България на лудите

Винаги съм бил наясно, че лудите, особено в България, нямат спиране и милост. Нима това ви учудва – един от тях се уреди да стане премиер на страната, друг пое финансовото министерство, а третият получи високорейтинговия пост на автор на МВР-сериали. Тези луди не са безобидни, но поне от време на време изтърсват по някой смешен лаф, та забравяме за потенциалът им на масови убийци (ако не вярвате – погледнете актуализацията на бюджета, тя може да бъде сътворена единствено от болни мозъци с маниакални забежки).

Но когато едно общество стигне дотам крайнодесни отрепки да се качват по трамваите и да тормозят млади хора, това означава, че лудите вече са се самозабравили. Или по-скоро видели са, че няма кой да ги спре и се чувстват безнаказани. От чувството на безнаказаност до това да се качиш в трамвай, за да пребиеш някой, само защото не изповядва твоите налудничави идеи – крачката е само една. И тя беше направена. Беше направена брутално, гадно и отвратително, а ме яд, че още утре медиите ще забравят за нея. От моя гледна точка по-позорно нещо от това вманиачени фашисти да вилнеят в градския транспорт не се е случвало в България. Това говори за две неща: лудите не си пият редовно хапчетата и, че цялата страна тръгва към своя пореден политически кошмар.

Много ми харесва контраста. Пребитите младежи отиват на протест срещу зловещия дом за чужденци в Бусманци. Фашистките маниаци сякаш се опитват да спрат това с бруталните си действия. Едните имат кауза, другите са опиянени от насилието. Едните имат идеи, другите притетежават мускули и бухалки. Това са две Българии, както и да го погледнеш. С едната от тях човек може да се гордее, а другата да го кара да се гърчи от срам. Пребитите младежи искат да изразят позицията, а другите са комплексари без нито един мисъл в живота си. Толкова е просто. И толкова страшно, ако се замислите. Защото с един побой никой досега не е спрял истински левичар да си изрази позицията, този побой може да бъде върнат девет пъти дори, но фактът е брутален. В България с най-голяма ярост се нахвърлят върху тези, които имат най-ясни идеи. Това е перверзията на цялата държава. Всички мразят автентичните хора. Побойниците също са изразители на нещо автентично – на онзи сподавен мрак в душата на всеки битов патриотар, който не може да понася широчината на света и полета на свободната мисъл. На онзи страх от истинските идеи и истинските хора.

Показателен е и протестът на който са отивали младите. Домът в Бусманци е нещо ужасно. Зад скучният бюрократичен език на институционалната студенина се крие ужасната реалност – там сме захвърлили хора, които са видели в България своя шанс за различен живот. Вместо друг живот ние им даваме общи стаи, изхабени чаршафи и живот зад стени. Случаят с девойката Аревик ме покърти. Тя е бременна, но за чиновниците това не означава нищо. Това, че държавата се намесва в отношенията между двама души – също. Правилата не могат да бъдат по-силни от хората, както и законът не може да се прилага, когато вреди на човешкия живот. Някои ще кажат, че позицията ми е сантиментална, жалостива и пристрастна. Точно такава е. Аз искам и държавата ми да бъде сантиментална и жалостива. Но какво ли може да искаме от държава, в която фашизоидните изроди се чувстват безнаказани и пребиват хора по трамваите?!

В мизерията на родната действителност виреят всякакви десни мутанти. От време на време ги виждам из автобусите – млади момчета (респектиран съм от това, че никога не съм виждал такива жени) с налудничави погледи и татуирани свастики. С прашни кубинки и съмнителна страст да се обличат във военни дрехи (нека някой психолог да ги консултира защо е толкова съмнително). Самият аз изпитвам отвращение към тях, но никога не съм си мислел, че представляват нещо повече от незначителен факт във вселента. Сега вече се убедих, че не е така. Тези хора са ходеща заплаха за всички нас. Не знам какво трябва да се предприеме срещу тях, но на първо място нека да се помисли например за подвеждане под съдебна отговорност на всеки, който си позволи да защитава нацистки или неонацистки идеи. Езикът на омразата трябва да бъде пресечен, защото вестоносците на омразата вече бият по трамваите. България не е на лудите. България – слава богу – е на момчетата, които в неделния ден са хванали трамвая, за да отидат да изразят позицията си. Тази България води към бъдещето. Другата България знае само да чака в засада на трамвайните релси с потни кубинки и възпалени свастики по ръцете...