Wednesday, October 27, 2010

Държавата, която я няма


Освен политически феномен, България е и филологическо чудо. В сложния 21 век, когато светът става все по-странен и труден за разбиране, все по-забързан, шумен, хаотичен, брутален и шеметен, нашата страна все още може да бъде описана с една дума. Една-единствена дума.


Тази дума е "няма".


В България няма пари, няма работа, няма бъдеще, няма некорумпирани политици, няма закони, няма полиция, няма държавници, няма здравеопазване, няма икономика, няма производство, няма футбол, няма култура, няма музика, няма хубави романи, няма кино, няма фолкпевици без силикон в бюста, няма качествени министри, няма опозиция, няма институции, няма справедливост, няма качествена пиячка, изобщо нищичко няма.


България е страната в която "няма".


През 14 век в Западния свят се оформя една ексцентрична богословска школа - тя започва да твърди, че Бог е непознаваем чрез човешкия разум. И така се появява апофатичното богословие - описание на божествената сила чрез това, което тя не е.

България е умонепостижима за нормалния разум, защото, очевидно е, ние вече сме като продукт на апофатично мислене. Държавата, която описва себе си чрез това, което няма.


България няма история, защото никога не си е направила нито един качествен извод от нея.
България няма настояще, защото е твърде запленена от идеята, че трябва да си направи добри изводи от историята.
България няма бъдеще, защото на никой не му пука за него.


България няма политика, защото политиката се разпада до серия от скандали и обвинения на сексуална основа.
България няма икономика, защото халюцинациите не раждат реални доходи.
България няма пари, защото парите отиват в определени джобове.
България няма качествена пиячка, защото винаги си заплашен да бъдеш покосен от менте.



България няма литература, защото няма писатели, които да стават.
България няма фолкпевици без силикон в бюста, защото, ако не е силикона ще трябва да ги слушаме как пеят.
България няма култура, защото тя на никой не е необходима.
България няма футбол, защото всички за специалисти в тази сфера.



Трябва да сложим транспарант на софийското летище: "Защо кацате? Тук няма нищо".



"Няма" не бива да ви хвърля в песимизъм. Това не е повод за отчаяние. Дори е повод за гордост. У нас няма нищо, а пък все пак сме тук - значи сме нещо като постмодерно явление. Уж ни няма, но, ако ни няма, тогава кой точно се оплаква от това, че няма нищо?
Виждате ли - нещата са сложни.


В страната в която няма нищо, всичко се поставя под философско съмнение. Има ли мозък в главата на премиера? Нямааааа! Това освен медицинско чудо си е съвсем закономерно. В страната в която няма нищо, трудно ще намерим нещо, което го има, дори и това да е мозък.
Нещата всъщност са много сложни.


Даниил Хармс, велик руски писател, фактическия създател на абсурдизма, имаше едно кратко разказче за един човек, който си няма нищо. Нито гръбнак, нито очи, нито коса, нито тяло. "Нищо си нямал! Така че изобщо не е ясно за кого става дума. И най-добре ще е повече да не говорим за него", приключва разказа си за този човек Хармс.
Това напомня за разговорите за България. Хората стоят по масите и тъжно въздишат, когато заговорят за нея.
И винаги се стига до вълшебната думичка "няма".



Има ли смисъл да си говорим? Няма, разбира се.


Пак един руснак навремето твърдеше, че в Русия може да само да се вярва. Това е упражнение, което не бива да се прилага за България. Няма (разбира се, че "няма") полза от това. Вярата в нищото не е продуктивна. Човек не може да вярва в празнотата, защото рано или късно ще попадне в тапицирана килия, ако си е избрал подобно божество.


Религия в която няма бог.
Наука без знание.
Книга без сюжет.
Филм без актьори.
Пиеса без театър.
Сън без сънуващ.


Това е България.



Всъщност - това не е вярно и умишлено го написах твърде драматично. Към България няма как да имаш сериозно отношение. Няма към какво...


Дайте да говорим за нещо друго.


Нека да обобщим. В България няма нищо. България я няма. Защото всичко ни липсва. Тотална криза на идентичност.
Едно-единствено нещо не се вписва в тази теория.
За държава, която я няма, България е създала твърде красиви жени. Достатъчно е да те погледнат за малко и да престане да ти пука дали има смисъл или не.
Значи все пак има нещо.

Има купон.

2 comments:

Лилия said...

Тук забелязвам пълно отчаяние.Този човек който твърди това, турист ли е?Абсолютно всичко има.Къде е ходил и къде е гледал?Завалията.Че на всичкото отгоре е попаднал и на ментета.Няма ли кой даму покаже свестни магазини?Много е сладък.Заслужава си човек да му посвети живота си , за да му докаже обратното.

Alex Simov said...

Хахха, не е отчаяние. Поне смятам, че не е. Непукизъм е (всъщност не знам дали отчаянието не е за предпочитане). Всички описват България чрез няма...Или поне повечето. :)))
Но това за обратното доказване е хубаво послание. Зарадва ме. Ето че ефектът е налице - радост има! :PP