(Утопията на един безоблачен град)
Всички подценяват програмите за управление. Хората не ги четат, защото са станали резистентни към обещания, а и, да бъдем честни, обикновено управленските приоритети се списват на език, който би отчаял и закален филолог.
Все пак е хубаво от време на време като редови избиратели да правим проверка на изпълнението на програмите, защото нямаме никаква друга база за измерване на едно управление от написаните думи. Те са нашата възможност за контрол, единственият ни инструмент за проверка дали бъдещето е достигнато или не.
Ама какво само е това бъдеще!
Може би идеята, че никой не чете програми за управление е накарала авторите на повечето от тях да развихрят фантазията си. Нито един фантаст по тази земя не може да прояви повече творческо въображение от автор на управленска програма. В подобни документи бъдещето е като финал на романтична комедия – всичко е бляскаво, хората са добри, любовта тържествува, а слънцето красиво залязва в далечината на безоблачния хоризонт.
Това не е поетично отклонение – сега ще се убедите.
През 2008 година тогавашният кмет на София Бойко Борисов гордо представи Програма за управление и развитие на Столична община до 2011 година. Заглавието на документа бе като философски текст: „Промяната продължава. София – модерна европейска столица”. Съдържанието на текста бие „Градът на слънцето” на Томазо Кампанела и то с много. Утопията на Кампанела е отложена за някаква алтернативна реалност, докато утопията на Борисов си има конкретен срок – 2011 година. И понеже вече сме на края на 2010 година можем да се впуснем в едно пътешествие в идеалната София, в столицата, такава каквато трябваше да бъде днес пред очите ни.
Приказката започва сдържано със серия от общи клишета и бюрократичен жаргон способен да разтроши диамант на малки парчета. Личи си, че тази рамка е оковавала свободният дух на авторите, ето защо след кратка пауза те тръгват да играят на едро.
Към 2011 година събираемостта на данъците, таксите и глобите трябва да е 100 процента. 100 процента, нито процент по-малко. Тази идеална София никога не би усетила кризата, защото всички столичани с радост дават парите си за добро управление, усмихнат кмет и ведри общинари.
През лъчистата 2011 година София има високотехнологичен парк и е най-доброто място за привличане на такива фирми. В програмата е записано, че през тази година на територията на общината трябва да действат поне 5 такива. Записано е с нетърпящ възражение апломб – така че оглеждайте се за такива фирми, те трябва да са тук, черно на бяло го пише.
В утопията, която общинската фантазия на Борисов е родила – през 2011 година в София трябва да има спортни зали в „Младост”, „Люлин”, „Северен парк” и „Овча купел”. Злобните критикари на литературната политика веднага ще се заядат, че нищо подобно не е осъществено. Трябва да мислите мащабно, а да не се отплесвате в подробностите. Щом хората са казали, че ще ги има, значи ще ги има, но не забравяйте Айнщайн доказа, че времето е относително, значи няма никакво значение дали залите ще са готови през 2011 или през 2111 г.
А какво да говорим за четирите подземни паркинга с които трябва да се гордее София, а общо новите паркинги да бъдат 13. Това, че не са осъществени не е причина да подценяваме размаха на управленската мисъл на ГЕРБ. Или пък за почти безкрайното привличане на инвестиции в София, което е описано скучничко, но подробно като бъдещ проект.
В болезнената сфера за боклука, програмата за развитие до 2011 година не познава прегради за своето развитие. През другата година София вече е зелен град, защото на цялата територия на общината е въведено разделното събиране на отпадъци. Заводът за боклука не е споменат като тема прекалено често, което говори за завръщането на чувството на реализъм на авторите на програмата, но това не бива да обезсърчава мечтателите във вас. Защото когато документът заговаря за транспорта в София, той вече описва един град без проблеми в придвижването – нови мотриси за трамваите радват окото, нови тролеи пълнят сърцата на жителите на отдалечените райони, автобусите са полупразни, защото всички софиянци масово ползват метрото...
Време е да поставим точка на приказката, защото става леко досадно. Абсурдно и безумно е една програма така страховито да се разминава с реалността. Може би поетичната душа на тогавашния кмет не е искала да се примирява с ограниченията на времето и пространството, но резултатите днес са налице – имаме напълно провалено управление на Столична община, чийто програмни документи звучат като циничен виц.
Станаха някои промени, разбира се. Кметът се превърна в премиер, но ГЕРБ не са напускали управлението на общината и политическата логика изисква да носят отговорност за крахът на поставените цели.
Кой ли не би искал да живее в лъчезарната София описана на хартия?
Вместо това днес всички се сблъскваме с останките от бойкоборисовщината, която никога не си е тръгвала от Столична община. Имаме един град, който се задъхва, градски транспорт от 60-те години на миналия век и абсолютно липса на грижа за хората. Заради управленските неумения на ГЕРБ София винаги се намира на една седмица от криза с боклука, а заради трагичното състояние на здравеопазването в страната, това със сигурност означава епидемия в страховити размери.
Наследничката на Борисов стои на постта си само като нежно присъствие, но никой не е запомнил едно нормално политическо изказване от нея. Главният архитект се опитва да си играе собствените игрички и да сънува как става кмет един ден, а мнозинството на ГЕРБ в СОС от ден на ден заприличва на шепа изпуснати от контрол ученици.
Светлото бъдеще на 2011 година е мрачното настояще на 2010, а истинската 2011 ще е още по-тежка и безумна.
„Промяната продължава” твърдят ГЕРБ в своята програма, но май е най-добре този лозунг да бъде допълнен – „Промяната продължава маняна”. Маняна означава „утре”, а виждаме, че според ГЕРБ утре ще живеем добре. На тях очевидно не им пука за днес. Вижте каква хубава 2011 година са ни описали. Има ли значение, че тази маняна никога не идва, защото е нещо митично като идеята, че настоящият премиер някога е чел друга книга, освен "Винету".
Ако Бойко Борисов смята да оправя България по начина по който е модернизирал и е оправил София, то значи трябва да чакаме убийствено бъдеще. В неговата България сигурно ще има космодруми, нови заводи, 74 магистрали, Музей на зулумите на Тройната коалиция, бюджет с 20 милиарда излишък, болница във всеки квартал на всеки град, полицай на всеки ъгъл и финансово министерство за което е необходим цял небостъргач. Красиво ли ви звучи? Значи няма начин да не стане.
Маняна...
No comments:
Post a Comment