Демокрация на палките

Ритник по вратата, палка в главата, бой на земята, кръв и избити зъби. Това не е началото на рап песен, това е редовен полицейски сюжет в България напоследък. Случаите на полицейско насилие нараснаха така вълнообразно, че вече е невъзможно да ги отдаваме на грешки или обикновена глупост.
Това е целенасочена политика.
Тази политика не познава граници на бруталността си. Трябваше да се досетим какъв свят на ритници и белезници ни готвят още когато МВР преоткри кинотехниките, за да възпламенява рейтинга си. Трябваше да разберем в какъв смотан и насилнически сюжет ни вкарват още когато тръгнаха да затварят сайтовете за книги и просваха поп певци на земята, за да ги душат със собствените им плакати. Трябваше да разгадаем киносюжета ако не в началото, то поне сега, когато отразяха парите за образование и здраве и ги дадоха на МВР. Защото кой обича да бие обикновените хора без пари?
Сега още по-лошата новина. Изход няма да има. Докато полицаите пребиват невинни, Бойко Борисов на заседание на МС обяви, че всъщност хората си мечтаят за полицейска държава.

Демокрация на палките.

Свобода на юмруците.

Равенство на кубинките.
В полицейската фантазия за държава обаче всички са прецакани. Гражданите, защото ги бият. Полицаите, защото пари има, а те не отиват при тях. Всички страдат, сигурността отива по дяволите, а по нощите не знаеш от кого да се пазиш - от МВР или от бандите.
Един герой на Тери Пратчет много мъдро бе отбелязал: "Колкото повече полицаи имаш, толкова повече престъпления стават." Но според премиера хората точно това искат...