Размисли от плажа

5. Плажната революция

Боговете на капитализма яростно мразят всяка форма на ваканция. Хората в отпуск преоткриват естественото си състояние – мързел, слънце и никакъв труд. Отпуската е мащабно отричане на два милиона години еволюция и на петстотин години капитализъм.

На плажа това си личи най-много. Хората колективно мързелуват, поднасят кожата си като дар на най-големия опипвач на земята – слънцето, четат си кротко книги, вестници и списания и никого не му пука за разни корпоративни мании, неопазарни идеологеми, геополитически перспективи и други шашави капиталистически дивотии. На плажа човекът може да бъде сам себе си – мързелив, полугол и в състояние на необяснимо щастие и душевен възторг.

Точно поради тази причина капиталистите са окупирали цялата предплажна инфраструктура – за да не дават нито миг покой на почиващия пролетариат. Наместили са се като настъпваща армия с цялата си артилерия от магазинчета, сувенирчета, сандвичарници, барове, манекенки и много други бойни пособия. Заели са стратегически позиции, за да не позволят лятното безвремие да нахлуе в истинския живот, защото – те поне са разбрали това – лятото и радостта в душите могат да взривят всяка пазарна икономика по света.

И битката се води непрестанно. Капиталистите са заели и самият плаж. Те отчаяно искат да превърнат всяка отпуска единствено в даване на пари. Плащай си за чадър, плащай си за шезлонг, плащай си за гледката, плащай си, че дишаш. Плащай си, че зяпаш циците на рускините. Плащай, че изобщо си дошъл на морето. Това не е обикновена алчност. Това е война.

Аллах ни е дал морето абсолютно безплатно. В безграничната си мъдрост и летен екстаз, той е направил така, че всички да сме равни и голи на плажа. А пък ние поставихме цена на даровете му, което освен, че е богохулство, си е началото на лятната война на капитализма срещу човечеството.

Човекът е човек, когато е на път, бе възкликнал възторжено навремето младият гений Пеньо Пенев. Не е бил прав.

Човекът е човек, когато е във ваканция. Когато стои под летните лъчи на слънцето и в душата му се ражда красивото като крак на фотомодел прозрение, че затъпяващия труд е най-гадното оръжие на капиталистите срещу състоянието на постоянно щастие. Не знам дали човек се нуждае от всички комерсиални екстри с които го заливат на плажовете (пак ще повторя – правят го нарочно, война е), наясно обаче съм с друго – в идеалния свят никой труд не би имал задължителна форма, а парите щяха да бъдат нещо като кошмар на сюрреалист в тежък махмурлук.

Хората са естествени и откровени по плажовете на света. Не крият нищо и пак се чувстват добре. Налягали по хавлии, далече от новините, далече от истериите, а светът – противно на това, което ни говорят – продължава да си съществува. Може да се окаже един ден, че икономиката, политиката, парламентите, всичко това е особено форма на халюцинация. Матрица, в която постоянно ни включват, за да не бъдем щастливи. Война е, а тя не познава милост. Капиталистите биха се опитали да продадат всичко на този свят и курортите по земята го доказват. Но никой не може да ти продаде щастието. До него стигаш сам. И обикновено не ти трябва много – плаж, гола рускиня и усещането, че е невъзможно животът да свърши.

Щастието е в основата на революцията. Щастливите хора искат да останат винаги такива. Хаха.

И така – битката вече се води. Атаката е могъща, но пък Те (ах, тези коварни Те) знаят защо я водят. Защото един ден революцията ще започне от плажовете. Хората там рано или късно ще се запитат защо пък да не изкарат един цял живот във ваканция. Нима това ще е нещо лошо?

И ще потърсят гадовете, които са превърнали живота им в постомодерна технологична робия. Ще бъдат красиви дни – полуголите хора срещу онези, които направиха света гадно място.

В тези дни ще е много важно да си във ваканция.

Да си почиваш.

Да си на плажа.

Да си под лъчите на слънцето.

Защото така ще участваш в революцията!

(Тези размисли ми хрумнаха на плажа на Слънчев бряг, някъде през лятото, ерата на глобалното затопляне, Вечността)