Страната на таксите

Ако перифразираме класиците на левицата, трябва да отбележим, че в България се е настанила тотална диктатура на таксите. Инстутициите - държавни и частни, алчно са се взрели в джобовете на българите и водят кръстоносен поход да извадят всеки лев оттам.
Според законовото определение такса е сума, която се събира, за да покрие разходите по извършване на една услуга. Банките днес прибират по 5 лева за превод на пари, а всъщност единственото, което трябва да направят, е да пратят един имейл. Златни имейли имат българските банки, щом си ги оценяват на по 5 лева. Потребителите отдавна се оплакват от този ценови тормоз, ама какво им пука на банките - шефовете им трябва да имат пари за огромни заплати и за пури от Куба.
В момента, в който поемеш дъх от банковия терор, върху теб се стоварва с цялата си сила държавата. Прясноизпеченият зам.-кмет на София Иван Сотиров вчера роди идеята, че столичани трябва да плащат такса "земетресение". Направи го да изглежда като загрижена идея, ама това не скри нейния доста фриволен характер. Защо тогава бяха призивите българите да застраховат имуществото си? Значи един път застраховка, втори път - данък на общината.
Човешкият живот в България тече от такса до такса и се измерва не с часовник, а с намаляване на дебелината на портфейла. В държавата на таксите е така. Само ти искат пари и на никого не му пука как живееш. Рано или късно със сигурност ще въведат закон, че всички заплати на хората направо ще бъдат разпределяни между различните институции за такси, вноски и данъци.

Блажени времена!