Само допреди няколко месеца всичко, което правеше Бойко Борисов ми беше смешно. Съвсем честно. Той може да ражда абсурдни ситуации, нелепи изказвания, параноични теории със скорост доста по-голяма от тази на средностатистически спринтьор внезапно надрусан със стероиди. Обаче от 5 юли насам, колкото й да се опитвам не ми е смешно. Вярно е Бойко Борисов си е все същия и все така продължава да ни забавлява с някакво странно свое чувство за хумор, но очевидно аз съм се променил. Вече не ми е смешно. Смешникът стана премиер. Значи докато аз съм се забавлявал, другите са го възприемали сериозно. Това дава съвсем различна гледна точка към цялото шоу. Сериозното възприемане изведнъж трансформира това, което си смятал за хумор в ненадеен повей на леден ужас. И изведнъж премиерът не ми е смешен. В мига в който се опитам да го иронизирам се сещам, че този човек и неговата партия отвяха всички други на изборите. Те са радостта на народа. Триумфа на тяхното усещане за промяна. Карнавалът на отмъщението. Кое му е смешното? Няма вицове, няма ирония, нещата май се оказаха адски сериозни. Което само по себе си е също анекдот, но пълен с нездравословна доза черен хумор.
И ето преди няколко дни премиерът на България във финансова нирвана сподели буквално следното: „Аз ще балансирам бюджета”. В тази гладка като анорексична манекенка фраза няма какво да бъде пипнато. Тя е като древнокитайски коан със самоизключващи се мъдрости. Тя е като фраза от свещен текст на неразбираема религия. И дори за минута не си помисляйте, че пресилвам. Още щом я прочетох се изпълних с досадното усещане, че фразата прекалено много ми напомня на нещо. Цял ден скърцах със зъби, за да се сетя и най-накрая, точно когато бях отчаян ненадейно направих връзката. Историческата легенда твърди, че в мига в който доктор Робърт Опенхаймер, ръководител на проекта „Манхатън” е видял изригването на първата атомна бомба и провълвил през зъби едно изречение от свещените индуски текстове: „Аз съм Шива, рушителят на светове....” Заради ужаса си вероятно не е успял да завърши фразата, изумен от атомната гъба, която за първи път е проблясвала в земните небеса. Цитатът е от Бхагавад гита, уникалната с големината си древноиндийска поема. Всъщност точният цитат в превод на български е:
Аз съм Времето. Аз се разраствам:
руша и поглъщам световете.
Дойдох да изтребя тези две армии.
И без да воюваш — те пак ще загинат.
Между „Рушителят на светове” и „Балансьорът на бюджети” разлика почти няма в подхода и политическите и митологични стратегии. Разрушителят е бог Шива, носителят на третото око, враждуващият с лошите демони, разрушителят на демонските градове, божеството, което с изящен танц създава вселената при всеки цикъл, а после с диханието си я унищожава. Индийската митология е преплетена на много нива, защото трудно задържа в себе си това невероятно количество от табута, ценности и мъдрост.
Балансьорът на бюджети можем да оприличим като постмодерен, необългарски Шива. И той враждува със своите демони, тези крилати депутати от тройната коалиция, които притесняват взора му и смущават постигането на откровение. Разрушителят на политически системи също обича да оприличава себе си на управленски бог, защото вижте – никой не му противоречи, никой не му казва нищо, а са поставили балансиращите отговорности върху свръхтежките му плещи и той борави с числата, докато бюджетът не постигне космическа завършеност. Той се разраства като организъм, който ще погълне цялата държава, като някакъв нов вид управленски планктон, който ще превземе цялото политическо море...Ето и новият стих от Бхагавад гита
Аз съм Полицаят. Аз балансирам бюджети.
Поглъщам министерства и еврокомисари!
Дойдох да насмета тройната коалиция...
а после да обядвам с Цецо Красивия...
Хахаха, казах ви, че не е смешно. Преди, повярвайте ми, щеше да бъде. Хуморът щеше да е лъчезарен, а интелектуалната ми задявка с индийската митология щеше яко да ви изкефи. Сега обаче живеем в държавата на сбъднатият виц. А вицът е хубав само докато ти обрисува част от реалност в която никога няма да попаднеш. Виктор Ерофеев, талантлив и ироничен руски писател, твърди, че руският виц (ама хайде и ние да не се пишем по-големи светци от тях) е въплащение на философията на нокаута. Описва драматургично свят в който най-лошото се е случило и заради това всичко е брутално смешно. Само в такъв разрушен свят (Балансьорът на бюджети е затанцувал своята полицейска жига) е възможно човек да се усмихне на хумор, който призовава да теглиш една майна на всички...
И така се отзовахме с премиер, който неволно и несъзнателно почти копира индуистки фрази, премиер като герой от красив виц от миналото и то в свят в който за съжаление, опозицията изглежда беззъба, трудно се чува, а и като я чуеш не си сигурен, че тя е с нещо по-различна от Балансьора на бюджети, този нов български Шива. Анекдотичният свят е осъществен напълно. И няма смисъл Шива да идва да го разрушава с древен танц или нещо подобно. В крайна сметка българите се оказаха най-големият враг на хумора. Просто поставиха палячото начело на държавата и унищожиха завинаги цирка като превърнаха всичко в цирк.
Ом Мани Падме Хум.
No comments:
Post a Comment