Обикновен / банален фашизъм в действие

(Пътешествие в объркани до лудост виртуални светове)

Преди около месец написах една статия срещу психарската идея да се прави шествие срещу „циганския терор”. Опитах се кротко и ясно да обясня, че проблемът с ромите не е етнически, а социален, а проблемите на бедността не се решават с викове, плюнки, лозунги, вой, крясъци, псувни, ненавист, омраза, скърцане на зъби, закани, вайкане и откровен расизъм, а с много разбиране и целенасочена политика.

Опитах се да споделя, че езикът на омразата, който се използва за организирането на подобно престъпление (не мога да го определя по друг начин) е като добре наточен бумеранг, който има силата да отсече главите на всички ни. Защото там, където има толкова крякаща нетърпимост в едно общество, рано или късно се лее кръв. Думите са най-страшното оръжие в тази безсмислена битка, но расистите, които разпалват войната не осъзнават, че тя ще помете и тях. И то без да се замисля.

Пуснах статията в блога си, а после електронната ми поща направо изпуши. Сега вълната се кротна, но в най-силния период получавах по около 40 писма на ден със заплахи за скромната си личност. Част от заплахите бяха толкова преувеличени и така злобни, че вместо да ме стреснат ме хвърлиха в див смях, понеже, убеден съм, много от описаните неща са физически и биологически невъзможни. Но пък говорят добре за психиката на пишещите. В половината от писмата се твърдеше, че единствено циганин може да защитава циганите и следователно аз съм ром, незнайно как получил образование, за да вредителства сред мозъците на вдъхновените патриоти.

В друга част от тях бях наричан „комунист-предател”, „мазен изрод” и любимото ми: „гнусен плъх, изпълзял от канавките в някое гето”.

Ще си призная откровено. Вълната от омраза ме завари неподготвен и добре, че беше Фейсбук, където все пак имаше хора, които одобриха и оцениха свършеното от мен. Очаквах несъгласни хора, но попаднах на подивели психопати. Разчитах да има дискусия, а се натъкнах да искащи кръв същества.

Тази омраза, особено нейните извори, разпали моето любопитство. Да бъдем честни – повечето от нас са склонни да подценяват фашагите. Те толкова се разминават с нормите на поведение и мислене, че сме склонни да ги отпишем като някакви безобидни маргинали, които обитават краищата на общественото пространство. Виждаме ги рядко, чуваме ги рядко, но трябва да сме наясно, че те винаги са там като плъхове и при подходящото стечение на политически, идеологически и управленски обстоятелства, техните идеи могат да започнат пак да нахлуват сред хората. Те ще бъдат прикрити, тайни, но всъщност ще продават отново добрият стар нацизъм...

Тук вече ще ми позволите едно лично заяждане. В първата статия описах фигурата на девойка, която се появяваше в клипа, рекламиращ проявата. Тази девойка се оказа член на БСП, работеща в парламента експертка.

Не схванах какво точно е станало с нея и партийната й кариера, но май се е махнала от БСП или пък не (това подлежи на доизясняване), но същата тази девойка е създател на едно гражданско сдружение, което си има група във Фейсбук. То носи високопарното име – „Гражданска инициатива за равни права и отговорности”, които за удобство оттук-нататък ще наричаме ГИРП, а както всяка измишльотина и тази изобщо не отговаря на името си. Тази група има 1384 членове, към момента на писането на тези думи и лансира себе си като някаква инициатива на свободни граждани за равноправие пред закона.

Първоначално в описанието на групата бяха написани само закани срещу ромите, но след известен граждански натиск, авторката на тази група (екссоциалистката) описа цяла серия от идеи, които трябваше да придадат хуманно лице на солидната банда от битови расисти, които са се събрали в ГИРП.

Една необходима забележка. Съвсем естествено като повечето продукти на фейсбук-лудостта и този не би привлякъл дори и 15 души на улиците. На протестът срещу ромите все пак обаче се събраха около 300 души. Масовката дойде, разбира се, от хардядрото на Българския национален съюз (БНС), организация, която смени наскоро своя скандален лидер Боян Расате и го замени с друг, но не по-малко вманиачен. За ролята на БНС в повечето екстремистки нападения в София тепърва трябва да се пише и да се работи върху тях, защото полицията не си мърда пръстта, за да разследва престъпленията от омраза и расистките изстъпления на тази организация. Но за това – малко по-късно.

Тези дни реших отново да навестя виртуалното поле на ГИРП, за да видя дали не са измислили някоя нова дивотия (старият репортер забавя, но не забравя). Идеи нямаше, но промяна все пак имаше.

Честно казано, не ми е занимание номер едно в живота да контролирам емоционалния живот на полуфашистките групи във ФБ, защото има толкова по-приятни неща за правене.

И все пак някой трябва да върши понякога и мръсната работа и като гайгер-мюлеров брояч да мери нивото на политическите простотии на расистите.

От пръв поглед ми се наби в очите, че озлоблението в тази група е нараснало с няколко градуса. Расистът в едно общество, което е приело толерантността като водеща формула, винаги е маргинална фигура, дори и идеите му да се радват на тих споделен консенсус. Маргиналът винаги е злобен, защото живее с усещането, че светът е в конспирация срещу него.

Това лесно може да бъде проверено. Всяко събитие, което се случва средностатистическият расист започва да разглежда като действие срещу неговите идеи. Групата „ГИРП” е потвърждение на правилото.

За да не бъда голословен направих няколко произволни скрийншота, за да може да имаме и визуален материал в краткото пътешествие през психиката на българския нацист, което ни предстои.

Първият постинг на стената на групата е възмущението на някаква истерична дама, която е видяла брошурка срещу расизма. Тя веднага тълкува това като посегателство срещу нейната свобода на мнение. Дамата, разбира се, е просто една кокошка (и не съжалявам за това сравнение). Расизмът / фашизмът / нацизмът не са мнения, а престъпления.

Свободата на словото свършва и не важи, ако мнението ти е, че трябва да вкараш един милион твои сънародници в лагер или затвор.

Мнението на втория изказал се под този постинг не може да бъде предадено сред възпитана аудитория, защото е задръстено с псувни. Авторката на брошурката е наречена „курва”, а пишещият (красив феномен на интернет – пишеш на латиница и пак правиш правописни грешки) обяснява, че ако тя дойде лично да му обясни своите идеи не я чака добро бъдеще.

Един съвсем кратък коментар. Основната ценност на модерните общества – приемането на другия, тук е заличена от псувните. Дори да приемем насила, че членовете на ГИРП имат някаква морална правота, то псувните заличават всичко.

С маргинали не може да се води дискусия.

Постингите по-нататък са удивително еднообразни, но нека да се занимаем с тях за повече прегледност.

Единият от расистите бойно пише: „Транспорт за циганските деца до училище, плащаме го ние”. Отдолу има много коментари и всички, които разглеждат тази идея почти като пряка кражба от джобовете си.

Тук вече кристално ясно можем да видим дилемата на фашиста, който отказва да си признае, че е фашист. От една страна този виртуален тип човек твърди, че е за равни права на всички, недоволства, че циганите не са интегрирани, а се възмущава от едно съвсем просто и реално действие по тяхната действителна интеграция – получаването на образование. Значи циганите не му пречат, защото са неинтегрирани, те му пречат просто, защото са цигани. А това е чист и престъпен расизъм. Точка.

Всички мнения отдолу са потвърждение на това. Циганите са представени като екстремен биологичен вид, целящ единствено да взима патриотичните пари от джобовете им.

В демократичните общества има само един път за интеграция – образование и пак образование. Ако едно поколение се образова качествено, ромският социален проблем ще изчезне. Циганите ще станат равноправни граждани на това общество.

Но пак ще повторя – те пречат на тези хора с това, че са цигани, не с нещо друго. И утре, ако някой от ромите се измъкне от гетото със собствените си усилия, положи труд, за да избяга от смразяваща си среда – тези същите пак ще го мразят, ще го гледат като второ качество човек, няма да му позволят да забрави, че е ром, ще му бъде натяквано, съскано, дори в мълчанието също може да има безкрайно много цинизъм.

Третият скрийншот пускам заради употребената в коментарите фраза „циганска сган”. Тя най-вероятно идва от човек, който преди години също така публично се е възмущавал от слуховете, че министър от ДПС е наричал подчинените си българи „гяури”. И докато това си остана просто слух, то думата „сган” употребена за ромите не слиза от речника на автобусния патриот.

Това също е белег за средновековен расизъм. Целият етнос е разположен под един общ знак. Такъв човек никога няма да е в състояние да различи нещо добро, нещо смислено, нещо истинско от представител на заклеймения етнос. Те са „сган” и вряскащият патриот си ляга с чувството за изпълнен национален дълг. Той мрази и презира.

Най-ужасното е, че същите тези екземпляри безразборно привличат фигури като Ботев и Левски, за да ги използват като знаме на психарските си каузи. Ботев и Левски обаче са хора изпреварили времето си със столетия. Нито един от тях двамата дори за миг не си е позволил да мрази колективно. Те знаят, че пътят към свободата не минава през разделеното общество. Левски би заплюл в лицето всеки расист, а Ботев дори нямаше да си говори с тях.

Думата „сган” окончателно демаскира расизма. Момент – нали групата се казваше – „За равни права и отговорности”. На сганта обаче, съвсем очевидно е, права не са й признати. Тя има отговорност единствено за това да освободи терена на чистокръвните българи, които считат за висша проява на патриотизъм, ако знаят как се пише „курва”...

Последният постинг с който смятам да се занимавам също отваря любим мит на неонационалиста – децата в домовете. Изведнъж се оказва, че само циганите зарязват децата си. Никой друг. Само ромите.

Далеч съм от мисълта да оправдавам несериозното отношение към родителството. Това не е нещо, което трябва да се толерира или поощрява, защото за едно дете няма нищо по-хубаво от това да си има собствен дом.

Тук пак ще си говорим за радикалната подмяна на тезата. Това не е възмущение срещу родителите, които изоставят деца. Това е възмущение от циганите, които изоставят деца. Вероятно поради тази причина един домораслите демографски експерти в коментара си свръхкомпетентно тръби: „Всеки мангал, захвърлил чаавето си да бъде наказван с каторжен труд, зада го издържа!” (оставям правописа непроменен). Трябва да сме слепи, за да не видим, че това изречение демократично разрешава на българите да захвърлят децата си колкото си искат, за тях каторга не е предвидена...

Дамата написала постинга пък иска „КАРДИНАЛНО” решение на въпроса с изоставените деца.

Мама му стара, ужасно е да видиш как фашистите от различни епохи винаги стигат до едни и същи мисли. Убеден съм, че ако същата тази дама попадне на нахвърляните идеи на Адолф Айхман, веднага ще се влюби в тях. Нека да припомним – тази дама не е по-различна от нацистите от Германия, които искаха „окончателно” решение на въпроса с евреите.

Айхман е един от хората изработвал идеите за това „окончателно решение”, а години по-късно Хана Аренд написа великолепна книга-репортаж за съдебният процес в Йерусалим срещу него със заглавието „Баналността на злото”.

Аренд улавя, че екстремното политически зло е банално в такъв смисъл, че то просто се разтваря в ежедневието на хората. Както отровата се разтваря в чаша с вода. Хората не се замислят върху него и стават изпълнители на злото, които си мислят, че извършват някакъв дълг. А всъщност са злодеи и то мащабни.

„КАРДИНАЛНО” решение може да означава само едно. Да не говорим, че госпожата иска „КАРДИНАЛНО” решение и на въпроса за децата с малформациите. Тук вече нацизмът и присъщата му евгеника са оголени до максимален край. Биологическо правилното надделява дори и над етническо правилното...

Това беше кратък курс върху основите на баналния български расизъм и неговата голяма злина. Не бих се спирал толкова подробно, ако не забелязвах, че този вятър не вее вече само в маргиналните пространства, а езикът на омразата получава своята политическа легитимация. Тази болест започна да заразява и нормално мислещи хора, което все още (поне така се надявам) е обратим процес.

И пак ще повторя своето политическо мъмрене и който иска да ми се обижда. В тази група „ГИРП” от пръв поглед може да се забележи присъствие на хора, за които знам със сигурност, че са социалисти. Не смятам, че един социалист може да има място в група, която е толкова расистка, ксенофобска, озлобена и неистинска. Но видях сред хората там цял общински съветник от БСП в София. А би трябвало той първи да се усети и да се махне. Ако е социалист.

Рекламното послание на групата е умишлено лъжливо и подвеждащо. Това е поизтърканото и рефрешнато лице на нещо много старо и гнусно. Много гнусно и глупаво.

Страх ме е, че на предстоящите избори ще има политически партии, които ще се опитат да се заиграят с този битов расизъм, с това банално зло, с този обикновен нацизъм в нови фрази. Всяка партия, която дори на километър наближи с посланията си подобна група ще бъде обречена на позор, безчестие и забрава. В това съм сигурен. Но пък полицейското бездействие, пренебрежението към този език и отказът от преследване на такива хора говори, че някой вече си прави политически сметки за тях. Дано да не съм прав.

А, да, имам и една надежда. Че левицата може да бъде естествената имунна система на обществото да отхвърли този ксенофобски кошмар, за който толкова хора фантазират. Заклеймяването и напускането на такива групи е добро начало. Не мислите ли?