Пътешествие до 2076 година

През 2076 година вероятно животът ще бъде съвсем различен – по-хубав, по-весел, надявам се, че дори и проклетите планети ще бъдат по-близо, а хората ще са минали една крачка по-близо до ангелите. 2076 ще бъде една хубава година за всички. Умишлено съм я избрал, за да я дам за пример. 2 плюс 0 плюс 7 плюс 6 прави 15. Петнайсет е хубаво число, защото вече се отдалечава от фаталната тринайсетица и дори надрусаните с религиозните практики на Кабалата би трябвало мощно да му се изкефят. 15 или 2076 година е символ на бъдещето, което трябва да е добро, трябва да е страхотно дори, за да има смисъл от всичките ни проживени животи. Аз тогава май ще съм на 99 години, а може и отдавна да ме няма на този свят, за да се наслаждавам на тази прелестна година. Ако съм жив сигурно ще се радвам като малко дете и така публично ще докажа, че в старостта си хората се завръщат към своите невинни години, за да затворят цикъла не от живот към смърт, а от невинност към невинност.

В Уикипедията (да живеят духчетата на електронното знание!) прочетох за някакъв древен като Лили Иванова английски монах, който е предсказал, че през 2076 г. светът ще свърши. Не знам как този образ си е представял тази работа. И как наистина свърша света? В пламъци? С взрив? С нашествие на извънземни? С небесно възнесение? С това, че някой натиска бутона „End”? С много от древните представи ще имаме проблем, ако се опитаме да ги преведем на наш език. Заради това предсказанията за края на света са леко смешни. Дори и светът да свърши през 2076 г. изобщо не си струва да го мислим отсега...

Аз, както казах, ще бъда на 99 години. Не, по-вероятно е да съм мъртъв... Мамка му, боли ме като пиша за мен и за моята смърт. Александър Симов и смърт би трябвало да са думи-врагове, граматиката дори с революционен плам да не допуска тези думи в едно изречение, а всеки лист на който бъдат написани да пламва в знак на справедливо възмущение... Какво се случи, по дяволите? Аз дори не усетих как станах на 30! Сега понякога – струва ми се леко плашещо – спомените ми от детството ме връхлитат все едно това детство е било преди три дни. Ако трябва да бъда безкрайно честен, нямам никакво субективно усещане за реалната си възраст. Чувствам се на 16. Вероятно винаги ще е така. Спомням си как гледах 30 годишните и нагоре като бях в гимназията. Струваха ми се като хора от друга планета – различни и странни. Не, че сега не ми изглеждат тогава, просто ми е трудно да повярвам, че и аз съм един от тях.

Всички тези разсъждения не ми пречат да си мечтая за 2076 година, когато животът ще бъде различен. За да стигнем до 2076 г. обаче трябва да изживеем и 2012-а, за която пък маите били пророкували края на света. Изобщо писна ми да живея в свят с безкрайни пророчества за неговия свършек. Ето защо реших да напиша това кратко текстче – нашата планета отчаяно се нуждае от пророк на веселото бъдеще. Приемам заявки за това. Предричам на всички ви щастие. Знам, че най-хубавото ни предстои. Дава ми се да видя, че бъдещето е пълно с неземна радост...

Ако не ми вярвате, значи не знаете точно какъв живот искате. Между другото точно това е проблемът на голяма част от човечеството. Хората трудно се примиряват с обикновения живот, без да разберат, че точно това е големият смисъл да си жив. Знам колко банално и досадно звучи това. Красиво е да си известен. Добре е да си богат. Супер е, ако си направил нещо велико. Но – смисълът, големият смисъл е извън това. Знам кога го разбрах. Един ден преди няколко години се прибирах по-рано вкъщи. Беше леко скучен есенен следобед, в една неделя, която все едно нямаше край и ръмеше, колкото времето да заяви своето съществуване. В един момент вървях пеша и не знам защо, не знам как, но осъзнах, че съм щастлив. Бях неизвестен, мъничък, леко шантав, странен, но бях щастлив. Точно тогава. Точно сега. Гледах млади майки, които прибират децата си, продавачи на дини, които оттегчено четяха вестници, полицаи, които пушеха в патрулката си, в близкия салон една фризьорка се потеше върху прическата на някакъв тийнейджър, няколко баби си разменяха клюки, „Подуене” ми се стори поднебесно място, като малка частичка от обикновения рай и почти ми се прииска да се разплача. Това щеше да бъде плач от умиление. Банално прозрение за това, че светът няма да свърши, за това, че всичко ще се нареди, за това, че рано или късно не черните, а светлите пророчества ще бъдат осъществени.

Красиво е да живееш в свят само със светло бъдеще. 2076 година е част от този светъл празник. Потърсете ме тогава. Аз ще съм на 99 години. Може смъртта да ме е подминала. На 99 определено ще се зарадвам на малко гости. Може дори да почерпя. Носете ми подаръци обаче. Иначе няма да споделям прозренията си с вас. Ако не ме откриете поне ми оставете кратка бележка с няколко добри думи. Ще се зарадвам... И така – определяме си среща през 2076 г. Ще има да си говорим много. Какво по хубаво от това?