Thursday, June 24, 2010

Из живота на фейсбук-гражданина Александър Симов


420 знака. Само толкова ти отпуска електронният бог на Фейсбук, за да изкажеш пред другите впечатленията си от света. Някои хора почти не се възползват от тази възможност, други я употребяват рядко, а трети (аз май влизам в тази категория) държат да споделят постоянно своето емоционално и психополитическо състояние. Това е прелестта на електронната комуникация – тя е като верига, която те задържа да не полетиш, но пък те приучава да синтезираш и най-сложните си чувства до проклетите 420 знака, за да можеш да ги пуснеш на свобода и да чакаш реакции или пък да се чудиш защо другите не реагират.

Преди няколко дни осъзнах, че статусите могат да опишат един човек, ако се реши да ги събере на едно място. Заради това си направих един експеримент със самия мен. Върнах се леко назад в профила си и събрах своите статуси. Тук съм събрал кротки мъдрости (и всяка е най-много до 420 знака!!!), които съм писал през последните три-четири седмици. Дали това е Александър Симов? Честно казано нямам представа. Иска ми се Александър Симов да е малко по-сложен. Но той май не е. В което няма нищо лошо. В крайна сметка живота е сложен, а като натрупаме прекалено много сложности на едно място, резултатът никога не е особено вдъхновяващ. И така – четири седмици от живота на фейсбук гражданина Александър Симов. Простете за многословието. Но понякога 420 знака са твърде малко, за да изкажеш себе си. Или пък не....:)


Една купичка с големи и почти черни череши. Толкова кратък е пътят към полунеземното щастие. Хаха, иронично, но хората съвсем не се нуждаят от толкова много, за да бъдат щастливи. И една купичка с череши стига. Съвсем сериозно. Точно заради това е готино....:))))))


Днес е Еньовден и звездите ми дадоха готова рецепта как се хваща космополитънска самодива. Правите отвара в която слагате гола снимка на Брад Пит, стрит на прах албум на Бритни Спиърс, касова бележка от мол на стойност над 1000 лева, косъм от гърдите на метросексуален мениджър и подписано от нотариус уверение, че сте милионер....Само две капки от този коктейл и самодивите сами ще дойдат! Аре, честито! :))))))


Ако бях Марсел Пруст точно в този момент бих написал следното изречение за високоморалната си личност: "Навън бе студено и сиво, но предстоящата жега стоеше в душата му като предчувствие и като зараждащо се трептящо желание за една кофичка карамелов сладолед - напук на вятъра и студеното лято и като триумф на човешката жажда за мързел и нещо сладко насред шантавия месец юни...." Уляляля!:))))


Редакционен дзен-парадокс: да се научиш на целодневен мързел се иска доста упорит труд...:))))))


Снощи направих грешката да зачета "В очакване на Годо" и отново се сблъсках със следната мисъл: "Майките ни раждат, клекнали над отворения гроб. Само миг и светлината угасва". Пфу, очевидно вече съм оптимист-талибан след като мисълта ме подразни. И тогава осъзнах нещо величествено: в основата на всеки оптимизъм в този свят е красивото подозрение, че всъщност си безсмъртен...Хаха, голямо нещо е литературата!


Вече е емпирично доказано: мъжете се карат на едро и спорът им тече в най-общи линии, вероятно и заради това стигат до бой. Жените се бият доста по-рядко при скандал. Но жените - жените помнят подробности! Чух как две мои колежки стигнаха в спомените си дори до 1997 година, за да си разчистват сметките...Хаххаа, трябва да напиша книга за половите специфики на скандала...:)))


Всички романтични поети са изхабили не една и две рими, за да описват протяжният неделен следобед. "Капеха звезди и кестени в скучния край на неделята", меланхолично твърдеше навремето Любомир Левчев. Е, как един от тях не се сети да опише красивото начало на летните недели?! Ден толкова хубав, че ако не бях на работа щях да ходя по улиците и да проповядвам възможното щастие, което дебне зад ъгъла...:))))


Вали дъжд. Луната е направо огромна. Самолети прелитат над Подуене и светлинките им тревожно мигат в мрака. Тополите пред терасата шумят. Отвсякъде се носи приглушен шум на вувузели. Пролетариатът весело гледа футбол. Как да не станеш поет в толкова прелестен свят? :)))))


Сърбите паднаха от Гана, но пък наритват задниците на немците. Което по чисто логическа линия показва, че ако африканците хванат арийците ще ги превърнат в своя секс-кукла. Хахаха, Африка rulzzzzzz! Сърбия също! Наистина Франция и Германия са стара Европа - от старост дори не могат да тичат...(този статус ще звучи много смешно, ако дойчовците бият, ама карай....)


Едно изречение от агенция "Фокус": "На въпрос кое от двете интервюта е гледал тази сутрин – дали това с президента или другото с премиера – Станишев каза: „Сутринта в този час спах”..... Хахаха, еваларка, пич, дреми си на воля... То от дремане я докарахме дотук....Пфууууу! Дано поне да е сънувал как си тръгва от "Позитано"....


Alexander Simov е в състояние на кротко петъчно щастие: разходих се из будистката София, вятърът ме подуха, слънцето ме напече, смеех си се самичък, обмислях света, пеех си наум и се чувствах една идея по-смислен от обикновено! Толкова е готиноооооо...:))))))


Без джакпота, само едни вувузели ми останаха....:)))))


"Светът е разделен на добри и лоши хора. Добрите хора спят по-добре... докато лошите очевидно се наслаждават на времето през което са будни." Уди Алън :))))))


Alexander Simov е възхитен от величието на анонимния подуенски гений, който е изписал следният графит на един блок в съседство с моя: "Алкохолът е бавна смърт. Ама всъщност кой бърза?!!". Пред философското величие човек единствено трябва да премигва с възхищение...:)))))


"Самият Васисуалий никога и никъде не беше работил. Работата би му попречила да мисли за значението на руската интелигенция, към която социална прослойка той причисляваше себе си. А продължителните размисли на Лоханкин се свеждаха до приятна и близка тема: "Васисуалий Лоханкин и неговото значение", "Лоханкин и трагедията на руския либерализъм" и "Лоханкин и неговата роля в руската революция"... Илф и Петров


Ние, дебелите сме на кяр в жегата, понеже се изпълваме с трепетно усещане, че от толкова много потене все пак отслабваме мъничкоооо.... За хората с шкембе това не е просто жега, това е сауна целенасочено пратена от небесата... Абе, човек трябва да знае как да гледа радостно на всичко! :)))


Червените бойци от Изтока щяха да отнесат като дракон на зазоряване бразилците снощи. Уви, отдавам загубата им на обединената енергия на световния империализъм, която се съюзи срещу силите на доброто във футбола...Призовавам обаче др. Ким Чен Ир (когото янките ехидно наричан Ким Джон Ил) обаче да награди севернокорейците с по една Лада и да ги освободи поне за два месеца от задължителна бригада...:))))))


"Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея". Марк Твен. (хахаха, безцелното ровене в нета е като дълбаене в мина с диаманти...)


Наскоро четох изявлението на един учен, който каза, че човечеството се намира само на 4 дни от глада...Стряскащо да ви кажа. Тоест аз се намирам точно на две бири от жегата и сега с интелектуално безпокойство се чудя като свършат какво да направя - да отида да си купя трета или да си се потя кротко и да чакам вувузелите да засвирят, защото от шума им така или иначе човек трудно мисли за каквото й да е...:)


Колегите ми наскачаха! Датчаните си вкараха автогол в мача срещу Холандия. Сега вървя из редакцията и като проповедник обяснявам, че очевидно големия номер в живота е да пушиш легална марихуана. Конкуренцията се обърква от възхищение и самичка си вкарва голове. С други думи - дори и южноафриканските богове са на страната на напушените...Вувузелите също! :)))))


Според изследването "Става ли българският мъж?" - 70 % от мъжете смятат, че задоволяват своите половинки, а 75 % от жените мислят точно обратното. Хахаха, това говори за едно-единствено нещо: време е жените радикално да преосмислят идеята си за задоволяване....:)))))))) За да не се получават такива драстични разминавания, де...:PPPP


Нима е възможно да се живее в свят в който всеки ден не е рожден ден на Премиера? Каква скукаааа! Няма пионерчета с ведри песни и спонтанни групи от граждани, които да целуват вратите на МС, защото Той е минавал от там...Аз ще празнувам и днес рожденният ден на мъдрият ни премиер... Хаха, и утре ако ме видите министър не се учудвайте...Той знае кой Го зачита...:)))))


Кварталните баби от Подуене са си определили среща във вечерния хлад точно под моята тераса... В момента се наслаждавам на техния разговор. Разследващите журналисти ряпа да ядат в сравнение с ехидните подробности за съседите до които те са се добрали....Очевидно имам съседка на 8 етаж, чийто морален облик бе описан в такива детайли, че ми се ще да им подвикна поне да й издиктуват и телефона...:)))


В Габрово един от местните кадри ми сподели, че баба му, която починала на 102 години, малко преди смъртта си му е казала: "Пътувай и живей, чедо, че животът е твърде кратък"...Права е жената - сто години стигат само колкото да започнеш да осъзнаваш прелестта на живота, да пийнеш една голяма габровска ракия и да въздъхнеш с кротка завист към вечната вселена...:) Абе, наздраве, все пак останало е още малко време живот


Alexander Simov зачезва към далечнотооо Габрово и - звездите го говорят - дори само моето мистично присъствие по тези ширини трябва да вдигне резултата на БСП с между 10 и 15 процента. До тогава, за да не страдате за мен ето ви една велика фраза на Тери Пратчет: "Коларят имаше вид на човек, който ще даде правилния отговор само в 6 от 10 случая, ако го попитат как се казва..." :))))))))))


Един бърз поглед в творческата лаборатория на гения: Днес чухме как Цв. Цветанов нарича финансовият министър - Симо. Чухме и как Симо нарича Цв. Цв. Цецо и тогава наум ми дойде единственото възможно заглавие: "Дянков и Цветанов си погалиха министерствата"... Ехххх, защо не дават "Пулицър" и за българска журналистика....:))))))))


Един приятел наскоро ми каза, че съвсем скоро ще е денят в който аз ще пусна статус: "Извинявайте, че пет минути бях без статус". Оппа, казах си тогава аз, значи и ФБ-личността ми официално е заприличала на мен самия - приказлива, шумна, на ръба на досадата, полуистерична и с мнение по всеки проблем на вселената....Хаха, така че не вярвайте - дори във виртуалното пространство човек не може да избяга от себе си...:)


"Пред мене Кремъл се възправяше като гигантска татарска торта / с корица хрупкава от злато, / с огромните бадеми на храмовете белоснежни / и меденото злато на камбанитe..." (на стари години откривам Блез Сандрар и неговата велика поема "Проза за трансибирския експрес и за малката французойка Жана"). Велик!


Alexander Simov е в кротък и нелогичен прилив на следобедно щастие... сигурно е от лятото, или от жегата, или от края на работния ден, или от факта, че си купих последната книга на Мураками и сега пак ще се отправям към японските му светове...(хаха - всички мисли, които са ви хрумнали при четенето на този статус са обект на авторско право. Нелицензираното им обмисляне е строго забранено)...:)))))


Сънувах, че съм спечелил джакпота. Съвсем сериозно. Парите бяха при мене и аз се пазарях с някакъв тип за една къща. Ама се пазарях като същинска акула - досадно и много брутално. Като се събудих си викам: "Басиии, бях богат за няколко минути насън, а вече станах кофти човек..." Добре, че беше сън. Хахаха, сега изпитвам някаква необяснима радост и в знак на протест няма да пускам фиш....:))))


Левичарска кауза номер 2 (първата, да припомня, беше да освободим жените от игото на сутиена) - един ден в светлото бъдеще, точно в 17.30 часа цялата държава трябва да спира да работи...Това е истинска грижа за угнетения пролетариат - пускай го рано от работа, да има сили да се наслаждава от лятото и светът ще си върви като приказка...Само преуморените вдигат революции..:)))


Alexander Simov е потресен и възмутен - оказа се, че родените през 80-те си имали име - "децата-индиго", тези дето бяха родени 60-те и началото на 70-те принадлежали към "поколението на цветята" и само моето поколение си стои трагично безименно. Аз предлагам да се казваме - "децата на порното", защото именно порното ни порази като откровение и ни зададе романтичните представи за вселената...:)))


"Ляв е този, който се опитва да бъде глас на безгласните и да даде сила на безсилните". Мисълта е на един френски ляв интелектаулен кръг, наречен Гракхите". Хахаха, май е време да се завръщам в лоното на франкофонията...:))))


Една кутия ягодов сладолед!!! Сега стоя и пъшкам пред компютъра като древен будистки монах пред сатори, имам красиво сладоледено главоболие, но никаква жега и въпреки, че не съм изчел целия Достоевски се чувствам пълен със странна мъдрост....Сигурно е страничен ефект от оцветителите на сладоледа. Вероятно ще мине, но чувството е един път...:))))


Борхес твърди, че в света се разказват само 4 (словом четири) истории: 1. История за тръгването на героя на път. 2. История за защитата на обсадения град. 3. История за завръщането на героя. 4. История за самоубийството на бога...Хаха, няма да се меся на класика, но си личи, че е пропуснал петата история - историята на лентяя, който казва: "А, бе, я да го духат всичките" и си отваря нова бира...:))))


"Дадох политическо убежище в главата си на някои мисли и вече не мога да ги екстрадирам". Ст. Йежи Лец. Хахаха, как да не му се изкефиш на този образ...:)))


Днес ми е едно такова...международно. От сутринта си пея руски песни. Псувах на английски в автобуса (този език е идеален за тази цел!). Няколко пъти поздравих хората с "Калимера". Установих, че знам цели три израза на испански, но те ще ми стигнат за всяка ситуация. Френският ми е неясен, но знам как да гледам мъдро докато ми говорят на него....Ееее, как да не се чувстваш гражданин на света! :))))


За два часа и половина във влака Пловдив - София изслушах повече истории, отколкото е в състояние да поеме душата човешка. Обаче - всички истории бяха тъжни. И тогава схванах, че ако един ден придобия мистични сили, ще пожелая за света точно онова, което пожела един герой на братя Стругацки: "Щастие за всички даром и нека никой не бъде пренебрегнат"


Кротка пловдивска буря - гръмотевици, сиви облаци, и дъжд...Имам две обяснения за това защо дъждът ме следи: 1. Американците прецакаха климата и вече постоянно си вали... 2. По странен начин съм станал нещо като бог на дъждовете и облаците ме следват като верни ангелчета...Хаха, второто обяснение ми харесва повече - възвишено е! :))))


Ако има рай (ха дано!) в него е вечна събота, ама наистина вечна. Убеден съм, че божествата са измислили всички останали дни от седмицата (досадни, тягостни и лекоооо махмурлийски) само, за да ни удивят с майсторството си при създаването на съботата..:)))) Хей, трябва да започна да давам уроци по позитивно богословие...:PPP


Alexander Simov схвана, че политиката е неразработено поле за любовна поезия и реши да експериментира. Резултатът е:


Кабинетът бюджета отряза

но за любов си мисля аз

ти си моята ивица Газа

в която не управлява Хамаз


ти си моята ПРО-система

самолет в пустинен бой

и скъпа аз ще те превзема

като цял хуманитарен конвой....


Хахаха, стига ви толкова....Петък ли ще е, ако не се разлигавиш както трябва..:))


Alexander Simov е добър, много добър....Колежката ми пише дописка за това, че Казичене не иска гробище в селото, а аз предлагам единственото заглавие, което ще грабне очите на електората: "Казичене живее в страх от зомбита" и подзаглавие: "Кой ще ни пази, ако утре излязат от гробовете и тръгнат към кръчмата, питат уплашено селяните". Велик съм, велиииииииик :))))))))

No comments: