В много отношения месец май се оказа коварно повратен за управляващата странна коалиция между ГЕРБ, „Атака” и плаващи части от Синята коалиция. На 10 месец от своето съществуване правителството за първи път усети сериозни трусове в самото себе си, както и като отговор на неговите действия. И понеже в ерата на ГЕРБ е трудно да се следи хронологичната последователност на случващото, нека да се опитаме да групираме част от големите и много шумни събития, които белязаха медийно месеца.
Операция „Те ги пускат”
Още от самото начало премиерът Бойко Борисов обяви, че полицейските операции ще се основната антикризисна мярка на кабинета. „Запушваме дупките откъде е течало пари, това за мен е антикризисна мярка”, с философски патос обобщи премиерът. И така за девет месеца обществото се наслади на цяла серия от спецакции. Нека да изброим част от имената им, защото едва ли скоро някой ще си ги спомня в тяхната величава цялост . „Наглите”, „Наглите 2”, „Октопод”, „Крокодилите”, „Недосегаемите”, „Сладурите”, „Лихварите”, „Акцизите”, „Кърлежите”, „Автоджамбазите”, „Регистраторите” и много други. Докато МВР арестуваше уж всичко в държавата беше наред, но малко след това съдът започна да пуска повечето от задържаните. В повечето от случаите вътрешният министър Цветан Цветанов предпочете да не коментира, защото съдиите имаха железни мотиви – липсата на сериозни доказателства за повечето арести. Но когато вън от ареста се оказа и „черешката” на полицейската торта – бившият министър Николай Цонев, вицепремиерът обяви, че съдът неразумно пуска на свобода задържаните по обществено интересни случаи. Въпреки това обаче съдът продължи да освобождава хората задържани от полицията. В предишни години Бойко Борисов имаше желязна формула за това: „ние ги хващаме, те ги пускат”, но в случая нито една медия не се улови на този капан, защото стана ясно, че повечето арести са извършени на ръба на закона. Цветанов се опита да скрие този факт от очите на обществото като проведе още десетки операции и се стигна дотам, че на ден се провеждаха по три, даже по четири спекакции, но дори и най-придворните медии до властта започнаха да им отделят само по малко място в колонките, защото общественото мнение сериозно претръпна пред всекидневния полицейски театър.
Бури по върховете
Още ненавършили и година във властта ГЕРБ преживяха и първите си вътрешнопартийни искри, които бяха отразени сериозно по страниците на вестниците. В тежка битка – за властовото надмощие и за повече място в сърцето на Бойко Борисов – влязоха двамата вицепремиери Цветан Цветанов и Симеон Дянков. А всичко започна невинно – от декларациите на кабинета, че ще пресече всяка контрабанда на цигари в страната. След решението на правителството акцизът за цигарите рязко да бъде вдигнат, народът никак не реагира като в романтичните комедии. Вместо да пушат скъпия тютюн хората започнаха да употребяват всякакви марки вносни и незаконни цигари. Според данните на БСП близо половината от цигарите в страната изведнъж станаха контрабандни. Това накара премиерът Борисов да се закани, че ако се наложи ще постави полицай до всяка будка за вестници в страната, но ще пречупи тази грозна тенденция. И тогава вицепремирът Цветан Цветанов даде серия от медийни изявления, че работата на митниците куца, че задачите не се изпълняват и това било причината бюджетът системно да бъде ощетяван от невнесен акциз. „Ако бъда махнат, олигарсите ще вземат връх в държавата”, веднага скочи като опарен шефът на митниците Ваньо Танов. Той така и не поиска да каже кои са олигарсите жадуващи неговото отстраняване. Само ден по-късно Симеон Дянков се втурна да защитава Танов и заяви, че шефът на митниците има пълната му подкрепа. Цветанов отговори на този ход с нова порция обвинения за слаба работа. Тогава финансовият министър скастри МВР, че по-добре повече да работят, а по-малко да говорят.
Във войната по управленските върхове се намесиха и контрабандни пратки с цигари. Митниците обявиха, че са задържали рекордно количество контрабанда, МВР иронично коментира, че цигарите били транзитни, а не контрабандни.
Интересното в битката е, че премиерът, който иначе словоохотливо коментира всяко събитие от обществената действителност през по-голямата част от времето не се намеси. Най-накрая обяви, че надпреварата между неговите заместници не е битка, а полезна и здравословна за държавата конкуренция. И все пак въпросите останаха, а очевидно е – истинската битка все още не е започнала, това бяха само подготвителните действия.
„Дондуков” 1 и „Дондуков” 2
Ако в управленските върхове битката бе прикрита и само с кратки припламвания на оръжие, истинската война се поведе от страна на правителството към президента. Май окончателно беляза разривът между институциите, а всяко второ изречение на Бойко Борисов бе оплакване, че президентът саботира работата на кабинета и работи върху своят бъдещ политически проект.
Отношенията между Първанов и Борисов се отличаваха със сюрреалистични обратни и внезапни финтове, почти като в боксов мач. „ Очевидно е, че върху сегашната дейност на министър-председателя тегне неговото минало, връзките му с определени среди, в това число и с лицето Алексей Петров и ние добре знаем за тяхната съвместна дейност", заяви президентът Първанов във по време свое посещение в Ловеч. Държавният глава дори се удиви на цялата енергия, която министър-председателят хвърля, за да се бори с него, вместо да се бори с кризата. По-късно в интервю за вестник „Стандарт” президентът повтори: „В стремежа си да избяга от сянката на своята обвързаност с Алексей Петров, Борисов се изявява като обикновен клеветник”. Вестникът обаче реши, че погледът на министър-председателя не заслужава да пробягва по такова изречение и цензурира думите на Първанов като просто не ги пусна. И това наново завъртя омагьосаният кръг на междуинституционалната война. Президентът остро се възпротиви срещу много от управленските решения на ГЕРБ – за закона за развитие на академичния състав, който той върна в парламента за ново доразглеждане, за намаляване на състава на СЕМ, който също бе изпратен обратно в НС. В крайна сметка Първанов обяви, че е силно разтревожен от системния натиск, който се оказва върху медиите в страната.
От правителството реагираха като ужилени. Бойко Борисов публично се ожали от „лъжата на президента”. Шефката на политическият кабинет на премиера Румяна Бъчварова разпрати писма до всички медии в страната с няколко въпроса. Въпросите на властта към медиите бяха: 1. Има случаи, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате; 2. Срещали ли сте действие или решение на българското правитество, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани; 3. Тълкувате решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството
Повечето медии веднага побързаха да отговорят, че върху тях никога не е оказван натиск, а всъщност досега такъв комфорт не познавали... Единодушието на медиите, че по-демократично управление страната никога не е преживявала обаче не спря войната, а само я усили.
Бюджет, общини и мрачно бъдеще
Най-болезнената тема за кабинета обаче беше, че спешно се наложи да правят актуализация на бюджета. В началото на декември 2009 г., когато той беше приеман Симеон Дянков го нарече „безалтернативен”, въпреки че го представи като малка постна пица. Оказа се, обаче, че очевидно тогава финансовият министър не си е направил много добре сметките. Актуализацията се наложи, за да бъде коригиран дефицита, който бе вдигнат на 4,8 на сто от брутния вътрешен продукт. За да компенсира дупката кабинетът заложи да намали фискалният резерв до 4,5 милиарда лева. Дянков увери, че парите от резерва ще отидат по предназначение.
От действията на правителството обаче първи изпищяха общините и то изпищяха в буквалния смисъл. Орязаните субсидии поставят под въпрос редица социални дейности, протестираха от Националното сдружение на общините в България. От там предупредиха, че има реална опасност от фалити, както дори и от липса на улично осветление поради липса на пари. От БСП реагираха остро на икономическата политика. Очевидно е, че Дянков се провали, кабинетът не знае какво да прави, опонира на правителствената политика лявата депутатка Корнелия Нинова. Лидерът на БСП Сергей Станишев пък припомни, че предишният кабинет натрупа рекорден резерв, който сегашната власт харчи с лека ръка.
На фона на тази драматична ситуация дойде и новината от Брюксел, че България се е сринала на последно място по усвояване на евросредства в ЕС. Прокламираното като основна задача на правителството преодоляване на застоя в тази сфера се оказа пълен провал. Провали се и тяхна основна антикризисна мярка – продажбата на емисии за изхвърляне на вредни газове в атмосферата. Екоминистърката Нона Караджова трябваше да изтърпи много укорителни погледи и намеци за оставката си след като стана ясно, че се е провалила. Тя направи героичен опит да прехвърли вината върху предишното правителство, но и този път медиите не се хванаха на думите й.
Може би трябва да се отчете и това. През май 2010 година за първи път обясненията с лошото наследство от предишния кабинет започнаха да буксуват. Дали това е знак за някаква нормализация на обществения климат или просто умора от непрестанната дъвка едва ли ще стане ясно скоро. Твърде много пушилка и политически снаряди бяха изстреляни, за да има ясна мисъл и кристален анализ. Но поне един ден историците сериозно ще се смеят на тази епоха. Това поне е сигурно.
(текстът е хроника за събитията от месец май за списание "Ново време")
No comments:
Post a Comment