Обожествяването на Филип Димитров

Откакто преди няколко дни бе обявено, че Филип Димитров ще бъде посланик на Европейския съюз в Грузия, тръгна цяла медийна акция по неговото журналистическо преоткриване. Не само това. Героичните медии направиха опит почти да обожествят тази фигура от миналото и синя сянка от бурните времена. Димитров бе обявен за "неподкупен демократ", "неопетнено лице на прехода", "символ на демокрацията" и редица други помпозни клишета.

Заредиха се и интервюта с фигурата от мрачното минало, а експремиерът с назидателно удоволствие даваше акъл по дипломатически теми и вероятно тържествуваше заради липсата на всякаква памет в моето, новото поколение журналисти. Защото, ако те имаха памет, нямаше да го оставят на мира. Тези пък, които си спомнят за първото управление на СДС и въпреки това надуха фанфарите - ще трябва

сериозно да помислят за спасението на душите си,

защото производството на лъжи няма как да мине за позитив пред висшите сили.

След комедийната кампания за обожествяването на Ф.Д. (нека да си припомним, че нито един вестник не наричаше Димитров по друг начин в края на деветте месеца на управлението му), май ще трябва да си припомним точно за какъв човек говорим. Това не е кампания по очерняне или пък нещо, което може да мине в графата "типична българска завист". Просто управлението на Фил Кенеди (новоизпеченият посланик на ЕС фантазираше, че "ще е като Кенеди") нанесе повече поражения на България дори от урагана "Катрина". Кратък списък на приноса на Димитров в новата история на страната ще ни припомни за неговите "постижения" - тоталното унищожаване на селското стопанско чрез станалите зловещ символ ликвидационни съвети, стартирането на политически чистки в неописуеми размери, първият сериозен удар срещу българската индустрия и тоталният хаос във външната политика. Това бяха времената, в които български министър искаше да съди Съветския съюз, а пък Филип Димитров (друго негово прозвище - Фил Дългото изречение), заради недобре премислени действия и изявления, трайно прецака отношенията на България с арабския свят. Талибанското отношение на СДС във вътрешната политика си пролича по скандалния и до днес закон "Панев", който беше първият сериозен удар върху висшето образование в страната.

Благодарение на Филип Димитров и високомерното му

пренебрежение към интересите на хората

в България започна вълната от тотална реституция. Така се появи кръгът на рестутите, които до днес са в основата на паразитния български капитализъм. Обирджийската приватизация, която получи своя апотеоз при Иван Костов, бе стартирана също от Фил Кенеди -безконтролно и хаотично.

По-късно дясната митология се опита да извае различен образ на Димитров. Опитаха се до го представят като "смел реформатор", който обаче е станал жертва на зли парламентарни сили и варварски политически страсти. Това не попречи след всички разказани вълшебни приказки наследникът на Димитров на поста лидер на СДС Иван Костов да прати предшественика си далеч от България - като посланик в САЩ, само да го махне от политическите хоризонти. В крайна сметка обаче историята днес разкрива съвсем различното лице на Ф.Д. - талибанско, упорито, незнаещо и некомпетентно.

Заради особената си природа (като политик!) Филип Димитров тотално се самозатвори в кръга около него, който получи поетичното название "кинжалите". Седесарят, който днес се опитват да обожествят, дотолкова бе изгубил връзка с реалността, че сам провали собствения си кабинет, като поиска вот на доверие от парламента и... просто не го получи.

Това доведе до вълна от цялостна параноя на СДС, а монолитната дотогава партия започна да се люспи като пърхот на първокласник. Талибанският кръжок на Димитров започна да прогонва една по една видни фигури на СДС, организира нощни заседания на ръководството, превърна тогавашния вестник "Демокрация" в истерична брошурка за световната конспирация.

Заговори се за "сини мравки", защото

СДС заприлича на мравуняк,

в който е пусната киселина. Съюзът се разпадаше и гърчеше от вътрешнопартийните си проблеми, но Димитров трайно бе убеден, че това е път към стабилизиране на неговото ръководство.

Тази мрачна атмосфера доведе до незапомнен изборен крах на СДС, а Димитров дълго време (дори и до днес) е като болният роднина, от когото цялото семейство се срамува.

И в самите сини редици до днес срещу него има лоши настроения, защото всички там видяха как личните демони на един човек могат да унищожат партия по-качествено от водородна бомба.

Точно заради това, ако искаме да видим реалността, зад лицето на Филип Димитров трябва да погледнем отношението на съпартийците му към него. Има защо да не го харесват. Има и защо да е недолюбван. Определено.

Ф.Д. за малко щеше да превърне СДС в малка и параноична партия, която е неспособна да премине 6 процента на изборите. Историята го пощади по тази параграф обаче. Вместо него тази мисия извърши Иван Костов.

Дипломатическата кариера на Димитров също бе белязана от

странни действия и решения.

Най-големият гаф от тях бе, че след избора на Георги Първанов за президент, бившият премиер се ожали, че няма да може да работи с новия държавен глава и реши да се връща в България. Дори на този пост Фил Кенеди не успя да схване голямата идея, наречена "работа за страната, а не за един отделен президент".

Нека да пожелаем успех на Ф.Д. на новия му отговорен пост. Никой няма интерес той да се провали.

Но трябва да си даваме ясна сметка кой е този човек. И да не героизираме миналата политическа партизанщина и зулумите му.

В ЕС бившият ни премиер е непозната фигура, заради това те могат да го представят, както си искат. Гавра към всички българи, които и до днес помнят неговото управление е обаче той да бъде героизиран тук и сега. Трябва да имаме историческа памет. Да не забравяме. Иначе няма да е честно. Към нас самите и към цялото общество.

Нека да не превръщаме демоните в ангели. Никой няма полза от пренаписване на историята. Ф.Д, Фил Кенеди, Фил Дългото изречение изигра мрачната си роля в родния политически спектакъл. Нека един ден потомците ни да го съдят обективно. Докато има хора, живели при неговото управление, обективната оценка е невъзможна, а пък и не трябва да бъде давана.

Ф.Д е един провален премиер и политик. Дано пък като европейски дипломат поне да успее да се докаже.

В заключение с мрачна ирония можем да коментираме, че има хумор в назначението му като посланик в Грузия.

В премиерските си дни (тогава финансовият министър Иван Костов обичаше да се крие зад фикуси), Димитров често бе засичен нервно да дъвче крайчето на своята вратовръзка. Дано в Грузия да не го прави много често. Грузинците си имат Саакашвили, който прави същото. Двама еднакви определено ще им дойдат в повече.