Една нова оригинална теза за БСП ме удари като електрически ток тези дни. „ Проблемът е, че единственият човек, който може по някакъв начин да поддържа единството във вида, в който е то сега, е Сергей Станишев. В момента, в който го няма него, единството е застрашено, защото ще си проличат всички други центробежни сили, които по принцип съществуват в партията, но в момента по някакъв начин се удържат”. Това са думи на секретарят на Изпълнителното бюро на БСП Антон Кутев. Не мога да отрека – тезата е добре измислена, хваща за сърцето, кара лявата кръв да кипи и е нещо като последен опит да бъдат укротени бунтовните енергии в партията. Станишев се оказа политически маг – последната защита от ерозията. Без него бентът ще се отприщи и БСП ще изтече из политическите бойни полета в различни състояния.
Ще се опитам да дам емоционален отговор на тази теза, защото виждам, че аналитичните вече не работят. БСП е партия, която не подлежи на трезв анализ в момента понеже е преоткрила приказните тези и герои, а такива – историята го показва – никога не са особено подходящ обект на аналитичен език. Преди време в един своя коментар цитирах велика мисъл на бившия френски премиер Мишел Рокар и то казано на форума на френските социалисти: „Не ме интересува единството. На нас ни е необходима яснота, а не синтез на лъжата”.
Тези думи са като политическа поезия – не можеш да прибавиш, не можеш да извадиш нищо от тях. В БСП тече точно тази подмяна. Опитват се да ни нахранят със синтеза на лъжата. С което не искам да кажа, че Антон Кутев го прави умишлено, но просто нещата в българската левица са стигнали дотам, че битката на клишетата тепърва ни предстои. И много ме дразни, че някой изтупва от прахта винаги на първо място „единството”.
Сега ще започна да говоря емоционално, така че поемете дъх. Трупал съм твърде много време тъмните си страсти и ще ги излея накуп.
Пет пари не давам за шибаното единство. Ако зависи от мен единството може да ходи да се гръмне. Защо именно то да е основната ценност, която държи Станишев на власт? Аз не искам единство с Георги Гергов. Не държа да бъда единен с Мая Манолова. Не искам да съм единен с Асен Гагаузов, Румен Петков или Румен Овчаров. Защо трябва да ми пука за единството с тези хора? С кой да бъда единен – с ръководството на БСП-Дупница ли, които предпочетоха братя Галеви пред обикновените социалисти? Не искам единство с господаря на нагласените резултати Мичо Райковски. Или пък с Борислав Гуцанов. Трябва ли да съм единен с десетките местни гаулайтерчета, които с блеснали очички се надяват чудото да стане и БСП пак да се върне на власт и пак да почне голямото раздаване на постове. Трябва ли ми единство с едно Изпълнително бюро, което работи единствено като защитник на миналото и без грам идея за бъдещето. Единството е вредна теза, защото БСП си позволи да стане партията на почти непримиримите крайности.
Аз знам, че мога да си позволя да плюя на единството, защото съм господин Никой и Аллах милостиво ме е лишил от амбиции за партийна кариера. Не е необходимо да правя компромиси и да оценявям стратегически позиции и бъдещи ходове. Но единството е фалшива ценност. Както е фалшива заплахата от разцепление в БСП. Смятам, че БСП няма да се разцепи. Тя просто ще изчезне, ако продължава да се мята от лъжа на лъжа, за да оправдае моралният провал на своя лидер – отказът му да подаде оставка и да признае загубата си. Страх ме е, че единството очевидно опира до 15 души, които с в кръгова отбрана и си пазят гърбовете, защото са в особена форма на политическа параноя. Това е основната причина да прибягват до призраците в гардероба и посягането към абсурдни ценности като „единството”.
Тезата за единството замества очевидната липса на промени в БСП. БСП се нуждае неистово от тази промяна. Изборите бяха като тежък бетонен блок, който падна върху гръдния кош на партията и тя не може да диша. Но Станишев в момента има своята рецепта за спасение – да поставим още един бетонен блок върху първия, та току-виж нещата се оправили. Да, трябва ли да съм единен и със Станишев след като съм му вярвал толкова много и след като с години се карах с всеки, който дори намекне, че той не става за лидер? Защо да съм единен с човек, който фалира морално пред очите ми? Трябва ли да съм единен с човек, който изтупа ексцентрични фигури като Илия Баташки от прахта на забравата и пак им даде висши постове, само и само да стават като талибани по пленумите и да го бранят.
Както и да е. Днес ни трябва яснота, а не синтез на лъжите. Яснотата означава да кажем всичко докрай, а в БСП са се натрупали теми за казване оттук до края на Световното по футбол през 2014 година. Въпреки, че според маите през 2012 година светът трябва да свърши. Дали пък това не е тайната цел на Сергей Станишев – да бъде и последният лидер на БСП. Запазил единството дори и когато земята отива по дяволите. Хаха, скоро ще видим.
No comments:
Post a Comment