Нов блок на АЕЦ Козлодуй е решението на много социални и икономически дилем

 

От всички фалшиви дилеми, пред които преходът ни изправи, като пред стена на екзекуциите, няма по-подла и фалшива от тази, дали трябва да строим АЕЦ «Белене» или – в противовес на нея! - да направим 7-ми блок на АЕЦ «Козлодуй». Това е въпрос, който с времето ще придобива все по-голяма актуалност, но е крайно време да го изчистим от умишлените лъжи,манипулативните внушения, агресивната псевдоекспертност и тоновете политизирана тъпотия, които се леят по темата.

 

Преди това, обаче, нека си кажем нещо много важно.

 

Един от основните показатели за темповете, перспективите и потенциала на икономическото развитие на една страна е енерговъоръжеността й, която трябва да осигури «хранителната» среда за производствените мощности, независимо от отрасъла. С други – по-прости думи – ако едно правителство планира наистина сериозно икономическо развитие на държавата си, то е просто длъжно изпреварващо да започне именно с анализа, планирането и изграждането на нови мощности, които да осигурят необходимото ниво на самодостатъчност на енергийния капацитет, нужен за реализацията на всеки един етап от планираната индустриализация на държавата.

 

В контекста на горното, ако едно националноотговорно правителство наистина планира необходимото развитие на България поне до средното (като за начало!) ниво на съседните ни европейски икономики, то страната ни гарантирано ще се нуждае от все по-повече електроенергия и, съответно, от генериращите я мощности. Това е очевидно и очевадно не само за истинските енергийни – а не политически! - експерти, но и за всеки човек, който е наясно, кои са движещите сили за развитието на една държава.

 

И тук започва икономическата митология, щедро залята с (гео)политически топинг.

 

Мит №1, гласящ, че «възобновяемите източници» на «зелена енергия», като фотоволтаиците и ветрогенераторите, ще решат този проблем от ден на ден става все по-картонен и звучи, макар и гръмко, но кухо. И това не са празни думи, а необорим факт, потвърден от практиката, защото няма нито една държава с модерна икономика, която да си базира дългосрочните си планове за икономическо развитие, разчитайки на капризите на природата и времето. Напротив, ако плановете за ускоряването на икономическото развитие на държавата ни са наистина сериозни, а не просто пропагандна демагогия с единствено електорална насоченост, то ние спешно се нуждаем от сигурен, надежден и евтин енергиен ресурс, който, освен всичко изброено, осигурява и най-важния критерий - критично необходимата за дългосрочно планиране стабилност на мощностите.

 

Затова, колкото и да ни къпят телевизионните шамани - ядрената енергетиката е единственият възможен и целесъобразен вариант, отговарящ на изброените изисквания.

 

Турция строи електроцентрали, американците реанимираха ядрената си енергийна програма, а цяла група от европейски страни наскоро инициираха настояване атомната енергия да бъде призната за «зелена енергия».

 

България, за съжаление, не беше от тях. И не, защото няма опит и традиции в ядрената енергетика, а въпреки тях. Не от икономически или екологични мотиви, а само и единствено от геополитическаи такива, за пореден път рязко контрастиращи и конфронтиращи се с националните ни интереси.

 

Въпросът не е хамлетовски. И никога не е стоял по начина, по който начин задкулисни суфльори се опитват да го натикат в гърлата на геополитически мотивираните пропагадатори и да го набият в главите на неизкушения от познания по ядрена физика зрител: «или 7-ми блок на АЕЦ «Козлодуй» или АЕЦ «Белене»?».

 

И двата са не само възможни, но и задължително необходими, ако искаме да превърнем България в наистина модерна икономика и да я върнем поне на икономическата карта на Европа, а след време – и на света. Но – върнете се нагоре в текста! – постепенно, настъпателно, надграждащо, базирайки се на сериозен анализ на икономическите и социални предизвикателства и не по-малко сериозно стратегическо планиране на икономическите амбиции, цели и задачи, които ще поставим пред България.

 

Иначе страната ни ще заприлича на камикадзе, ако оставим тази дилема да я убие от енергиен глад, като Буридановото магаре, поставено между две купи сено, но така докрай и не решило, към коя от двете да посегне, за да утоли глада си и да оживее!

 

Именно поради тези причини е необходимо да подходим към темата без политически емоции, а само и единствено с хладен прагматизъм, здрав разум и строга икономическа логика, подчинени на националния интерес. А националният интерес е прост – ако искаме не само да сме здрави, но и да растем, макар и с догонващи темпове, спешно и жизнено необходима ни е здрав, дългосрочен и предвидим източник с високи хранителни показатели, каквато може да ни осигури единствено нова ядрена енергийна мощност.

 

Затова дайте да разсъждаваме логически. АЕЦ «Белене» към момента е проект, задръстен от блокиращи геополитически страсти и интриги. Има мощни фактори, които – макар и не икономически, а политически провокирани! - са срещу него, което прави осъществяването му възможно едва, когато бурите в международен план малко се успокоят или гросмайсторите на Великата шахматна дъска си стиснат ръцете. Подобно затишие обаче не се очертава на хоризонта. Да, и на мен ми е тъпо, че го няма, но трябва да сме болезнени реалисти по темата.

 

И така, тази ситуация ни оставя другия възможен вариант - България трябва в спешни срокове да потуши страстите си, да загърби емоциите и с хладен разум и прагматизъм да съсредоточи вниманието си върху въпроса, как и накъде иска да се развива? След което да изкара отдавна вече събиращите прах по рафтове и чекмеджета сериозни и независими експертни анализи, доказващи безспорната икономическа ефективност и социална целесъобразност за Северозападния регион, и да реши въпроса за изграждането на 7-ми блок на АЕЦ «Козлодуй» със съществуващото руско реакторно оборудване в модерна синергия с доказалите се и признати от руския производител европейска и американска контролно-измервателна екипировка. Така там дори и в тези буреносни времена може да се получи симбиоза от национален интерес и баланс на геополитическите настроения. Или, както казват възрастните хора, в ръцете си имаме уникален шанс «да сучем от две (че и от три!) крави», за да пораснем по-бързо! И икономически, и социално! А, в крайна сметка, ключовият критерий в случая е, какво е по-полезно за нас в момента.

 

Представете си и какъв ще е ефекта от този строеж върху цялата Врачанска област, а и върху Северозападния регион изобщо! Това означава прилив на нов живот, нови работни места, социална сигурност и задържането на много млади хора по родните им места. Проектът ще е като живителна доза адреналин за целия Северозапад, който от години живее в унизително прегърбеното състояние да бъде наричан «най-бедния регион в България и в целия Европейски съюз».

 

Нов блок на АЕЦ «Козлодуй» е решението на много социални и икономически дилеми, които отдавна са ни стиснали за гърлото, без да получат подходящ отговор. Заради това е много важна темата да бъде отворена още сега, за да може в съвсем близкото бъдеще да получи решение. Но да бъде отворена не на политическия тезгях, а на масата на доказаните експерти – енергетици, икономисти, еколози и пр. И именно по отношението към нея трябва да преценяваме и политическите партии, които настояват да получат властта, като лост за решаването на този и подобни му проблеми. Много малко са темите, които крият в себе си едновременно социален и икономически отговор. Темата за изграждане на модерна нова ядрена мощност в България със сигурност е от тях.

 

Изразявам своята лична позиция, че изграждането на тази мощност на базата на 7-ми блок на АЕЦ «Козлодуй» е строеж, който е жизнено необходим на страната така, както и на Северозападния регион, като цяло. и Врачанска област, в пряка частност. Във време, когато българската икономика се задъхва, а ни липсват големи идеи за развитие - това е един от най-ярките показатели, че държава все още е останала и - нещо повече, - че тя мисли за хората. Не можем да си позволим да гледаме, как бъдещето ни отминава и каца в други страни, а ние – загърбвайки миналото си на енергиен център на Балканите! - да се превърнем единствено в консуматори на електроенергия, купувана на борсови цени от съседите ни, които «преди» с десетилетия купуваха от нас, за да развият икономиките си и собствените си енергийни системи дотолкова, че да ни изпреварят не с години, а с десетилетия. Енергетиката е сфера на високите технологии и ще даде възможност за съвсем различно развитие не само на икономическия, но и на социалния модел на Врачанска област! Това е идея с висок мултиплициращ икономически  коефициент, водещ със себе си за рака мощен социален ефект върху десетки хиляди хора от всички възрасти и професии, и заради това забавянето на решението ще е престъпление пред страната.

 

Поемам личен ангажимент и отговорност да работя целенасочено и активно за инициирането на широка партийна, парламентарна и обществена дискусия по въпроса за изграждането на 7-ми блое на АЕЦ «Козлодуй» и вкарване на проекта за изграждане на нова ядрена мощност в разработения от БСП «Закон за Северозапада», като «първа сред равните» останали инициативи, насочени към подобряване на социалната среда и икономическия климат на региона – такива, като:

 

- решаването на проблемите с градския и междуградски транспорт в и между общините на Врачанска област и осигуряване на безпроблемен достъп до социалната инфраструктура във всяко кътче на региона;

 

- изграждане на система от мобилни автомобилни аптеки за осигуряване достъпа на населението на отдалечените и изолирани към момента села в областта до жизненонеобходимите и поддържащи лекарства, както и периодично съпровождащ ги мобилен фелдшер за оказване на първичен преглед;

 

- реанимиране на болницата в Оряхово;

 

- ускоряване на по-нататъшното развитие на читалищната дейност по малките общини, като допълваща образователния и възпитателен процес на училищата;

 

И тези ангажименти и отговорности, както и онези, които съм поел при личните си срещи с хората по време на обиколките на мобилната ни приемна по градчетата и селата на района, аз лично поемам не само пред симпатизантите, които с предварителна увереност ще дадат гласа си за представляваната от мен листа на Коалиция «БСП за България» с №4, но и пред всички жители на Врачанска област!

 

Благодаря на всички за изключително интересните, поучителни и полезни срещи, както и за делегираното ми доверие!

 

И до нови срещи в светлото бъдеще на победилата социална справедливост, приятели!

 

Ще победим! С №4!

 

Какво да очаква България след изборите?

 

Абсолютно невероятно е колко много неща могат да се случат в политиката за два месеца. Още няма и осем седмици откакто България беше съвсем друга. В началото на май Бойко Борисов все още беше премиер макар и в оставка. Джипът се движеше из страната, а СевдаТВ със слагачество невиждано в тази галактика предаваше тирадите на министър-председателят. В тях той си изграждаше образ на строител, държавник, на основен фактор за привличането на инвестиции и незаобиколим европейски феномен. Подозирам, че всичко това се дължеше на големият ритник в слабините, който получи ГЕРБ на изборите на 4 април. Те станаха първа политическа сила, но в един момент осъзнаха, че са политическият еквивалент на сметището за радиоактивни отпадъци до което никой не иска да се доближава. Тази обида продължава да си личи в наратива на дежурните по любов към Борисов медии. Ако човек направи грешката да ги чете ще види, че описанията там са сравними с постапокалиптичен роман. Само преди два месеца държавата е просперирала и благоденствала. Хората са задръствали граничните пунктове, защото буквално не е имало къде да изхарчат огромните си заплати тук. А вечните мрънкалници прогонили всеки докаран от ГЕРБ инвеститор с постоянното си мрънкане за европейски доходи - толкова безгрижна държава е била България. После ордите от орки на Черния лорд Румен Радев са дошли и само за два месеца са опоскали страната, превръщайки я в пушещо бойно поле. Гадовете не само започнали невиждана чистка в която всеки горд и доблестен член на ГЕРБ е принуждаван да гледа телевизия "Седем осми" по три часа на нощ, но вдигнали безобразно цената на тока, за да стенат заблудените души, които били подлъгани да не гласуват за Бойко Борисов. Ситуацията била толкова лоша, че единственото, което останало на бившата управляваща партия е да роди с мъки лозунга "Ред в хаоса" и да излезе пак на бойното поле като единствена сила на светлината във вселената...

Умишлено хипетрофирам политическите стенания на ГЕРБ, защото през тях най-ясно може да си проличи изцяло новата ситуация в която се намира България. За първи път от много време насам се задава вот в който партията на Бойко Борисов не само не е фаворит, ами се спори дали няма да се окаже на болезненото трето място в предпочитанията на хората. И това ще е съвсем естествен процес. След цялото цунами от разкрития за гнилите основи на неговото управление, за шефовете на спецслужби, които излизат координирано в отпуска, за раздаваното колосално количество пари на близки фирми, за паяжината на корупцията, която се е просмукала във всяка сфера, ГЕРБ заслужават нещастната си съдба. И тъжната за самите тях истина е, че те оттекоха в канализацията на историята. С това наближаващите избори са съвсем различни от всички, които сме преживявали от 2009 година насам. Основният залог вече не е дали Борисов ще направи нов кабинет и кого ще покани в него, а какво правим в епохата в която бившата управляваща партия започва да се превръща във второстепенен фактор в политическия живот. Хората си задават въпроса не дали страдат уволнените кадри на ГЕРБ, а каква е възможността за ново управление и кои партии ще участват в него. Това е водоразделно питане, защото от отговора зависи не само бъдещето на политическия модел, но и бъдещето на страната. А възможните варианти не са чак толкова много. Заради това си струва да направим преглед на възможните политически комбинации, които могат да ни си стоварят като паве върху нашите черепи.

Първата хипотетична възможност е "новите" партии (тук включваме "Има такъв народ", "Изправи се. Мутри вън" и "Демократична България) да имат достатъчно депутати, за да съставят правителство. Ако това се случи те ще заобиколят онова, което ги притесняваше толкова много в 45-ия парламент - зависимостта от някоя от по-старите партии, на първо място БСП, а след това ДПС или ГЕРБ. Подобен вариант обаче е малко вероятен, а е и политически перверзен. Независимо от уверенията във взаимна любов тези формации са трудно съвместими, най-малкото, защото в тях няма нищо ново. Повечето от тях са пълни с лица, които познаваме от зората на прехода и сме наясно с техните възможности и идеи. Да не говорим, че формация като "Изправи се. Мутри вън" е заредена с нестабилност още от самото начало на своето съществуване. Да ви припомням ли, че те бяха на ръба дори да не формират парламентарна група в предишния парламент заради вътрешни дрязги и непоносимости. Както и това, че Татяна Дончева до последно преговаря с БСП, за да се яви с тяхна листа, а не със своите "съпартийци".

"Демократична България" пък е партия с доста богато финансиране (София беше залята от техни билбордове и плакати, а никой не ги попита откъде имат пари), но миналото на основните им лица е като воденичен камък. Христо Иванов все пак беше министър на Бойко Борисов и остави своите отпечатъци върху съдебната реформа срещу която сега протестира. А какво да кажем за физиономиите на ДСБ, които си спомняме още от мрачните костови времена и не си спомням някой да им е подписвал индулгенция за прегрешенията.

"Има такъв народ" дори не подлежат на коментар, защото партия, която тъне в мистериозно мълчание е трудно да бъде обхваната от логически категории. Дори предизборния им слоган го доказва. "Време за нещо ДРУГО". В нормалния свят с такъв призив щяха да стигнат най-много до Карлуково, защото другото се нуждае от обясние. Какво е друго? Какво точно?

С такава експлозивна смес трудно се съставя стабилен кабинет. Вероятно заради това две от тези три партии, независимо една от друга започнаха да говорят, че биха приели подкрепа на ДПС. Нямало да я искат, но биха приели. Това е ключов момент. Те не искат подкрепа от БСП, а от партията на Доган. Защото БСП при всичките си кусури и проблеми е идейна формация и ще настоява за програмни идеи. А управление от типа "орел, рак и щука" няма как да издържи на подобна претенция. ДПС са по-лесни. Те ще искат задкулисна реализация на иконимически интереси. И самият факт, че "новите" партии допускат тяхната подкрепа, трябва силно да бие камбаната на тревогата в главите ни. Защото след ДПС следва и ГЕРБ, а покрай гласуването в Благоевград се видя, че ИТН принципно могат да играят с кадри на Бойко Борисов, макар и бивши.

В ситуацията след ГЕРБ на сцената излезе и нов незаобиколим играч - президентът Румен Радев. Ако неговият рейтинг и преди имаше космически стойности, сега той се доказа и като ефективен и мощен политик. Това е другият вариант за управление на страната. Партиите в парламента, които са срещу ГЕРБ да договорят парламентарна подкрепа за кабинет, който е посочен от президента. Успехът и популярността на част от министрите от служебното правителство, прави този вариант доста по-възможен. Да не говорим и за факта, че ИТН практически нямат управленски експерти, а и доказаха, че не искат да носят отговорност, а и не знаят как точно да я понесат. Дали от страх или от ясно осъзнаване на възможностите към момента не е ясно. Правителство, посочено от президента би се радвало на голяма подкрепа, но крие в себе си един капан. То ще направи президента уязвим за управленски критики по време на президентския вот, който се очертава кървав и безпощаден. Тоест - предстои ни да видим какво ще се случи след 11 юли.

Има някакъв вариант и при който ИТН и БСП да седнат на една маса и да се разберат. Той е най-трудно осъществим. Не заради това, че хората на Слави няколко пъти заявяваха, че няма да преговарят със социалистите, а защото това няма как да е непрозрачен разговор за схеми и местене на пионки. БСП не може да си позволи това. Всъщност цялото съскане срещу левицата от страна на новите партии и опитът за вписването й в статуквото може и да са просто преговорен инструмент. Идеята е левицата да бъде натикана в ъгъла откъдето да приеме ролята на гласуващото всичко слугинче, без да се обажда много-много.

ГЕРБ и ДПС ги оставяме вън от формулата за управление, защото всяко тяхно участие ще взриви политическата ситуация. Така се вижда, че възможностите не са много като е възможно да се постигне някакъв среден вариант, който обаче едва ли ще задоволи някога. Всъщност точно това е изпитанието пред политическите сили днес. Защото хората могат сега да наградят тези, които постигнаха нови избори и промениха политическия пейзаж. Но в следващия парламент партията, която тръгне към нови избори ще изяде най-много сопи по гърба си. Защото изборите са инструмент на демокрацията и в тях няма нищо страшно, но демокрация без носене на отговорност е просто параван.  

 

Телевизионната магия на чудотворците на прехода

 

Предсрочните избори в Благоевград се оказаха първата бяла лястовица за това какво може да очаква българският народ на вота на 11 юли. Новият кмет на областният град беше избиран изцяло машинно, вярно при ниска активност, но при почти никакъв ромски вот. Резултатите бяха като комета, която прелита в нощното небе и събира всички погледи на случайните зрители. Първи се оказа кандидатът на "Има такъв народ". БСП зае втора позиция. ГЕРБ буквално се нагълтаха с вода и останаха трети, отпаднаха от балотажа и се прибраха в бокса, за да лижат рани и да обвиняват вселената, че е несправедлива към тях. Опасно и много рисково е да екстраполираме резултатите от един регионален вот в национален мащаб, но тенденциите са повече от ясни. Партията на Бойко Борисов е в сериозно отстъпление. Това си личи и от кампанията им до този момент. Не знам дали ви е направило впечатление, но от билбордовете на ГЕРБ ликът на бившия премиер отсъства. Повечето от тях са транспарант само с партийното лого и философския слоган на партията: "Ред в хаоса". Очевидно някакъв мозъчен тръст зад ГЕРБ най-накрая е проумял, че Бойко Борисов вече не е ходеща реклама за партийната политика. Че неговият образ не привлича, а отблъсква хората. Че след 12 години във властта Борисов е изхабена сянка на самия себе си, уморен кон, който страхливо се отглежда откъде ще дойде фаталния изстрел, който завинаги ще го прати в историята и то в нейната най-лоша част.

Оказа се, че новата голяма битка е повече от банална - БСП срещу поредното чудо на българския политически хоризонт. Това е лошата карма на българската левица. Тя е единствената партия, която оцеля от началото на прехода и заради това всички вини на нашия живот системно се стоварват върху нея. Просто хората не харесват това в което се превърна нашия живот и им е необходима жертва, обект на отмъщение. Точно по този механизъм през 2001 година БСП за първи път в историята на прехода зае третото място. Тогава на небосклона се появи Симеон Втори със своята партията и българите се влюбиха във фалшивата мантра за 800-те дни след които всичко щяло да се нареди както трябва. Подобно нещо се случи и на 4 април. От най-мрачните дълбочини на българското блато изплува Слави Трифонов и много хора изпаднаха в телевизионно умопомрачение. Всъщност този двубой се е повтарял в историята на прехода отново и отново. Точно заради това вече сме в състояние да опишем етапите на неговото развитие и да кажем няколко сериозни думи за това какво предстои да се случва в България.

ИТН са партия на мълчанието. Те не правят кампания. Те разчитат на колективното несъзнавано, че чудото е възможно. И това се оказа доста нерисков залог. От един момент нататък нямаше никакво значение, че тази партия е безбожна комбинация от експерти, които дори не говорят в една посока и имат доста противоречащи си идеи. Престана да е важно това една партия да има цялостна визия за реформи. Всичко се сведе до серия от скечове, обиди, неясни закани и екзотични лозунги като "Време е за нещо ДРУГО". Не знам за вас, но мен такова послание ме плаши. Другото не винаги е с положителен знак. Нещо друго е състояние на категорична неопределеност. Другото може да е екзекуция, ужас, шок, кошмар. В този смисъл ИТН може би не лъжат, защото те абсолютно нищо не обещават. Те разчитат на желанието за промяна, промяна на всяка цена. Това само по себе си е най-голямата диагноза за управлението на ГЕРБ. Тяхното токсично безвремие докара обикновените хора дотам, че те са готови да участват с желание в игра на руска рулетка, само и само да се отърват от махмурлука на Бойко Борисов и неговите калинки. И нека да не се заблуждаваме потенциала на Слави и компания не е малък. Кандидатът им за Благоевград го доказа. Като представител на "Глас народен" неговите постижения са били в рамките на статистическата грешка. Телевизионният адреналин обаче го изстреля в небесните висини. И тук въпросът "защо?" практически е лишен от смисъл. Той може да има значение там, където политическият процес се развива в някакви логични линии и е подчинен на здравия разум. Тук обаче имаме срив до нивата на първичните инстинкти, до радикалната умора от сегашното статукво, до състояние в което дори скокът в пропастта изглежда като приемлива алтернатива на всичко, което ни заобгражда. Защото гласуването за Слави Трифонов е точно това - безгрижна разходка към бездната. Знам, че това звучи крайно, но кажете къде е програмата на ИТН, какво реално предлагат? Ето заради тези тревожни въпроси второто място на БСП показва, че не всички колективно участват в масовата хипноза. Че все още у нас има избиратели, които искат програма, идеи и конкретни решения, а не просто телевизионни реплики и карикатурни изпълнения.

Всъщност това е голямата разлика между БСП и ИТН. БСП има управленска програма за всяка една сфера. Можем до утре да спорим какви са идеите приложени там, как ще сработят в реалността, какъв ще е ефектът от тях, но политиката изисква цялостен поглед върху управлението. Хората на Слави изобщо не са предложили нещо подобно. Те са един хипетрофиран телевизионен образ. И развиват своята формация по логиката на комедийното шоу - днес пускаме едни вицове, утре съвсем други. Обикалям много из страната и навсякъде питам хората: "Знаете ли какво предлага "Има такъв народ" за здравеопазването?". Отговорът е мълчание. "Имате ли идея как Слави и компания ще развиват икономиката?". Още по-виновно мълчание. "Добре де, поне знаете ли какви са им идеите за борба с корупцията, какво ще предложат като съдебна реформа?". Тук вече тишината става мъчителна и много продължителна.

Един ключов момент от краткия и бурен живот на 45-ия парламент прави много релефна разликата между БСП и ИТН. В мига в който "новите партии" бяха заети алчно да преработват изборния кодекс, водени от кръчмарски сметчици и интрижки, левицата вкара в НС своето предложение за актуализация на пенсиите. Което означава не подаяния от 50 лева, тъмното наследство на Бойко Борисов, а реално увеличение на пенсиите с 30 на сто. Ако взимаш 300, пенсията ти става 400 лева. Тогава "партиите на протеста" подкрепиха на първо четене идеята. Първото четене е пожелателно и не прави предложението закон. Когато трябваше идеята да бъде потвърдена, а българските пенсионери най-накрая да получат глътка въздух след цялата кошмарна пандемична година, точно ИТН прецака идеята и не позволи гласуването. Защо? Едва ли някой може да отговори. Най-вероятно, защото в тази ситуация лъсна доста добре липсата им на реална програма и отношение към хората. ИТН е партия на инстинктите, а това е кошмар, когато се стигне до конкретни решения.

Всъщност противопоставянето в Благоевград отново изправя БСП пред нейната вечна карма - да чисти след всяко политическо чудо, което оцапа българската политика. Така се случи след НДСВ, това ще е голямата задача и след ГЕРБ. Защото днес всички са хипнотизирани от неясния обект на желание в лицето на Слави Трифонов, но повярвайте ми само след година и половина ИТН ще е най-мразения политически субект и всичките му гласоподаватели колективно ще твърдят, че никога не са гласували за такава партия. Там не просто няма програма, там дори зачатък на някаква алтернатива. Защото тези, които искат алтернативна търсят съюзи, търсят диалог в името на промяната, а не са затварят в телевизионни замъци, където никога не блясва светлина. Очевидно е, че ГЕРБ отпада от уравнението на управленските реалности, но след тях се иска стройна програма и ярка социална политика. Смятам, че БСП е носителят на това начало в българския обществен живот. Всички останали се плъзгат по плоскостта по която се смята, че хората могат да бъдат нахранени с шоу и елементарни обиди. Това е драмата на нашата политика. Всички искат чудото, всички се надяват, че то ще се случи, а когато чудото дойде то прилича точно на Слави Трифонов. И след това главата боли, а устата псува цяла вселена. БСП беше обругана и нахулена, че е партия на статуквото, но всъщност цялата атака срещу нея доказва, че тя единствена не се е вписала в него. Заради това левицата е неудобна на всички. При всичките си проблеми и противоречия само при нея стои искрата за някакъв различен и смислен живот на обикновените хора. Отвъд чудото. Отвъд лесните решения. А това само по себе си е тайна сила, която винаги се проявява неочаквано. Така ще е и този път. Само почакайте и ще видите.