Стихотворение за едни забравени мечтатели

Днес открих едно страхотно стихотворение на Дамян Дамянов. В него е разказано всичко онова, което съм искал да кажа през годините, но никога не съм успявал да направя. Уникален поет като него обаче е успял.

Разказал е за историята на едни младежи, които платиха с живота си правото да бъдат мечтатели. Тези младежи не са исторически клишета, не са сенки или призраци на терора, а светли умове за които трябва да се радваме, че са съществували. За тях не трябва да се говори с патос, а с тъга. Защото, когато изчистим историята на България от политическият токсичен боклук, който е натрупан в нея, ще видим, че това е история на погазените мечти, неосъществените идеали, разбитите цели, корабокруширалите теории и постоянното насилие.

В нея, в тази проклета и прокълната българска история обаче има една истина и никой не може да я отрече - България винаги е раждала мечтатели. Независимо, че после бързо се е отървавала от тях.

Стихотворението е за мечтателите, а които смятат обратното - значи нищо не са разбрали. И няма да разберат...

Безименни и именни ремсисти,

На мръсната епоха рожби чисти,

Заварени деца на тъмнината,

С вас пак се срещам всяка нощ, когато

Тъгата ми наметне свойта примка...

Вий слизате от пожълтели снимки,

Възкръсвате от мътните клишета

На свойте полицейски досиета,

Напускате студените могили

И ямите, в които сте изгнили,

И с тежки стъпки тръгвате към мене.

Усещам ви като една вселена

И като дъх далечен от звездите...

Ах, мили мои, вий не сте убити!

Не сте балада, нито мит незнаен,

Каквито от легендите ви знаем!

Не сте фалшиви фотосни позьори!

За мене вий сте още живи хора

Със своя скръб, със своя жива обич,

С една любов, занесена във гроба,

С една тъга, че в боя прошка няма,

Че в село на софрата чака мама,

И бобецът в паничето изстива,

А рейсът, с който в къщи се отива,

За вас е забранен... Че... Много "че"-та...

А вий, добри момичета, момчета,

Се срещате не с милата си младост,

А със куршум до някоя ограда...

Безименни и именни ремсисти,

С една тъга за вас аз вечно мисля.

Една тъга, един вик ням и леден:

Сега аз, живият, живея, гледам

И дишам вашата мечта голяма,

А вас ви няма вече, вас ви няма...

Дамян Дамянов