Камикадзето на БСП

Сергей бин Ладен и тъжната история на три големи гафа

Малко след 11 септември, 11 режисьори направиха филм за трагичното събитие, което потресе света. Всеки откъс от филма траеше точно по 11 минути като знак на почест към жертвите, като желание да се осмисли драмата, като опит да се разбере защо в света могат да се случват толкова лоши неща.

Филмът много ясно разкрива многообразието от гледни точки към един мрачен миг от историята. Преплитането на всички мнения най-накрая те оставя почти парализиран – защото пред лицето на такава трагедия умът е безпомощен, а разумът се крие надълбоко. Просто има неща, които никога няма да разберем.

Например как е възможно един човек да плюе на целия си живот, да се качи в самолет, да вземе заложници и да се забие в небостъргач? Психиката на камикадзето е неразбираем лабиринт без изход и заради това 11 септември винаги ще е травма в нашето съзнание.

Тези дни обаче си дадох сметка, че камикадзета съществуват навсякъде. И постоянно ни хвърлят в ужас с неразбираеми действия, саморазрушителни пируети, фанатичен пламък и бяс, който извира, неизвестно откъде.

Странно е, но всички тези качества в последните две седмици разчетох във фигурата на един лидер – лидерът на БСП Сергей Станишев.

Също като побеснял Мохамад Атта той натресе самолетът на БСП в небостъргача „Избори 2009”, но вместо сградата да рухне, самолетът избухна в пламъци. Екипажът обаче се разтърча из кабината и се постара да ни убеди, че това, което виждаме отвън не е огън, а заревото на прекрасен изгрев, който напомня за вътрешната ни сила и енергия.

Опитаха се да ни кажат, че пилота няма никаква вина за катастрофата на самолета, защото основният проблем бил, че пътниците мързеливо си спели по местата вместо морално да бъдат с водача на машината и да го подкрепят в трудните облачни мигове.

И така логиката на камикадзетата остана водеща в БСП. А това е логиката на хората, които неименуемо водят към трагична смърт.

В последните 2 седмици Сергей Станишев направи три фундаментални гафа. Единият показа, че той съвсем не е в час, другият издаде, че соцлидерът очевидно страда от липсата на лепкаво медийно внимание към него, а третият е необясним в логически категории и става ясен единствено, ако го причислим като част от някаква конспирация.

Тези гафове обаче подсказаха, че пилотът на самолета никак не върви към подобряване, а точно обратното – вече търси нова цел, където окончателно да катастрофира с всички нас.

Преди около 10-15 дни след заседание на Изпълнителното бюро в Пловдив, Станишев гръмко обяви пред медиите, че партията може да подкрепи Славчо Атанасов за нов мандат като кмет. Това са думи със силата на неутронна бомба в общо-взето зловонната политическа атмосфера на града под тепетата.

Първо – точно с две изречения Станишев обезмисли съществуването на организацията на БСП в града. Тази организация не е шампион по победи и никога няма да бъде, но смисълът от съществуването на една партия е да предлага алтернативи и политики. Вместо това с три думи Станишев приши трайно БСП към пловдивското статукво и веднъж завинаги смаза плахите опити на част от социалистите да търсят начин да излязат от сянката на Славчо Атанасов.

Кметът на Пловдив пък сигурно е получил пристъп на радостен световъртеж при тези думи, защото те мащабно изчистват пътя пред втория му мандат. В играта на популизъм обаче Атанасов е ненадминат актьор, който винаги знае как да се пласира правилно в битката за обществения инстинкт. Ето защо три дни по-късно пловдивският кмет се появи в национална телевизия и сподели, че поставя подкрепата на пловдивчани много над подкрепата от БСП. Само два дена след получената подкрепа пък, Атанасов се раздели с един от заместник-кметовете, член на БСП. Направи го медийно и тържествено.

По-късно стана ясно, че драмата около изгонения Ганчо Колаксъзов не е от вчера или днес, Станишев може би е бил наясно с нея, което придава на думите за подкрепа на Атанасов още по-тъмен самоубийствен блясък. Защото целият позитив от натирването на социалиста се писа на сметката на кмета, а БСП заприлича на посрамена девойка, която не знае на кой свят е.

Този гаф можеше да бъде подминат, ако не разкриваше колко изкривено гледа на реалността ръководството на партията днес. Ако този случай е показателен за верността на преценките на Станишев, то трябва да ни обхване колективен пристъп на ужас за следващите избори.

Пилотът ни не само иска да е е камикадзе, за да си подсигури смъртта той е решил да кара самолета с черна превръзка на очите.

Историята на втория гаф е още по-мистериозна. Неспокойната душа на лидера очевидно зажадува за повече медийно внимание отколкото получи и заради това реши да пусне голямата бомба – Ивайло Калфин и Стефан Данаилов били сред вероятните кандидати на БСП за президент.

Историята е смайваща, защото това изявление на Станишев дойде след една тотално пренебрегната от медиите негова среща с наплашени студенти от УНСС.

Знам, че в последната година и нещо БСП живее в изкривен и литературен свят (ние сме в самолет, който се носи към взрива) и заради това логиката и нормалните правила нищо не означават, но нека да се опитаме да ги приложим в този случай.

Първо – откъде изплуваха тези имена? Станишев гордо обяви, че това са вероятни кандидати на партията, но това е лъжа, защото аз не си спомням заседание на Националния съвет на БСП, което да е утвърдило процедури по номинация, както и да е влязло в режим на споделяне на кандидати.

Нищо не пречи това да са лични фаворити на самия Станишев, но в такъв случай нормалното медийно поведение изискваше от лидера да сподели, че имената са само негова фантазия и на никой друг. Той обаче веднага ги приписа на БСП, което е особена форма на психоаналитично признание за факта, че Станишев все повече мрази демократичните процедури в левицата, защото те очевидно му пречат да изразява творческата си натура и светоглед.

Няма дори да се спираме на темата дали е уместно точно сега да се вадят имена от ръкавите все едно разиграваме клоунада.

Също така – нека да подминем въпроса за личността на кандидатите. Стефан Данаилов не се нуждае от коментар, защото няма как да коментираш по лош начин такъв всенароден любимец (въпреки, че той няколко пъти яростно е заявявал, че изобщо не иска да бъде кандидатиран за каквото й да е).

Ще си позволя няколко лични думи за Калфин обаче. Той е симпатичен човек, с експертно излъчване. Това мога да кажа за него. Иначе е като копие на самия Станишев – скучен до невъзможност и по-пластичен, отколкото допуска здравия разум. Аз лично не бих могъл да приема за канидат човек, който напусна БСП в най-критичните мигове за партията и доплува обратно до нея, когато замириса на власт. Наречете ме фанатик, но смятам и, че много социалисти не са забравили това.

С други думи – гафът на Станишев тук е многозначителен, защото отваря доста поле за мислене. Има и трети вариант – това да е някаква самозащитна тактика на ръководството, нещо като последен опит за димка преди конгреса, която да насочи политическата енергия в дърленето за бъдещият ни кандидат за президент, а не за радикалната промяна в БСП. Не бих посочил кое от всичко е вярно – аз вече не съм в състояние да разбирам БСП. И понеже знам, че аз не съм се променил – значи партията е избрала твърде лоша реалност за себе си.

Последният гаф на Сергей бин Ладен е абсолютно нелогичен и стои като мазното петно на роклята на Моника Люински.

В Пловдив лидерът на БСП обяви, че партията подкрепя гражданската инициатива на президента и, че кандидатите на партията също щели да я подкрепят.

Очевидно това е филм в който на нас като публика ни е разрешено да влезем по средата, защото логиката на подобно изявление се губи от всичко, което знаем официално.

Официално на нас ни е известно, че президентът Първанов мисли за някакъв граждански проект за подготовка на млади лидери и нищо друго.

Но тук играта става по-голяма.

Влизаме, когато в покера залозите са станали огромни, защото изведнъж ни се казва, че кандидатите на БСП щели да подкрепят такава гражданска инициатива. Ама нали тя нямаше да съществува? Нали президентския проект е нещо без политически амбиции? Защо БСП отваря темата точно от средата и то без ясен анализ на явлението „гражданска инициатива на Първанов”?

Всеки мрази да чете криминалните романи от средата, защото тогава те добиват сюрреалистично звучене. Точно така биха се чувствали всички, които не спрели да си задават въпроси.

След като една година се прави, че политическата активност на президента не съществува, изведнъж Станишев се оказа неин (нека да употребим новобългарска дума) съпортър. Как се случа това? Защо?

Умишлено се старая да не давам версията си за нещата, защото ме е страх, че ще попадна на територията на политическите конспирации, а те никак не са вдъхновителни за бъдещето на страната. Един нормален лидер на партия обаче нямаше да държи мнението си само за себе си и да го изстреля като храчка в последния възможен момент, а може би, щеше да се постарае да държи партията информирана.

Всъщност действията на Станишев в момента и трите описани гафа показват едно страшно нещо – БСП на практика не съществува като политически единен субект. БСП в момента това са партийни организации, захвърлени на произвола в българското блато и един централен апарат, който работи като постоянна фабрика за извинения на лидерските неумения на ръководството.

БСП е като фокусник, който вади от ръкавите си всичко възможно, само и само да убеди публиката в собствения си живот и, за да не прозрат бездарието му.

И нека да се върнем отново в пилотската кабина. Проблемът е в нея. Нека да не слушаме безкрайното дърдорене, че ламарината била некачествената, крилата леко криви, а пътниците ужасни. Пилотът със страстта на талибан води самолетът към нова катастрофа. Към нов небостъргач. Само, че небостъргачите ще си останат, а самолетът ще избухне в пламъци и този път вече нещата ще станат трагични.

В цитирания в началото филм „11 септември” последният сегмент е на японския режисьор Шохей Имамура. В него се разказва за един войник, завърнал се от фронта, който отказва да бъде човек. И започва да пълзи като змия. Видял, е че човешкият фанатизъм не признава граници в своето заслепение, злоба, омраза и страх.

БСП може да избяга от своето състояние днес, още има шанс за това, ама това би станало поне като махнем камикадзето, което ни води към новия взрив.

Да не стигнем до състояние всички да запълзим като змии. От това ме е страх. Много драматичен извод се получи, ама ако някой може да види състояние на БСП днес и да извлече радост от него, нека ми се обади. Обещавам, че ще го черпя с бира отсега докато Симеон Дянков не подаде оставка...:))