вероятно заради това повечето телевизии изоставиха публицистиката, а и защо да рискуват да се карат с властта, и заложиха единствено на безкрайно шоу и сериали. В този смисъл те сами избраха своя път - пътят на досадното забавление и абдикацията си от идеята, че могат да повлияят на общественото съзнание.

Бира, Европейско, пътешествия и лято, което никога няма да свърши

В следващия кратък текст са събрани фейсбук-впечатленията на стария репортер, които са организирани тематично в няколко основни панела: апология на студената бира в лятна привечер (само една, след втората човек започва да разсъждава за вселената, а това винаги е процес с неизяснен край), пътешествията като форма на емоционална лудост, футболни страсти, които ме заразяват единствено и само на големи спортни форуми и лятото.

Лятото е сезон с интересна магия. Когато то се появи и изпоти стабилно градовете внушава колективно на народа, че все едно никога няма да има край. Именно през лятото вечността изглежда възможно, времето изглежда замряло и тялото се вълнува единствено от перспективата да намери сянка, където се покрие от сахарското слънце. Заради това тези тематични комбинации вървят в пакет, защото поотделно биха били просто кратки простотии, но заедно стават изящно фейсбук-произведение. По време на това лято отидох до Страсбург (текстът, който пиша за този град вече е 10 хиляди знака, а изобщо не върви към своя край), опитах френска бира, опитах френско вино, загледах малко французойки, но се върнах навреме, за се потопя в мощния изблик на гражданска енергия на хората, които излязоха да поискат различна България...

Лято е.

И то ще бъде дълго, прелестно и огненометежно, както би казал Смирненски.

Алелуя!

Прибирайки се с тролея (гадна криза, мамка им, отказах за кратко дзен-пътешествията с таксита) забелязах, че поне половината народонаселение пътува в нощния градски транспорт с бутилки бира, които навдига често с блеснал поглед като телевизионна водеща, която се опитва да стъпче с токче своя събеседник. Тогава си казах като в готината руска комедия, че не политиката, а бирата държи народа в едно и му пречи да се разпадне. Без бира обикновеният пролетарий ще стане лесна жертва на жегата, песимизма и естрадата. А с нея винаги е на една крачка пред хаоса. Някои от хората дори си припяваха. Какъв ли е извода - ами с бира, най-вероятно, никога не ти е скучно....:)))

----------------------------------------------------------

Едва сега ми остана време да изчета извинението на Диана Найденова и съм смутен от нечовешката наглост, която очевидно не признава граници. Фактът, че този медиен терорист се извини е добър, защото подсказва колко са уплашени в бТВ от гневът на хората. Но ето какво можем да прочетем в излиянията Найденови: "Той (визира се екологът Петко Цветков) нападна bTV. Просто исках да чуя от организаторите на протеста: Съжаляваме, че колегата ви Иван Филчев е с комоцио.” Значи така? бТВ е някакъв свещен хипопотам срещу който не може да се говори? Значи така, а? бТВ ще пуска журналистически отряди на смъртта срещу всеки, който разобличава техните манипулации, гадории и интриги? Това извинение е по-скоро донос. Опит за заличаване на следите на една тотална мизерия. Те дори не могат, а вероятно и не знаят как да се извинят на хората...Ето колко е противно всичко.

--------------------------------------------------------------

Любовната драма с километрите продължава. Днес, според информационните агенции, премиерът сериозно е скастрил министър Лиляна Павлова със следните думи: "Няма да спориш със Станишев, покани го на "Цанков камък" и "Люлин". Ихаааааа! Очевидно Бойко и Станишев наистина ще си мерят километрите, че дори и със специални покани отправени от дама. Бедната Лиляна Павлова, толкова много километри, дали пък няма да я изтощят, а? Още малко от наставленията на Бойко: "Ти си дама, няма да ги обиждаш, няма да ги пресираш, ще бъдеш внимателна, те са нежни души". Извадено от контекста, тази фраза може да влезе направо в "Кама сутра". Кама сутра на магистралните километри :)))

---------------------------------------------------------------

Лиляна Павлова: "Не ми се струва много по мъжки - мъжете да си мерят километрите" :)))) Това показва колко малко министърката всъщност познава мъжете :))) Мъжете са склонни да се сбият за милиметрите, а за километрите биха почнали атомна война :)))) Стори ми се обаче, че като го каза дамата примижа с леко удоволствие. Ей, алчни са тия от ГЕРБ. Обикновените жени се задоволяват и със сантиметри. На тези само километри им дай...:)))

-----------------------------------------------------------------

Видях заглавие, което ме порази: "Роботите не могат да заменят журналистите". Само, където не схванах защо това да е някаква сензация. Нито един робот в тази вселена не може да изпие толкова бира, колкото един журналист без да ръждяса...:))))

---------------------------------------------------------------

Жесток цитат от Оруел: "Журналистика е да печаташ неща, които някой друг не иска да бъдат отпечатани. Всичко останало е пиар" (“Journalism is printing what someone else does not want printed: everything else is public relations.” ).

--------------------------------------------------------------

Чета заглавие: "Огромните гърди на полска журналистка засенчиха Европейското" и негодувам срещу манипулиращата журналистика. Просто вместо Европейско с една топка интересът на поляците се е пренесъл към Европейско с две...:)))))

------------------------------------------------------------------

Португалияяяяяя! Нямам какво кажа - има нещо небесно в този Кристиано Роналдо. Вероятно всеки път като пипне топката всички лалета в Холандия увяхват! :))))))

---------------------------------------------------------------

По Канал 3: гледам как 100 души правят протест за това да имат възможността завинаги да унищожат Банско...Депутатът от ГЕРБ Любен Татарски каза, че подкрепял справедливия протест на хората. О, неразумний и юроде, когато един ден асфалтирате всичко, изсечете горите, застроите цял Пирин с хотели и завинаги изгоните туристите, тогаз, че ми ядете оная работа, ама ще бъде късно, май френдс, ще бъде късно...:))))))

-------------------------------------------------------------------

Тези дни открих, че цялата квантова физика е във велико заблуждение за основните механизми на вселената. Цели поколения от физици, воглаве с баш тартора си Айнщайн, ни убеждаваха, че най-бързата скорост е тази на светлината, която палаво мърдала с 300 хиляди километра в секунда. Един американски комик навремето правилно беше попитал - "Добре де, ами каква тогава е скоростта на тъмнината?", но не това е обект на моя казус. Емпирично доказах, че най-голямата известна скорост в тази част на Млечния път е Скоростта на изчезване на шоколада, който е бил оставен край мен. Очевидно той изчезва с поне 500 хиляди хапки в секунда, когато е се намира в околностите ми...:))))) Сега се надавям от ЦЕРН да ми пратят няколко тона швейцарски шоколад, за да продължим експериментите в тази посока....:)))

---------------------------------------------------------------------------

Готин протест. Никога няма да ми омръзне гледката на свободни електрони с радикални разбирания, които се събират, за да защитават светла идея. Изкефи ме и това, че бяха изкарали цялата налична полиция в София, за да заградят Орлов мост. Властта вече се страхува от хората. Началото на края за нея е започнало. Заслужавах си изпитата бира след това. От кеф, възторг и политическа радост. Добре деее - бирите бяха три...:)))

------------------------------------------------------------------

Леле, китайците пратиха жена в космоса! Сега вече е само въпрос на време преди първият китайски ресторант да отвори врати на Луната :)))) Един ден, когато янките се сетят, че Луната им принадлежи по право там вече ще ги чака цяла китайска колония. И дори може да им предложи в знак на приятелство малко люто пилешко в императорски бамбук и сладко-кисел сос :))

------------------------------------------------------------------

Вече си имам перла в колекцията си от световна чаши - първенството държи палава халба за бира с надпис: "L'Alsacienne sans culotte", което в литературен превод ще рече: "Елзаската без кюлоти", а в "Подуене" бихме дали буквален превод - "Мацката без гащи". Картинката нарисувана традиционен саксонски стил показва елзаска сервитьорка с чаша бира в ръка, предизвикателно заголила задни части, вероятно, за да увеличи оборота на заведението. Ето как е било в древните времена - бирата и голите жени са вървели ръка за ръка. А после се питаме защо Западна Европа ни изпревари в историческото състезание. А всичко това ми напомни за рекламата на една бира, чието име не си спомням, заради това ще импровизирам: "Подуянско пиво - помага и грозните хора да се уредят със секс от 1890 година" :)))

------------------------------------------------------------------

Есента пак се завърна в Страсбург. Вероятно цяла Франция страда заради това, че ще се наложи да я изоставям. В началото ме дразнеше, но сега виждам, че французите са моите хора - комуникативни са, готови са да помагат и са мързеливи, че направо две не виждат. Което доказва само едно - една страна може да се развие не чрез хора, които не подгъват крак, а чрез колектив от мързели, които искат да направят света по-удобно място. Тук отдалече чувам за протестите в България и си ям вратовръзката от яд. Алооооо, рожденика - премиер, подариш ли природата на мутрите, ще вриш в ада, тъпо копеле такова!

---------------------------------------------------------

В Северна Франция най-накрая срамежливо се показа слънце, точно като победа на социалист на неочаквани избори. Очевидно е, казах си аз, френската природа три дни страдаше, че само България може да отбележи денят на св. Бойко Борисов - древен светец на магистралите, ядрената енергетика и полицейските кубинки :)))). Хахха, в Страсбург бързо се лиших от една политическа илюзия - че някой може да забележи България за повече от 15 секунди. 15 секунди е максималното политическо време, което може да бъде отделено от средностатистически европейски политик за размисъл върху друга държава. Това е прелестта на Европа - всички са така заети със себе си, че успяват да съществуват заедно без да се избият. С други думи, просто няма как да избягаме от задачата ние сами да се отървем от полицейската каска, която управлява. Това бяха моите 15 секунди страсбургски размишления върху България. Сега отивам да си търся "Пино ноар" из магазините. Това вино прави чудо с мисълта на човек - прояснява я, но и я кара да се гърчи от мъдростта на прозрението, че дори и на три-четири чаши французойките в Страсбург изобщо не са на висотата на мита за себе си :)))))

--------------------------------------------------------------

В Страсбург е началото на лятото, а пък градът е потънал в почти постоянна есен. Сега си обяснявам меланхолията във френската литература. Сега си обяснявам и скуката, която лъха от европейските институции :))

-------------------------------------------------------

Европейските ми приключения: 4 часа стоях на летище "Шарл дьо Гол" в Париж, защото французите се оказаха бавни, мудни хора, които никак не ги бива в обясненията. Летището се оказа нещо мегаинтересно - в дух на солидарност с европейския мързел в него е пълно с шезлонги на които човек може да си отспи. Абе, това са моите хора - мързеливи и богати :)))) После ме валя страсбургски дъжд и добре, че тука наоколо има едно вино Пино Ноар, което намалява малко протестът ми от това, че от лято се придвижих в есен. И последно: разхождах се вчера из огромната сграда на Европейския парламент в Страсбург и през цялото време се питах - какво ли ще правим с нея един ден, когато ЕС се разпадне? :)))

--------------------------------------------------------

Това Европейско е като театър на парадокса - лузърите играят готино, фаворитите тичат като мишки...:))))) Идеята за Европа на две скорости май се осъществи на футболния терен. Но точно като среднощен кошмар на Меркел - загубеняците финишират първи. Дано все да е така! :)))

----------------------------------------------------

Тази седмица се очертава да е добра, защото единственият ми работен ден в България ще е днешния. Утре рано сутринта старият репортер излита за Страсбург и преди да е опитал поне четири вида бира в този прелестен град не възнамерява да се завръща :))) Също така отдавна е време в центъра на Европа някой да постави голямата тема на епохата на глобалното затопляне - че левицата трябва да се върне към радикалните си корени и да отстои правото на хората да ходят по бански на работа, да имат мокър бар на една ръка разстояние и уикендът да започва от петък...:))))

--------------------------------------------------------------

Чета заглавие: "НИМ: Вампирът вече е в София". От Института за пазарна икономика регистрираха грандиозен скок на цената на чесъна на Софийската стокова борса. "И вампирите вече оцениха нашата финансова стабилност и героичните усилия на кабинета да построи 16,5 метра от магистрала "Тракия", коментира премиерът Бойко Борисов. "Това е долна лъжа, аз днес съм във Варна", бе лаконичният коментар на финансовия министър Симеон Дянков :))

-----------------------------------------------------------------

Ега ти - хърватите играят като епични поети: нагънали са ирландците като Европейския съюз Гърция или като Искра Фидосова коктейлни хапки....Жестоки са!

-----------------------------------------------------------------

Коктейл "Ледена епоха" - три сладоледа, две кутийки с "Тик-так", един литър студена "Фанта" и четири лукчета. Сега аз съм динственото нещо, което може да спре глобалното затопляне - охладен и недостъпен за лятото :)))))

Сизифе, българино!

"Сизифе, сърбине!", бе възкликнал иронично сръбският сатирик Нинус Несторович. На Балканите всички политически усилия да се измъкнем от мрачните страсти и тъмните времена май все се оказват сизифовски. В такава ситуация единствено хуморът може да бъде спасителен изход.

Трудно обаче е да се шегуваш със зачестилите прояви на политическа агресия, които изпълват българското ежедневие. Само вчера станаха ясни два факта - някоя примитивна душа изсипа огромно количество боклуци пред клуб на БСП в Кюстендил, а в Пловдив анонимни нощни вандали строшиха пана от изложба за Георги Димитров .

Сизифовският път през последните 22 години се оказа абсолютно безсмислен. Сякаш отново се връщаме във времената на черната агресия и радикалното противопоставяне. Всъщност и това не е вярно. В началото на 90-те години изострянето се дължеше на идейни сблъсъци, на различнии политически визии. Днес битката е на лумпените срещу всички останали. Агресията никога не е символ на правотата, а на безсилието. Вандализмът е последното оръжие на маргиналите, които не знаят по какъв друг начин да триумфират над останалия свят.

22 години хаос ни доведоха пак до времена, в които насилието става политически инструмент, а строшените пана - опит за партийна битка. 

Защо ни бяха всичките сизифовски усилия по пътя? 

Историческата съдба на България винаги успешно преоткрива политиката на юмруците, стратегията на нощните набези, триумфа на разрушението. Това е знак не само за политически разпад на обществото. Малко по-страшно е.

Показва, че Сизиф е и българин.

Лунапаркът на Бойко Борисов

"В политиката съм 12 - 13 години на различни постове върху името ми не съм дал думичка да се каже и това ми е силата в политиката".

Само за информация - този цитат не принадлежи на майка Тереза, защото тя имаше достатъчно разум да се посвети на хората, но без да стъпва в политиката. Автор на горната фраза не е и Далай Лама, чийто пиари по цялото земно кълбо го представят като свят, мъдър и добродушен човек. Цитатът в началото принадлежи на българският премиер Бойко Борисов. Той разстрелва с тези думи еколозите, които се бяха събрали в Министерския съвет преди два дни, за да стартират преговорите по закона за горите.

Вероятно Борисов живее в някаква алтернативна България от различно измерение. В другата България, която обитаваме ние от първия ден в политиката около него се носят слухове и информации за минало тъмно като душата на десен финансов министър. Американското издание "Конгрешънъл куотърли" пък написа цяла статия за странната биография на Борисов, което както и да го погледнете веднага унищожава патосът на драматичното излияние, че силата в политиката на премиера е неговото име. Неговото име отдавна е така увъртяно в скандали, че е заприличало на въртележка в лунапарк.

В деня в който премиерът обяви за национално богаство своето име, стана известен един много интересен факт. Оказа се, че фирмата "Пампорово" АД, собственик на която е небезизвестната Цветелина Бориславова, е разпоредила депутати, министри и техните семейства да пътуват без пари с техните съоръжения. Една частна фирма може да се позволи да прави каквото иска, но подобна заповед веднага осветлява странни взаимотношения - власт - бизнес. Вероятно Бойко Борисов разчита с клетвите за чистото име да скрие този факт, но след като властта и бизнеса са така преплетени, то позодрението на хората на "Орлов мост" е съвсем логично - че кабинетът лобира за едрия бизнес и е готов да му подари природата за жълти стотинки.

Пред голите факти клетвите за чисто име просто не важат. Всъщност логореята на Борисов е маска, която цели да скрие това, че най-важните въпроси остават без отговор. В патетичната си тирада министър-председателят се оплаква, че от пет години е разделен с Цветелина Бориславова, но пък не обяснява откъде са тези топли чувства на нейната фирма към цялата власт и дори към семействата им.

И нека Борисов да се сърди и да разправя вълшебни приказки, но неговото име отдавна не е политически капитал. То се е превърнало единствено и само в разменна монета, в чек, който хората във властта осребряват постоянно. Започва се от лифтовете и се стига до калинките.

Ако това е чистото име на Борисов - мерси!

А лунапаркът междувременно продължава.

Жан Виденов - 15 години по-късно

Една съвсем кротка и аналитична новина извади тези дни от историята името на Жан Виденов - бившият премиер се е появил в Кърджали на кръгла маса по проблемите на интегрирането на емигрантите от трети страни у нас. Там той е дал своето съвсем кратко и реалистично мнение по политически процеси и у нас, а информацията се развъртя из сайтовете. И изведнъж установих изключително рязка промяна за нещо, което смятах, че никога няма да се промени - мнението на хората за Виденов. Най-интересното е, че видях тази промяна в мненията на читателите на "Блиц", все хора за които няма невиновен за положението в България. Нивото на критиката там е жълто, интригантско, конспиративно, патетично-популистко и винаги изключително лично. Тоест хубаво е човек да си спестява тези мнения, ако иска да запази поне късче оптимизъм за бъдещето, защото иначе му остава един-единствен изход - да се обеси на първото дърво, че по-бързо да свършват безкрайните мъки български.

Дори и тези читатели, вечно фрустрирани и нервирани до абсолютната крайност, в един момент са сменили емоционалния регистър и изведнъж от мрака на историята изплува съвсем различен образ на Виденов. Хората с тъга признават, че това е единственият премиер в българската история, който днес не може да бъде обвинен в нито една кражба. Те не казват, че е безгрешен или, че управлението му е било успешно - те просто твърдят, че той е чист. А след 15 години този етикет е като благородническа титла, защото не мисля, че друг политик би могъл да го получи и задържи.

В бурната 1997 година, когато страстите бяха нажежени като повърхността на слънцето, подобна оценка не беше възможна. Тогава Виденов беше символ на Сатаната, червеният демон, който се опитал да спре европейския път на България, чудовището от "Позитано", което предизвикало кризата, гадният комунист със странната прическа, който щял да унищожи България, станалият за посмешище автор на фразата за Европа "от Ванкувър до Владивосток" (всъщност тази фраза изобщо не е патент на Виденов, а официалното натовско описание на евро-атлантическото пространство в перспектива), изобщо Виденов беше обруган, осмян, изолиран и изоставен в мрака на историята да се оправя сам.

Тогава едва ли някой можеше сериозно да види, че всъщност Виденов не направи нищо, което по-късно сътвориха всички минавали за иконични политици. Той не тръгна да разцепва БСП, въпреки, че имаше ресурсите да го направи. Сам си подаде оставката в кризисна ситуация и не запуши левицата, въпреки, че нямаше да има кой да го махне, не тръгна да върши солови акции или да се държи като наранен герой, а просто избра кротката анонимност на обикновения живот, без пози, драми или разни други политически сцени...

Първият знак за това, че отношението към Виденов е на път да се промени срещнах в едно интервю във вестник "Култура" през 2009 година и това интервю беше, сега се дръжте, на Явор Дачков. То така ме впечатли, че написах цял анализ за него - "Тъгата на подменената история". В изповедта на Дачков ме впечатли именно болката на един човек, който е вярвал в подменената версия на реалността и който години по-късно е осъзнал, че всъщност са му пробутвали детски приказки.

Ето и цитата, който запомних и три години оттогава не спирам да повтарям:

„Имаше само един, така да се каже, бунт – през 1997 година, но той беше породен от това, че изчезна хлябът и хладилникът се оказа празен. Другата, моралната окраска, дойде по-късно. Днес обаче вече знаем, че всичко се е случило по сценарий. Виденов е бил бламиран от някакви кръгове в собствената му партия... Въобще, тази история е много по-сложна. Дълго време споделях черно-белия възглед за нея, защото бях участник на площада и ми беше много лесно да кажа: ‛Ние изметохме комунистите, тра-ла-ла...‛ След това се оказа, че Виденов е по-скоро положителен, отколкото отрицателен герой; че олигархията е преценила, че интересът й е на друго място... Някак си историята е винаги по-сложна, отколкото си я представяме.”

Всъщност днес вече хората подсъзнателно схващат другият образ на Жан Виденов - човекът, който се опита да се опълчи на зараждащата се олигархия (в нея е фрашкано с червени кадри, нека да си го кажем направо, за да ни олекне) и тя го унищожи политически и морално, за да е сигурно, че никой друг няма да повтори този опит. Днес, когато ДСБ и Иван Костов отчаяно съскат срещу руските интереси у нас, ми е смешно, защото единственият човек, който поне се опита да скочи срещу тях у нас беше Виденов. Като министър-председател той се опита да спре доставките на газ да стават чрез посредници и чрез нашумялото тогава и забравено днес дружество "Топенерджи". И понесе страшен плесник заради това. Неговият наследник на поста Костов продаде на руснаците "Нефтохим" и им осигури трайно присъствие на българския пазар, ама съм забелязал, че в България никой не обича фактите, защото те винаги противоречат на официално приетата идеологическа линия на обяснение.

Виденов е жертва и на БСП, защото не успя да разбере колко сложна е партията. Той вероятно си е представял, че като заложи своята собствена глава, това ще увлече и останалите в битка, проблемът е, че политиката никога не се развива като романтично стихотворение, а нейните правила са съвсем други - гадни, брутални, ефективни.

Днес, 15 години по-късно, натровени от идеологемите на по-късното скапване на държавата, дори и старите антикомунисти със съскане приемат Виденов като чиста фигура. Времената се промениха. Днес чистотата е по-важна от ефективността, защото политическото инженерство унищожи идейността в политиката. Хората почнаха да мислят за Виденов в светли тонове като своеобразна носталгия по времената, когато идеите имаха значение, независимо от това дали ги приемаш или не.

През 1998 година излезе книгата-интервю "Отвъд политическият театър" в която бившият премиер се опита да даде оценките за своята дейност, но никой не го чу, а и нямаше начин да бъде чут. Начинът дойде днес, толкова много години по-късно, когато Виденов вече просто не иска да има нищо общо с политиката.

Много ме е страх някой да не възприеме това като опит за апология на управлението на Жан Виденов. Никога не е имало шанс той да успее в своята битка за различна икономическа политика, особено във времената, когато мощните идеологически западни институти започваха да създават своите клонинги у нас и да градят митът за тоталната приватизация като успешен изход от кризата. Продадохме всичко на своите хора, а България така и не влезе в групата на отличниците в Европа и трайно остана последна в ЕС. Вероятно заради това сега има хора, които се сещат с носталгия за опитите на Виденов да запади индустрията, опити обречени и тъжни като елегична ода.

Жан Виденов изобщо не е безгрешен. Историят на неговото премиерстване всъщност е грешка след грешка заради инат, свръхдоверие към екипа му, нежеланието му да промени нещата и неумението му да бъде пластичен. Заради това и той не успя да реагира на приближаващата криза, не успя да реагира на атаката към кабинета му, не успя да спечели време и стигна дотам, че единственият достоен изход да е неговата оставка и оттеглянето му от политическата сцена. Но го направи точно навреме, когато всички го мразеха и през него се опитваха да изградят фалшиви биографии на борци.

И така, вече сме 2012 година, а най-кресливата публика на Земята, вече не е в състояние да намери думи за обругаването на Виденов. Защото аргументацията за неговата сатанизация е изчезнала. Днес вече можем да видим реалния човек, с неговата трагедия, но и неговите положителни качества - тоталната некорумпираност и твърдост на убежденията. Виденов имаше една леко демоде харизма, която успяваше да въздейства положително на БСП. Той първи се опита да назове олигархията с архаичната дума "чорбаджии", но това не отменя факта, че много преди днешните упражнения по темата, именно той започна да разкрива проблема. И май стана така, че олигархията отчаяно реши да си намери друг премиер....Но това вече е друга история, която е толкова тъжна, че ако тръгнем да я разправяме няма да ни остане друг изход, освен кротко да поплачем в руините на неосъществените мечти на българския преход.

Важното е, че историята винаги е по-сложна, отколкото я мислим и е поне три пъти по-справедлива от това, което си представят написалите я без време. Виденов е доказателството за това.

Той няма от какво да се оплаква. Ако продължава така след още 15 години могат да го обяват и за светец.

Представяте ли си колко е ироничен света, а?

Полицейското гражданско общество на ГЕРБ

Руснакът Сергей Василиевич Зубатов е влязъл в историята на световното полицейско дело с един свой изключително иновативен акт. През 1901 г. Зубатов предлага полицията в царска Русия самичка да създаде профсъюзи, които да организират работниците. В неговата бюрократична фантазия това е особено оригинален начин властта да държи под контрол цялото работническо движение, което точно в този момент започва да става голяма сила. В Русия и до днес този полицейски порив за абсолютен контрол е известен като "зубатовщина", а ирониците още по онова време кръщават опита "полицейски социализъм - нещо, което тормози Зубатов до самия край на живота му през размирната 1917 г.

Историята очевидно обича да се повтаря по полицейски. Защото, ако се опитаме да проследим поведението на нашия кабинет в кризисни политически ситуации, ще можем да видим блясъкът на лъчистата и незабравима зубатовщина.

Младите хора на България излизат гневни и запречват "Орлов мост" в своя честен порив да спасят последното обществено пространство (природата) от ръцете на олигархията. И изведнъж от политическото нищо се появява нещо, наречено "Природата за хората и регионите", което проявява остра агресия към всяка идея за зелена политика и посреща с аплодисменти депутатите от ГЕРБ. Тази маневра обаче позволява на кабинета да изтупа всяка отговорност от себе си и да започне да се държи не като враг номер 1 на младите хора, които искат природа, а като някакъв арбитър, който мъдро се опитва да разреши обществен конфликт.

А обществен конфликт няма. Нормалните хора искат природа. Единствено алчни собственици, близки до ГЕРБ, те и само те, имат нещо против това. ГЕРБ се опитва да работи като фабрика за гражданско общество - да си създава псевдограждански структури, които да замаскират  вината и бездействията на властта. Полицейските синдикати обявиха, че ще протестират, но само два дни по-късно се пръкна алтернативен полицейски синдикат, който очевидно съществува единствено и само, за да благодари всекидневно на ръководството на МВР. Същото се получи и при пациентските организации.

Властта се опитва да се заобиколи с квазиструктури, без да си даде сметка, че когато се опираш на ментета, няма как да упражняваш автентична власт. Твоята власт също става менте като всичко останало. По примера на иронията към Зубатов можем да наречем това "полицейско гражданско общество".

Развихрената зубатовщина е просто една неосъществима полицейска утопия. Колкото и да се опитваш да дискредитираш идеята за протестиращи граждани, като създаваш илюзорни структури на доволни граждани, това е все едно да се разхождаш с бомба в ръка. Защото изчистването от отговорност и заемането на позиция над "обществения конфликт" престава да работи. Просто полицейските палки винаги се оказват безпомощни пред реалността. Зубатовщината винаги рухва като театър, когато хората знаят какво точно искат.

А може би заради това властта е толкова нервирана напоследък?

Тя просто осъзнава, че възможностите да й се размине стават все по-малко. 

Гневни записки по Гърция

Ситуацията в тази страна много ясно демонстрира шизофренията, която тресе цяла Европа. ЕС инвестира доверие и с мащабни медийни манипулации подкрепи партиите, които докараха кризата в Гърция и създадоха гръцката олигархия. Това е все едно след Втората световна война доктор Менгеле да бе станал министър-председател на демократична Германия.

За какъв здрав разум изобщо можем да говорим тук? Гърците имат свещено право на глас и се произнесоха по темата. Проблемът е, че това само временно отлага радикалното решение, защото планът за Гърция е абсолютно неработещ и е създаден само за да спаси задниците на 15 богати европейски банкери.

Нова демокрация и ПАСОК поемат отговорност да бъдат правителство на европейските банки, но не и на гръцкия народ. Вече четвърта година десницата не може да донесе растеж в Европа, Гърция само ще докаже това. Заради това си мисля, че гръцкият отговор предстои. Защото за първи път имаме толкова мощен натиск на банки върху един суверенен процес.

Тепърва ще решаваме: банките или хората да управляват Европа.

Аз ви казвам - банките да духат!

Садо-мазо господарката на медийния тероризъм

Диана Найденова обича да си показва краката.

Това съм го забелязвал във всички нейни интервюта, които съм се престрашавал да гледам. Тя сякаш е издигнала бедрата си в култ и посветените оператори знаят това. Заради това всяко нейно предаване е особена смесица между кратките й истерии, размаханите пръсти, екстремна логорея и продължителни планове на краката й, сякаш, за да се покаже на публиката, че в описваната журналистка има поне едно нещо, което става за наблюдаване без да ти се повдигне. Найденова държи да се самопредложи на публиката като някаква садо-мазо господарка на медиите, която пали съзнанията с фелдфебелски език и разголени колена.

Ако говорехме за порнофилми, тази стилистика щеше да е съвсем концептуално приемлива, а Диана Найденова сигурно щеше да е увековечена на безброй плакати на млади тийнейджъри, които изпитват неясни трепети в сърцата си и тъмни желания да бъдат ритани с токчета и завързвани на столовете си. Ние обаче говорим за титулувана журналистка, която на всичкото отгоре бе удостоена със званието "най-обективната".

Винаги съм изпитвал съмнения към нейния стил на водене на предаване. Журналистиката на постоянното бърборене няма как да мине за нещо качествено. Найденова е свръхнарцис, която е убедена, че държи ключът за абсолютната истина и заради това вместо да търси отговори, тя се държи като небесен прокурор с ангелски крилца. Тя е медиен вампир, защото гостите й съществуват в нейните очи единствено да препотвърждават пред нея самата, че тя е велика, а вероятно, ако не си мисли, че е велика, садо-мазо господарката няма да може да заспи през нощта.

Това не е журналистика. Журналистиката, винаги съм смятал, е особеното изкуство да се интересуваш от света, но без да се поставяш в центъра му. Събеседникът е по-важен от интервюиращия. Поканеният трябва да бъде оставен да развие собствената си гледна точка, защото всичко останало ще бъде някаква форма на диктатура. Добрият журналист знае как дори и с кратки въпроси да пречупи госта си, ако усети, че той не говори истината. Но да изземеш изцяло думата и да се въобразиш като медийно светило, това вече е признак за наближаваща лудост и показва остър дефект на здравната реформа след като лудите масово искат и стават телевизионни водещи.

Найденова действа като изпечен терорист, като самоходна ядка на "Ал-Кайда", като перко, който е опасан с бомби и настоява цялото внимание да бъде приковано към него и само към него. А в този драматичен случай заложници са всички нейни зрители, които трябва да бъдат убедени, че голите й крака са символ на най-великата журналистика във вселената.

Пикът на медийния терор при Найденова се случи буквално в неделя, когато садо-мазо журналистката бе решила да покани един еколог - Петко Цветков от Коалиция "За да остане природа в България". Жената, която постоянно си показва краката беше решила в негово лице да унищожи всяка идея за протест изобщо в България, защото започна с разговора си с настояване той да се извини за удареният оператор от бТВ. Само за сведение на претръпналата публика - по логиката по която Найденова поиска извинение от случаен и несвързан с инцидента човек, той можеше да поиска от нея да се извини заради това, че навремето в интернет изтече аматьорското порно на Памела Андерсън и Томи Лий.

Найденова като изпечен сталинист бе решила да търси колективна вина у всеки, който се е осмелил да навдигне глава срещу властта. Линията на внушението беше, че всички, които викат срещу кабинета са готови да пребиват журналисти. Заради това садо-мазо истеричката измести изцяло фокуса върху това кой носи отговорност за инцидента. Нищо друго не беше от значение за нея - кауза, идеи, хора, тя беше пратена като екзекутор, който трябва да окървави ръцете си с трупа поне на един еколог.

Заради това Найденова впрегна цялата енергия, която друг път употребява за реклама на краката си. Целият арсенал на псевдожурналистиката бе впрегнат, за да може да си оправдае заплатата - прекъсвания, гневни тиради, изземване на целия разговор, пренебрегването на мнението на говорещия, съскания, скандали, размахване на ръце. А кулуминацията дойде с репликата: "Може да се изкажете, когато ви позволя!"

Виждате ли - насреща си имаме фуражка, а не свободно съзнание. Найденова обитава полицейски свят в който чуждото мнение няма никакво значение. Самата бТВ се е превърнала в един полицейски участък, който е заклещен в своята параноя на лакея. Садо-мазо господарката стигна до граничната зона на безсилието, защото в идеалния свят сигурно екологът щеше да рухне, да облее със сълзи голите й колена, да поиска горещо извинение от всички и да си тръгне посрамен. Но медийният терор има своите ограничения. Той може да бъде сила само, когато го приемаш сериозно. В мига в който осъзнаеш, че това е една въздушна кула, а Найденова просто кукувица, която усеща с кожата си наближаващата епоха на горещите вълни, медийният тероризъм престава да има значение.

България има проблем с медиите, защото, когато те не са свободни агресията им се обръща срещу обикновените хора. Само у нас е прието да се правиш на герой докато обслужваш еротично властта. Само у нас голите колена могат да минат за медийно майсторство. Само у нас можеш да обявиш цял един народ за престъпен, за да угодиш на господарите си.

Хората на протестите много правилно разобличиха част от медиите като свой враг. Найденова просто го доказа. Като типичен садо-мазо продукт на епохата и тя не се посвени да изцапа ръцете докато изпълнява поръчките.

И заради това трябва да бъде изучавана съвестно, защото именно така не се прави журналистика. Именно заради хора като нея вече е неудобно да кажеш, че си журналист. Защото хората започват да те преценяват по образа на колективния слугинаж.

Само, че магията на голите крака трае до време. Тоест докато мозъкът към който са прикачени краката не показа цялата тъмнина на която е способен. Заради това вече няма да си причинявам гледането на Диана Найденова дори и в интернет. Няма да си причинявам и гледането на бТВ.

Светът е прелестен, когато се отървеш от журналистите – полицаи. Да не говорим, че интернет е пълен с голи колена.

При това на техните притежателки определено не им никнат вампирски зъби при пълнолуние.

Оставка на тъпата кука Цв. Цв.

Цветан Цветанов, тъпа кука номер 1 на Републиката, полицейският бич на премиера, кубинката на кабинета, основен враг на българския език обяви, че протестите на еколозите са били в услуга на организираната престъпност.

Колко красиво!

Значи не Цеко Минев и хищните мутри, които искат да заграбят и окончателно да си присвоят българската природа са проблем, а основният проблем са хората, чието единствено оръжие е мирното блокиране на "Орлов мост". Кабинетът чрез своята Кука избра да бъде на страната на Цеко Минев, а не на всички хора. Цв. Цв. не обвинява Цеко, той обвинява хората.

Вероятно е прав - хората не могат и не искат да го купят, хората искат различен живот, но Куката иска свят, където йерархиите са ясни - Бойко, Цеко и чак след това всички останали.

В друга държава след подобно изявление, вътрешният министър вече щеше да си събира багажа и да напуска министерството.

В друга страна след такава гавра с хората, щеше да се наложи Цветан Цветанов да емигрира.

В една истински демокрация, единствените владения на Куката щяха да останат шесте му апартамента и щедрите му тъстове.

Мозъкът на Цветан Цветанов трябва да бъде консервиран и изследван. Сигурно един ден учeните от различна епоха ще се чудят как един политически неандерталец се е оказал част от 21 век.

Но сега е времето за реакция.

Цветан Цветанов трябва да се махне! Човекът, който обяви, че цяла България е част от организирата престъпност няма място в нейното управление.

Оставка за Цв. Цв.!

Нека да си ходи при Цеко и да му се жалва.

Нека двамата да леят горчиви сълзи, че хората се противопоставиха на техния коварен план.

Няма по-гадно нещо от това един кабинет да работи в полза на организираната олигархия.

Всички слуги на олигархията трябва да бъдат избутани настрани.

Долу тъпата кука!

Кой изпитва ужас от „Орлов мост”?

Дори в далечния и дъждовен Страсбург чух за протестите в България срещу промените в Закона за горите. Гледах един репортаж по Евронюз за полицейското насилие срещу младите хора, които искаха най-нормалното нещо на тази земя - властта да махне мазните си и алчни ръце от последното останало обществено пространство в тази изтормозена от олигархия, мутри и костюмари страна - природата. Толкова се ядосах, че съм в другия край на Европа, че си строших баджа за Европарламента - в мигове в които душата се вълнува, на човек просто престава да му пука за административните неуредици с европейската бюрокрация.

Хората, които имат енергията да отстояват своите каузи на улицата са последният шанс на България за различен, достоен и смислен живот. Управлението на ГЕРБ сякаш катализира този процес, защото смазаните от недоверие към политици и партии хора, сами потърсиха справедливостта в най-старата и истинска форма на демокрация - уличния протест. Още в началото на 2010 година няколкостотин души излязоха на протест пред парламента срещу идеите на МВР за тотално слухтене в интернет. Излизането на хората срещу ГМО само показа, че протестът става трайна част от гражданската опозиционна култура, а след това народното недоволство срещу шистовия газ вече стресна управляващите, защото хората, обединени около кауза, не са партия, обединена около пари - лесна за разбиване, както и податлива на интриги и политическо инженерство.

От внезапният и толкова свеж изблик на енергия може да е изненадан единствено онзи, който съзнателно е стоял встрани от обществения кипеж и се е правил на сляп за това, че в България има искрица, която не иска да се примири със статуквото - тоест медиите. Именно медиите днес се държат като вражеска сила, като извънземно, което се е събудило на странна планета и са впрегнали целия си арсенал. Разбира се, не можем да обобщаваме грубо за всички медии, има и такива, които съвестно изпълниха журналистическата си мисия и показаха, че на "Орлов мост" не са се събрали някакви лумпени, а млади хора, които знаят, че протестът им е последния шанс да запазят нещо красиво в България.

Всички останали медии обаче показаха, че са част от проблема, вестители на статуквото, лакеи на олигархията. След като се завърнах от Страсбург се опитах да изчета част от статиите и ме обля толкова гадна и противна мътилка, че нямаше накъде повече.

Част от медиите, които отдавна не са на страната на хората, повтарят до френетичност снимката на един младеж вдигнал среден пръст и в типичен ченгеджийски стил питат: "Това ли е защитникът на природата?". Толкова е плоско - да изолираш от хиляди един човек и да се опиташ да го превърнеш в символ. Но понеже медиите са враг на мисълта, те искат всички останали да престанат да мислят. Когато подмениш мисленето с клюки, тогава можеш да разчиташ, че протести никога няма да има. Само, че хората имат досадния навик да мислят. Младите имат досадния навик да не се примиряват. И така се стига до "Орлов мост"

Друга част от жълтите сайтове пък интригантски пишат, че олигарх (Иво Прокопиев) давал пари за протестите. Също е прекрасно. Слугите обвиняват другите, че са слуги. Истинските лакеи на олигарсите сипят обвинения като прокурори. Защо ли? Защото младите, които не искат да се примирят идентифицираха веднага истинския проблем - медиите. Медиите не ги отразяват, а искат да ги унищожат. Срещу себе си те имат не журналисти, а платена армия от клакьори. Заради това се стига до тоталното недоверие към медиите. Защото подозрението е, че медиите са не четвъртата власт, а четвъртата ръка на властта. Тяхната бухалка.

Слушах как водеща в бТВ съска на един от представителите на еколозите. Тя истерично го обвини, че едва ли не той е нападнал оператора от нейната телевизия и с ядовит тон се опита да се държи като медиен фюрер и да наложи със садо-мазо токче своята гледна точка. В нейни розов като порнофилм свят, бТВ не била налагала цензура на протеста, о, не, тя просто се била забавила с излъчването на репортажа. Добре де, мама му стара, защо никога не се бавят, когато трябва да филмират, документират и покажат поредната простотия на премиера? Защо никога не отлагат каненето на гости от ГЕРБ в своите студиа?

Същата водеща, която изведнъж си въобрази, че е някакъв нов обвинител на терора срещу журналисти, мелодраматично заяви, че бТВ била организатор на най-голямата екологична акция в страната изобщо. Хахаха! Да обявиш "Да изчистим България за един ден" за екоакция е все едно да обявиш хамбургерите в "Макдоналдс" за диетично ястие. Мазният и пошъл екопиар на бТВ всъщност бе като атомна бомба срещу идеята за екологията, защото превърна една светла кауза във възможност за реклама, комерсиализира един чист порив, унищожи самата идея за чистота като я натика в медийната мътилка на собствения си нарцисизъм. Какво общо може да има това с екологията? Това беше някяква мегаломания, гигантско въбразяване, че една медия може организира хората все едно те са под нейния ботуш, опит за замазване, а не за решаване на проблем. И представителката на същата медия се опитва да се държи като обвинител?

Какво е това? Перверзен театър или просто медийна шизофрения?

Аз си мисля, че е предсмъртен писък. Те просто знаят, че изтекоха в канала. Вече никой не ги брои за нищо.

България сега има три изхода - Терминал 1, Терминал 2 и "Орлов мост", написа някой във Фейсбук. Това е абсолютната истина. Пътят към различна България минава през радикалното скъсване с постоянният театър на лъжите, който сервира това правителство. Бъдеще може да има само, когато в България има хора, които са готови да се опълчат срещу цялата олигархия (политици, бизнесмени, продажни медии), за да си спечелят гражданско пространство, природа и усещането за достоен живот.

Медиите са си въобразили, че са в центъра на света. А всъщност не те, хората на площада са истинската сила, защото дори, когато ги атакуват с измислени заглавия и жълти интриги, те се събират отново. Няма нищо по-силно от идея чието време е дошло, казваше навремето Виктор Юго.

Днес трябва да видим, че идеята е дошла.

И заради щом слязох от самолета, на другия ден вече бях на протест.

Различна България е на един „Орлов мост” разстояние.

Грехота е да не съм там.

Диктатурата на аргумента "криза е"

Съвсем наскоро стана ясно, че в Германия (държавата на основния идеолог на десния курс в Европа Ангела Меркел) университетските такси са били намалени 10 пъти.

Аргументът: криза е.

Друга новина долетя от Гърция - в местните хипермаркети свалили цените, за да могат да запазят клиентите си в тази мрачни времена за южната ни съседка.

Аргументът: криза е.

Пак в Германия за първи път от 2008 година в много предприятия започнаха да вдигат заплатите и то с висок темп.

Аргументът: криза е.

Това са три факта, които издават съвсем различно ниво на мислене. Кризата не може да бъде извинение за това да потопиш един народ в абсолютна бедност. Когато има проблеми в други държави не действат на принципа "всеки да се спасява сам", а търсят начини всички заедно да изплуват.

В България обаче политическата употреба на кризата стана най-красивото извинение за трайната бедност на хората. Кабинетът нечовешки замрази заплатите, а инфлацията и скокът на цените започнаха да стопяват доходите като сняг в епоха на глобално затопляне. В България кризата се оказа извинение за постоянен скок на цените, за липсата на социална политика, за неразплащането с фирмите.

В България идеята, че можеш да намалиш цените по време на криза се родее с извънземно, което е кацнало с летяща чиния в центъра на София. Тук икономическата логика е древна и демонична: колкото повече хора не искат да купуват, толкова повече ще вдигаме цените, защото този, който е в състояние да плати 6 лева за килограм череши, ще си ги купи и за 10. Така спадът в потреблението се компенсира с постоянно вдигане на цените, което е все едно да лекуваш високо кръвно като си прережеш вените - в началото може да има бърз ефект, но фаталният край е абсолютно сигурен.

Тази философия постоянно изхвърля хора зад борда и най-лошото - разяжда социалната тъкан, защото обществото се разпада до отделни хора, които се борят за оцеляване. Именно в мигове на криза може да се види как лошото мислене е равносилно на харакири. А икономическата вихрушка, която завъртя света се оказа толкова лоша, че от нея никой не може да се спаси сам, необходими са колективни усилия и държавна намеса. В България обаче няма нито едно от необходимите условия.

Тук вместо държавата да увеличи заплатите, за да може хората да поемат глътка въздух, се появява неолиберален талибански продукт като фондация "Институт за пазарна икономика" и казва, че трябва да бъде премахната минималната работна заплата.

Тук при замразени доходи монополите постоянно вдигат цените, защото са наясно, че потребителите са им ръцете.

Тук при най-ниското заплащане в целия ЕС, лекарствата са едни от най-скъпите.

И аргументът: криза е.

Което означава само едно - Европа отдавна е на две скорости, но две скорости на мислене. Едното мислене успява да обхване цялата общност, да подреди кризисно света и да помогне на хората и другото мислене, което действа саморазрушително и единствено и само в полза на богатите.

Това, което става в България дори не може да бъде наречено дясно. Защото класическото дясно мислене винаги си е давало сметка за отговорността пред общността. Случващото се в България е психиатрично дясно, което си въобразява, че от обществото няма смисъл, а бедните са само тежест.

И както казваше старият виц ние не само изоставаме с години от Европейския съюз, ние сме поне един век и встрани, защото тук за актуални минават икономически идеи, които от години са захвърлени на бунището в Европа.

Кризата в света имаше пречистващ ефект в политическото пространство, защото показа колко остарели са схемите и колко наивни надежди за вечното благоденствие на неолибералния капитализъм. Заради това гневът на хората се прояви неочаквано - те просто престанаха да вярват в старата политическа система и потърсиха нови начини за спасение.

Един италиански политически анализатор Алесандро Полити дори съвсем сериозно предупреди, че Европа е на ръба на въоръжена революция. И всичко това по вина на финансовите спекуланти, които си играят на борсата със съдбата на цели държави. Вероятно това породи новото мислене в Европа. Политическите елити се сетиха, че хората, които управляват заслужават различен живот и не такава непосилна тежест.

Само че българският политически елит толкова далеч от съчувствието, колкото автомагистрала "Тракия" от окончателното си завършване. Очевидно тях не ги е страх от възмездие или гражданска война и заради това виждат в кризата единствено начин допълнително да изстискват хорат и да ги натикват трайно в бедността.

Най-ужасното от всичко е, че усещането за криза е трайно състояние на българския дух. То се е запечатало дори в генетичната памет на хората. И вероятно това е причината при нас кризата да бъде преживявана винаги като край на света, вместо като опит за ново начало.

През 1899 година старазагорският поет, титулуваният като основен бохем на нашата литература, Кирил Христов пише едно необичайно за творчеството си стихотворение. То е пример за това, че в България историческото време наистина не помръдва след като текстове на повече от век успяват да прехвърлят икономическата и политическата мътилка на времето и отново да звучат актуално все едно са писани от млад и вдъхновен марксист:

Далеко е Народний съд! Грабете!

Плячкосвайте един през друг без свяст!

Народът скоро няма да се сети,

та сметка да подири той от вас!

По нататък в стихотворение със съчувствие се говори за това, хората са толкова окрадени и озлочестени, че вече дори не смеят да вярват в по-добрия възможен живот. Кирил Христов с горчива ирония призовава всички властници да правят каквото си искат, защото българският народ не е гневен, така че те ще бъдат пощадени от вълната на бунта.

Нима не е прав? От толкова години България е в криза, че новината за световната такава почти не ни развълнува. Пък и тук кризата винаги означава, че бедните масово ще платят сметката за охолния живот на елита и за техния, единствено за техния охолен живот.

Само, че Христов завършва стихотворението си с ужасяващо предупреждение, което звучи така все едно е написано преди 2 минути:

Но щом изтръгнете последний залък

из разкървавените му зъби -

ще чуйте вий и в тоз народец малък

на мзда велика страшните тръби.

Още няколко години под диктатурата на българския аргумент "криза е" и предупреждението на поетът ще се сбъдне.

Май е време спешно финансовият министър да започне да чете литература.