Теория за съвършената брюнетка

Библията мистично мълчи по един ключов въпрос на днешното светоусещане. Каква е била Ева – блондинка или брюнетка?

Със страстта на религиозен воайор разлистих отново страниците на Свещенната книга, но попаднах само на политическа празнота. Което ни подсказва, че в организираните форми на религия също има големи пропуски и трябва внимателно да се отнасяме към техните версии за вселената, за да не изпаднем напълно от реалността.

Описаната история е простичка. Бог коварно приспива човека (хей, не се сърдете на мен – в Библията така пише), взима му реброто и създава жената. Осигурява му компания в приятната вечност на Рая, а вероятно – защото говорим за Рай – не е имало пререкания за това кой да държи дистанционното на телевизора, нито пък философски спор за това дали светът би свършил без гледането на футбол или на безкраен сериал.

Но, в Свещенната книга няма и думичка обелена за цвета на косите на Ева. Нито буква!

Естествено по-късно поколения от жени във фризьорските салони са създали различни богословски тълкувания на продължението на историята. Според едната школа – няма начин Ева да не е била едно пърхащо блонди, след като толкова лесно се е вързала на стария номер на змията. И не само се е вързала, но с типичния господарски дух на пола си и с техники за които Библията също мълчи, е принудила Мъжа си да откъсне забранения плод, а това води до безславно прогонване на изток от Рая.

Другата школа е малко по-радикална и разчита в Ева характер на брюнетка-свръхгений. Според това богословско тълкувание като типична представителка на цвета на косите си, Ева бързо изучава целия Рай и жадно започна да се надява за ново пространство, нови приключения, а и най-вероятно в душата й се зараждала идеята и за нови мъже... Тези богословски настроени посетителки на фризьорски салони са склонни да виждат в Ева-брюнетката основен автор на новия живот на човека. Живот далеч от вечността, но пък доста по-разнообразен.

Навлизаме в темата по тази начин, за да стане съвсем ясно, че дуализмът блондинка / брюнетка съвсем не е толкова елементарен, колкото го представят една дузина вицове. Говорим за съвсем културологична битка с почти митологични измерения. И заради това последна интелектуална забележка – в българската литература също има жестока пробойна по формулираната горе тема. Авторите по нашите земи нагло са я пренебрегвали. Претърсих проклетия Гугъл в опит да открия поетичен възторг по темата – брюнетки / блондинки, но почти не попаднах на такива. Разкрих обаче съществуването на фолкпевец, наречен Амет и негова песен със заглавие: „Блондинки и брюнетки”.

Текстът уви обаче не допринася за разбирането на проблема. Той представлява мечтата на литературния герой да си има харем и във всяка стая в него отделна жена. Може би заради това с волността на преоткрилия небесните полети наум Амет възкликва: „руси или черни, тънки и дебели, малки и големи”. Тоест лирическият герой е демократичен в еротичния си възторг, а точно сега подобно усещане не ни върши работа.

Очевидно аз ще трябва да съм пионер в това начинание. Интересно обаче защо вместо да чувствам ентусиазма на откривателя, изпитвам чувството, че навлизам в минно поле с размера на бюста на Сашка Васева. Предстои да видим.

Знам защо озаглавих текста си – „Теория за съвършената брюнетка”. Защото съм решил да създам нещо като емоционална геополитическа фантазия по тази тема и, ако ви се струва, че нещо в определенията ми куца, да, не грешите, не съм си пил скоро хапчетата, а пък и през последната седмица си причиних маратон на филмите на ужасите и сега душата ми тръпне от всеки повей на вятъра и от всеки сутрешен блок по телевизиите (какво да правя винаги съм смятал, че в Анна Цолова има нещо демонично).

Когато човек фантазира за брюнетки трябва да внимава, защото повечето от тях се отличават с огнена кръв, буен нрав и отмъстителен характер.

Заради това като изброя три качества на съвършената брюнетка, ще направя бърз завой към малко поезия и ще побързам да приключа с надеждата, че мините не са гръмнали и вашият репортер е жив и здрав и се разхожда в освежителната прелест на този свят.

Представям си съвършената брюнетка като революционер. Не бързайте да криете текста, ще обясня. Брюнетките са революционери от драматичен тип. Нека да ви обясня как една брюнетка предизвика революция в душата ми.

Преди много години като млад и невинен тийнейджър, в онези измислени времена, които са били толкова тъпи, скучни, еднообразни и фантазирани, че телевизорите нямаха дистанционно, не съществуваха мобилни телефони, мъжете още не си бръснеха гърдите, а лидер на държавата ни беше чичка с отвратителен вкус за костюми, пред очите ми попадна картичка. Охааа, каква картичка!

На нея имаше снимка на полугола жена с поличка от палмови листа. Погледът й беше замечтан, вятър вееше косите й, морето до нея бе синьо като изкълчен крак на Бойко Борисов...Пфуу, откъде да знам как изглеждаше морето?! Важни на снимката бяха непокритите части от тялото на брюнетката. Те намекваха за революция....Революция в мен, де. Революция във всички аспекти, хаха.

Тогава установих, съвършената брюнетка е революционер. В смисъл, че държи мъжа неспокоен. В постоянно напрежение. На ръба на пропастта – там, където не знаеш дали да извикаш от радост или от ужас. Това е магията на брюнетката. И го причисляваме като точка номер 1 от инструментариума на съвършената брюнетка.

Представям си съвършената брюнетка като дипломат. Пак нагазихме в политиката. Ама няма как. В течение на годините установих, бе брюнетките превъзхождат с пъти блондинките в политиката. Не винаги е за добро де – вземете например Маргарет Тачър. Ама слагам дипломатичността тук, защото в съвършената брюнетка със сигурност гори вътрешен огън, който изпепелява повече от котлите адови. Убедителни са. Това имам предвид. Знаят как да си сложат картите на масата и да вземат джакпота.

Вече ви убедих? Значи записваме това като точка 2 от образа на идеалната брюнетка.

Представям си съвършената брюнетка като стратег. Знае как да се разположи най-добре в пространството. Знае как да подчертае гордостта си от това, че брюнетка. Залага на своята брюнетковост (ще патентовам тази дума, така че да не съм я видял в никакви други текстове и статуси). Четох една мисъл на някакъв допотопен френски комик, че мъжете харесвали брюнетки, но пък се женели за блондинки, защото се страхували, че брюнетките са твърде умни и умели. Тази мисъл издава радикално непознаване на хаоса в мъжката природа. Мъжете обичат да се женят за непознати явления в женска форма. Това е част от стратегическото предимство на брюнетките. Изненадващи са. И многообразни.

И за да добие моята ода (всъщност теория) наистина поетична форма ще постъпя крайно ненарцистично и точно тук вместо да давам определение ще цитирам един велик куплет от още по-велик автор.

Истинска жена, узряла ябълка, огнена луна,

мирис на водорасли, на тиня и слънце,

каква е тази смътна ясност между твоите клони?

Каква е тази древна нощ, която се усеща в тебе

Поетът е Пабло Неруда. Не знам за коя жена го е писал, ама той е чилиец, пък Чили (цитирам по памет един американец, който бе казал – сигурно е възхитително да живееш в толкова дълга и тясна страна) не е известно като развъдник на блондинки. Така, че описваната дама е брюнетка и колко е хубаво, че един чилиец ме спаси от неудобството да търся рима на брюнетка, защото ми идваха само думи като кокетка, мажоретка, сметка, плетка, а убеден съм – нито една брюнетка няма да се изкефи на такива сравнения.

Сега трябва да приключа пак богословски. В началото споменахме за шокиращата празнина в Библията. И за това, че и днес живеем в незнание за цвета на косите на Ева. Това не е вярно. В Свещенната книга не се споменава за косите на Ева, защото това съвсем естествено се подразбира. Никой никога не е имал съмнения. Косите на Ева са кестеняви. Не е имало нужда да бъде споменавано. Както не е необходимо да се казва, че вечер луната изгрява.

Авторът на Библията май е бил брюнетка, а?