Всеки сблъсък с нацизма е като навлизане в психеделична галактика. В мозъка на средностатистическия креслив, гневен, неграмотен и много истеричен български расист времето не помръдва.
Българският фашист е заключен в собствената си лоша реалност. А тя винаги е свят без изход, заради това думите им не се променят, мисленето им не се променя, омразата им стои една и съща, единствено злобата, която прилича на зомби бродещо из политическия мрак, си търси нови и нови жертви. Така шепичка анонимни фашаги стигнаха до моята статия "Тероризмът на клишетата и битката с призраците" и вилнеещо са написали шизофреничен отговор със същото име. Няма да им искам авторски права за заглавието, от мен да мине.
Нацисткият отговор на моят текст е доста нечетивен, защото и изпълнен със смъртоносна доза от патриотарски клишета, патетика, която може да взриви здравия разум и с липса дори на елементарно чувство за хумор. Амос Оз, известен израелски писател, в есето си "Как да излекуваме фанатик" много вярно бе посочил, че нито един фанатик по тази земя няма чувство за хумор. Смехът може да разруши фашизма и заради това фашистите никога не се смеят. Тъпо и противно.
Няма смисъл да да давам контрааргументи на тяхната неистова защита. Говорим за два свята и единият (техният) е излишен и ненужен като песен на Веселин Маринов.
Видях, че авторите на статията (не мога да изфантазирам техния образ) много яростно твърдят, че не са фашисти. Фашизмът те обявяват за моя болшевишка халюцинация (наречен съм дори "глинен колос на перото").
Ще си призная нещо. Често фантазирам и халюцинирам. Никога обаче не халюцинирам за фашизъм, а за гърдите на Анджелина Джоли. Такава ми е настройката. Фашистите не ме изпълват с естетически възторг, докато физиката на Анджелина - да. Всяка моя халюцинация може да бъде документирана като филм, който да се излъчва след полунощ, но в нито една от тях не се завъртат фашисти дори и на 500 километра.
В България има фашизъм. Всички можем да го разчетем дори и в псевдопатриотичния опит за отговор на моя текст. Ето защо и за да бъда обективен ще се опитам да ви докажа, че фашистите не само ги има, но и че те са научили другия номер - отчаяно да отричат, че са фашисти.
Умберто Еко е свършил тази работа по-добре от мен. Във великото си есе "Вечният фашизъм" италианецът си е направил труда да събере всички онези черти, които винаги ще отличават всеки фашист по земята. След Нюрнбергския процес фашагата никога няма да си признае доброволно, че е политически престъпник, заради това всички останали трябва внимателно да развиваме сетивата си за тях.
Еко е посочил 14 отличителни черти на "вечния фашизъм" и всеки може да си ги прочете. Аз ще се спра само на три, които ясно изобличават фалшивата патриотарска патетика, като зле прикрит фашизъм.
Фашистите винаги мразят несъгласните. Несъгласието е знак за критическо мислене, а това ужасява изкривеният свят на средностатистическия расист. Всеки фашага приема несъгласието като предателство. Те (досадните и кресливи нацисти) се опитват да се разширяват като залагат на обобщаването на света на големи групи. Заради това в отговорът се появява толкова огромна група като "редовият български данъкоплатец". Идеята е, че ние сме тук изоставени, самотни и предадени - те (крадливите, ненаситни, престъпни и ужасни роми) са някъде другаде и тържествуват, пируват, безчинстват, тероризират и заграбват България.
Това е халюцинация на която би бил способен единствено закален с хероин наркоман, който внезапно е изсипал в устатата си цял блистер екстази.
Фашизмът винаги произлиза от социална фрустрация. Светът е сложен, става все по-сложен от ден на ден. Трябва постоянно да тичаш с него, ако не искаш да го изпуснеш от поглед. И, ако го изпуснеш започваш да търсиш лесното обяснение. В българския случай то гласи "ромите живеят охолно на гърба на всички останали и заради тях държавата е на това дередже".
Нека да помислим реално. Къде е охолството на ромите? Повечето от тях живеят в схлупени съборетини, в мизерия и ужас. Въпреки това авторите на текста, който трябва да ме накара да си затворя устата, описват някаква фантазия за цигански живот, която е плашеща. Плашеща или с тоталното непознаване на живота в гетата или пък с умишленото преиначаване на фактите, за да хвърлят останалите хора в подобна на тяхната социална фрустрация.
Третата черта на "вечния фашизъм", която много ясно си личи в България е идеята, че животът се живее заради борбата. Тази борба никога не е дефинирана окончателно, защото винаги се променя.
Фашистът винаги е в конфликт с вселената, защото, ако не е, ще трябва да признае, че вината за проблемите му е у самия него. Точно това подтиква неизяснените субекти, социалните комплексари и фрустрираните неграмотници да натоварват със своите неудачи цели общности. Това е и причината за безсилния гняв, който се сипе наляво и надясно.
Вкусете малко от този език, защото той най-добре разкрива своята импотентност: "омразата, която обаче е присъща точно на тези новоизлюпени либерали", "те гледат на нас, Българите, като на племе, което може всячески да бъде използвано, експлоатирано, грабено и за финал бито, изнасилвано и убивано" (леле, боже, тези цигани са като извънземни пришълци!), "цигански фашизъм", "псевдо-либерална помия", "червения писарушка".
Това е талашит под формата на думи. Самозатворен език. Описва кръг и се връща на същото място, откъдето е тръгнал. Символичната му натовареност обаче е толкова голяма, че след третото изречение всеки смисъл рухва напълно. Това е характерна черта на езикът на омразата.
Какво ме ужаси в отговора? Аз очаквах апотеозът на омраза към скромната си личност, но пък щом са опищели света значи съм нацелил всичките им политически слабини.
Няма да се примиря с елементарното разделение - ние, българите - те, циганите. Циганите не били част от народа, а само граждани на държавата. Това е мислене от 18 век.
Провеждането на протест под надслов: "Не на циганския терор" е абсолютно безумие. Само духовни лилипути и еротично затруднени хора могат да се вържат на нещо толкова елементарно. Българският фашист дори не е много изобретателен, когато трябва да излиза на улицата. В устата са му все циганите, защото знае, че циганите не могат да му отмъстят. Те са твърде слаби и са удобна мишена. Това е манталитета на гимназиалния хулиган, който тормози първокласниците.
Да се разиграва етническата карта и да бъде размятана по улиците е като да жонглираш с огън върху четири тона динамит. Когато ми заговорят с етнически термини ставам безкрайно мнителен. Защото там здравословното политическо деление изчезва. Къде е ляво и къде дясно? Тях ги няма. Те не играят в играта на руска рулетка, която са ни подготвили расистите, които са толкова загрижени за народа си.
В момента в който една държава допусне думата класа и думата етнос да стане едно и също нещо - тя е обречена на изчезване, предупреди наскоро Андрей Райчев. Ние като общество имаме една вина - допуснахме етнизиране на бедността. Циганите са бедни и проблемът не е в етническият им произход, а в това, че са бедни. Че нямат работа. Че живеят в гета. Че сме ги оставили на произвола на съдбата.
И последно. На нито един смотан нацист в този свят не му пука за неговия народ, независимо какво говори. Народът му трябва като политическа "Виагра". Само, за да се възбужда и да заместна другите сексуални немощи с идеята, че е възвисен представител на собствената си нация. Обаче това е фантазия за народа. Защото фашагите никога не са обичали хората и са неспособни на отдаденост.
Те си фантазират някакви идеални българи и заради това от позицията на нравствени монаси си позволяват да бичуват постоянно народа си, наричат го овчи, народът все им се струва заспал, все не е буден, все нещо не прави, както трябва. Ами, добре дошли в реалния свят - нацистите винаги са отрепки, обладани от демони с размера на циците на порнозвезда от 80-те години.
Днес те говорят срещу ромите. Утре ще говорят срещу българите, които не мразят ромите. Вдругиден ще тръгнат на битка с тези, които не мразят ромите с достатъчна отдаденост. След седмица вече враг ще са тези, които не използват достатъчно псувни, докато говорят по проблематиката.
Фашистът е нещастен в свят в който няма врагове.
Ромите не са ни враг. Истинският ни враг са тези, които постоянно се опитват да ни насъскат едни срещу други.
Обаче как силно пищят, а? Имам теория - фашистите са кресливи, защото няма какво друго да правят. Все пак, за да правиш нещо друго ти трябват природни дадености и умения, които средностатистическия фашист никога не е използвал...:))))
No comments:
Post a Comment