Saturday, September 11, 2010

Фейсбук мисли, част 2

Водката е най-уникалното изобретение на нашия народ. Това не е просто силна напитка сред ред други. Това е националност, бих казал - народност. Това е, което ни обединява и пази от окончателен разпад". Из разсъжденията на Генерала от филма "Особености на руския национален риболов". :)))


Време е радикална модернизация на литературата. Литературата се нужда от "фейсбукизация". Ето няколко примера: "О, Музо, възпей оня гибелен статус на Ахила Пелеев". Или пък: "О, неразумний юзъре, поради что се срамиш статус да пуснеш?". А защо не и "О, Шипка, три дни младите дружини как статуси пишат...". Ех, тази Нобелова награда, какво ли не прави човек за нея..:))))


Май тези дни ще се потя върху "Речник на политическите обиди", вдъхновен от светлия пример на Божо Димитров ("шибан народ, лилипут"). Според мен може да се отиде още една крачка напред в по този величествен път. Ето няколко обиди, които могат да бъдат използвани за в бъдеще: хормонясала хлебарка, психоцървул, некропедофил (с това ще се избие рибата), шмульо, пръндиплюндик и много други! Мислете творчески! :)))


Култов лаф от нета: "Как се наричат жените без силикон в бюста? Био-жени". Хахаха, това звучи като добър повод за тост: "Да пием за биожените по чаша биоракия и да се надяваме, че биомозъците ни няма да залитнат към технологиите! Да живее биологията! :)))))


Медиите нищо не разбират! Чета по агенциите, че в Белгия ще стерилизират всички котки, защото в страната имало над един милион екземпляра. "Досегашните кампании не ни помогнаха, затова трябва да предприемем нещо драстично", казал експерт. Хаха, а истината е, че всъщност котките са предложили до края на 2016 г всички белгийци да бъдат стерилизирани, защото досегашните кампании не са помогнали....:))))


Нещо се случи с мен. Аллах ме наказа. Вместо махмурлук ми прати философски мисли и речник. Цяла сутрин говоря като младият Кант, но на екстази. Не мога да се отърва от думи като "иманентно", "дискурс" и "категорически императив" и "обективен идеализъм", "онтология" и други дивотии. Сега остава само да си пусна мустаци, да започна да гледам злобно и да навиквам народа, за да заприличам на истински философ...:))))


Човек трябва да е щастлив. Независимо какво го прави такъв - две бири или роман от Достоевски. Вселената принадлежи на щастливите хора и това е научно доказан факт. С други думи, май френдс, време е да зарeжем илюзиите за страдание и изцяло да се потопим в щастието. Каса бира трябва да стигне за първата доза щастие, хахаха. За останалите - звънете на Бил Гейтс....:))))


Не знам дали ще мога да ви обясня колко е хубаво човек да е на 19 години! През целият август ще чувствам на толкова. И изобщо не съжалявам, че август свършва. Защото през септември планирам да се чуствам на 15 година. Подмладяването е величествен процес, трябва да ми завиждате...:)))


След драматичен размисъл върху света стигнах до следния извод: повече хора са изчезнали в бразилските триъгълници, отколото в Бермудския. Да се хванем на бас? :))))


Alexander Simov ‎: Долу олигархията! Мулатки за всички! :)))


"Само едно прави човека човек: знанието за социалното неравенство". Александър Блок


Хрумна ми невероятно заглавие за роман - комерсиално, пикантно и четивно като заглавие на жълт вестник - "Свирка без край". Смятам да го посветя на интелектуалните пътешествия на млад интелектуалец, разкъсван от терзания дали да напише есе за Куелю или да отиде да си купи рокля....:)))) Всъщност не се сещам за друга роля на интелигенцията по нашите земи. Така че мога да оставя романа само до заглавието...:)


Случайно налетях на следната мисъл в нета: "Не е в природата на политиката да се избират най-добрите. Най-добрите не искат да управляват себеподобните си". Пфууу, ужасно е точно по този начин да научиш, че не си сред най-добрите...:))) Ама пък дайте ми малко власт, тогава ще си говорим кой е най-добър...:)) Очевидно сега е часът на малкото сталинче в мен...:P


‎5 ползи за България от глобалното затопляне: 1. Стара Загора ще стане приморски град! А така и аз ще мога да се уредя с имот край морето. 2. От морската вода ще вадим цацата направо пържена! 3. Дрехите постепенно ще станат излишни!. 4. Жените ще заприличат на мулатки! 5. В тропическия климат да си мързелив е предимство! :)))


След като си изпираствах пореден филм с Анджелина Джоли се чувствам задължен да повторя един свой извод за нея. Нейната сила се крие в погледа. Да, в погледа! В погледът й има обещания. Много обещания. Само с един поглед тази жена успява да ти обещае повече от политик в размножителен, пардон в предизборен период...С други думи - човек заради едното обещание на Анджелина живее...:)))


Направих кротка философска революция в неделя вечер. Спомних си мисълта на Ницше: "Когато надникнеш в бездната, бездната също надниква в теб" и я отхвърлих. Вместо това измислих нов лаф: "Когато отпиеш от бирата, бирата също отпива от теб". Всъщност бирата не отпива от теб, а се трупа върху шкембето ти... Така, че пфууу, майната й на философията. Аз ще продължа да си гледам "Спасители на плажа"...:)))


И аз подобно на един американски комик се питам - защо никога няма позитивни дрога новини. Като например: "Надрусан с ЛСД младеж от "Надежда" разбра, че розовите слонове съществуват, къпят се с облаците и се пързалят по дъгата. Той установи, че светът е балонче от дъвката на Бог и радостно осъзна, че Бог си пада по правенето на балони. "Квооо?", обобщи премиерът, помолен за коментар на видението". Хахаха.


Събота - ден на зомби-маратон! Успях да изгледам три филма със зомбита - в единия те атакуваха лунапарк, в другия дори слушаха рок-музика, а в третия не помня какво правиха, защото изглеждаха потресаващо. Та, защо ми допадат филмите със зомбита? Намирам успокоение във факта, че животът е купон, но пък след купона има и величествено афтърпарти....:)))


Ако и на Южния полюс е такава жега, сигурно пингвините обикалят Антарктида по бански на лалета и правят залагания, кога точно сред ледовете ще изникнат първите палми...:)))) Дали можем да броим това за плюс на глобалното затопляне - че целият свят ще тръгне по бански? Според мен, да. Да живее жегата! :))


Четох откровението на една аптекарка, че ако съдим по най-продаваните лекарства, то нацията "гъбясва и психясва". Хаха, това все пак издава качество на живот: гъбясват най-вече купонджиите, а кой ли не психясва в тази глобализация! Другите болести вероятно народът лекува със силата на мисълта си и с високоградусов първак. Това поддържа здравното фън-шуи на нацията. И бъдещето със сигурност ще е наше...:)))


Винаги съм се чудил как ли се чувстват черните котки на петък 13-ти - дали това им е нещо като национален празник, който празнуват с много цаца и разлят валериан (нали от това се напиваха котките?). Когато ти си ходещо суеверие вероятно поводите за празник не са чак толкова много. Бедните котета - нека да стоят далече от пътя ми, но иначе да са живи и здрави. И много валериан в останалите дни от годината...:)


Нееее, не мога да не споделя тази мисъл, взета гореща-гореща от книгата "Безотечественик" на Кърт Вонегът: "За вас не знам, но аз изповядвам някаква безразборна религия. Членувам в несвещена дезорганизация, тип орден. Наричаме се "Нашата пресвета Дева на постоянното изумление". Великоо. Направо изумително! :)))


Установих, че съм супергерой. Хаха. Всеки супергерой си има сила. Спайдърмен хвърля паяжини. Супермен лети. Батман си има джаджи и готина кола. Мълнията се движи със скоростта на надрусан с екстази ягуар. Пък доктор Манхатън използва радиацията за купон. Хаха, е аз съм Унищожителя на ментови бонбони - като хвърля поглед към някой "тик-так", той рано или късно изчезва. Удивително. Кога ли ще направят комикс за мене?


Два чипса, една ледена бира, "Шрек 3" без звук, политически метъл песни и обиколка наум из Карибските острови, където пясъците са бели, а шезлонгите винаги празни. Комбинация вредна за тялото и ума, но пък такаааа полезна за душата.... :)))) Аллах специално е мислил за душата, иначе нямаше да ни даде конституционното право да мечтаем...:))))


‎"Препоръчително е да бъдеш оптимист. Защото, знаете ли, песимистът и оптимистът умират по един и същ начин. Но живеят различно". Шимон Перес (eхх, как искам и български политик някой път да сподели толкова свеж лаф)...:)))


Днес се чувствам пълен с революционна енергия все едно съм величествена комбинация от Карл Маркс, подлютен с две дози Троцки, плюс Илич Рамирес, наричен Чакала, няколко капки Пол Пот плюс екстракт от гневна Наоми Кембъл. С други думи - всявам респект в редакцията и се чуствам като Ленин на 8 ноември 1917 година! Удивително усещане! Пожелавам го на всички...:))))


Трудно е да бъдеш сериозен. Трябваше да направя един дълъг преход през смрачаващата се София, за да си хвана трамвая. Нощ - идеално време за романтични размисли и философски терзания. А пък аз през цялото време си мислех за извънземни кораби, комикс-герои и мис "Август" на корицата на "Плейбой". Дааа, добре, че бъдещето на света не е в мои ръце - светът никога нямаше да излезе от пубертета. :)


Заглавие в 24 часа: "По един нов милионер на всеки три дни". Ухааа!! България - фабрика за милионери! Кога ли успяхме да се превърнем в такъв капиталистически рай? А и, мама му стара, никога няма да схвана един номер. Богаташите опищяха света, че е криза, а пък те се облажиха най-много от нея...Щом на три дни се ражда нов милионер, значи ако почакам 15-тини години, джакпотът може и до мен да стигне...Хахахах!


От Орлов мост до кротката ми квартира в Подуене има точно 37 улични лампи! Как го разбрах ли? Един таксиджия ми го каза. Сподели, че човек търсел начини да се бори с нощната скука. Той броял лампите по тротоарите. Изпълних се с уважение към него. Когато човек изпитва влечение към светлината - това си е повод за радост. Времената са тъмни, ама добре, че има броячи на светлини...


Любимото ми редакционно време: вестникът вече готов виси на стената, колегите шумно се разотиват и проклинат идеята, че през август трябва да се работи, а аз нарцистично се отдавам на размисли за създателя на думи в себе си. Хаххаа. Май това е пристрастяващото в журналистиката - усещането, че светът зависи от теб. Велико чуство! Невярно, но пък толкова готинооооо...:)))


"Един човек с убеждения е равен на деветдесет и девет, които имат само интерес". Джон Стюарт Мил.


‎:Никой никога не бива да подценява еволюцията. Тя е велика, макар и бавна. Били са й необходими 1 милион години да сътвори такова женско дупе, ама как само се е справила!". Адски свежа реплика от тъпа американска комедия, която се излъгах да си дръпна. Винаги е радостно когато янки възхвалява еволюцията. Защото, ако тръгнем да съотнасяме дупетата към религията - ще излезе, че еротоманията е треснала и висшите сили :)


Един път през живота си реших да постъпя правилно: вместо снощи да остана да пия, реших да се оттегля, да почета кротко и да заспя малко преди полунощ! На сутринта, а и цял ден след това, се чувствах така все едно са ме разглобили, а после сглобили, но неправилно. Пфуу! Изводът - като започнете да живеете порочно - живейте порочно. Тялото потънало в порок органически отхвърля невинните начини на живот. Хахах! :)))


Комодор Гагашев - това звучи като рядък вид папагал, израснал край атомна електроцентрала, който има закачено буренце с ром под човката и пеещ по квартални кръчми в половината пристанища по света....Какво ли щяхме да правим без комодори у нас? Кой ли щеше да ни забавлява? :)))


Неделя...Дъждовно. Едно ми е такова безстатустно. Има статус - има проблем, няма статус - няма проблем...:))))) Значи в неделя съм човек без проблеми! :)))


И така, моя милост зачезва на вътрешноредакционен семинар в проклетата Банкя. Опасността да пукна от скука в следващите два дни е твърде реална и разчитам единствено мислите за бъдещия триумф на брюнетките и тяхната абсолютна власт да ме спасяват... Ако видите обаче, че твърде дълго ме няма тъдява, моля ви информирайте боговете на ФБ - нека да ме издирят из земите на скуката и да ме спасят :) Алелуя!


‎"Махмурлукът е толкова трудно поносим, че изобщо не си позволявам да изтрезнявам". Васил Сотиров.


Нещо започвам да се губя сред метафоричността на новия корпоративен език. Имало специалист по "Човешки ресурси". Майко мила - хората като ресурс, ето ти пример за езиков империализъм. Едно време поне му викаха неутрално - "личен състав". Пропагандата стана пиар, момчето за всичко - офис-астистент, нищонеправенето се нарича мениджмънт. Дори обикновената свирка стана фелацио. Пфуу, ходи че се ориентирай...:)))


Една история за силата на визията. Можеш да напишеш нещо като Достоевски - никой няма да го види. Ама днес една колежка е пуснала моя снимка с тениската на Че Гевара до дописка "Жените харесват мъже в червено" и се оказа, че половината свят ме е видял...:)))) Хаххаа, очевидно е - аз и Брад Пит в червено - това сме новите икони на сексапила...:))))


Реших да седна и да напиша учебник по радикална и ексцентрична постмодерна политология. И ще започна учебника си с един основен извод, който ме осени докато блеех в пространството: "Сексуалната революция е продължение на Октомврийската, но с други средства и без дрехи..." Дааа, ясно е къде ще отида Нобеловата награда тази година...:))))

No comments: