Защо БСП загуби в Габрово?

Левицата прилича на спринтьор с разпран стомах, който се опитва да спечели спринт

Много исках кандидата на БСП в Габрово Николай Григоров да спечели изборите в града. Позволих си дори, противно на всякаква логика и доказателства от реалността, да вярвам, че магията може да стане, че чудото може да се осъществи и политическото проклятие над социалистическата партия да рухне с една измъчена, но заслужена победа. На фона на всички останали кандидати Григоров излъчваше спокойствие, увереност, експертност, и нито за миг не си позволи да слезе до нивото на компромата, личната обида и истеричните крясъци, които белязаха политическата битка за Габрово. Оказа се, че това съвсем не е достатъчно. Всъщност щеше да бъде, ако България беше друга държава, ако времената бяха различни, ако общественият климат беше по-друг и, ако БСП беше друга партия. Обаче ние живеем тук, сега, а в тази реалност, далеч от мечтите и надеждите, социалистическата партия търпи поражение след поражение. А най-лошото е, че нито един от отговорите за причините за тази смъртоносна серия от провали не ми се струва адекватен и ясен. Ето защо ще се опитам да синтезирам на едно място моето разбиране за омагьосания кръг в който се намира левицата.

Изборите в Габрово показаха шумният крах на линията на бездействие на централното ръководство на БСП. Лидерът и неговите хора са се изолирали в кулата от слонова кост на „Позитано” 20 и остават странно слепи и глухи за всички признаци на тотален организационен разпад на партията. Идеята, че по някакъв мистичен и необясним начин ГЕРБ ще започнат да губят, а хората ще преоткрият обич към БСП в сърцата си (защото само с тази идея мога да си обясня хаотичните действия на ръководството) е безумна. Това се видя в Габрово.

ГЕРБ спечелиха само с 9 хиляди гласа. Но за БСП гласуваха с пъти по-малко. За БСП не излязоха да гласуват дори нейни традиционни гласоподаватели. Това не е проблем на кандидата за кмет, това е проблем на самата партия. Левицата днес не може да вдъхновява хората, не може да ги мотивира, тя не може дори в името на някаква носталгия да ги накара да отидат да гласуват.

Хората не гласуват прагматично. Това вече трябва да е ясно навсеки. Хората у нас искат да гласуват със сърцето си. Стига ли БСП до сърцата на хората? Не стига по абсолютно никакъв начин. За да стигне отново там, ще се необходими много повече усилия, много повече внимание, много повече енергия, отколкото демонстрира сегашният, нека да го признаем, провален екип. Така местните избори в Габрово станаха провал на централното, а не на местното ръководство. Вот не се печели с едно ходене до Габрово, за да демонстрираш подкрепа за кандидата. Аз обаче имам лошото усещане, че на БСП в момента съвсем не й е до избори. Тя ги счита за досадна подробност от дразнещия пейзаж. И резултатите не закъсняха – 16,5 процента. 57, 4 за ГЕРБ!

БСП е в политически ступор, а вотът в Габрово само го доказа на практика. Левицата е в състояние на анабиоза – почти не показва жизнени функции, само от време на време се опитва да даде по някой отчаян сигнал, че съществува. Но този сигнал обикновено е свързан с поредното заглавие, че социалистите губят частични избори някъде. БСП така се е самозатворила в своя кошмар, че за успех би бил отчетен дори и балотаж в Габрово. Представяте ли си – балотажът да бъде считан за успех!!!

Хората не искат да гласуват за БСП и то с право. Социалистическата партия не изпълнява по никакъв начин своето основно задължение – да бъде безпощаден коректив на налудничавото управление. Ръководните лица на БСП говорят правилните думи, често пускат много хубави шеги, но хората не искат да ги слушат, защото не са видели никаква промяна в партията. Липсата на промени води до липсата на гласове. Формулата е проста и е известна отдавна.

БСП и обществото са в отделни писти. Социалистическата партия живее в своя фантазмен свят и се надява на някаква нова форма на чудо, докото обществото е заклещено в безпощадната реалност и е оставено в ръцете на министри, които в повечето случаи действат така все едно снимат порно за садисти. Управлението е брутално, безжалостно и няма грам социална чувствителност, а хората въпреки това не искат за гласуват за БСП. Защо е така? Защото най-вероятно не виждат никаква разлика между нас и ГЕРБ. Може да звучи тежко, но не бих се учудил, ако е вярно.

Изборите в Габрово са добър повод да си кажем и други неща. Още отсега може да се прогнозира – следващата година БСП ще има огромен проблем на местните избори. Не ясно дори дали партията ще може да намери кандидати, които да се борят от нейно име. Формулата „независим, подкрепен от” може да проработи на няколко места. В повечето градове обаче левицата ще трябва да търси кандидати с психика на камикадзе-самоубиец. Защото БСП е на път за първи път за загуби избори, които никога не е губила – местните. Ако левицата се срине в местната власт, то няма да е далече времето, когато „Позитано” ще остане щекотлив спомен в новата история на България. Нарочно пресилвам прогнозата си, защото бездействието е най-лошото нещо.

Част от критиките към вота в Габрово беше, че той е бил изцяло партиен. Не съм склонен да разбирам това обвинение. Защото партийният вот показва, че ГЕРБ са се свършили добре работата. Те издигнаха един абсолютен смешник, някакъв невзрачен апаратчик, но структурите им му осигуриха победа на първи тур. На този фон всякакви думи, че БСП е предлагала прагматичните идеи и конкретните програми, остават на втори план. Хората си казаха тежката дума.

БСП няма да може да участва в големите политически състезания, докато не вземе мерки да излекува своята контузия. Левицата е като бегач с разпорен корем, който се опитва да спечели спринт. Не става така. Никога не е ставало. Няма и да стане. Дано поне вотът в Габрово да подскаже най-важното – време е за радикална промяна. Толкова голяма промяна, че дори да е трудно да я проумеем първоначално. Хората се нуждаят от силна левица и грях на душата си носят всички, които не им я осигуряват. Писна ми от загуби, искам силна БСП. Може да искам много, няма да се примиря с по-малко.