Окупация в стил "Азис"

Проблемът на младите поколения е, че са слушали Азис, но не са чели Маркс. Да, знам, че това звучи като реплика на пръскащ слюнки старец, който е решил да се изживява като морален възпитател на историята, но какво да направя - природата ми на обществен естет ме кара да изпадам в различни и драматични състояния на духа.

"Напипай гооооо", изпя Азис и вероятно с тази политическа стратегия около 15 студенти тези дни окупираха 272 аудитория на СУ "Св. Климент Охридски". Хората си мислят, че напипват момента и използват протеста си вече като наказателен отряд. Днес на мушката им е професор Димитър Токушев. Оказа се, че 15-тимата го обвиняват за позорното решение, или по-скоро липса на решение на КС по казуса Пеевски, което е адекватна причина за гняв, въпреки фолк-темата, която витае в идеята да персонализираш вината до един-единствен човек. Младите изпратиха и писмо до света в което предъвкват станалите банални клишета на Протестна мрежа. Всъщност това писмо е най-големият проблем в случая, но сега да се отдадем още малко на слушането на Азис. Мигът го изисква...

Маркс може би не е на политическата висина на Азис, но е казал нещо друго. "Историята се повтаря: първо като трагедия, после като фарс", пише той в "18 брюмер на Луи Бонапарт". Мисъл не така изящна като "Напипай гоооо", но пък от нея има какво да се извлече като мъдрост. Всъщност този опит за университетска окупация вече е изтъркан като подметките на естраден певец. Първият път го правиха през 1990 година, тогава целият университет беше блокиран, а брадатите студенти като латиноамерикански партизани искаха да ги управлява СДС. СДС почна да управлява и типично в техен стил абсолютно прецакаха пейзажа. После дойде 1997 година, когато студентите отново окупираха университета и пак искаха да ги управлява СДС. Тия пичове, сините, пак се провалиха, защото това е неизбежна част от тяхната вътрешна драма. Заради това през 2013 година в аудитория 227 имаше около 15-20 души. Беше неизбежно - всички такива опити за промяна, извършени през римейк на "Окупирай СУ", завършваха в отходната канализация на политиката и никой не е дал гаранции, че този няма да завърши там. Разбира се, последствията от подобен тип действия се чувстват години по-късно, когато тези, които окупират вече не са студенти и никой не може да им търси отговорност, че системно скапват всяка идея за промяна.

Само да не ме разберете грешно. Всяко поколение има правото на своя бунт и заради това, въпреки, че дълбоко не приемам лицата на този протест, аз въпреки това изпитах нещо като радостно вълнение от окупацията на СУ. Все пак някаква дълбока част в мене се радва на тези действия. Но, това, което тези младежи си дължат като честен отговор е - защо са 20 души, защо, защо, защо? Вярно е, че напоследък единственият въпрос, който ги интересува е "Кой? Кой? Кой? Кой? Кой?", но пък, ето ви идея, може би това е неразделна част от проблема.

Може би друга част от проблема е, че някой невидим режисьор толкова много, ама толкова много иска да пресъздаде 1990 година, че направо капачките на колената му треперят от вълнение. Историята един път беше трагедия, сега е фарс, ако се опитаме да е повторим още един път вероятно ще заприлича на оргия.

Някъде някой написа, че една част от студентите в окупацията били от НБУ. Не го изключвам това да ви кажа. НБУ си е най-мощната фабрика за бъдещи писачи на есета в "Дневник", но ето, че опитът същото да стане в частния университет претърпя провал. Синчетата на богаташите плащат кинти, за да могат да отрочетата им да получат някаква пародия на образование, а хищният капитализъм не допуска окупации, особено, ако от лекциите зависят хонорарите на преподавателите.

Заради това - да живее СУ! Това наистина е последният оазис на демокрацията. Мястото, където 15 души могат да обявят, че говорят от името на цялото общество и да пуснат декларация все едно съставена от новговора и клишетата на "Протестна мрежа".

Хей, това е нещо като демона на българския преход - правят струват все окупират, за да може нещо като нищо да управлява. Може би, ето ви още една нестандартна идея, това да е другата причина окупаторите да са само 20 души.

А изборът на дата, толкова дългиии дни след решението на КС, също не намеква за спонтанност. Тук пак можем да призовем брадатия дух на Маркс, който мъдро да кимне за частта с фарса. 15 дни ли им трябваха да осъзнаят степента на гнева си? Или 15 дни трябваха на пиарките, за да измислят нещо, което да се вписва в тяхната идея за cool-протест. Може би заради това 1990 и 1997 бяха по-симпатични като години, тогава пиарките не бяха отровили целият смисъл от политическите мечти и не са бяха специализирали в писането на декларации в стил "Космополитън влиза в политиката". Съжалявам, че съм краен, но марксистката ситуация ме вдъхновява. Просто слушането на Азис неизбежно доведе до подобен тип протест.

И най-накрая да не забравя нещо.

На 14 юни навън на площадите беше пълно с народ. Хората бяха гневни, бесни, вдъхновени. После разбира се на всичко това бе поставено край, защото се появиха инженерите на протеста, а те прецакаха всичко като строеж на българска магистрала. Първоначално хората можеха да окупират площадие в цяла София, после почнаха да се събират само край Парламента, а сега дори една аудитория не могат да напълнят.

С други думи - като трябва да окупирате някоя пейка пред Народния театър следващия път, непременно ме повикайте. Ще дойда.

Тогава ще ви обясня, че студентите са най-готината част от това общество. И, че бъдещето наистина е в тях. Ама хората вече толкова пъти са се парили от тях, че биха тръгнали след техните идеи, едва, когато тези идеи са не са възкачването на някакво друго клиширано и тъпо статукво на елитаристи, егоманиаци и откровено луди. Поискайте си революционна държава, май френдс. Ако не знаете как да го направите - четете Маркс. Старият пич има повече отговори от "Протестна мрежа". Уверявам ви.

Енциклопедия на виртуалните чувства

Отскоро и за потребителите от настолни компютри на Фейсбук стана достъпно това в края на всеки статус да описват как се чувстват. Това е стъпка към окончателна виртуализация на прогресивния пролетариат, но както се казва, не за това ми е думата.

Замислих се колко щеше да е хубаво това с описанието на чувствата да важи и в реалния живот. Например – крещиш до побъркване срещу някои политически боклуци, но най-накрая прошепваш – „и все пак хора, въпреки, че сега крещя, аз все пак ви обичам”. Или пък се караш с някоя продавачка за цените, но най-накрая вметваш – „ и все пак не губя доверието си в хората”.

Чувствата са най-сложното нещо в човека, защото са мъглива, неясна и мистериозна територия. Заради това хората предпочитат виртуалния пред реалния свят. Във виртуалния можеш да покажеш чувствата си и това да не звучи смешно. А съвременната епоха е обсебена от идеята непременно да изглежда сериозна, което е доста тъпо, ако ме питате мене.

Както й да е. Откакто св. Марк Зукърбърг позволи изразяването на чувства, нито за един миг не съм си позволил да не ги изразя. Човек трябва да има речник и метафори, за да може във всеки един момент да опише вътрешното състояние  на главата си.

Ето защо ви предлагам малко мои виртуални чувства.

Енциклопедийка все още, но ще набъбва.

Прочетох някъде, че кметът на Варна Иван Портних вече си е назначил 9-ти заместник-кмет. Девети, братче, не е шега работа! С тази скорост на прибиране на "артисали" кадри, скоро ще настоявам Портних да ме назначи като 96-ти заместник-кмет с ресор "съзерцаване на морските вълни, ахкане пред минижупите на туристките от Европа и варенски политики за национален оргазъм". Славни дни ще бъдат за Варна :))) — чувства се човек с политическа перспектива :)).

-----------------------------------------------------

Ще се опитам да кажа няколко думи за този прословут мораториум, въпреки, че, опасявам се, няма да се харесам на никого. Моята категорична позиция е, че удължаването на мораториума е абсолютна глупост, защото чужденците (под формата на юридически субекти) и сега могат да си купуват земя, колкото искат. От друга страна обаче не мога да приема и менторския и елитарен тон на половината мнения, които срещнах в смисъл - сега народът да си сърба попарата и т.н. Как става така, че това, което народът иска все е немодерно, изостанало и тъпо, а пък видиш ли някакъв интелектуален елит все знае какво е правилно, кое е доброто и какво трябва да се прави. Наясно съм, че не можем да спекулираме произволно с твърдението "народът иска", но пък, и това е другият проблем, някой сети ли се да пита народът какво иска? Всички се правят на говорители по тази тема и всички спекулират. А аргументът, че ЕС ще ни забрани и отмени това удължаване е много валиден. Само, където има един проблем. ЕС така и не успя да се случи като народен проект, защото навремето никой не пожела да направи референдум за влизането в него. Заради това хората го възприемат като нещо далечно и неискрено. Не можем да им се сърдим. Те не са видели все още нищо хубаво. Но можем да се сърдим на тези, които вместо да се опитат да разберат хората, тръгват да ги ругаят. Така направо в Европа ще стигнем да ви кажа...:))))

---------------------------------------------------

Лелее, не знам как ще живеят сега ГЕРБ. Изгубиха четири месеца да доказват, че управлението се крепи на "Атака", а днеска само, където не си пуснаха езици с Волен Сидеров. Което доказва, че политиката е като еротиката - човек не знае кога, къде, какво ще го възбуди в парламентарен смисъл и после отивай да твърдиш, че това е само коалиция, а не любов :)) — чувства се като Наталия Кобилкина, поканена по случайност да коментира парламентарния контрол :).

-------------------------------------------------------

Пловдивският кмет Иван Тотев е биг, биг издънка! В годините на прехода Пловдив е изживял цяла поредица от смъртоносно глупави управления, но абсолютен глупак като този, феноменален глупак дори, никога не се беше случвал. Като чета беседите му пред пловдивския актив на ГЕРБ се чувствам в едно душевно колебание - дали да почна да се кикотя като Росен Плевнелиев пред камера или да порева като Веселин Маринов, когато обяснява за принца си на бял кон - Цветанов. А после стигнах до частта в която фундаменталният глупак Тотев обяснява как ще се изживява като обединител на десните сили на местна почва. И кой фундаментално десен ще се обединява - с бившия кмет на Пловдив, с костовиста по душа Спас Гърневски. Името Гърневски не говори много на хората, извън Пловдив, което е недопустим пропуск. Лицето Гърневски е метафора за това защо в България никога няма да има десница. Защото, когато човек се зарови в биографиите на десните, рано или късно ще се натъкне на някой поетичен опус като този, който е сътворил Гърневски като млад поет, от септемврийското поколение:

Не чува Бог. Един войник от Изток

ще връхлети върху смъртта,

положил историческия изпит,

оценен с алена звезда,

Огряла днес над старата Европа.

А войните със каменни лица

на стража са, за да няма пак окопи

и между окопаните деца!

Колко е готино да си десен в България, а?

-------------------------------------------------------

Офф, ще съдя кабинета честно. Почнаха да ми крадат програмата - да назначават голи моделки за експерти. Че това е точка първа от плана ми: "За еротичното бъдеще на България". Голата моделка е универсално назначение. Хем радва окото, хем не те дразни, че не върши работа за пет стотинки. Мамка му, ДАНС със сигурност са ми чели политическите дневници :))))) Пеевски със сигурност ги чете - че иначе щеше ли да пуска всеки ден гола девойка на трета страница на "Телеграф" :)) — чувства се като Хю Хефнър, който е разбрал, че са му свили колекцията от "Плейбой".

---------------------------------------------------------------------

"Сега се чувстваше така ужасно добре, че почти започна да се страхува от смъртта". Юнас Юнансон "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна". Велика книга, така не съм съм се забавлявал много отдавна :)) — чувства се като откривател на бисери.

---------------------------------------------------------------

Оххх, и аз налетях на мнения на костовисти за интервюто на Костов. Досега си бях спестил това. Чудех се на какво да определя реакциите. Най-накрая ми светна. Те (костовистите от последния ден) се държат като наркомани на които са им казали, че досега не са взимали хероин, а се се боцкали с прах за пране. То заради това мненията на някои от тях не звучат дори като халюцинация, а като продукт на обикновено натравяне на кръвта...:))) — чувства се като лекар в метадонова програма, който е използвал целия метадон върху себе си и сега вижда розови слончета :))).

----------------------------------------------------------------

След всяка моя поява по телевизията винаги се намират по 5-6 души да харесат страничката "Александър Симов - президент", която гордо наближава цифрата от 200 души. С тази скорост, мисля си развълнувано аз, през 2755 година май шансовете да стана президент ще са изцяло на моя глава. Живот, здраве и бира дотогава, пък ще видим :)) — чувства се като господар на бъдещето и пияч на бира на настоящето :).

-------------------------------------------------------

В опита си да опише красивото дясно единение на страната пискливо говорещият Методи Андреев роди страховитото образувание - "Реформаторския ГЕРБ"...Да живее богът на телевизионните грешки, защото той казва истината преди всички останали. При това фразата бе родена през Люба Кулезич, което намеква и за окултен произход на грешката, нали? :)) — чувства се преследван от телевизионна вещица.

----------------------------------------------------------

В Пловдив е едно разноцветно циганско лято, някаква революция на цветовете, все едно човек се е завърнал в картина на импресионист, а аз, разбира се, с цялата си софийска снобария реших просто да проспя половината събота, йее. В къщи не само хранят най-добре, а и най-добре се спи :))))

-----------------------------------------------------------

Прочетох жесток виц: Ако жената иска да скрие от мъжа лицето си, булото не винаги помага. По-добре е да пробва с минижуп"

---------------------------------------------------------------

Според "Маркет линкс" (това е агенцията на Румяна Бъчварова, същата онази, която беше шефка на кабинета на Бойко Борисов) като "десни" у нас се самоопределяли 2 милиона души. Стоя тъпо, гледах като Тодор Живков на 10 ноември и се чудя кой точно е изкукал - самата Бъчварова или нейната елка. Дори и да предположим, че в тази страна 2 милиона души са се определи като "десни" със същата вероятност можем да предположим, че те биха се обявили и за марсианци. Защото според мен автентично десните в България са около 15 души, плюс минус трима, в зависимост от дозите на уискито, което поглъщат. Целият останал български народ е стихийно анархистки, който винаги би избрал революцията пред всичко останало. Но трябва да си Румяна Бъчварова, за да се опиташ да скриеш тази очевидност. Хахаха, десни били...Марсианци. :))

--------------------------------------------------------------------

От този свят, с тъга разбрах, си е отишъл поетът Орлин Орлинов. За тези от вас на които това име нищо не им говори, това е авторът на прословутото стихотворение "Ода за СССР", което след 1989 година бе осмивано, оплювано, пародирано. Няма да се опитвам да твърдя, че Орлинов е най-големият поет, който някога се е раждал, ама днес вече не съм в състояние да прочета най-известното му стихотворение без да се разчувствам. Аз имам огромна слабост към плакатната поезия, но това, което ме изумява в тази творба е огромното желание за вяра, изразено в нея. Орлинов е като уличен проповедник, който не може да не крещи на света и го прави не, защото мрази този свят, а точно обратното, защото с очите на адепт той е видял, разпознал светлата сила и държи всички да знаят коя е тя. Дали е бил прав или не, вече не смятам за вярно. Вярното е друго - Орлинов не се отказа от своите убеждения конюнктурно и това е най-достойното за уважение в него. Офф, от лудостта на времето ме избива на философия, а това никога не завършва добре. Лека му пръст!

----------------------------------------------------------------

Хваля се за толкова по-дребни неща, така че ще се похваля и за това - другата сряда (23 октомври) от 17.30 часа, всеки, който има път край Еврейския културен дом на бул. "Александър Стамболийски" 50, ще може да види как правя опит да представя цялото великолепие на книгата на Чавдар Шинов "Изгубени в мола" в присъствието и на автора. Голямо нещо е виртуалното пространство. Само преди около месец написах кратката история на това как се разхлипах в трамвай 22 докато четях първият от разказите в тази книга, а известно време по-късно, оказа се вселената все пак ме компенсира като ми даде възможност пред много хора да разкажа за тази случка. А пък и откога ме сърбят ръцете да се правя на българския Белински, откогааааааа :)))))

---------------------------------------------------------------------

"Ако махнат порното от интернет, в интернет ще остане само един сайт и той ще се нарича "Върнете ни порното". Велиииик цитат от комедията Scrubs (преведена в България като "Смешно отделение") с която ще си докарам инфаркт от хилене тези дни :)))

---------------------------------------------------------------

Не мога да издържаааааа, следващият вот на недоверие на ГЕРБ щял да бъде за културата! За културата, о, май год! Shoot me again and again! В тази връзка припомням едно свое поетично вдъхновение за бившия културен министър, който веднъж бе изпял: "откога не съм повръщал в този град и в тази къща...". Голяма култура имаше по времето на ГЕРБ, ей :))))

-------------------------------------------------------------------

Не бях прав да бъда ироничен към политическите пориви на ГЕРБ за вот на недоверие за културата. Нека да не забравяме каква красива култура имаше по времето на Бойко Борисов. Веждичката сравняваше скиците му от заседанията на МС със скиците на Пикасо. Б.Б се хвалеше на Миролюба Бенатова, че скромното му занимание вечер не е да гледа футбол, а да прерисува произведения на известни класици. Цветан Цветанов кръщаваше полицейските акции като възторжен либерален поет, току-що получил държавна субсидия...Величава култура, златен век, Симеон Велики пасти да яде пред разцвета на българската култура при ГЕРБ. А и да не забряваме в музиката се роди великолепно творение "Нашата полиция ни пази", съчетало в себе си дързостта на вдъхновение и удивително чистите пориви на душата на един културтрегер към неговия принц на бял кон..Три вота на недоверие за култура трябват. Не само един :))))

-------------------------------------------------------------

Да поискаш вот на недоверие и да не се регистрираш в зала е същото като палава блондинка да те покани в спалнята ти, а ти да откажеш да се съблечеш. Мен леко ме плаши неустоимото желание на ГЕРБ, "Атака" да са тези, които да правят кворума в парламента. Защото, ако продължим метафората с блондинката - желанието друг да ти върши работата издава единствено воайорски страсти, които с времето ще стават все по-трудни за контролиране и в крайна сметка блондинката ще трябва да си ляга самичка...:))))

-------------------------------------------------------

"Този свят не ми харесва, защото не обича човека. Защото духовните ценности са подменени с материални. Защото броят само богатите за хора, а бедните - за население". Николай Петев. Нека да почива в мир! Място не мога да си намеря, че си отива толкова рано...

----------------------------------------------------

Никога няма да спра да се учудвам на безграничното желание на хора, които имат общо с поезията, колкото Бойко Борисов с древногръцката философия, да издават в стихосбирки всичките си мисловни отпадъци. В последния месец налетях поне на четири стихосбирки, които провалят завинаги самата идея за поезия. Стиховете в тях бяха толкова посредствени, че на човек може да му се доповръща. Имам предвид, че не бяха абсолютен боклук, чиста графомания или продукти на напълно извънземен разум, но бяха толкова безлични, толкова незапомнящи се, така лишени от онази искра, която кара поезията да прилича на вик към звездите, че всъщност с безличието си, те навреждат три пъти повече на литературата. Банални сравнения, банални ситуация, банални изводи - защо, господи, си наказал бездарните с безграничното желание постоянно да се самоиздават и да задръстват света? Силата на посредствеността е смазваща за сетивата, честно ви казвам, ако човек не е изградил в себе си литературна противозащита, скоро ще се оплете в лабиринта на поезия, която римува "хал" с "реал" и никога повече няма да се открие :)))))

--------------------------------------------------------

Кунева постави на ГЕРБ като условие да се отърве от лошите си привички и тогава можели да разговарят. Разбра ли, Бойко, лоша привичка е като пускаш ръка на бъдещата си коалиционна партньорка да й опипваш само половината крак, трябва целия, неприличник такъв :)))) И не върви да й оглеждаш само половината деколте, трябва цялото, палавник! :))) Едно не може да се отрече на Борисов - той е нещо като секссимвол в десницата. Всяка от десните партии участва в съревнование коя по-бързо ще се съблече и ще се мушне под юргана с ГЕРБ :)))

-----------------------------------------------------------

Виртуалното същество е венецът на сътворението, апотеозът на еволюцията, пикът на интелекта. То (виртуалното същество) се отличава с интелект, въображение, размах на мисълта и безгранична истерия и хейт. И също така единствено и само виртуалното същество е в състояние да види в тази графика - (.)(.) - цици. С други думи трябва ни нова дефиниция на виртуално същество. Нашите предшественици от рисунките по стените направиха реалност, ние от реалността направихме рисунки по стените, хахаха :)))

Кметът на постоянната издънка

Пловдивският кмет Иван Тотев e абониран за постоянни издънки. Още преди местните избори през 2011 година, той бе записан как обучава актива на ГЕРБ да прави бюлетините невалидни и по същества да саботира изборния процес.

Сега Тотев (наричан с прякора "мамин Ваньо") лъсна отново в цялата си политическа прелест в серия от записи, които разтърсиха кроткия Пловдив насред циганското лято. В годините на прехода Пловдив е изживял цяла поредица от смъртоносно глупави управления, но новият кмет задмина всички със своя непосредствен подход. Когато човек чете неговите излияния пред пловдивския актив на ГЕРБ човек чувства едно душевно колебание - дали да почне да се кикоти като Росен Плевнелиев пред камера или да пореве като Веселин Маринов, когато обяснява за принца си на бял кон - Цветанов.

Думите на Тотев разкриват механизма на подмолната политика в стил "ГЕРБ". Партийните чиновници, които не стават за нищо се назначават в общината. Верните гербаджии се разхвърлят на апетитните държавни службички. Това е нещо като административен октопод с хиляди пипала, паяжинна корупционна мрежа. Разбира се, най-притеснителното е това, че Тотев откровено говори как има договорка с шефа на Летище Пловдив Иван Карнабитов за назначаване на кадри. От Министерството на транспорта вчера не се чу нито звук по тази тема. Карнабитов също се покри като фолкзвезда, преследвана от папараци. А думите им трябваше да бъдат чути - трябваше да кажат участват ли в този подземен механизъм за създаване на партийни клики в държавната и общинската администрация.

Трябва да сме благодарни на политическата логорея на пловдивския кмет - пред очите ни веднага се разкри истинската същност на ГЕРБ. Това не е партия, това е корпоративно образувание, бизнес-брадавица в българското общество. Смисълът от тяхното съществуване е властта, а основната им идея - държавната заплата. Трябва ли да се учудваме тогава на трагичното състояние на Пловдив? Този град никога не е бил управляван добре, но сега просто удари дъното с този управник.

И още нещо. В един от първите записи се чуваше как Тотев обяснява, че е получил нареждане да осъществява дясно единство в града. И за целта е потърсил един от бившите сини кметове - Спас Гърневски.

Името Гърневски не говори много на хората, извън Пловдив, което е недопустим пропуск. Лицето Гърневски е метафора за това защо в България никога няма да има десница. Защото, когато човек се зарови в биографиите на десните, рано или късно ще се натъкне на някой поетичен опус като този, който е сътворил Гърневски като млад поет, от септемврийското поколение:

Не чува Бог. Един войник от Изток

ще връхлети върху смъртта,

положил историческия изпит,

оценен с алена звезда.

Ето заради това е трудно да се занимаваш с политика в България. В мига в който тръгнеш да ровиш за истински смисъл, попадаш само на нагаждачи, саботьори и кариеристи. И на нито една свястна идея. Пловдив в този смисъл прилича на град, който е в ръцете на вампири и няма да бъде пуснат от заложничество, ако не се осветят докрай всички порочни зависимости, всички потайни корупционни схеми, всеки гербаджия, който се е свил в тъмното и чака да си вземе заплатката в края на месеца.

Едва тогава ще можем да говорим за различно бъдеще. 

Президент за многократна употреба

Нямам абсолютно никаква представа дали сагата около палатът на президента Росен Плевнелиев в Гърция е истинска или не. Дали е дал кинтите кеш или ги е превел по банков път. Честно казано - темата дълбоко не ме интересува. От мига в който Плевнелиев преглътна като порноактриса репликата на Борисов в изборната нощ на 2011 година, че и магаре да е било сложено, то е щяло да стане президент, за мен този човек съществува единствено като пародия на политик, като карикатура на държавник, като шарж на общественик. Той беше избран за президент, а се остави да го сравнявят с магаре.

Едва после ни се разкриха детайлите - че той е бил древна и меланхолична ирландска пастирка, че хороскопите са оставили траен отпечатък в неговата биография и, че екипът му очевидно смята, че Колорадо е изконна част от българската територия. В този смисъл сагата около имението му в Гърция вероятно е важна, но и без нея, за мен на "Дондуков" 2 стои едно огромно нищо, а не държавен глава. А и честно казано бих повярвал много по-бързо на цялата история, ако на прокурор по този случай не се правеше Николай Бареков. Николай Бареков, моля ви се! Пфууу!

Не трябваше да ровя дълго, за да попадна на този линк от 2011 година, за който си спомням смътно, в който Бареков се фука в национален ефир, че е взел изобщо първото интервю от Росен Плевнелиев и го казва с неземна радост. С други думи сюжетът около тази прословута къща е такъв, че човек се чуди от кои повече му се гади - от обвиняемите или обвинителите.

Но това не отменя факта, че Росен Плевнелиев е пълна издънка. Има една пресгрупа (ако ги питате - те изобщо не са ръководени от олигарх, разбираш ли), която ден и нощ се опитва да изкове някакъв героичен имидж на този случаен човек в политиката, но тази задача е толкова нелепа, че всеки опит за героизация се разпада на поредица от сюрреалистични вицове. Бяха написани десетки есета в които Плевнелиев да бъде изкаран като остров на стабилност, ама, хайде моля ви, съвсем очевидно е, че ролята на Плевнелиев в момента е да бъде професионален провокатор. Досега на два пъти, когато проестите притихваха, държавният глава биваше активиран да се появява, та белким налее малко бензин на протестърите, но този последния опит вече е обречен на провал. Защото Плевнелиев със сигурност се хвърля в сюжета "Пеевски" да отклони огъня от себе си.

На мен лично ми хареса фразата: "оттук нататък няма да отговарям на всяка лъжа или атака и няма да легитимирам популисти, продукт на политически инженеринг, които вместо да обяснят какво смислено ще свършат за нацията, предпочитат да фабрикуват компромати".

Добре, вярваме ти, ама защо тогава отговаряш сега? Или си мислиш, че ако срещу тебе има такава фабрика за компромати, която виждаш, тя ще се задоволи да спре заради пресконференцията, която си дал.

Тази криза на образа в която е изпаднал Плевнелиев се дължи на пропиления му шанс. Той можеше да бъде добър президент, но предпочете да играе задкулисни игри, маскирайки ги със загрижени думи. Изчерпването на президентската институция се дължи не само на компроматите. Компроматът не е точно оръжие. Той много често се обръща срещу тези, които го ползват. Фактът, че Плевнелиев пищи при всеки скандал, защото независимо какво говори, той винаги се обяснява, ама винаги, намеква за някаква спотаена и тъмна вина за която той знае, че е там и се чуди кога ли точно мракът ще го стигне.

Президентската институция днес не заслужава дълъг текст. Истината е, че кризата в българското общество е доста по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Защото въобразените добри са същите вампири като всички останали. И президентската институция е превърната в нещо като гротеска на истинска институция. Хей, президентът говори за себе си в трето лице, как да не е гротеска?

Президентът за многократна политическа употреба обаче солидно върви към своя политически фалит, защото честно казано и на него не са му останали много ходове. Убеден съм, че нощем сънува далечната Ирландия.

Там със сигурност всичко е било много по-лесно.

Иван Костов от алтернативната вселена

Така се случи, че снощи емигрирах за около 3 часа от фейсбук. В държавата на лорд Зукърбърг обаче 3 часа са около 200 века историческо време през което са ставали истерии, преврати, революции, били са пуснати 2 милиона снимки с кученца и котенца, докато случайният гражданин в есенната нощ абсолютно нищо не подозира. След моето виртуално изгнаничество отворих ФБ-то и се оказах в някакво различно времепространство, все едно докато ме е нямало Земята се е бухнала в някаква черна дупка и се озовала в алтернативна вселена.

От всеки втори статус, протестен вопъл или линк ме гледаше лицето на Иван Костов. Тъкмо бях сметнал за себе си, че една от добрите черти на постизборната ера през 2013 година е това, че Костов най-накрая се махна от общественото пространство и общо-взето човек не е задължен да наблюдава всекидневните ритуални на сектата му пред неговия портрет или безкрайните мантри как той е бил изпратен лично от Бог на земята, за да отвори очите на простолюдието и да разпродаде за жълти стотинки държавните предприятия.

В алтернативната вселена обаче изведнъж се оказа, че Костов ги е бърборил едни приказки, които са предизвикали цяла серия от гадене в собствената му секта. Пенсионираният Командир, вероятно освободен от бремето да изглежда величествено недосегаем в непоклатимия си десен блясък, обявил, че Делян Пеевски е демонизиран и костовистите от последния ден се разкрякаха из виртуалното пространство като хора видели наближаващия апокалипсис. Това е характерно за всеки сектант по земята - той чува отделни думи и никога не разпознава контекст. Подобен тип интелектуално-екстремистка заплаха винаги е бил котелът с подпален катран, който е цъкал като бомба под краката на традиционната десница, но за първи път в своята история, раздавачите на присъди из фейсбук-пространството се принудиха да топнат своите глезени в него. И го направиха в името Костово и заради името Костово.

Всъщност установих, че аз съм съгласен и много несъгласен с Костов. Убеден съм, че Делян Пеевски е умишлено демонизиран. Това стар олигархичен трик. Изкарваме една изкупителна жертва пред всички, овъргалваме я солидно с катран и после подскачаме около нея в танца на отмъщението. Същевременно обаче Пеевски съвсем не може да бъде наречен ангел. Тоест фактът, че е демонизиран съвсем не отменя факта, че тоя образ стана метафора за пукнатините в нашия живот. Пеевски е нещо като политически тумор, който очевидно не може да бъде отстранен без огромни поражения за всички органи, а на всичкото отгоре се загнездва все по-дълбоко и дълбоко в плътта. Демонизацията му обаче служи успешно хората да не си дадат сметка за това, че освен Пеевски е малко туморче в сравнение с много други, три пъти по-големи гадове, които в момента са се заели с мащабна операция по това да се изкарат чисти, невинни, светли, бляскави и целомъдрени. Аз така разбирам думите на Костов за демонизацията.

Същевременно съм наясно, че Костов не би казал тази фраза, ако нямаше нещо друго предвид. На стария сатана не едно не можем да отречем - рядко изпуска дума, която не е премислил. Всъщност чрез Пеевски Костов се опитва да изпере постфактум своята прогнила управленска биография. Толкова е лесно - КГБ и ДС сатанизират всички и старите ченгета от скука и от други вътрешни дивотии сатанизирали и него. Тази линия на обяснения на процесите я знаем от книгите за световната конспирация - вечно има някакви външни сили, които са виновни за провала на нашия вътрешен свят. В този смисъл Костов изобщо не се е солидаризирал с мнението на управляващите. Костов е от типа хора, които вече искат да градят легенда за себе си. Този пич ни говори от алтернативна вселена и в нея няма място за много хора, освен за самия него.

Обръщайки се срещу демонизацията, Костов всъщност бяга от своята историческа отговорност за нея. Защото политическата линия, която той символизира беше триумфът на демонизацията, апотеоз на хейта, тя подготви почвата за това радикалното разделение на българския народ никога да не бъде преодоляно. Заради това се учудих, че неговата сектичка не го разбра. А тя не го разбра, защото очевидно не схвана, че Божеството им иска да се оттегля в небесните измерения, където до него няма да достига презряната реалност. Умишлено преувеличавам тук, но понеже съвсем рядко се случва такова радикално разделение между Политическо божество и неговите адепти - длъжни сме да изследваме процеса докрай.

От позицията на същество от различна вселена, Командирът най-накрая признава нещо, което знаем отдавна - че десницата няма друга политика освен временния хейт по определени теми. Което е самоубийствено и драматично тъпо. Те демонизират, защото нямат представа какво да правят, ако не демонизират.

Всъщност в интервюто на Костов видях едно-единствено мъдро нещо. И това е предупреждението му към Реформаторския блок да има ясно отношение към ръководството на ГЕРБ. Очевидно от време на време някоя и друга новина прескача през небесните стени и достига до царството костово. ГЕРБ е слабото място на традиционната десница и всички го знаем. Открехната врата означава да дадеш възможност на вампира в съседство да влиза, когато си иска. И, ако си открехнал вратата към ГЕРБ, това не означава ли, че си открехнал вратата и към Пеевски. Защото Пеевски и ГЕРБ дълго време си бяха първи дружки. Дали пък Костов не е искал да каже и това - не демонизирайки човека, който ще ви даде вестници един ден, за да можете да се отдадете на любимото си удоволствие и да демонизирате когото искате.

Кой ли вече може да каже какво е нивото на мислене в алтернативната вселена?

Най-вероятно е твърде демонично.

2 милиона марсианци в България

Социологията напоследък е като минно поле - ако не внимаваш къде стъпваш и се отклониш дори на няколко сантиметра встрани от правилна маршрут, има голяма вероятност да настъпиш някоя бомба и с мелодраматичен и болезнен вик да отлетиш трагично към есенните звезди.

Нещо подобно направих аз тези дни. Престраших се да отваря някакво изследване на "Маркет линкс". Нека да уточним - под името "Маркет линкс" се крие Румяна Бъчварова, талибан-бойковист, която само допреди няколко месеца беше шефка на кабинета на Бойко Борисов в Министерския съвет. Така че от само себе си се налага извода, че трябва да четем данните в това проучване като роман на Дан Браун, тоест готови всеки миг да избухнем в смях и да се чудим "тая банална простотия пък как точно успя да я измисли".

В това проучване се прави грандиозен като музикална тема от Вагнер извод - че като десни в България се определяли 2 милиона души. Как точно се е стигнало до тази цифра, историята на конспирацията мълчи. Нека засега да направим опит и да повярваме в нея.

Големият въпрос, който веднага изниква като перка на акула в топъл океан е - какво точно може да означава десен в България. Това е същият въпрос като какво точно е да си ляв в България, но понеже изследването на Бъчварова е насочено към това да покаже как ГЕРБ мачка и побеждава вдясно, ще се концентрираме върху зададената тема. Аз лично винаги съм смятал, че автентичното десните хора в България са около 15 души, плюс минус трима, в зависимост от качеството на погълнатия алкохол. В България десницата е невъзможна и утопична почти като бялата лястовичка от разказа на Йовков. Винаги се намира някой, който да ни разкаже, че в съседното село тази бяла лястовичка се е появила, ние тръгваме с лица озарени от надежда да я търсим, ама попадеме все на ята от гарги. Политическа съдба, мамка му.

По логиката по която тези 2 милиона души се определят като десни спокойно могат да кажат, че са и марсианци. Марсианците (въпреки, че са от червената планета) са също така трагичо непознаваеми все още като това, което минава за дясно у нас. Сред самите марсианци обаче от време на време научаваме, че има търкания за това кой е автентичен марсианец и кой е самозванец, така че е очевидно, че изследването на "Маркет линкс" има за цел да обяви победител в това мегагалактическо състезание. Динг-динг, и победителят е...партия ГЕРБ. Ако вярваме на Бъчварова (а това е все едно да вярваш на врачка от кабеларка) трябва да приключим завинаги главата на десницата у нас, защото сред 2-та милиона марсианци 66 на сто се обявяват за гербаджии. Което би трябвало да направи останалите марсианци тъжни, защото техните кресливи партии кретат с едноцифрени проценти.

Не ни е съдено за един кратък живот да опознаем цялата патология на марсианското мислене, което се самоизживява като дясно, но из Фейсбук тези дни налетях на един интересен феномен. Понеже стана нещо като мода хората да се тестват в сайта "Политически компас", три четвърти от тях излязоха леви почти като Троцки, но на успокоителни хапчета, а тези, които се изкараха десни в същия сайт, най-вероятно поне на 5-6 въпроса умишлено са си изкривили душата, за да могат да бъдат в съзвучие с публичния образ за себе си. Истината, разбира се, е и друга. Въпросите от този чужд сайт с политическия компас не покриват дори и една петдесета от това, което в България минава за политика. В България всъщност няма политика, има упражнения по създаване на метафори, фабрика за клишета и тези клишета са в основата на политическото мислене. И така се появяват 2 милиона марсианци. Това се роби на клишетата, изпаднали от летящата чиния на прехода зелени човечета, които не искат да си признаят, че в тях няма нищо универсално дясно. Българският народ е стихийно левичарски и не пожелавам на Румяна Бъчварова да го изпитва на гърба си. Но един ден, в дните на голямата революция, като минимум ще я накарат да научи наизуст "Интернационала". Тогава от марсианците и следа няма да видите.

Всъщност първоначално не исках нищо в този текст да звучи иронично. Това трябваше да е меланхоличен текст за липсата на реални ориентири в политическия живот и за това, че човек трябва да има сапьорско образование преди да си причини мъчението да чете социологически проучвания на странни агенции. Числото на марсианците обаче отприщи у мен незнайни галактически извори на ирония. Десни били, хахаахах!

Марсианци такива!

Защо ми стана тъжно като видях новината за голото момиче в Студентски град?

Много е трудно човек да не посегне и да не отвори новина, която е със заглавие: "Голо момиче се разходи из Студентски град" или нещо в този стил. Едва ли остана агенция, която да не отрази тази сензация. Това е точно от типа новини, които електронните сайтове харесват - позволява им да сложат безумни заглавия, а съдържа и нещо голо, което със сигурност утроява аудиторията.

Охх, не знам как да напиша по-долните си размисли. Ще прозвуча като някакъв изкукал консерватор. Ще изглеждам смешно архаичен. Със сигурност ще приличам на някой глътнал бастун моралист, анахронична останка от някакво друго време, а и най-вероятно ще бъда досаден дори на себе си.

В новината за голото момиче и най-вече в клипчето, което някой е направил най-много ме порази това, че никой, ама нито един човек не се приближава до нея да я пита дали има нужда от помощ. В крайна сметка това девойче може да има всякакви проблеми - може да е с ментални затруднения, може нещо да й се е случило, може да е превъртяла внезапно. Винаги съм смятал, че първата реакция на това като видиш гол човек насред улицата не е да си извадиш телефона и да снимаш с циничен смях, а поне да направиш опит да попиташ дали всичко е наред, нуждае ли се от помощ, какво е станало. Три въпроса, които никой не задава.

В сайтовете новината е поднесена в бохемски и ироничен стил - според техните интерпретации момичето може да се е напушило с марихуана, да е препило в някое заведение, да е загубило бас и не знам какво си. Но това пак не отменя въпроса как така никой не отиде поне да се поинтересува има ли начин да й бъде помогнато.

Пишейки това самият аз не знам как бих реагирал, ако съм свидетел на такава случка. Знам обаче едно - никога не бих извадил телефон, за да снимам. Наясно съм, че живеем в епоха, която обожава да снима всичко в името на самото снимане, но тук говорим за гранична ситуация, която е на ръба на морала. Това е почти все едно да видиш припаднал човек и първата ти реакция е да искаш да го щракнеш с телефончето, вместо да повикаш линейка.

Стресна ме циничният смях на авторите на клипчето. Девойката, която снимат не е някой модел на "Плейбой", за да си я пазят за еротичните фантазии нощем. Ясно е и, че гола жена посред бял ден не е нормална ситуация. Плашещото е, че всички край голата девойка постъпват абсолютно ненормално. Тоест не правят нищо. Това ме убива, честно. Поне един човек да й беше подал яке, блуза, нещо, да викне лекар, полиция, да действа по някакъв начин. Единствените, които правят нещо се сещат единствено и само да снимат.

Страх ме е, че това е симптом на абсолютно разпаднало се общество от воайори. Воайорите съществуват сами за себе си, без никаква връзка един с друг. Никой вече не проявава реален интерес към другите, чувството дори и за елементарна общност си е отишло, изпарило се е. Единственият социален интерес, който е жив е да се натрупат повече гледания в Ю Тюб на клипче, което е метафора за позора на всички нас.

А и самите хора полудяват. Преди около половин година четох някаква статия за девойка, която се бе съблякла полупияна в дискотека и бе оставила да я поливат с шампанско. Оказа се, че половината мъже от дискотеката са я снимали с телефоните си и два дни по-късно нейната история бе по всички агенции. Четох интервюта с девойката след това - оказа се съвсем обикновено момиче, не по-развратно от всички останали, което в екстремен за нея момент е постъпило лудо, но това е съсипало живота й, защото всички са видели нейното падение. И най-лошото е, че в мига в който тя е пропадала нито един не се е сетил поне за миг да си помисли, че може да спре това.

Тази девойка и голата девойка в Студентски град ми напомниха за всички нас.

Нация в състояние на свободно падение.

Голямата култура на ГЕРБ

Когато в средата на февруари кабинетът на Борисов бе изметен от власт от народното недоволство, една новина остана встрани от общественото внимание. Културният министър на Борисов Вежди Рашидов отпразнува своето освобождаване от административните отговорности в ресторант, където бе забелязан да пее песен с величав текст: "Откога не съм повръщал, в този град и в тази къща...".

Което всъщност е затварянето на един управленски кръговрат, ако се замислим философски. Защото абсолютно същият културен министър в началото на своя мандат публично обяви пред журналисти: "Аз малко се насосах горе...". После в пристъп на обществена меланхолия се върна в розовите спомени за миналото и повръщането и сподели: "Навремето имаше журналисти, с които заедно пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата".

Припомняме тези неща след обявеното от страна на ГЕРБ намерение новият им вот да бъде на тема "култура". Когато човек иска да прави политика, а не телевизионна комедия, сам си дължи като минимум елементарна последователност. Това, освен, че ще е първият вот на недоверие в новата история за култура, показва, че ГЕРБ съвсем нямат определена тактика в темите, а го карат мащабно през просото с надеждата да превърнат всичко до което се докоснат във фарс.

Може би формулирането на този вот е опит на ГЕРБ да се върнат към утопичните времена, когато Рашидов сравняваше драсканиците на Борисов по време за заседания на МС със скиците на Пикасо. 

И сега сигурно се дразнят, че всички виждат в тяхното управление не романтична идилия, а озъбен грозен експресионизъм, траен като кошмар.

Голяма култура имаше по времето на ГЕРБ, ей. 

И голямо повръщане.


(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)
 

"Ляво" и "дясно" продължава да има

Напоследък е политическа мода да се твърди, че лявото и дясното са останали в прашасалия гардероб на историята, където тракат скелетите от миналото. Само по себе си отричането на идеологиите също е вид идеология, но това е отделен политически парадокс, който тепърва ще разясняваме.

И все пак европейската политика постоянно ни дава примери за това, че лявото и дясното съвсем не са някакви призрачни наименования на остарели процеси, а реална политическа основа. Тези дни излязоха данни от рейтингите на политиците във Франция. От тях се вижда, че рейтингът на вътрешният министър Манюел Валс рязко е нараснал сред симпатизантите на десницата и е спаднал драматично сред левите избиратели.

Нека после да ни убеждават, че разлика в светогледите няма. Проблемът "Валс" дойде от отношението на френският вътрешен министър към ромите. Той поиска те да бъдат изселени и заговори за тях с език, който напомняше на хитлеристка лексика. Валс, нека да припомним, се опита да развие своите идеи направо на идеологическо ниво и да ги нарече "леви". Мотивира се с това, че лявото било битка с бедността, тоест левият човек не можел да търпи мизерията.

Левите хора във Франция обаче веднага са реагирали на тази подлост. Ляво и дясно може и доста да се уеднаквиха като икономически идеи, но на ценностно ниво левицата и десницата никога не са се доближавали нито за миг. Точно това не успя да разбере Валс. Не можеш да преобърнеш идеите на хората, да ги доведеш до тяхната абсолютна противоположност и да искаш от тях да те следват безропотно.

Ромите във Франция не са само етнически, а и социален проблем, дори ценностен такъв. Левицата не може да се откаже от толерантността като своя основополагаща ценност, защото, ако го направи това я лишава от основен смисъл на нейното съществуване. И резултатът се вижда през социологическите данни. Десните одобряват Валс, но неговата собствена партия не може да приеме езика му, тона му, идеите му. Между ляво и дясно има ценностна граница, която не може да бъде прекрачена. И това е прекрасно. Защото времето на идеологиите не само не е отминало, сега идеологиите се завръщат и първи на историческия бряг ще бъдат изхвърлени тези, които живеят с усещането за политическа и идеологическа всепозволеност.

Трябва да припомним на Валс онази мисъл на интелектуалният кръг Грахките: "Ляв е този, който се опитва да бъде глас на безгласните и да даде сила на безсилните".

Валс направи точно обратното - опита се да задуши безгласните и да се изгаври с безсилните. Това го прави десничар за пример и социалист, достоен за презрение.

Толкова е просто. 

Еротичният кошмар на десницата

Меглена Кунева никога няма да заеме първо място в класацията на ангелите в България, каквото й да говорят нейните последователи, но едно нещо никой не може да й отрече - съвсем доскоро тя беше един от последователните критици на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Това е един от най-важните симптоми за нормалност в обществения организъм на страната. В момента в който си състояние поне да познаеш кой е тумора, това говори, че независимо от временните политически пируети, нарцистични пози и обикновено позьорство, все пак си наясно кое е блатото в което никой нормален човек не може да стъпва. Кунева единствена от Реформаторския блок излезе и с ясна позиция за парламентарните циркове на Бойко Борисов, нещо, което трябва да бъде уважавано, въпреки торнадото на разделението в страната.

Вчера обаче се случи нещо, което заличи тези дълги години на политически труд. Казано по подуенски - Меглена Кунева така рязко обърна палачинката, че дори изпечени майстори на този похват в политиката можеха да изсъскат от завист и да позеленеят от яд. В радиоинтервю новоизпечената реформаторка рязко стопли тона към ГЕРБ и дори го обърна на флирт като обяви палаво, че ако ГЕРБ се отърве от лошити се привички, тогава можело да се разговаря с тях. Това прозвуча, простете за цинизма, като мисъл на гимназистка, която споделя с приятелки, че ако другарчето й по чин се научи да не й бърка грубо под полата, тя ще се съгласи да се понатиска с него в някоя дискотека.

"Говоря за отърваване от лошите привички, не говоря за хора", подчерта Кунева. Тази фраза се нуждае от превод. Кунева казва, че ако ГЕРБ се отърве от оръжието на масовото убийство например, могат да си запазят убийците и с тях да се говори, важното е да няма доказателства за престъплението като политически изстъпления, цинизми и други неща.

Точно този палав театър показва, че отношенията между това, което наричаме "традиционна" десница и ГЕРБ не могат, а и не бива да бъдат описвани с политически термини. Това е флирт в стил "Космополитън" и вероятно трябва да привлечем като политически коментатори няколко гимназистки, които по-добре от нас могат да видят, опишат и разберат цялата логика на тази политическа свалка.

Още откакто лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че оставя вратата към ГЕРБ леко открехната стана ясно, че се намираме на територията на софтпорно филм, който отчаяно не иска да си признае, че е циничен и брутален. Поведението на старата десница към ГЕРБ е като на жена, която отчаяно иска да бъда прелъстена и бурно превзета, но се страхува от това какво ще си кажат хората, които ще чуят звуците от това политическо удоволствие. Едно не може да се отрече на Борисов - той е нещо като секссимвол в десницата. Всяка от десните партии участва в съревнование коя по-бързо ще се съблече и ще се мушне под юргана с ГЕРБ. Сега към групата на прелъстените се присъедини и Меглена Кунева. Всички искат от ГЕРБ обаче да бъдат нежен и предсказуем любовник, а не ненаситно чудовище, което ги изгаря от страст, защото очевидно партиите от ЕНП са в тази част на еротичния спектър, където не се гледа с добро око на свалките.

Отношенията между ГЕРБ и традиционната десницата са като флирт, който никога не е спирал. Трябва ли да напомняме, че в името на любовта през 2006 година ГЕРБ не издигнаха кандидат-президент. Те толкова искаха да се домогнат до сърцето на десните, че подкрепиха техния кандидат Неделчо Беронов. Неуспехът на изборите временно раздели младите влюбени. През 2007 година Борисов каза тежки думи за тях. Нарече СДС "троянски кон", очевидно неуспехът на флирта го бе обезкуражил. ДСБ играеха пък като опърничава мацка. Бяха решили да дават Борисов на главния прокурор, защото в техните очи ухажорът бе добил демонични краски на срастване между престъпност и политика. Разбира се само година по-късно, когато ухажорът спечели парламетарните избори традиционната десница с еротична радост гласува за кабинета на Бойко Борисов, което в политически смисъл се равнява на това млада девойка да ти покаже презрамката на сутиена си - тоест тя е готова да легне, стига да намериш точните думи и подходящата почерпка. В онзи период обаче Борисов нещо се беше разлютил и така не успя да покани в подходящия момент на блус на десницата, а пък през май тя така безнадеждно закъсня за влака на парламента, че в един момент изглеждаше, че любовта е невъзможна и безвъзвратно загубена.

Сега обаче протестната епоха възпламени отново тази връзка. Старата десница и ГЕРБ пак почнаха да се гледат с любовен блясък в очите и с неизтощимо желание в явните действия. Борисов им направи комплимент, десните почти се разтопиха от кеф и заради това се стигна да прословутата открехната врата, която води към спалнята, където трябва да спрем с описанията, за да не изгубим невръстната политическа аудитория.

Десницата обаче така и не разбра основния урок. Танцът с ГЕРБ е като танц с Дракула. Той изглежда забавен и магнетичен, но неговата цел е да ти изпие кръвта и да остави от теб един бездушен и ненужен труп, който се самозаблуждава, че е жив както преди. Въпросът е, че вампирът изглежда витален, мощен и силен, а най-голямата еротична мания на десницата е силата, защото тя нейната я пропиля някъде в мъгливите години на прехода и повече никога не я откри.

Десницата в България е опиянена от образа на силата. Както левицата е фетишизирала "единството", така десницата не може да издържи възбудата си при вида на грубата мачо-сила. И винаги стига до момента в който оставя отворена вратата на спалнята или пък призовава мачото да се откаже от лошите навици преди да му се отдаде напълно и безпаметно като героиня от английски готически роман.

История за любов, страст, еротика, вампири и още нещо...

А после се чудят защо заседната в социологическите проучвания и вече не вдигат проценти. Всичко е заради тази любов.

Оценката за нея не съм я дал аз, а анонимните писачи на графити в Белград. Един графит най-добре описва драмата на Реформаторски блок.

Той гласи: "Който заседне в любовта, запазва сърцето си, но си съсипва дупето".

Ваканция в Централна Европа

Точно, когато протестите тръгнаха истински да умират се случи така, че ми се наложи да отида до величествения град Бърно в пътуване, което вече описах. Така се случи.

Не бях тук, когато Конституционния съд отказа да вземе решение за Пеевски.

Не бях тук, когато протестъри са потрошили прозорците на Министерския съвет.

Не бях тук, когато едрогърдите пиарки пак са правили опит да атакуват кортежа на премиера.

Не бях тук, за да видя, че дори появята на господин „Кой го назначи” отново като проблем на обществената сцена, не успя да послужи като токов стимулатор за протестите.

Не ме разбирайте погрешно. Писмото на Пеевски до медиите се оказа триумф на наглостта. Аз го изчетох няколко дни по-късно. Но и тези, които се опитват да сатанизират премиера също не са по-добри. Това е проблемът, който се вижда дори по-добре от известна дистанция. Тези, които крещят на улицата не са по-добри. А техните прилагателни с които описват себе си за неистински и лицемерни.

Само, че, така се случи, аз пропуснах тези политически развития и не съжалявам толкова много. Нямаше ме тук, осигурих известен политически пансион за душата си в Централна Европа, там, където почти не чух някой да споменава България. Това отрезвяване ти действа като хапче за нерви – успокоява те, разведрява те и в крайна сметка те кара да се отдадеш на кротките мигове, когато си далече от перманентното хейтърство и можеш да забравиш за миг цялата кал и дивотия.

Мислите по-долу, поне част от тях, са продукт на такова ваканционно състояние на душата. Хареса ми да се върна към тях – просто отново ми показаха нормалното състояние в което трябва да се намира един човек.

Другите неща не са толкова ваканционни. Но както казваше Владимир Сорокин – не мога да изкарам целия си живот във ваканция.

И аз съм така.

Реших да изпадна в делюзия и да си представя, че има безплатна бира и стриптизьорки на работа. Ама нещо не ми се получава. Бойко, що само на БСП и ДПС им разрешаваш делюзията бе? И искам искам своето късче от нея :)))))

----------------------------------------------------

Краят на епохата на протестните дни все повече ме притеснява. Защото тя изведе на бял свят всички елитаристки, нарцистични, смахнати и провинциални черти на това, което трябваше да бъде интелектуален елит на България. След като Калин Янакиев блесна с откритието си (на английски има една фраза, която няма да превеждам, но която точно описва мислите му - brain fart), че протестът бил на качеството срещу количеството, днес налетях на интервю с проф. Александър Кьосев, който иска протестът да премине в нещо като организирането на петминутки на омразата - срещу журналисти. Посоченият пример за "лош" журналист от представителят на качеството е Явор Дачков. Нямам проблем с това някой колективно да хейти олигарси, политици, Азис и Веселин Маринов. Но тук вече имаме формулирана злоба към журналист и то, защото, той си позволил видиш ли наглостта и нахалството, да не мисли като като качеството и да има мнение различно от тяхното. Следващата стъпка каква ли ще е? Публично изгаряне на всеки, който не се вписва в красивите снимки на протестиращите? Нямам представа откъде се е натрупала тази интелектуална мътилка в съзнанията на хората, които предлагат такива неща, но е плашещо, че обект на гнева на господин професора е един журналист. Той дори не е толкова гневен на Пеевски и сие, колкото на Дачков. Защо? Защооо? Аз имам отговор, но той е циничен и ще го спестя. Ето заради това не пада кабинета, май френдс, просто тези, които искат да го свалят досега не са предложили нищо друго освен мисловни циркаджилъци, завити в пиар-целофан :)))

---------------------------------------------------

Охх, имахме нещо като думаджийски купон и поставих личен рекорд за себе си. Опитах се, за първи път в многострадалния ми живот, да водя хоро. Общо-взето приличах на пиян пингвин, който си търси нова кръчма из ледовете. Нооо, въпреки всичко народът ме прие дори и в тази нефелна ситуация. Не са лоши хората у нас, мислех си на тръгване, щом изтърпяха да ме гледат как правя опит да водя хора, значи и протести ще изтърпят, и правителство, и всичко...докато окончателната перманентна революция на минижупа не възтържествува глобално :))))

--------------------------------------------------------------

Край НДК видях щанд на който продаваха (дръжте се здраво за столовете, че ще ви разтръска, меланхолици такива)...дъвки "Идеал". Стоях и гледах като човек внезапно озовал се в средата на 80-те години или като тийнейджър, който за първи път вижда жена по сутиен. Струваха по 10 стотинки едната. Взех си пет. Отварях, дъвчех, после отварях друга. Почувствах се на около 7 години. Изпитах желание дори да си подскачам. Само едно ме разстрои. Не си спомням какви картинки имаше навремето в тези дъвки, ама сега са сложили някакви снимки от исторически музеи из страната. Хей, гадно е през дъвките да прокарваш даскалото, гаднооооо :)))

-------------------------------------------------------

Наваксвам с пропуснатите протести и попаднах на лозунг от снощния протест: "Партийната държава ни отвращава". Давам списание "Плейбой" с Лили Иванова на всеки, който ми разясни политическата логика на това послание. Партийната държава ни отвращава, тогава каква държава да си направим - държава, където мармотите завиват шоколад, кравите са лилави, а феята на зъбчетата е президент. И щях да приема лозунга, ако знаех, че това е протест на анархисти, които общо-взето са най-добрата политическа сила в тази вселена. Ама, когато идва от младите и красивите, този лозунг ми идва в повече, защото, ако държавата не е партийна, тогава тя със сигурност е олигархична. И това е проблемът днес. Държавата не е силна, защото доскоро приличаше на розов сън на Бойко Борисов. Трябва да искаме силни партии, защото иначе наистина някоя фея на зъбчетата ще дойде, за да се прави на Терминатор.

В потвърждение на теорията ми един стар и велик цитат от Брехт

"Господин Койнер срещна господин Вир, поборник срещу вестниците.

- Аз съм голям противник на вестниците - каза господин Вир, - не желая никакви вестници.

Господин Койнер каза:

- Аз съм по-голям противник на вестниците: желая други вестници."

-----------------------------------------------------

Изтъпял съм мощно, а светът очевидно ме изпреварва с две обиколки. За първи път от поне 15 години насам Нобел взима писател(ка) за който никога, ама никога не съм чувал. О, Алис Мънро, защо ми причини това? Защооу? :)))) Сега остава да открият марка бира за която не съм чувал, за да бъде интелектуалният ми крах пълен.

-------------------------------------------------------

Не знам какво да кажа - само човек да мръдне на някъде и в България веднага става интересно. Докато ме нямаше тук е имало драми с дебели медийни магнати и депутати, чупене на прозорци на МС и дори цяло предаване на Николета Лозанова. Тц, тц, тц, балъците по света трябва да са луди, че да не се интересуват какво става в България. И само да се похваля докато не съм изтрезнял напълно от чешката бира и мина на хейтърска вълна. Утре старият репортер ще дава интервю на Иван Гарелов за сайта му. Не знам какво ще успея да му кажа, защото в момента съм на вълна - нека чехкините да управляват света :))) А таксиджията, който ме кара от летището до Подуяне никак не се интересуваше от протестите. Интересуваше се дали ще върнат стария режим на пушене. "Аз", каза ми той, "не искам да живея до сто години, и на 60 да умра, ама да знам, че съм правил каквото ми харесва". Най-накрая открих подуянския Ганди :))))

--------------------------------------------------------------

Забелязах нещо - когато човек комуникира с чех, за да се опита да бъде насочен към магазин за сувенирчета, но чехът не знае английски и действа универсално, винаги те упътва към магазин за бира. Хей, тия пичове ме кефят - не е като да не знаят кое нещо е най-големия плюс на тяхната държава. След дългите крака на чехкините де, разбира се, че след тях...:))))

---------------------------------------------------------

Чешки парадокси. Не знам колко от вас са опитвали чешка кухня - ама тия пичове в Централна Европа имат уникални ястия. Уникални. Всички вървят с бира, защото когато сервират месо, за чеха е обида да седне на масата, ако на нея няма поне килограм свинско. И може би в други части на света е прието девойките да ядат по половин маслина на вечеря, но чехкините, забелязах, се отличават със солиден апетит. Но така или иначе аз дебела жена из Бърно (за ужас на всеки филолог чехите го изписват Брно) не видях. Очевидно тайната на стройната фигура е не да ядеш по малко, а просто да не се лишаваш от удоволствията в живота. Не върви да го казвам аз, на тялото на когото са изписани всички погълнати сандвичи, но съвестта ми на пътешественик просто няма да ме остави на мира, ако не отбележа факта :)))

-------------------------------------------------------

Схванах му цаката на чешкия, ей. Просто това не е език, който човек трябва да говориш трезвен. Като му удариш две бири обаче и когато почнеш да праскаш ударенията на думите където ти дойде, тогава келнерите не само те разбират, ами почват да те гледат с уважение все едно им обясняваш висша философска теория. Не, че се хваля, ама ние българите май сме родени да бъдем граждани на света, тоест навсякъде и на всеки език търсим и често намираме начин да бъдем почерпени от различните култури. Тия пичове от ЕС много са се объркали като са праснали столицата на Европа в Брюксел. Трябваше по към нас да я сложат, защото, не искам да злословя, ама вижте го Барозу - да не би да се намери нормален човек в Европа, който ще го почерпи :)))

------------------------------------------------------------

Чехия ми харесва повече от Австрия. Австрийският пейзаж е един такъв измъчен, хладен, готически. Градчетата им по границата с Чехия приличат на картички, ама иначе пейзажът навява меланхолия. В момента в който влезеш през границата в Чехия пейзажът става бохемски, слънцето се показва и сякаш самата природа се опитва да те вкара в първата кръчма да не останеш без бира по земите чешки. А Бърно е просто малко бижу - сега отивам да го обикалям, че любопитството ми е убийствено. Чудно ми е, навремето Кирил и Методий като са бродили из тези моравски земи, дали са имали време за по бира между всички богословски спорове, които са водили? :)))

--------------------------------------------------------

На летището на Виена: така и не видях усмихнат австриец. смеят се предимно хората от екзотични части на света. Ама иначе всичко тук е като математика - и да искаш, не можеш да се объркаш.

----------------------------------------------------

От думите на Иво Прокопиев разбирам, че досега протестирали средната класа (каквото и да е това обществено животно) и предприемачите. Ние сме си мислили, че протестират, а те въртели сделки.

Хахаха! Не мога да спра да се хиля. Изобщо не искам да се подигравам с протеста, той не заслужава това. Но с такива говорители на недоволството като Иво Прокопиев и Бойко Борисов всеки път след протест протестърите трябва да си проверяват джобовете. Защото тия двамата не са известни с безкрайния си алтруизъм и отвращение към кражбите :)))

-------------------------------------------------------

В живота си нивга не бях се надявал, не бях сънувал дори, че ще ми се отвори път до страната, която е основен резервоар на порнозвезди в Европа, китната и аристократична Чехия. Но очевидно духът на Хашек мисли за мен и ме призова от девет страни в десета, защото е ясно, че любителите на бира са могъщ интернационал, който превъзмогва даже и смъртта. И така още утре зачезвам към вълнуващия град Бърно и така освен от баналния български ежедневен капитализъм се надявам да се отърва от неочакваните български студове. Не знам защо, но си представям Чехия топла страна. Най-вероятно тя не е такава, ама нали знаете - човек докато върви сред девойките и си мисли коя ли от тях утре ще е новата порнозвезда на Европа забравя и студ и всичко...:))))

--------------------------------------------------

Житие Борисово (из живота на вмкч Бойко Беглец Парламентарен от Банкя)

1. И рече той гневно и великомъдро:

2. Това е партия, която е убивала хора и е взривявала църкви. Изпращали са хората в лагерите в Белене. БСП е избила цвета на българската нация

3. И провикна се Той ибо неделята Му празна щеше да бъде:

4. Нас за 4 години ни изкараха сатани, а те са убивали и взривявали български граждани

5. И яростно рече, щото прочее неразбран да не остане:

6. "Кога при ГЕРБ е уволняван журналист или са сваляни цели предавания?"

7. И възкачи се на оня връх медиен и горко провикна се къмто синовете човешки:

8. "Що ме плюете, о вие, реформаторчета? Не е ли време усилия общи срещу БСП и ДПС да съберем, защото всуе досега с протести се опитваме да ги спрем?

9. А синовете човешки небесата скришом поглеждат и чудят се с какво ли бог ги наказа и тъй прокле ги, че всяка грешна неделя да слушат Оногова, що да млъква не знае...:))))

-------------------------------------------------------

Заглавие: "ЧЕЗ: Ниските температури ще се отразят на месечните сметки за ток". Не знам защо това съобщение ми напомня за начина по който бе убит Лука Брази в "Кръстникът" - чрез зверско удушаване. Пък и откога това е новина? В българския капитализъм месечните сметки за ток все растат и растат, а семейството на шефа на ЧЕЗ дебелее и дебелее. Новина щеше да е, ако бяха казали, че ниските температури няма да се отразят на месечните сметки. Ако бях прочел такова заглавие щях да се усъмня, че вече живеем в абсолютната диктатура на производителите на щастливи хапчета :)))))

---------------------------------------------------

Трети час си вися на „Позитано” и слушах как ще номинират Мартин Шулц за шеф на ЕК. Възмутен съм. Моето предложение за автентично лявата кандидатура на Николета Лозанова за шеф на ЕК дори не бе разгледано. А Лозанова, разбрахме тези дни, постави краи на брака си в името на книгите - значи се вписва перфектно в стратегическите приоритети на Европа 2020, а да не говорим за това, че като съдим по скоростта с която натръшка всички футболисти у нас, момето до средата на 2014 ще изтръшка достатъчно електорат в Европа, за да даде предимство на левицата пред силите на твърде облеченото реакционерство. В епохата на криза в ЕС единствено николетките могат да дадат нов прилив на оптимизъм и да възплменят политически страсти в континентален размер...