Шаманите на "цивилизационния избор"

Когато българската политика бъде преведена на европейски език, тя започва да звучи леко странно и доста иронично. Само преди няколко дни агенция Франс прес в своя кореспонденция обяви, че е избрано ново правителство на Пламен Орешарски в България, с подкрепата на "социалистите и либералите". И двата използвани термина в този текст биха били подложени на засилена критика у нас.

БСП - социалисти? По име - да. Но, ако обиколите интернет-форумите (те не са точно отражение на живота, а са по-скоро като неговата истерична карикатура) ще видите, че на БСП "социализмът" постоянно се отрича. Напоследък този номер - да отричат лявата същност на БСП е станал патент на хора, които обикновено по цял ден могат да кълнат "комунистите, Кремъл и ДС". Това е иронията на постпреходната България - всеки политически термин е подложен на яростна критика от абсолютно всички.

Описанието на ДПС като "либерали" също ще срещне не малко подигравчии, защото българското съзнание не може да вмести в себе си ДПС като извор на либерална идеология. Да не говорим, че от времената на Радославов у нас изобщо има проблем с реалната дефиниция на понятието "либерализъм".

Можем да продължим изброяването и с друго. Етикетирането на ГЕРБ като "консерваторите", както прави европейската преса също би срещнало злъч и проклятия, понеже в България консерватизмът изначално е основно битов и спонтантен, но никога не е успявал да се изкачи по политическата еволюционна стълбица до нивото на осъзната и необходима идеология.

Описанието на "Атака" като крайна десница също страда от съществени недостатъци, защото трудно обяснява каква е тази торба с развихрени социални обещания, която Сидеров отвори в предизборната си кампания. "Атака" е крайна десница изчислена по националистическата си риторика, но във всеки друг смисъл нейнота деснота е проблематична, както е проблематично и описанието на термина "десница" в най-бедната страна в Европейския съюз.

И тук вече възниква един много важен въпрос. Защо европейската терминология фалира на българска почва? Какво в нашия политически модел го прави невъзможен за описание в западноевропейски политологически термини? Можем да развием този въпрос още една смела стъпка напред - има ли изобщо смисъл да вписваме българската политика в европейските модели като е очевидно, че тя е по-различна?

Моят отговор на това може да ви се стори евроскептичен. Не е. Той просто ще бъде реалистичен, лишен от патетиката на "цивилизационните избори" и фиксиран върху реалностите, а не върху пожелателното мислене на фондациите, платени със западни кинти.

Терминът "цивилизационен избор" бе наложен от нововъзникващата десница някъде в средата на 90-те години на миналия век. Зад тази поетико-романтична фраза се крие едно доста посредствено и глупаво разбиране, че България трябва да направи някаква ментална решителна крачка - да скъса със своето минало, но тук разбирай не само с комунизма, а почти с цялата си история и да се припознае като част от европейската цивилизация, ценности, смисъл и банкова система. "Цивилизационен избор" беше евфемизъм за това, че България трябва да скъса с погледа си на Изток (описван в дясното мислене с една дума - Кремъл) и да насочи влюбен поглед на Запад, описван с друго географско понятие - Брюксел.

Какво налагаше Брюксел да изключва Кремъл така и не бе обяснено. Да, вероятно имаме два противоположни възгледа на Стария континент, но това не е избор на цивилизации, а хващане на попътен вятър. Нищо повече. В България този "цивилизационен избор" бе налаган чрез медиите като парен чук, чрез идеологическите фабрики окупирали гражданското общество, чрез изявленията на не един и двама политически шамана, които фантазираха за идеални българи и с презрение гледаха реалните българи. Изобщо абсолютен идеологически бъркоч.

От днешна гледна точка мога да сравня този "цивилизационен избор" с комунизма. Защото и комунистите не са зли по-душа, те просто си представяха хората по-добри, отколкото те наистина са и когато хората не бяха на висотата на идеологическите постановки, комунистите се озлобяваха. Точно, както направиха впоследствие и вестителите на "цивилизационния избор".

Защото България направи цивилизационен избор. Влезе в ЕС, НАТО, стана верен съюзник на САЩ. Точно тук шаманите трябваше да пируват край политическия огън, вестителите трябваше да се отдадат на всемирен купон, идеологическите фабрики да си вземат отпуска и да въздъхнат облекчено от изпълнената мисия.

Вместо това днес виждаме, че те са по-злобни и гадни от когато и да било.

Защо?

Защото българските разбирания за политика не се вместват в европейските схеми. Тук политиката е бурна, разгневена, разпенена, а днес вече и не признава граници и термини. Фактът, че европейските термини не тежат на българска почва говори за някакъв системен проблем, който май не е бил отчетен от шаманите на прехода.

Постпреходната България би трябвало да е европейски рай, а продължава да си бъде балкански карнавал.

И това е така, защото чуждите пътища не работят, а готовите схеми фалират на наша почва. С което не искам да кажа, че България е нещо уникално в разгневения политически свят. Просто сме по-различни от Европа, което е хубаво и лошо. Много хора обаче твърдят, че това е само лошо. На тези хора аз им казвам: "гледайте си работата". Всички си представяха, че ЕС е някакво стабилно и сигурно пристанище, което ще реши кардинално проблемите. Точно обратното е - задълбочи ги. Българските институции, които са корумпирани, погледнати и в исторически план, съвсем не се изчистиха от европейския натиск. А защо на никого не му хрумна, че може би европейските начини за борба с корупцията може би не работят при нас?

"Цивилизаторите" от ден на дес стават все по-истерични, но не схващат, че техните идеологически усилия да узаконят своята заблуда, ражда от ден на ден огромно количество спотаен евроскептицизъм у нас, който просто все още не е намери своя нормален и харизматичен носител. Появи ли се такъв - изведнъж ще се вдигне вой до небето, че някакви дълги и чужди политически ръце са инженирали в нашата политическа система, без да се разбере, че това е спонтанен протест срещу чуждите схеми. В България те не работят по начина по който работят в Брюксел. И слава богу! Ние не сме белгийци и имаме право на собствено политическо самоопределение.

Нашето място, разбира се, е в Европейския съюз. Но мисля, че е крайно време да се осъзнае, че България не може да бъде Германия и пак ще кажа с необходимата степен на религиозност - слава богу, че е така. Ние не можем, а и като гледам не искаме да сме Германия 2 или Франция 2, защото в разгара на кризата видяхме, че на тези две страни им трябваме единствено и само като малко парченце от пазара, като географска територия, която да ги пази от емигранти, като малка страна, която да си затваря устата и да не се бута с големите батковци.

Това е, защото ни предпоставиха "цивилизационен избор" и ни го наложиха чрез хиляди странични инструменти. Именно този "цивилизационен избор" корумпира партиите на прехода и ги изкара от историческите им коловози. Част от тези партии отпаднаха от политическия живот именно, защото участваха в това имплантиране на невъзможни идеи на българска почва, които изобщо не дадоха плод.

Опитаха си да ни измислят европейска политика, а трябваше да наблягат повече на българската такава. Всички крадяха с идеята, че един ден в Европа всичко ще бъде опростено, защото това е бил "цивилизационния избор". Нищо подобно.

Преходът свърши, всички останахме бедни, олигархия излетя в стратосферата и днес береб плодовете от маниите на прехода. А шаманите продължават да си развиват старите теории без да видят колко вече са непотребни, неистински, изхабени и нечисти.

Ако не ми вярвате - пробвайте да разкажете българската политика на някой от Западна Европа. За да ви разбере просто ще трябва да го излъжете. И вие ще знаете, че сте го излъгал.

Толкова просто и логично.

На ви сега "цивилизационен избор".

Трогателното олевяване на ГЕРБ

ГЕРБ олевяват. При това олевяват с такива законодателни темпове, че човек не може да смогне да се трогне от техните бързи политически превъплащения. Трогателно е например това, че ГЕРБ поискаха вчера увеличението за обезщетение на дете да скочи от 1 юли, а не от 1 октомври.

Трогателно е, защото сегашният бюджет на държавата бе изготвен именно от ГЕРБ, а в него няма и намек за такова увеличение. Но той е правен във времената, когато ГЕРБ бяха озарени от божествената дяснота, която разглежда даването на пари за социални дейности като евангелие на сатаната.

Днес вече партията на Борисов олевява направо с троцкистки темпове. Но е ясно, че все още не могат да се ориентират напълно в новото политическо пространство в което са дошли. Заради това можем да си позволим няколко съвета към новооткритите левичари.

Защо се задоволяват само с това добавките да се увеличат от 1 юли? Можеха направо да поискат да бъдат увеличени добавките за 4 години назад, до 2009 година. Така де - като ще бъдат левичари, трябва да заличат всичките си издайнически десни следи.

В дясното си минало ГЕРБ нито един път не увеличи пенсиите. Сега могат направо да предложат пенсии от 600 лева. Нали самият лидер на партията Бойко Борисов в парламентарната си реч при откриването обяви, че сега вече могат да предлагат такива идеи и били пълни с тях.

Така че скоро можем да очакваме ГЕРБ да призоват за социална революция. Или пък да тръгнат с тениски на Че Гевара. Олевяването им е просто толкова трогателно, че човек се чуди дали да не се посмее.

Или пък да заплаче.

Най-добрият аргумент "за" Орешарски

Най-добрият аргумент да се подкрепи кабинета на Орешарски е произволна реч на Цветан Цветанов. До този извод вероятно са стигнали всички случайни зрители на парламентарните изстъпления на бившия вътрешен министър по време на дебатите за избора на нов кабинет.

За времето прекарано далеч от МВР Цветанов не е дръпнал нито на милиметър в своето интелектуално, политическо или обществено развитие. Той е лицето на ГЕРБ, метафора на тяхното управление, олицетворение на тесногръдието превърнато в принцип и на параноята изведена като политическа идеология. В речта си пред депутатите бившия министър заложи отново на старите клишета, безвкусните шеги, самоцелните нападки. И заприлича на камикадзе, което знае, че е обречено, но държи да отнесе на оня свят и други хора за компания.

ГЕРБ бяха като апотеоз на шизофренията. Бойко Борисов бе заел някаква псевдодържавническа поза, помирителна и невинна. А Цветанов изпълни станалата традиционна за него роля на оберщурмфюрер, който громи мрачните врагове на ГЕРБ и хвърля старите интриги, които обаче вече не работят.

Това, което ГЕРБ си причиниха обаче е опасно за тях. Защото се видя, че парламентът може да функционира и без тях. Видя се, че разрушителното поведение само по себе си е фалит на парламентаризма. ГЕРБ толкова пъти напускаха и влизаха в залата, че най-накрая тази техника започна да става еднообразна и втръсна.

И това е тъжната съдба на партиите без идеи. ГЕРБ участваха в изборите без програма, а сега въпреки клетвите им са опозиция без различен проект. Те са опозиция, защото не могат да се примирят, че загубиха властта. Въпреки клетвите на Борисов, че искат да помагат, се видя всъщност, че ГЕРБ са партия на човек, който смята, че разпола с гласовете на депутатите си като овчар със стадо. Това просто не беше обикновен парламентарен сблъсък. Това беше сблъсък на култури. На антисветове. И по-мрачния свят остана в миналото.

И едно лично впечатление. Дакото слушах Цветанов през цялото време се питах дали наистина си вярва. Ако не си вярва - това е наглост. Ако си вярва обаче, значи трябва да ускоряваме здравната реформа...

Метеорология на виртуалната буря

Когато три бури се съберат в една се получава Перфектната буря. Когато ожесточението, нетърпимостта, омразата, скандала и интригите са завъртях като микроциклони със своите купести облачности, чести превалявани и мощни гръмотевици, тогава имате най-добрата идея какво представлява българското интернет-пространство тези дни. Изборите, парламентарните драми, експертното правителство, мандатите. Силата на политиката е в това, че нейните процедури винаги се повтарят, но пък и винаги са заредени с различно количество емоции, натовареност и вътрешни проблясвания.

А най-лошото е, че когато един път омразата е пусната като зъл дух от бутилката, тя не минава като настинка, като облак духнат от вятър, а напротив – загнездва се като мъчителна болест, като дълга кашлица на обществото. И заради това да оцелееш в този климат се иска преди всичко опит и много витамини. Това тук са моите витамини, които ме предпазваха от цялата отрова на политическата ситуация.

Не винаги бях на върха. Не винаги бях точен. Но абсолютно винаги казвах това, което мислех.

Може би това е поне един малък изход от омразата.

Разбрах, най-накрая разбрах какво е популизъм според Института за пазарна икономика. Всичко, което е хубаво за обикновените хора - популизъм. Всичко, което е хубаво за богатите - прагматизъм и трудни реформи. Това е точно, както американците наричат "мироналагане" всеки път като тръгнат да окупират невинна страна :)))

--------------------------------------------------------

"Там се разхождат едни щастливи баби, в същите тия комунистически панелки, по къс ръкав в най-студената зима". Росен Плевнелиев си представя по утопичен начин живота в санираните панелки. Бабите направо без дрехи ходят през зимата, мосю :)))

------------------------------------------------------

Случайно попаднах на една статия за драматично събитие за което не съм подозирал - Алисия и Николай Михайлов се били разделили. Оказа се, че това бил сюжет, който тормозел отечеството в последния месец, ама аз като пълен баламурник изобщо не съм подозирал за съществуването му и сега сърцето ми кърви за двамата влюбени. Но всъщност вниманието ми привлече един детайл от разпада на тази връзка - очевидно влюбените са скъсали като са написали за това и отворено писмо до медиите. Йееес! Тогава се сетих, че и изгорелият министър Калин Тихолов също написа отворено писмо до медиите за своето оттегляне. И тогава си казах, че ето това е новото в тази ситуация - днес вече и политиците са подложени на същото на което фолкпевиците отдавна са свикнали :)))

------------------------------------------------------------

Никой няма нито времето, нито пък запасите от безгранично търпение, за да изчете как шефът на Сметната палата проф. Валери Димитров брани капитализма от очевидно новия демон на либертарианците Петър Волгин. Като гледам как в десните полуинститутчета са скочили срещу Волгин вече съм на път да поискам да направим малък параклис с името "Св. Петър Волгин Капиталистоужасител". Симптоматично е как пазарните талибани водят борба за идеологическо оцеляване, защото техните идеи в момента са като радиоактивни отпадъци - никъде не ги искат, никой не ги обича. Волгин - президент!!!

-----------------------------------------------------------------

Интернет успешно отстрелва втори кадър от политическото пространство. Първата беше позабравената вече Даниела Пеловска, която се появи на пресконференция до Бойко Борисов и в реално време бе направена до най-близкото възможно нещо на транжирана кайма. Сега заминава и Калин Тихолов през който се мина като багер по магистрала "Тракия" и то с основание. С това искам само да изразя възхищение - вече всеки кандидат-премиер ще трябва да се съобразява с това. Интернет-класата не знае милост и точно така трябва, в това е нейната сила.

Единственото от което се опасявам е, че в ерата на тази свръхпубличност май шансовете ми да стана министър рязко намаляха до нулата (вярно е аз съм експерт единствено по пиенето на бира, ама човек все не спира да се надява) - с толкова статуси във ФБ, лелеле, няма да оцелея и пет секунди...:)))

-------------------------------------------------------------

Пътувах си към нощното Подуяне в един тролей и тогава, защо ли ми трябваше пфуууу, се замислих. Зачудих се какъв ли ще е животът след 300 или след 400 години? Гледах странно розовото небе над София (да, отдавна го знам - Бог обича да се фука с майсторството си в цветовете) и си казвах, че май независимо от всички промени, независимо от това дали си вечен или не, животът винаги може да бъде сведен до пътникът, сам в един тролей, който гледа да се махне от стряскащото количество реалност...И така старият репортер стигна до един футуристичен извод - няма значение колко ще е дълъг животът, човек дори и една секунда да има пак ще намери време да се замисли по теми, които изобщо не зависят от него. Май това ни прави хора. В нощните тролеи - ние мислим. Или поне се надяваме, че мислим. Да не би да е малко? :)))

--------------------------------------------

И аз ще се отдам на хейт, но в друга посока. Вижте имената на министрите предложени от Орешарски и вземете вестниците от преди една седмица с предположенията за министри. Успеваемостта на прогнозата е около 15 на сто. Което означава, че всички "информирани източници" са всъщност отделният репортер и неговата бутилка с водка :))) В което няма нищо лошо де, ама просто ми писна от редовното хвърляне на боб преди всеки кабинет

---------------------------------------------

Възмутен съм от състава на кабинета "Орешарски"! Никъде не виждам своето име!? Как ще се отговори на гласът на улицата, ако няма експерт по блондинките в него, а? :)))

--------------------------------------------------------

Някъде из интернет-дълбините дори на мъртвите е отказан покой. В постовете под новина за смъртта на Иванка Гръбчева успях да прочета ужасно гадни обвинения към нея и той най-вече заради това, че тя (видите ли нахалството) била дъщеря на Митка Гръбчева. Честно казано - творчеството на Иванка Гръбчева говори само за себе си, но ми се иска да кажа и няколко думи за майка й. Днес е готино да се правиш на герой със задна дата и да говориш щуротии за Митка Гръбчева. Ще ви дам само един факт от нейния живот. През 1944 година я раняват в бедрото и тогава Гръбчева на практика почти повтаря подвига на Алексей Мересиев - пълзи над 10 дни из Балкана, за да стигне до родното си село, но така и не попада в ръцете на полицията. Това се нарича убеден, силен и истински човек, независимо от идеологическите интрепретации за живота й. Който иска да бъде гневен към нея - предлагам да се опита да изживее живота й по същия начин. Да не говорим и друго. Митка Гръбчева има поне още една заслуга към българската история. Благодарение и на нея ген. Луков остана само бележка под линия в сатанинската библия на фашизма :)))

----------------------------------------------

Винаги ми е било ясно, че кабинетът на Орешарски няма да получи сто дни кредит на доверие. Наясно съм, че той няма да има дори 100 минути такъв кредит. Да не говорим, че дори 100 секунди също са проблематични. Ама хейтът постави нови рекорди - щото даже не го изчакаха да си каже министрите преди да го обявят за кабинет на Москва, мафията, извънземния разум, масоните, задкулисието, олигарсите, гущерите, които живеят сред нас и на тайната лига на обичащите топла бира...Хахаха, а си мисля, че поетичното въображение още не е загряло дори :)))

--------------------------------------------------

Слънцето в Пловдив грее като програмно правителство, което е осъществило програмата си. Дори и насред телевизионния шум човек може да чуе как чуруликат птичките все едно са конструктивна опозиция с оптимистичен светоглед. Подухва лек ветрец точно в оптималните дози, за да може човек да не изпада в черногледство и жега. Даа, казвам си аз, за разлика от обществото, природата е в пълен политически консенсус, съвършената парламентарна демокрация на пролетта...:))))

---------------------------------------------------

Да ви кажа честно - изобщо не съм предполагал, че България е толкова пълна със социалисти и направо болшевики. Като гледам как по телевизиите всички десни анализатори, представители на ГЕРБ и всякакви други инсекти как са загрижени, че БСП няма да изпълни програмата си, направо едно топло ми става...Толкова искрена болка от страна на десните, че плоският данък нямало да бъде отменен...Красиво е. Красиво. :)))

------------------------------------------------------

Чета книгата на един дипломат Петър Воденски със заглавие "А иначе дипломацията е сериозен занаят" и попаднах на уникален бисер. В размирното начало на 80-те години на миналия век в Турция се води жесток дебат кое е порно и кое може да мине за еротично изкуство. И тогава един от турските политици излиза с гениална формула за разликата между двете: "Щом ми става, значи е порно и го забраняваме. Ако ми няма нищо - минава за изкуство и го пускаме". Велико! Велико! :)))

------------------------------------------------------------------

Човек хапне, пийне на празника, пък кирилицата сама си идва след това...Че без кирилица как можеш да пееш: "Побелях и остарявам, но в сърце те нося"...:)))

-----------------------------------------------------

Изолирах се тази вечер. Пуснах пердетата, за да не може подуянската луна да смущава мислите ми и разтворих книгата "Принцът на мъглата" на Карлос Руис Сафон. Винаги съм казвал, че той е литературния еквивалент на кокаина. Книгата те всмуква в себе си, създава собствена атмосфера, брутално те издърпва от околния свят и в един момент, мама му стара, не преувеличавам, ми се стори, че отвън шумят вълни. Литературата трябва да има начини да променя света, нали? Заради това сега не искам да дърпам пердетата. Искам още малко да вярвам, че навън се плискат вълни, а едно момче по брега търси Принцът на мъглата. Ако сега ми попадне анкета с въпрос: "Как си представяте рая?" твърдо ще отговоря, че си го представям като библиотека...:))

---------------------------------------------------

Александър Симов-пролетария предлага на Александър Симов-премиера да пусне заповед до Александър Симов-стиснатия финансист в края на работния ден да бъдат отпуснати пари за по една бира. Че то иначе само служебния премиер ще се угажда, а пък аз да не падам по-долу от него :))

----------------------------------------------------

В едно велико и много епично стихотворение, посветено на смъртта на Сергей Есенин Владимир Маяковски яростно се възмущаваше от приказките, че Есенин е пиянствал, защото е бил прогнил интелигент. Именно в това стихотворение се появява легендарна фраза:

А мигар класата

нагъва кваса?

Класата - тя също пий добре.

Тоест пролетариатът не пада по-долу от интелигенцията, когато става въпрос за водка. Но друга ми е мисълта. След като от вчера ние с вас сме истински братя, понеже сме "интернет-класа", о, братя мои по класа - "класата - тя също пий добре", не се стискайте, а почерпете за новия си класов статут. Все пак класовото осъзнаване е началото на голямото пиене. Или на световната революция, но Троцки ми е свидетел, между двете понякога няма особено голяма разлика...:))))

----------------------------------------------------------

Както и да го мисля, никой не е описал по-добре това, което става в парламента от вчера и по телевизиите също така от Иван Вазов в "Чичовци". Нека да ви припомня там се карат Варлаамица и Салямсъзка. А спорът им е от чисто политическо естество и гласи:

- Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! - викаше булка Варлаамица от крушата.

- Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! - викаше булка Салямсъзка от покрива при коминя.

- Да те порази Господ!

- Да те убие чумата!

- Да те прокъсне!

- Да се вампирясаш!

- Огън да гори тебе и децата ти!

- Живеница да ви изяде двама ви!

- Гиди свиньо, дванайсеткиньо!

- Гиди ялова кукувица!

- На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!

- На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!

- Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко!

- Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!

Хахаха, не е ли очевидно. Това е все едно БСП и ГЕРБ спорят за състава на комисията за парламентарния правилник. Йеее. Изводът е един - четете класиците. Те всичко са ни разказали предварително :))

----------------------------------------------------------

"Цветан Цветанов: Очаквам с нетърпение повдигането на обвинението ми"...Майко мила! Знаех си аз, че твърде голяма дружба с Веселин Маринов радикално прецаква еротичните желания на един човек...:))))))))

-----------------------------------------------------

Цецка Цачева е най-големият мъж в ГЕРБ! Честно! Да се навиеш да участваш в дебат с Волен Сидеров в момента е все едно да влезеш в клетката на лъв, който се е докопал до уиското на надзирателя си. И все пак - еваларка на Цецка, че се е навила. Боец е. :))) Дълбоко презирам нейната партия, но пък респект на плевечанката. Язък за останалите мъже от ГЕРБ, дето са се покрили страхливо...

Оптимистична теория за кабинета "Орешарски"

Прегледах реакциите на интернет-класата (да е жив и здрав Огнян Минчев, че натовари виртуалните личности с класово съзнание) след като бе обявен състава на кабинета Орешарски.

Това правителство е първото редовно правителство, което се подлага на новия електрически стол в България - одобрението във Фейсбук. През 2009 година ФБ още не бе придобил сегашната си плътност, така че на Бойко Борисов му се размина тази вълна. Орешарски нямаше този късмет. Той попадна насред интернет-виелица.

Един казваше, че като видял новия кабинет вече му било мъчно за Баце и Цецо.

Друг с добавяше, че всички в правителството са измекяри.

Трети почнаха да вадят статуси на бъдещия външен министър Кристиан Вигенин в които хвали времето след 1944 година (с това го направиха по-симпатичен в моите очи, но нейсе).

Четвърти казваха, че кабинетът не заслужава и 15 секунди толерантност.

Пети веднага бяха убедени, че всички до един са престъпници.

Шести бяха категорични, че в правителството са събрани извънземни, но не и експерти.

Седми направо псуваха комунистите, турците и масоните, че са дошли на власт.

Осми вече се канеха да правят въстание.

Деветите намекваха, че животът им е отмилял в мига в който видели новите министри.

Целта ми изобщо не е да защитавам Орешарски или екипа му в окото на интернет-бурята. Опазил ме бог - трябва да имам 96 пипала, за да мога да огрея на всички фронтове. Аз обаче възнамерявам да сътворя една минорна оптимистична теория за този кабинет и, за да спася душата си - не карам никого да вярва в нея. В нея ще се опитам да използвам два недолюбвани от електората инструменти - хладна логика и безпощадна реалност. Знам, че човек това е същество, което винаги се стреми към политически идеализъм, а българин това е същество, което се стреми към политическия идеализъм, но с псувни, но все пак ще гледам да ги вкарам в употреба.

Нека да уточня нещо. Омразата на десните я разбирам. Кабинетът на Орешарски въплащава тяхната очевидна мозъчна смърт. Те не само не са парламентарна партия, но и част от кадрите им вече колаборират с комунистите. От това по явен знак, че костовистката десница наистина е мъртва, аз лично не мога да се сетя. А от фентъзи-романите знаем, че духовете най-много мразят да им се напомня, че са мъртви. Това е омраза от отвъдното, но поне с ясно изразен окултен източник, което я прави логична, а следователно и приемлива. Ролята на десните в българската политика винаги е била да злобеят.

Другите злоби са неразбираеми за мен. Кабинетът "Орешарски" още не е произвел нито един закон, действие, заповед или гаф, а вече е натоварен с цялата световна вина по планетата.

Аз обаче не мога лесно да забравя какво политическо чудовище ни управляваше до февруари месец тази година. След кабинета на Бойко Борисов вече съм готов да дам шанс дори на Джак Изкормвача да ми докаже, че е ангел. Защото онова политическо и интелектуално падение, оная полицейска локва беше непоносима. Особено към своя край, когато бе затънала в лъжи, СРС-ата и простотии.

Да би вече да ви липсват, а?

Да не би да искате пак Цветан Цветанов да изнасилва публично българския език? 

Да не би да искате пак Бойко Борисов и неговото безкрайно рязане на лентички за сметка на постоянния глад и пълна мизерия.

Аз категорично казвам "неееее, не искам". 

Заради това съм склонен да дам известно доверие на Орешарски и екипа му. Ооо, ако кабинет правех аз, той щеше да изглежда по съвсем друг начин. Щях да направя екип, който да накара целия състав на Института за пазарна икономика да се тръшне с инфаркт на пода и то с избила пяна по устата. Бих направил радикален, крайноляв кабинет, който да въздаде справедливост, пък нека злобарите да си дивеят.

Но политическият шанс отиде при Орешарски. Кабинет прави той. Страната е в толкова кризисно положение, така изтърбушена, окрадена, мизерстваща и отчаяна, че още от първите стъпки на кабинета ще се види накъде върви.

И да иска да бъде десен, Орешарски трябва да бъде ляв.

Това е неговата карма. Поне аз така смятам, защото десния път води към това огньовете из страната пак да пламнат. Така че - смятам за малко да му повярвам.

И друго. Не искаме кабинет "Орешарски", окей.

Кой да е тогава? "Атака" ли да направи кабинет?

Защото в парламента освен БСП, ДПС, ГЕРБ е представена само "Атака". Нима искате да видите Волен министър-председател? Не казвам, че зад колективната омраза се крие такова осъзнато желание, но при разпадане на всички други стойности, тогава ще видите Волен Сидеров-премиер. Или още по-интересно - Деница Гаджева ще е премиер. Ако така си представяте ситуацията - моля, моля - хейтът ви не само е забавен, той ви върши и политическа работа.

Партиите, които били правили кабинет имали само 15 процента от доверието на хората? Точно така е. Какво обаче следва за останалите партии - че имат още по-малко доверие. Е кой тогава да направи кабинет в тази изострена криза на доверие, в този абсолютен дефицит на добри намерение от човека към човека?

Фактът, че кабинет правят партии с 15 на сто доверие е симптом за болестта. Това е факт. Обаче няма кой друг да започне лечението, освен точно тези партии. Все отнякъде тряба да се почне. Имаме руини, крайно време е някой да положи целенасочено усилие за нещо позитивно, защото скоро единствената форма на комуникация между хората ще бъде с ножове и пистолети.

Заради това аз първоначално, а и вероятно само за кратко, но се самонаслаждавам на позитивното си светоусещане, аз изпитвам единствено и само респект към кабинета на Орешарски за начало. Никак няма да им бъде лесно. Те влизат в пещера в която не знаят какво ги чака, това е пътешествие като това на Индиана Джоунс към някоя мистериозна гробница, но пък все някой трябва да го направи.

Хората гласуваха. Този кабинет е единствено възможния при това гласуване, при този парламент, при тази обществена атмосфера.

И мен не ме кефят някои от имената. Обаче знаем кой носи отговорност за тях. И аз имам някои подозрения - ще дебна като лъв във виртуална джунгла, за да покося всеки, който тръгне да ми деснее подозрително много.

Но дотогава има още малко време, а сега просто смятам, че единственият смелчага, който се престраши да създаде кабинет заслужава ако не обич, боже мой, дори в БСП не го обичат твърде много Орешарски, но поне малко уважение.

Пък, ако тръгне накриво, само ме гледайте. 

Няма да може да ме стигнете по обиди.

Най-модните политически коктейли на сезона

От великия Веничка, тоест от лицето Венедикт Ерофеев и неговото мрачно алкохолно евангелие "Москва-Петушки" знаем няколко култови коктейла, които очевидно са били на мода в безвремието на брежневския маразъм. Най-великият от тях е безсмъртното питие "Сълзата на комсомолката" в което според Веничка трябва да се поставят:

Лавандулов спирт — 15 г.

Одеколон "Младост" — 15 г.

Розова вода — 30 г.

Лак за нокти — 2 г.

Елексир за жабуркане на зъби — 150 г.

Лимонада — 150 г.

В "Москва - Петушки" Ерофеев описва и ефектът от това пиене: "от готовия коктейл, от неговата ароматност човек за известно време може да остане без чувства и съзнание".

Само една кратка забележка - мнозина от прочелите тази книга са склонни да я разглеждат единствено и само като хумористично произведение. Което е абсолютно невярно. "Москва-Петушки" е книга, която по-късно Виктор Пелевин сравни с  "Пътуване към Икстлан" на Карлос Кастанеда. И двете книги (аз творението на Кастанеда така и не успях да го докарам докрай, защото тоя пич Дон Хуан ми се видя досаден дърдорко) е описано по-скоро пътешествие на духа, експедиция на душата в неизвеството, скок на човека в бездната, който поне при Веничка завършва мрачно. "Петушки" е място, описано почти и изцяло с библейски термини и също така непостижимо като небесния свят приживе. И героят на Веничка след цялата алкохолна одисея във влака, след всички описани коктейли, разговори за Пушкин и схеми за трудовата активност на съветския пролетариат, завършва своя път в началната си точка и то много трагично.

Очевидно такава е съдбата на големите духовни пътешественици и на големите алкохолици - никога да не стигат до сънувания бряг.

Но стига толкова прогнила интелектуалщина. Започнахме с алкохолното евенгелие, защото настоящата политическа ситуация у нас определено от ден на ден започва да изисква все по-тежко пиене, ако човек иска да накара мозъка му да не изтече през ушите от медиен  тероризъм, злостни коментари, политически борби, парламентарни интриги, високи сметки, улично недоволство, гневните тиради на Николай Бареков и вещерските телевизионни бълвочи на Люба Кулезич. Заради това повече от всякога духа български се нуждае от сериозни политическо-алкохолни коктейли, които да му помогнат да осъществи поне вътрешната емиграция от свръхистеричната реалност.

Заради това почваме с лек аперитив

"Избори по сънрайз"

Съставки:

Настъргани бюлетини от Костинброд - 2 броя

Водка и бира - 100 г.

Сълза от прокурор - 1 брой

Одеколон от Цветан Цветанов - 20 г.

Мастило от жалба - 15 г.

Още водка - 200 г.

Ефект: Този коктейл така вцепенява сетивата, че кара опиталият го да се усъмни в собственото си съществуване. Това е идеална рецепта за предизборни скептици и конспиратори на свободна практика.

След като сме подгрели леко, можем да опитаме следващото в менюто:

"СeРeСe on the beach"

Съставки:

Пот от подслушващо ченге - 25 г.

Настърган косъм от темето на Цветан Цветанов - 5 г.

Уиски - 200 г.

Тютюн от пура на Бойко Борисов - 15 г.

Още уиски от тайните запаси на Емо Фаса - 100 г.

Стрит лист от анонимно писмо до медиите - 30 г.

Сместта се разбърква с отверка (нали това е модния инструмент в СРС-средите) и се пие всеки път, когато Цветанов се закълне в децата си, че не е подслушвал.

Ефект: Организмът на пиещия заема всеопрощаваща аура, мозъкът иска да подаде документи за емиграция, но пък ушите настояват за още от течността.

Вече е време да минем на тежкото пиене, защото тялото е подготвено за драматично-алкохолните висини.

"Искра Фидосова в опозиция"

Екстази - 40 г.

Мастика и мента - 200 г.

Кебапче на прах - 40 г.

Парламентарна слюнка - 15 г.

Прах от банкова сметка - 10 г.

Сълзи от пребити депутати от ГЕРБ - 45 г.

Мастика - до пълна амнезия

Ефект: Този коктейл има за цел да убеди душата човешка в преходността на историята, в изменчивостта на епохата и в това, че няма смисъл да бяга от лудницата и от усмирителната риза с която гледа как Фидосова опозиционерства. Не е изключено очите сами да изскочат от орбитите при сблъсъка с този коктейл. Странични ефекти.

"Червено-либерални страсти"

Пепел от изгорена лява радикална програма - 50 г.

Коняк - 200 г.

Блясък от погледа на Лютви Местан - 5 г.

Йени ракъ - 100 г.

Позитанска водичка - 25 г.

Коктейлът се разбърква в присъствието на журналисти, поднася се охладен от дълги речи и се разлива в малки чашки в знак на съпричастие към кризисните времена.

Ефект: Съзнанието на човек изнемощява и при продължитена употреба на коктейла почва да му харесва. После се губи ориентация и обикновено употребилите го никога не биват намирани.

"Юмрукът на фюрера"

Лак от Деница Гаджева - 25 г.

Гледка от коляно на атакистка с минижуп - 5 г.

Бутилка с уиски, по възможност от полет на "Луфтханза".

Гневни слюнки от парламентарна реч на Волен Сидеров - 5 г.

Кръв от носа на пребит журналист - 15 г.

Ефект: Коктейлът ви кара да се чувствате като отхапаното ухо на Ивендър Холифийлд или като пожертваното ухо на Ван Гог - човек губи усещането за реалност и се чуди в коя точно лудница е попаднал.

"Командирски писък"

Сълзи от млада десебарка - 400 г. (тия плачат по много, така че стока ще има)

Американски бърбън - 2 чаши (нищо руско не бива да докосва сетивата)

Корица от книга на Айн Ранд - 25 г.

Нарязана на ситно теменужка от градината на Иван Костов - 20 г.

Още американски бърбън - до запяването на песента "На всеки километър"

Ефект: Човек започва да вярва, че пак ще възкръсне, въпреки, че всички биологични признаци показват, че краят е настъпил.

Трябва да предупредя предварително. Това са тежки алкохоли, които могат да се отразят пагубно на несвикналото съзнанието. Според мъдрата мисъл на търговците на чаши всъщност "питието определя битието", така че с всеки от тези коктейли на пиещите е гарантирана приятна разходка из безвремието на България поне до съставянето на кабинет изцяло от блондинки в минижупи.

Алкохолът е полезна течност. Тя създава всички ментални условия на отделния човек не само да се примири с действителността, но дори и да попее напук на властта. Веничка би оценил изящността на това меню, бъдете убедени.

Пийте неумерено.

Така или иначе по някое време ще поискате да сте били пияни през цялото време.

Западът и Русия – път осеян с предателства

Съвсем наскоро се престраших за втори път да гледам руския филм "Адмирал", който е посветен на основния идеолог на съпротивата срещу болшевиките Александър Колчак. Филмът е много емоционално изтощителен за мен, защото ме поставя пред политическа и душевна дилема.

Аз просто не съм свикнал да си представям Колчак като човек. Израснал съм с идеята, че това е основния гад по времето на Гражданската война в Русия, траяла изтощително дълго в периода от 1917 до 1923 година. И просто не съм свикнал да виждам Колчак от неговата човешка страна. Това не го прави по-малко чужд на моите политически идеи, но когато погледнеш истината от различен ъгъл, тогава вече си склонен не точно да простиш, а да разбереш, което е почти едно и също.

Филмът "Адмирал" е концентриран не върху политическите идеи на Колчак, а върху неговата трагична любовна история, но дори през мъглата на литературната драматизация се описва една съвсем различна фигура от тази, която аз бях свикнал да виждам. Колчак е праволинеен, фанатичен, убеден, интелигентен и убедителен, което го прави най-голямата фигура в белогвардейското движение изобщо.

Само между другото - опитът да се обобщи така на едро - "белогвардейско движение" е нелеп. Това, което по-късно наричаха "Бяла гвардия" всъщност са поне пет отделни различни групи, всяка със свои цели, разбирания и тактика, което всъщност е причината в крайна сметка болшевиките да спечелят Гражданската война. Срещу себе си те нямат единна и организирана съпротива, а много разпокъсани групички, които воюват както си знаят и за каквото си знаят.

В този смисъл Колчак е наистина най-страшния враг за болшевиките, защото се опитва и в един период успява да обедини много хора около себе си, да създаде цяла армия, да установи контакт със западни съюзници и да се превърне не само във военна, но и в политическа заплаха за властта на болшевиките. Филмът "Адмирал" се занимава съвсем малко с тази тема, но вече, ако човек се интересува може да прочете доста неща за Колчак, изчистени от идеологическата прах на епохата.

Русия очевидно вече е страна, която е постигнала някакъв мир с историята. Защото руснаците все още делят историческите си фигури по политически убеждения, но успяват да признаят това, че и едните и другите са обичали Русия, просто са имали различни планове за нея. Историята в Русия все още е повод за спорове, но съвсем не е гранична линия на политическото ожесточение, което историята предизвиква у нас например.

И заради това е било възможно да се направи един такъв филм за Колчак - разтърсващ, истински, емоционален.

Но всъщност идеята на този текст е да се занимае с нещо друго. Русия, най-голямата европейска страна, винаги е била ментално разделена между двете геополитически плоскости - Запада и Изтока. Това е проблем с неистова сила в руската история. Цели епохи подред руският елит търси този Запад като някакво универсално решение на проблемите, като начин за поставяне на историята на Русия в нов поток. Дори и днес част от елитарната опозиция в Москва представя себе си като "западен избор", въпреки че в тази фраза се крие блестяща красота и неизчислим ужас.

Много западни анализатори и до днес не могат да решат този руски ребус и заради това решават, че Русия е някаква душевна, политическа и емоционална аномалия. Не е точно така. Западният избор там е проблематичен, защото Западът на практика никога не е спирал да предава Русия. При това отново и отново с настойчивостта на призрак от пиеса на Шекспир.

Колчак е доказателство за тази трагична неизменност. Той е е трагича фигура, защото той никога не е искал да види Русия слаба и унижена държава. Неговият план за страната му е съвсем друг. И той търси западната помощ с надеждата, че този митологичен Запад споделя неговата визия. Но истината е съвсем друга. Целта на европейските държави от няколко столетия насам винаги е била Русия да бъде изместена на изток и да не бъде фактор на Стария континент. Западът иска слаба, унижена, подчинена Русия, нещо, което Колчак никога не би приел, ако бе осъзнал навреме.

Свидетели на неговия живот казват, че всъщност адмиралът през цялото време е подозирал, че ще бъде предаден. И точно така става - в крайна сметка французите го предават на болшевиките и така рухва още една надежда, че Западните страни могат и искат да видят Голямата страна велика. 

Те я искат озлобена, бедна и в постоянно вътрешно напрежение.

Русия е била предавана от Запада толкова често, че е живо чудо, че и до днес това е единствената страна в която е гордост да кажеш, че си европеец. 

Западният избор на Русия съвсем не е толкова очевиден, колкото им се струва на тукашните мърморковци, които все за нещо са подозрителни и злобни. Просто Русия си научи страшния урок за предателството по най-тежките начини. Мина през толкова много изпитания, че всяка друга страна би изчезнала завинаги. Но Русия оцеля.

Както е оцелял и споменът за Колчак, този трагичен бял генерал, така незаслужено оплюван в миналото. Може да е бил всякакъв, но е бил патриот. И плаща с живота си за този патриотизъм, жертва не само на предадена вяра, а на цял един съкрушен идеал. Защото Европа може да бъде хищница, а Русия най-добре знае това.

Филмът "Адмирал" също не акцентира върху този момент. 

Но той се набива в очи от цялата история. 

Колчак е краят на една епоха. След това дойде друга. Когато и другата епоха свърши, Русия отново се опита да потърси Запада като алтернатива на своята история. Западът пак я предаде. Но Русия пак оцеля. 

Заради това сега Западът тъне в своята нова фобия, защото е останал без други оръжия за предателство, което вещае тежко напрежение занапред, но пък и интересни времена, каквото й да разправят китайците за тях.

Колчак, иска ми се да вярвам, би оценил иронията на днешната ситуация. Предадените знаят най-добре да се смеят, защото вече всичко друго, едва ли им е страшно...

Море прячется за туманами,

В небо серое, в тучи рваные,

За горизонт вдали.

Караван идёт, расчищая путь,

Этот минный след нужно обмануть,

За нами корабли.

Африкански страсти в политическа България

Само допреди няколко месеца Бойко Борисов и представителите на неговата партия бяха блюстители на тезата, че България не трябва да бъде очерняна в Европа.

О, как само се гневеше бившия премиер на наглите социалисти, които си позволяваха в Европейския парламент да поставят българските проблеми, защото тук нямаше кой да ги реши.

След като меланхолично остана в опозиция обаче нещо май в психиката на лидера на ГЕРБ се прекърши. Изведнъж под диктовката на самия Борисов шефът на парламентарната група на ЕНП в ЕП Жозеф Дол остро атакува ПЕС и попита как социалистите ще приемат сътрудничеството на БСП с "Атака", определени като крайни националисти.

Очевидно десницата наистина знае как да изпада в хронична амнезия. Никой не си спомня Дол да е протестирал срещу явната подкрепа на "Атака" за ГЕРБ в първите години на тяхното управление. Очевидно това за него е било съвсем в реда на нещата. Какво ли се е променило сега, че разбиранията на десничаря са претърпели такъв драматичен обрат? Да не би да е факта, че неговите местни десни аборигени загубиха властта.

Грехът на ГЕРБ е много по-голям от обикновеното хленчене. С тяхната идея да бъдат защитавани от ЕНП по този начин, те позволяват към България да се държи абсолютно недопустим език. Кой е Жозеф Дол, че да си позволява да говори така? Дали би говорил същото, ако Марин льо Пен във Франция почне да подкрепя правителството? Разбира се, че не. Европа просто понякога прилича на клуб на силните батковци, които раздават правосъдие на по-слабите. Защото част от по-слабите винаги искат да бъдат обгрижвани по този хулигански начин.

Подобна политическа драматургия показа и друго. Не е случайно, че в България денят на Африка се празнува само ден след денят на славянската писменост. Много често България предоставя доказателства, че принадлежи ментално и интелектуално именно към Африка, защото у нас Европа се използва единствено като плашило, нещо далечно, непроменяемо, могъщо.

А иначе си кипят африкански страсти. Жозеф Дол обаче едва ли ще разбере това. 

Моят сблъсък с телевизионния народ

В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент, поканиха ме в Канал 3, за да коментирам последните актуални събития, които разтърсват милата ни държава и причиняват душевни колики на всички, които имат билети за първия ред на шоуто. В краткия си живот (знам, знам, че вече поостарях, но това не отменя оплакването ми, че животът е кратък) понатрупах малко телевизионен опит, но така и не ми се беше случвало да отговарям на въпросите на народа в пряк ефир. А тук избраната форма бе - народът звъни, пита, разпъва на кръст, а аз трябва да отговорям на неговите безпощадни мнения.

Оказа се, че нито едно знание за моята страна не е било пълно без да познавам особеностите на следобедната телевизионна аудитория. Нещо повече - едва ли има университет на този свят, който би могъл да ме подготви за изживяването на което бях подложен. Моят сблъсък с народа се оказа толкова запомнящ и знаменателен, че няма да получа упокой докато не го разкажа накратко, а най-накрая ще се постарая да изведа вълнуващо морално послание.

И така. Сядам на мястото на госта. Слагат ми микрофон. Отпивам от водата и народът бе включен в ефир. Някъде на десетата минута си мислех, че половината от обаждащите се в телевизиите реват за силни хапчета и солидни медицински грижи. Народът реши да не дава пет пари за основната тема на разговора "БСП между ДПС и "Атака", а от първата минута ме атакува със собствените си филми и политически несъответствия. Няма да пресъздаваме атаката хронологично, а ще наблегнем на основните пунктове.

Впечатлих се от един политически сатанист. Дори го нарекох така в ефир. Тоест един образ, който заяви, че щял да гласува за Сатаната, но не и за БСП. Доколкото схванах беше изциклил от моята теза, че рефренът "ДС е виновна за всичко" пълна глупост и нещастна измислица. В пространното си словоизлияние анонимният зрител като шекспиров герой на доста бира обясни, че комунистите му били взели всичко, съсипали не само неговия живот, но и този на внуците. Понеже съм наясно, че на света няма друг народ, който така да си пада по произволната драматизация като българския, а най-много драматизират точно тези, които са били най-големите лакеи, изобщо не обърнах внимание на този кадър. Отговорих нещо в смисъл, че аз не му преча да вярва в каквото си иска, ама такава чернота никога не води към добро. Но реално трябваше да му кажа друго. Истинският отговор трябваше да бъде, че ние комунистите не вярваме ни в Бог, ни в Дявол, а само в Световната революция.

Друг ме атакува челно с въпроса - знам ли колко куфарчета са били раздадени в началото на прехода? Откъде да знам бе, братче! В началото на прехода бях на 12 години. До мен куфарчета не са стигали. До семейството ми също. До твоят мозък обаче може и да е стигнало някое и друго психотропно вещество, особено, ако наистина вярваш, че кражбата е ставала с куфарчета. Дълго време наивно се надявах, че българският народ разбира куфарчето като метафора на технологията, но вече от болезнен опит се убедих, че най-войнстващата част от този народ твърдо вярва, че куфарчетата са истински. Което означава като минимум, че мозъците им са от памук, но това е мое хейтърско мнение, което не искам да взимате предвид срещу мен, ако ми организирате съдебен процес.

После звъня някакъв друг кукундел от Македония, който се опита да ми припише греховете на БКП от едно време за македонизирането. Същият драматично обяви, че вече нямало къде да бяга, а пък БСП се била върнала на власт и щяла да насочва България към Русия и пак да македонизира. Оооо, спор да няма, точно така. Направо първата работа на БСП ще бъде да ви пише пак македонци. Или пък момент, защо да си играе да ви македонизира, направо с полицейски отряди ще ви карат да се пишете руснаци. Ако си Ванче ставаш Ваня. И ти правят задължително татуировка на Путин. Така де - какъв сатанински план може да мине без Путин?

Трета дама ме разстреля укорително, че използвам думите "далавера" и ГЕРБ в едно изречение. Ами как да ги използвам, уважаема? Причината за това е във вашите любимци. тази зрителка успя да ме натовари с вината, че презирам всички гласували за ГЕРБ. Пак не й казах истината. Не ги презирам. Съжалявам ги. Съжалявам всеки, който е в състояние да гласува за своя екзекутор. Психиката на крепостния селянин не е нова явление по земите български, ама да въздигнеш гласуването за психопати в своя религия е тъпо и противно. Заради това ми е жал за тези хора. Ама пак не го казах. Реших, че народът не трябва да бъде дразнен.

Оказа се обаче, че дори и моят благ и консенсусен вид все пак е в състояние да накара народонаселението да изцикли. Една дама, която със съскане обяви, че винаги, когато БСП вземела властта ставало лошо, тоест най-вероятно - охранена софийска реститутка, ме попита защо в затворите гласували за БСП. Не ми дойде готин отговор. После една колежка ми каза култов отговор на подобно нещо: "Ами, защото затворниците искат да вземат Бойко при тях". Аз минах с това, че е тъпо да делиш хората. ГЕРБ го правеха и резултатът от това е, че не могат да намерят кой да пие по едно кафе с тях.

И така стоях 40 минути, а в телевизионно време това тече бързо като интересна пресконференцията на прокуратурата и народът ме занимаваше със собствените си филми. Всеки имаше теория за споделяне, идея за развиване, обвинение към мене или просто търсеше начин да разнообрази скучният софийски следобед, когато дори облаците се търкаляха съвсем бавно по небето, обзети от непукистка страст да правят пролетта да прилича на лято.

Излязох от телевизията малко след това и вдишах нажежения въздух. Срещата ми се телевизионният народ беше удивително преживяване. Установих, че всъщност ми е било безкрайно приятно.

С други думи - обичам го този народ. Сериозно. Може да е шантав и луд за връзване, ама е моят народ, моите хора и така ще е до края на света. Няма никога да имам друг народ освен този. Дори и да е във филм този народ пак е готин. И не заслужава лоша съдба. Не заслужава нищо лошо. Заслужава различна история, различно битие, различен живот.

Така е. Моите хора просто ме кефят.

Колко е готино, а?