Дружинката за видео-доноси

Някои може да са го намирали за симпатично. Други за светло. Трети за вдъхновено, макар и заблудено. Хора всякакви.

Но след вчерашния ден явлението "Ранобудни студенти" напълно се вписа в порочната гнусота на нашия обществен живот. При това го направиха така ловко, манипулативно, интригантски и жълто, че веднага стана ясно - там, където някои са виждали революционна дружинка, днес има само доносници. Носителите на новия морал се оказаха пазители на старите подлости. Цялата видеодрама около снимането на това как двама преподаватели пийват в СУ е снето в духа на жълтия компромат, със задъханата ядовитост на талибана-доносник, който не може да понесе, че някой е изразил съмнение в него и неговата мисия. Естествената тъпота винаги е фанатична до безкрай.

Честно, като чух по новините за това тяхно действие първоначално не можах да повярвам. Не исках да повярвам, защото смятах, че подобен тип мухлясъл псевдоморализъм е останал някъде в 50-те години на миналия век, когато е властвал заклеймителния термин "морално разложение". Сега обаче си имаме нови студенти с манталитета на сковани партийни секретари, които не търпят чуждо мнение. И те са спретнали интрига в духа на цялата ченгесарщина, която на думи така яростно отхвърлят.

Изобщо не оправдавам двамата пийнали преподаватели. В тяхното поведение има проблем, но той не е нищо в сравнение с доносническия манталитет на отсрещната страна. Която се опитва да скрие зад иронични фрази своето най-голямо падение. Двамата подпийнали преподаватели имат осъдително поведение, но не са извършили никакво престъпление. Никакво. Окупаторите на СУ ги обвиняват, че нарушили правилника на университета. Моля ви - тези, които сложиха вериги на аудиториите сега се оплакват, че някой друг престъпва правилата на които те плюха. Това ли ще ни чака занапред? Пълна демонстрация не само на двойни стандарти, но и на подлост и доносничество.

Изобщо не съм убеден, че новия морал идва по пътя на доноса, по пътя снимането с камера, по пътя на това с душата на отмъстителна кука да преследваш тези, които са имали върховната наглост, разбираш ли, да не те харесат.

Не съм наясно дали "Ранобудните" осъзнаха как се самоунищожиха с този компромат. Защото това е технологията на доносничеството - когато се появи на бял свят никой не презира жертвата на донос, а този, който го е сътворил. Не си спомням някой да е упълномощавал "Ранобудните" да се превръщат в Нравствена полиция. От клипа си личи и друго - провалът на голямата им мисия (да свалят кабинета) е мутирал в злобно желание да се саморазправят с най-гласовитите преподаватели, които не са ги харесвали.

Да превърнеш нравствените си послания в ритането на един обикновен професор, който няма нито медийна мощ, нито сили да отговори равностойно - ето за какъв нов морал говорим тука. България си пада по публичните унижения на безсилните. Окупаторите всъщност  направиха точно това - организираха публично унижение на хора, които може да ги дразнят, но с нищо не са заслужили тази изпепеляваща мощ на медийното презрение, което бе стоварено върху тях.

Наскоро един журналист писа нещо за медиите-бухалки и призова за санитарен кордон около тях. А превръщането на една протестна група в бухалка, това поносимо ли е? Това ли е новият смисъл от телевизионното съществуване - да превърнем камерите в камшик с който несъгласните да бъдат шибвани през лицата.

Тази нова терористична теория - за точкови удари на протестърите отдавна се върти, но си мислехме, че е само теоритична фантазия на определени среди. Сега се оказа, че същите тези среда са си възпитали псевдоморалистични доносници, които не се спират пред нищо в своята злоба. Дори и в това да наритат жестоко, подло и гадно хората, които не са съгласни с тях.

Ситуацията е още по-зловеща, независимо какво разправят ентусиазираните одобрители на действието, в такава разгражда среда те всъщност издигнаха видеодоноса като основен инструмент за правенето на политика. Не новите идеи, но новите визии, а старите ченгесарски похвати. Очевидно някои разбират под нов морал просто нова дължина на камшика с който да удрят.

Това е най-ироничната метафора на нашите луди дни. Тези, които се обявиха за алтернатива се превърнаха точно в тези, които мразят. Ако предположим, че онези другите са останки от виновното и кошмарно минало, защото новите постъпиха точно по тази начин. Точно с тази талибанска злоба. Защо избраха доноса от своите инструменти, за да обявят на света, че още не са умрели напълно?

Ситуацията напомня на кошмарния край на "Фермата" от Оруел в чийто забележителен край животните гледат през прозореца как хората и прасетата пируват. И книгата свършва с унищожителното изречение: "Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е".

"Ранобудните" просто не разбраха как с един донос се превърнаха точно в тези литературни хора, неотличими от прасетата.

Тяхната дружинка за видео-доноси вече заслужава единствено кротък присмех. След като първоначалният ми яд отмине вече не възнамерявам да се отнасям към тях по друг начин освен с ирония.

Садистите, които ритат хора само, защото не мислят като тях, заслужават точно такава съдба.

Кой е истинският лъжец?

"Тодор Живков бе един голям лъжец. Лъжеше 45 години". С тези мисли блесна преди няколко дни президентът Росен Плевнелиев. Всеки път, когато някой от "либералните" политици у нас закъса с имиджа, той се обръща към вечната дъвка за конспиративен български популизъм - комунизма. "Тодор Живков е лъжец" - тази реплика моментално носи на Плевнелиев одобрителни усмивки от страна на психодесницата, разплюнчени ръкопляскания от конспираторите на свободна практика, телешки възторг от нежните протестъри и от други подобни групи. Сякаш България е впримчена в някаква безкрайна и тъмна реалност, където никога не може да избяга от своето минало.

На първо четене веднага можем да поспорим кой всъщност е лъжецът. Защото в същата беседа, в която даде непоисканите си оценки за Тодор Живков, Плевнелиев излъга няколко пъти. Най-фрапиращата му лъжа беше, че през 2011 г. в нощта на изборите Бойко Борисов му бил бръкнал в окото. На всички снимки обаче се вижда друго - тогавашният премиер дърпа ухото на своя кандидат-президент. Толкова по въпроса за истината.

Големият проблем е друг. Фразата "Тодор Живков беше лъжец" изобщо не е адекватна оценка на близкото минало. Защото никаква лъжа не е това, че България имаше здравеопазване и хората се лекуваха безплатно, получаваха образование безплатно, имаха социална сигурност, безопасни улици и спокоен живот. Посочването на тези факти не е оправдаване на грешките от миналото, както се опитват да твърдят истеричните критици на епохата. Ваденето на тези данни всъщност е най-голямата критика на съвременността. Защото българите бяха брутално излъгани в тяхната надежда за по-справедлив и свободен живот. Обещаха им просперитет, а им дадоха смазваща бедност. Разградиха старата система, само за да ги натикат насила в един консуматорски рай, където хората без пари са незначителна бележка под линия в статистиката. Смазаха интелектуалния пламък в един народ и го превърнаха в група от индивиди, които оцеляват всеки сам за себе си.

Истинският лъжец е този, който разчита на ефектните фрази, за да скрие истината. Как ще обясни Плевнелиев, че до последно хората из страната посрещаха Живков с радост? Това не е инженерно действие. Това е най-голямата присъда за политиците от прехода - хората избраха този, който бе обявен за диктатор, пред тези, които се обявиха за вестители на свободата. Защото националната душа е по-сложна от представите за нея на случайните политици.

Ако тази произнесена фраза за Тодор Живков е най-доброто, което може да извади от своя политически речник Росен Плевнелиев, значи институциите ни наистина са в сериозна криза. Не можеш с няколко думи да заличиш спомена за изминалите години. Можеш евентуално да излъжеш младите, които не са били родени тогава. Сатанизацията на онова време обаче също е неуспешна, защото хората започнаха да си го спомнят с меланхолия. В мрака на историята те загубиха една държава, която не беше перфектна, но която поне си правеше труда да мисли за тях. А какво имаме днес - безкрайни напудрени речи, клишета, лишени от смисъл, заредена с адреналин фалшива словесност и една държава, която дори след най-големите си национални катастрофи никога не е била в това окаяно положение.

Хората днес нямат нужда някой да оценява Тодор Живков. След смъртта си той премина в историята и един ден нашите потомци ще се изкажат за него. Хората днес остро се нуждаят от истинска оценка на прехода, от това, което ги сполетя като чума. Фактът, че Плевнелиев не дава такава оценка, а безопасно плюе миналото, говори сам по себе си.

Преходът беше най-голямото посегателство срещу социалната държава у нас. И тези, които днес кряскат по улиците, изобщо не си дават тази сметка, а се опитват да ни натикат още повече в историческото блато. Ето това е истинската лъжа.

И Плевнелиев е част от нея.

Интелектуалците ни – версия на Къци Вапцаров

Една грандиозна протестърска идея разтърси тези дни и без това истеричното фейсбук-пространство, което не може да се поеме дъх от февруари насам, а живее в очарователни пристъпи на трайна политическа лудост. Професор Александър Кьосев със страстта на културен виртуален фюрер разви идеята за седящ протест на преподаватели пред парламента. Тази идея творчески бе доразвита от преподавателя в Нов български университет Момчил Дойчев, чието сюрреалистично въображение превърна описаното направо в батално платно, във фантазия за грандиозна демонстрация на интелектуален гняв. В неговите протестни мечти седящият протест трябваше да привлече преподаватели от цялата страна, от всички институции, които да заемат поза "Лотос" на жълтите павета пред парламента и да размахват екземпляр от конституцията в ръцете си. Двамата инициатори на идеята особено държаха в него да участват единствено "хабилитирани" лица, защото, знаете как е - българският интелектуалец не допуска някакви селяни да му се месят в грандиозните визии за света.

Починът Кьосев/Дойчев съвсем естествено бе взет на грандиозен подбив във виртуалното пространство, където всеки нарцисизъм утроява от статус на статус и става очевиден като фалшив бюст на фолкпевица. Не пролича целебната ирония да е отказала авторите от техния план. Направи ми впечатление дори, че Дойчев обикаляше от стена на стена и обвиняваше всеки, който не е съгласен с фарсовата идея, че е агент на световния комунизъм, Владимир Путин, евразийските лордове, извънземните олигарси и на мустака на Цветан Василев.

Описаната горе история може да бъде разгледана като скеч на "Монти Пайтън". Но има по-лоша гледна точка - тя е метафора за един от най-големите проблеми на България като страна. Голяма част от това, което наричаме "интелектуален елит" всъщност страда от див провинционализъм, тесногръдие в епични размери и са такива пленници на диктатурата на своето его, че вместо да бъдат ракета-носител на цялата държава и да я зареждат с нови идеи, те обикновено приличат на интелектуалната версия на това Къци Вапцаров да се опитва да разкаже смешен виц.

Преходът никога нямаше да се проточи толкова дълго, безкрайно и крадливо, ако интелигенцията бе на своето място и от ден първи на промяната бе в състояние да предложи алтернатива на безумието и политическото дерибейство. Никой не иска от интелектуалците да бъдат супермени, които да вадят боклука от бунището на историята, но те са призвани да бъдат визионери, да бъдат критичен разум на всяка власт, а не говорители на безкрайния си нарцисизъм и участници в улични пърформанси с неясен резултат.

Днес вече можем да видим трагичните резултати от това, че голяма част от най-просветените ни всъщност приличат на креслив пиянка от дълбоката провинция. Обществото просто свикна да живее без авторитети, защото от авторитета не се очаква да мрънка постоянно, че е жертва на неведоми и тъмни сили, а и да не се държи като мракобес на свободна практика.

Един от споменатите по-горе - професор Александър Кьосев, когато видя, че протестната вълна запада изобрети идеята, че протестът да не се бори за някакви идеи, а да удря конкретни хора, най-вече журналисти, които не се вписват в неговия вариант за идеален свят. Каква свобода на духа е това? Това е средновековно бесовство, само, че изразено с думички като "дискурс" и "постмодернизъм". Това, че един интелектуален двойник на Вишински (основният сталински прокурор по време на Московските процеси) е изучил някоя и друга чуждица, съвсем не прави този сталинизъм на духа приемлив.

А какво да кажем за друга протестна звезда, която блесна в небесата на сутрешните блокове - професор Калин Янакиев. Неговата идеологема за това, че по улиците е протестът на българското качество, а пък българското количество си стояло по къщите, стана печално известна. Тя на практика показа как един богослов може да се превърне в черен шаман, когато се опитва да узакони обществено своята мизантропия. Това беше своеобразен опит за спасяване на лудостта, защото по какъв друг начин господин професорът би могъл да обясни, че олигавеният от пиарки протест вече не може да събере повече от 500 души по улиците.

По медиите любим гост стана и професор Георги Близнашки, много време считан за глас на съвестта в БСП, но пък да подпалиш протестната искра, когато партията ти не те издигна за кандидат-президент, също е позиция, която не блести с интелектуална чистота.

Нека да припомним и акциите от лятото на някакви поети, чието име никой не е чувал. Трима или четирима от тях се покачиха на загражденията около парламента, после оставиха полицаите да ги отведат, а след това се отдадоха на любимото си занимание - да дават интервюта на медиите как са роби на свободата и воюват с олигархията, без да пропускат вечерите си в луксозни ресторанти.

Това е пълна подмяна на стойностите. Истински свободният човек и творец щеше да преследва целта си докрай, без да се съобразява със социалните условности, защото лудостта на свободата е опиянителна, но трябва да си наистина свободен. Когато си свободен дори най-жестоката полицейска система не може да те срине. Хора като Александър Солженицин и Варлам Шаламов го доказаха навремето. Но сред нашите разглезени поети беше и Милена Фучеджиева, например, която счита за символ на своята свобода възможността да използва циничното наименования на женските слабини от 20 до 120 пъти в произволен текст.

А какво да кажем за стотиците протестърски есета, които накараха дори лексиконите на деветокласничките да изглеждат като роман от Достоевски пред тях. Опитах се и изчетох една голяма част от тези текстове - очевидно България пребивава в някаква диктатура на сантименталните клишета и политическия наивизъм за която не съм си давал никаква сметка. Мисля, че по време на тези протести бяха извършени толкова езикови престъпления с безцелна сантименталност и фалшива патетика, че един ден в ада ще има специално сепаре за техните идеолози.

В България оказа се, интелигенцията е истерична и имитативна. Затворена в собствените си комплекси и с разум, неспособен да обхване цялата широта на света. А това през 2013 година я прави само страничен фактор в обществените процеси. Заради това се стигна до прословутата сценка от 20 ноември, когато пред парламента синдикалисти и студенти се срещнаха, но не се разбраха. Това са два свята вече, които нямат нищо общо помежду си. И въпреки целият хаос, който представляват, синдикатите бяха по-истинската част. Защото "Ранобудните студенти" можеха да имат интелектуалния заряд да променят идеята на протеста, да го върнат към ентусиазма на първите дни, когато народът бе обединен в своите искания, но се провалиха, защото оставиха на провинциалните мислители да бъдат говорители на тяхното недоволство. Те тласнаха страната до такъв ръб на лудостта, че изведнъж опитът да говориш за здрав разум започна да изглежда като някаква много радикална контрапозиция. И това системно прецаква България, защото интелектуални алтернативи почти не се очертават.

Нима това не е проблематично. Нима не е проблем, че именно хората на духа започнаха да се държат като интелектуални нацисти и като пирани да хапят всеки, който не мисли като тях. Каква смислена дискусия може да се води за бъдещето, когато никой никого не иска да чуе? То и заради това Европа, европейското отсъства от българското съзнание. Опитват се да ни внушат, че Европа е нещо по което не се дебатира, което е безусловно, колосално и вечно, а това е все едно да сложиш вериги на разума и да твърдиш, че всички, които ги нямат са пълни лузъри. Обаче интелектуалните шмекерии този път не минаха. Изтъркаха се, имитацията на вътрешен живот просто изпуши.

Този път се оказа, че мнозинството от хората не са разделени. Няма как да са разделени. Те заедно се давят в своята бедност и социални проблеми. И всичко останало им изглежда далечно и безсмислено като сериал, направен от Найо Тицин.

Цялата ситуация прилича на вица в който песимистът вижда само тунел, оптимистът вижда светлината в края на тунела, реалистът вижда тунела, светлината и приближаващия влак, а  машинистът...машинистът вижда трима идиоти, седящи на релсите.

Опасявам се, че когато един ден трябва да правим равносметка на това смутно и отвратително време в него ще се виждат единствено идиотщините и никой пет пари няма да дава, че от време на време в този интелектуален мрак са проблясвали светлинки на надежда. Хората ще запомнят опитът на хабилитираните лица да седят по жълтите павета и да размахват конституцията, кряскащите истерично професори и опитите на качеството да съставя списъци на несъгласните с тях.

Дано в бъдещето това да минава за смешно.

Вече даже и небето мрази капитализма

Понякога ми е смешно като гледам каква политическа провинция може да бъде България. По улиците протестират хора, които дори и да имат някоя и друга добра кауза генерално бъркат в основното направление. Те се опитват да ми представят като бонбонена дъвка, като сладкишче в морална опаковка картината на някакъв екзотичен, добър и проспериращ капитализъм. Не ми е ясно кой е насадил този ментален вирус в главите на жълтопавираната интелигенция, че някъде там в безкрайния, красив, гневен и невъздържан свят има такова нещо като загладен, охранен и морален капитализъм. Наясно съм, че пропагандни техники от цялата планета се опитват да ни представят сегашният вариант на общество като най-доброто, което цивилизацията е измислила, ама това е все едно кажеш, че по-добро от чалгата не може да бъде измислено. Именно тук се крие нашият провинционализъм - мислим си, че ние първи ще направим капитализъм с розови небеса, сияещи дъги и усмихнати бедни. Няма да стане. Целият свят се бунтува, защото разбра, че дълги години са му пробутвали глупости. Хората излизат по улиците, защото вече не искат да живеят в диктатурата на банките и тиранията на борсите. Не искат живота им, заплатите им и техният просперитет да зависят от шепа ояли се световни олигарси, пред които нашите български такива са като Малечко-палечко.

Тези дни новият папа Франциск също даде своя принос в битката с капитализма. Този път го направи с фрази, които не търпят друго тълкуване.

"Не е възможно да не бъде новина фактът, че един възрастен човек е доведен до там да живее на улицата, да умира в студа, докато понижаването с два пункта на борсата да бъде новина", казва папата.

Ако не знаеха, че го е казал той, местните десни щяха да получават инфаркти от ужас, мислейки си, че някой им е пробутал цитат от Ленин.

"Докато не бъдат разрешени радикално проблемите на бедните, отказвайки се от абсолютната свобода на пазарите и на финансовата спекула и атакувайки структурните причини за социалната разлика, проблемите на света няма да бъдат решени, нито един проблем окончателно. Социалната разлика е коренът на злините в обществото", се казва още в апостолическия призив на главата на Католическата църква.

Ако не знаеха, че това са думи на папата от Института за пазарна икономика и производните му сатанински фабрики щяха да опищят света, че болшевишката пропаганда е жива, деградиралите комунисти безчинстват с думите, а призракът на Троцки се е появил да отмъсти на буржоазията.

Дори главата на една от големите християнски общности вече не може да си затваря очите пред туморите на този свят. И най-лошото е, че прекалено много хора са склонни да твърдят, че тези тумори са съвсем в реда на нещата, че те са нормалното състояние, а всичко останало са комунистически мечтания и див социализъм. Преди време във филма на Майкъл Мур "Капитализъм - любовна история" бях поразен от думите на архиепископа на Детройт, който каза, че ако днес Христос възкръсне отново, той просто би отказал да бъде част от капитализма. Така е - трудно е да проповядваш любов към хората и да си капиталист едновременно. Просто небето вече яко мрази капитализма, защото, ако предположим, че Висша сила има и тя се разпорежда с небето, звездите, млечните пътища и черните дупки, то тя определено не ни е дала пътна карта към диктатура на финансовите пазари.

А после се замислих. Дали някой си представя Рая като вечен и безсмъртен капитализъм? Никъде в Библията не съм срещал пасаж в който да ти казват, че на входа на Рая те посреща банкер и ти казва:

1. Всуе се мориш, чадо!

2. Взел си Кредит от моята Банка приживе.

3. И си мислиш, че ще избягаш чак тука от моите Лихви!

4. Връщай парите веднага, щото иначе

5. Взимам ти облака и пращам те в ада, да бачкаш и парите да връщаш.

Истинският християнин трябва яко да мрази капитализма, защото той е отрицание на цялата му религия. Представете си в Рая да има борси. Или пък частни съдебни изпълнители. Или пък инвестиционни предприемачи, мениджъри или банкери. Зъбите могат да ви окапят от ужас.

Спомняте ли си култовият разказ на Елин Пелин "На оня свят", нашият принос към християнската битка с капитализма?. Дядо Матейко иска да отиде в ада, защото разбира, че там има кръчми. Но като чува, че в Рая няма бирници е готов да остави алкохола за цяла вечност.

Всъщност дядо Матейко избира Рая едва, когато схваща, че там няма капитализъм. Защото в ония години бирникът е лицето на обирджийството. Нещо като ЧСИ-то сега. Камшикът с който бедните допълнително се натикват в калта.

"Ох, света майко богородичке, наистина тук на рахат ше бъда!", това е небесната антикапиталистическа реплика на дядо Матейко, когато чува, че бирниците се пържат в ада. Раят е място без капитализъм. Точка.

Искам да ви обърна внимание върху една реплика на папа Франциск: "Социалната разлика е коренът на злините в обществото".

Именно неравенството скапва света. Бездната между бедни и богати. Богатите обаче вместо да се опитват да я запълнят, се опитват да се изолират в своя смахнат свят и да се направят, че бедните ги няма. Поляризацията на света е ужасяваща. Тази поляризация вече се е промъкнала и в най-проспериращите държави. И вие тук ми казвате, че капитализъм с правила ще е решението на нашата бедност? Хайде, моля ви, това е все едно да пробутвате ЛСД като хапче за настинка. Отрова за отровените. Радиация за умиращите от лъчева болест.

Бедността скапва света. Социалните различия правят всички останали проблеми нерешими. Всичко останало е бележка под линия. Драматичното е, че този свят не иска да ги решава, защото е затънал в егоизма на своите богаташи. А знаем, че по-скоро камила би минала през иглено ухо, отколкото богат да отиде в Рая. Сега вече и папата го каза.

В една своя реч, буквално няколко месеца преди да почине, Кърт Вонегът, блестящ писател и безпощаден ироник, говори постоянно за Карл Маркс. И цитира неговата мисъл за това, че религията е опиум за народите. Заради тази мисъл крайната десница в САЩ яко мрази Маркс. Те, разбира се, го мразят и заради това, че не могат да го опровергаят, но това е друга тема. В тази своя реч обаче Вонегът казва нещо за което не се бях замислял. По онова време, казва Вонегът, опиумът не се е използвал метафорично. Истинският опиум е бил единственото обезболяващо средство, което са можели да си позволят бедните хора. "Като искрен приятел на подтиснатите, той всъщност е казал, че се радва, че имат нещо, което поне малко да облекчи болката им - религията", казва Вонегът.

Може и да е прав. Аз обаче се радвам, че доживях до мига в който религията вече отказва да бъде обезболително, а иска да излекува радикално болестта.

Защото дори небето е хейтър на капитализма.

Едва сега ли го проумяхте?

Игра с огъня

Анонсът за създаване на партия "Помак" е много опасна провокация към цялото българско общество. Не е ясно как във всяка кризисна ситуация у нас винаги се появяват хора, които използват тези мигове да прокарват изключително подозрителни идеи.

Има два проблема, които този анонс поставя моментално пред българското общество. Само преди около две години от същия този институт "Помак" обявиха помаците за отделен етнос. Днес обаче твърдят, че бъдещата им формация нямало да бъде сформирана на етнически признак. Така ли? А да не би да говорят тези приказки само защото искат да минат регистрацията в съда? От този институт дори бяха измислили термина "помакология", а сега искат да ни убедят, че ако учредяват формация, ще разтворят етническото си ветрило широко. Нещо ужасно не се връзва в тази логика.

И второ - председателят на т.нар. Европейски институт "Помак" Ефрем Моллов заговори за някаква нова обществена алтернатива, която бъдещата партия щяла да предложи на хората. Къде са я крили досега тези помаци? Така де - след като имат ключа за разрешаване на всички проблеми, защо поне не са дали знак, че имат тайна рецепта за тях? Опит за шмекерджийски популизъм.

А истината е много проста. 

Идеята за подобна партия може да дойде само в главата на хора, които искат да прокопаят още една разделителна линия в едно и без това изтощено от омраза общество. 

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)

 

Странните маневри на геополитическия атом

Честно ви казвам - този път очаквах малко принципност. Очаквах ДСБ да излязат с остра декларация срешу идеята американската фирма "Уестингхаус" да строи 7 блок на АЕЦ "Козлодуй". Вярно е, те твърдяха, че са против втора атомна централа, не против ядрената енергетика по принцип, но пък интересно защо не питат сега откъде България ще извади парите за нов блок, нито пък не излязоха с разтревожена декларация за безопасността.

Няколко пъти отварях блога на Иво Инджев, защото в него ми беше надеждата за принципност. Очаквах от вестителя на ядрения апокалипсис гневна, остра, безнадеждна, смъртоносно язвителна статия за това решение. Вместо това открих текст, изцяло насочен срещу Мартин Карбовски, който яростно разгроми всички тези с двойните стандарти - тоест руска АЕЦ не може, ама американска може. Инджев, трябва да го признаем, в случая зае възможно най-принципната позиция, доколкото това е нещо, което десницата владее, като повтори, че е срещу ядрената енергетика, но все пак наистина очаквах повече от него. Просто си падам по драматичните фрази и разтърсващите публицистични спецефекти, и точно заради това бях леко разочарован. Очаквах пастичка, дадоха ми спанак.

Разходих се из нета, за да видя дали някой от любимите ми енергийни експерти, които през януари ни убеждаваха, че страната няма нужда от нови мощности, че България произвежда достатъчно ток, който нямало къде да продава, случайно не е вдигнал глас да каже колко грешна е тази стъпка. Нищо. Тишина. Ядрено мълчание и тих консенсус.

Тогава реших да потърся из лявата част на спектъра мнения, ама пак не намерих такива. Ама защо? През януари аз участвах с пълна убеденост в референдум и дадох радостно гласа си за строеж на втора атомна централа на площадката в Белене. Като минимум очаквах поне известна съпротива в червените редици срещу взетото набързо решение за 7 блок на АЕЦ "Козлодуй", без някой да ни обясни дали това означава, че ще се откажем от АЕЦ "Белене". Това е изключително важен въпрос, поне за мен, който искрено вярва в идеята, че страната ни се нуждае от втора атомна централа, защото в обозримо бъдеще това е единственият ни шанс за запазването на високотехнологично производство в тази страна, която се очертава да се превърне в страната на сервитьорките и пиколата.

Не мога да кажа на какво се дължи това бързане и навеждане пред американците. Вероятно има елемент на това властта да се закрепи стратегически и да обезоръжи кряскащото американско лоби у нас, което ще предпочете да си изтръгне езиците, отколкото да заеме принципна позиция за нещо, но ако това е причината за прибързаното пускане на "Уестингхаус" е нас, тогава трябва да го оценим като огромна грешка.

Изобщо нямам намерение да развивам експертно този текст, тъй като в България има много по-големи специалисти по ядрена енергетика, които могат да обяснят по-добре от мен за какво става дума. Най-малкото за това, че технологията на американците не е получила лиценз от ЕС, което прави обещанията за начало на строежа през 2016 година, силно, ама силно преувеличени. Ядрените технологии обаче са особена материя. Тоест няма значение колко ти е добър проекта на хартия - те се развиват само чрез строеж на реални мощности. Колкото повече си направил, толкова си по-добър. Иначе можеш да имаш страхотни проектантски идеи, които обаче имат силата на романтично стихотворение, ако не си ги осъществил никъде. В този смисъл неочакваната покана към "Уестингхаус" разглеждам като прибързан, необмислен и откровено глупав подход към иначе една толкова сериозна тема.

Вероятно в друга ситуация въпросът за 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" би могъл да се вземе като самостоятелно решение на кабинета. Но след като 22 януари бе проведен референдум за развитието на ядрената енергетика, смятам, че по тази тема вече никой няма право да предприема самостоятелни маневри. Размазващият резултат 60 на 40 процента в полза на хората, които са развитието на ядрената енергетика, въпреки ниската активност на допитването, изисква съвършено нов подход. Не поставяне пред свършени факти и тъпи геополитически балански, а ясна и откровена дискусия за ползите и проблемите. С какво например "Уестингхаус" превъзхожда "Росатом" освен с това, че договорът с тях ще осигури бащинска усмивка от Барак Обама? И всъщност икономическите решения на геополитическите баланси ли ще ги подчиняваме? Тоест ще гледаме да се доволни всички наоколо, без да ни пука какво мислят самите българи, така ли?

Прибързаното пускане на американците в АЕЦ "Козлудуй" и то без конкурс, съвсем не е спасително въже за управлението, ако някой мисли така. Защото никой не си направи труда предварително да ни обясни какво става, какво се прави, какво се цели. Подобна изсилена акция само затвърждава убеждението, че България е боксова круша на двама силни геополитически побойника и се носи безсмислено като пухче в тази вихрушка. Най-отвратителното обаче е, че тези, които са първи викачи срещу зависимостите, сега ще се редят на опашка да ни обясняват колко е мъдро, правилно и полезно това решение. Ами не е. Не смятам, че е. Не може толкова важен и стратегически приоритет като ядрената енергетика да се развива според политическите ветрове. Не е нормално енергетиката да е подчинена на опитите за осигуряване на обществена и политическа стабилност. Тъпо е отникъде да изникват новини, които ни показват, че решенията у нас се диктуват от някъде другаде. И, о, да, съвсем не е толкова мразената Москва, разбираш ли.

Това създава усещането за гадене. И от политиката, и от безпринципността, и от всичко.

Кракът Му II

Винаги съм смятал, че единствено фотомоделките и манекенките, които представят бельото на "Виктория сикрет" са обсебени от краката си. Наясно сте как е в лъскавия рекламен свят - те трябва да изглеждат дълги, мамещи, гладки и лесно разтворяеми. Сега в тази група трябва да поставим нов елемент - експремиерът, още по-ексглавния секретар на МВР и настоящ лидер на опозицията Бойко Борисов.

По ирония или закономерност краката на Бойко Борисов се превърнаха в съществена част от българската политика. Те са като тънка червена линия, която, върви паралелно на политическите сюжети поне от 2009 година насам.

Тогава, нека да припомним, месец преди изборите се случи неописуема трагедия. На аматьорски мач глезенът Му бе ритнат жестоко и по време на цялата кампания, собственикът на наранения крак трябваше да лежи в дома си. Но за тази широка културна и световна душа принудителната изолация бе истинско мъчение. Заради това той разреши проблема по най-лесния начин - покани света (разбирай медиите) при себе си и дори им разреши да снимат крака Му. Пресцентърът на ГЕРБ в онези предизборни дни също беше неотклонно на своя пост. Пускаха почти ежедневна сводка за това какво е състоянието на глезена, обгрижваха го с внимание. Не досадните журналисти дори бе спуснато точно описание на това какво се е случило с крака на лидера. Това описание звучи като древна варварска поезия. Нека да си припомним:

"Оток в областта на дясната глезенна става. Отокът е в меките тъкани и е изразен предимно от външната страна на ставата, около фибуларния малеол (малкия пищял) и надолу към стъпалото.  Малка остеохондрална фрактура на покрива на талуса (скочната кост). Частично разкъсване на предната тало-фибуларна връзка".

Приносителят на това страдание пред журналистите само се усмихваше гордо и казваше, че дори на куц крак щял да бие на вота. Глезенът тогава, по мои спомени, не коментира почти нищо, въпреки, че от толкова внимание се очакваше поне да е развил собствен интелект и да настоява за отделно ЕГН.

После кракът Му оздравя. Изборите бяха спечелени. Започнаха тъмните години на власта, пресушаването на фискалния резерв, подслушванията, замразяването на доходи, калинките и другите типични гербаджийски престъпления. 

Кракът като че ли мина на втори план забравен, използван единствено в ежедневните обедни мачлета от по три часа, вероятно бедният крак е линял, проклинал е забвението, страдал е, депресирал се е. Сигурно дори не е очаквал, че неговият звезден миг отново ще изгрее на хоризонта, точно 4 години след миговете на медийна любов.

Кракът едва ли е страдал много, когато неговия притежател бе прогонен от постта си малко преди края на мандата, защото има мигове в човешката история, когато не е хубаво да взимаш водещата роля. 

Но ето, че дойде протестната есен на 2013 година, циганското лято установи абсолютна метеорологична диктатура и кракът отново излезе на сцената. Ден преди да се проведе така дълго отлаганото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, медиите отново се сетиха за крака Му. Защото получиха съобщение, че този път коляното е претърпяло хирургическа интервенция. Този път журналистите останаха измамени. Нямаше поетични описания на диагнозата, дори за снимки не бяха поканени. И тогава част от агенциите бяха сюрпризирано с уникално фото на болното място в превръзки.

Не е необходимо човек да е голям детектив, за да се сети кой ли папарак е направил снимката. Ъгълът на показване издава солидно участие на болното лице. Знаете как е - тийнейджърките се снимат с нацупени устни в банята, лидерът на опозицията си снима краката. На английски този тип снимка се нарича selfie, която уви няма адекватен превод на български, освен, ако не наискаме да я наречем "борисовка". Представете си някоя тийнейджърка, която иска да се снима по сутиен пред огледалото и казва: "Сега ще си направя една борисовка". Така де - лидерът на опозицията едва ли ще има нещо против. Ето още един повод народа да споменява името Му. А пък и кракът Му ще се радва, че е дал началото на нова мода.

Но на лидерът на опозицията определено не му върви. Тъкмо обяви, че народът иска да поведе протестите и се оказа, че трябва да ходи цял месец с патерици. Което в никакъв случай не е ирония към неговото страдание, точно обратното - желаем му бързо възстановяване и повече време за четене на книги. Друга е тук мисълта - пак ли ще куцука по пътя към изборите. Да не би някакъв призрак на фатализма да му подсказва пак да повтаря аналогичните ситуации, че белким смили вселената отново да го върне на власт. А може този митологичен крак вече изцяло да е поел властта и да контролира дори собственика си. Хей, Бойко Борисов беше премиер на тази държава 3,5 години, вече не съм склонен да изключвам никаква фантастични сценарии след това.

Но поне художниците ще имат модел за рисуване на икони. Свети Бойко Нозенаранен и неговата битка с папараците. В университетите ще има да изучават тази нова културологична икона - кракът Му. Холивуд пасти да яде. Selfie-то като апотеоз на политическата публичност.

Тия университетски преподаватели, които сега се разхождат от институция на институция и само се жалват, питам се, къде се бяха покрили толкова много време, че Притежателят на този митологичен и сниман крак се ширеше като черен лорд из това забутано царство. Според мен неслучайно кракът напомня за себе си. Той просто иска да напомни на тези, които толкова време го целуваха, че пак е готов да управлява...

През 1989 година "Оскар" за най-добър филм взима "Моят ляв крак" на режисьора Джим Шеридан. Това е историята на един човек, който се научава да пише и рисува с крака си. През 2013 година друг един крак иска да се класира за следващата награда.

Той пак е готов да управлява с краката Си. 

През просото.

Летящите острови над Подуяне

В един много любим анимационен клип на Горилаз съдбата на всеки отделен човек бе представена като летящ в облаците самотен остров. Всъщност не знам дали авторите са имали това предвид, аз така го тълкувам. Човек цял живот живее, реейки се в облаците без да е наясно какво го чака в бъдещето, а и с идеята, че миналото е било само един сън.

Виртуалната епоха направи тази поетична фантазия реалност. Хората пред компютрите – това са летящите острови в небесата, които се срещат един с друг за малко, преди облаците отново да ги обвият.

Колко време може да се рее човек? Колко дълго трае тази възможност за летящ остров? Нямам отговори на тези въпроси. Но понякога, когато се понесе на моята собствена летяща крепост не съм убеден, че и отговорите ме вълнуват. Тогава човек кипи във виртуалната битка и е способен за миг да забрави, че е само един летящ остров, който се лута сред звездите в поднебесното Подуяне без да е наясно накъде се е запътил.

В крайна сметка и в това има известно удоволствие.

Университетските преподаватели се обявиха срещу руските проекти днес. Утре ще четем заглавие: "Университетски преподаватели се обявиха срещу скъпотията в стриптийз клубовете". Вдругиден: "Университетските преподаватели с декларация срещу новия бюст на Андрея", а към края на другата седмица сигурно ще бъде: "Университетски преподаватели протестират пред президента заради лошите си хороскопи" :)))))

-----------------------------------------------

Едва днес сутринта издириха и прочетох емоционалните вопли на депутатката от ГЕРБ Снежана Дукова, която вчера в НС е направила же-сто-ко изказване за създаването на комисия за Мишо Бирата. Какво да ви кажа - България най-накрая откри своя толкова необходим дзен-гуру. Госпожа Дукова прави с българския език това, което Скалата със своите противници в кеча - разкоства го. Да се наслаждаваш на реч на тази дама е все едно доброволно да пуснеш мозъка си в шейкър за коктейли като предварително си го киснал в киселина. Слушайки Дукова човек изпитва усещане, че школата на сюрреализма най-накрая е дошла по земите български, но просто е сбъркала адреса и е паркирала в политиката, а не в поезията. Андре Брьотон би си изял маратонките от яд, за да постигне една трета от потокът на съзнанието на Дукова, а Зигмунд Фройд би подал оставка от психоанализита и би се записал в трапистки манастир, където никога да не чуе повече и една дума.

В света на Дукова "обществото търси еманация", има "самоотегляне на общественото внимание" и се наблюдава "движение в полето на неидентифицираните обекти". Разбира се, безсмъртна ще остане фразата: "Едва когато приливът отмине, става ясно кой се къпе гол!". Предлагам тя да бъде изографисана на парламента, но в Конституцията да се запише, че на госпожа Дукова категорично, ама категорично й се забранява някога да се къпе гола в прилива с цел опазване менталното здраве на нацията :))))

---------------------------------------------------

E, не, не, не. Прочетох заглавие: "Голата от НЕК напусна работа". Видяхте ли какво направихте, видяхте ли? Изгонихте момичето от работното му място. Сега сметките за тока пак ще бъдат солени, с малката разлика, че човек е изгубил и последната надежда да види цици като някаква компенсация. Облечената олигархия тържествува над свободните съблечени хора :))))

-------------------------------------------------------

Имам идея за голям национален протест. За целта е необходимо да се съберем хабилитирани алкохолици от цяла София, да седнем на жълтите павета пред парламента и да викаме докато депутатите не излязат при нас, за да донесат мезе. А всъщност може и да не излязат депутатите, а да ни пратят стриптизьорки, които да ни обслужват. Достатъчно е да поседим няколко минути така с вдигната ръка с бутилка с бира. Знакът ще е ясен - хабилитираните алкохолици дебнат в обществената нощ, познават си правата и няма да позволят да им сервират бирата топла, както иска олигархията! Моля всички, които искат да спонсорират правозащитната проява да ми пишат на лични, а най-добре да се съберат на жълтите павете, защото знаете истинският алкохолик е хабилитиран само, когато вдъхновява масите, пардон, касите...:)))))

--------------------------------------------------------

Синдикатите се изтеглиха от площада пред парламента и сега там остана почти пусто като във френски екзистенциален роман. Вижте - днес видях синдикалист да държи надпис "Не искаме държавни мини", така че точно в този момент ми се повръща от шибаното КНСБ и ми идва да наритам някоя стена, но фактът, че работещи и протестиращи се срещнаха и не се разбраха говори много за ситуацията на нашето общество. Умните и красивите просто не искат да повярват, че има хора, които искат да протестират за конкретни неща и пет пари не дават за техните политически абстракции. А те си остават абстракции, защото носителите им са хора, които са доказали трайна невъзможност да променят каквото й да е. В този смисъл - въпреки, че синдикатите са максимално десни (хей, тия пичове не искали държавни мини) - работниците и остатъците от десницата не успяха да се разберат. Това говори, че остатъците за десницата просто не държат политически позиции, а психиатрични такива. Сори. И на мен ми е тъжно.

--------------------------------------------------------

Издържах целия "Референдум", за да чуя за първи път от край до край какво мислят националистите за България и вселената. След края на предаването имам чувството, че съм очаквал лунапарк, а са ме завели на димитровградския битак. Национализмът няма как и никога няма да може да бъде политика. Това е просто съвкупност от фобии. Фактът, че можеш кресливо да провъзгласиш нощните си страхове за любов към родината, съвсем не те прави загрижен родолюбец. Симеон Костадинов, или както и там да се наричаше новия опит за мрачно гледащ фюрер, е драматичен миш-маш от прикрита истерия и банални лафове без реално покритие. Не съм наясно дали някой някога ще успее да представи национализма като позитивен проект, но докато национализмът е като един огромен комплекс от големия свят, от тия пичове става само смешници, които сънуват как носят униформи...

-------------------------------------------------------

Изследване показвало, че жените предпочитали телевизията и четенето на книги пред секса. Оооо, damn you, Ники Кънчев! Ооо, бъди проклет, Умберто Еко :)))

-------------------------------------------------------------

Набарах жестока, ама жестока книга, заради това ще изневеря на политическия дух на времето и ще я споделя - казва се "Градът на сънуващите книги" от Валтер Мьорс. Това е лека пародия на фентъзито, доста по-литературна от пародиите на Пратчет, но най-важното - тази книга е като пир за душата на всеки книгоман (мислех да напиша "книгофил", ама тази дума ми звучи леко цинично), защото в нея наистина книгите заемат централно място и то по начин по който може да ви скъса от хилене.

Ето един бисер от Мьорс: "Четенето е интелигентен метод да си спестиш мисленето". Нали знаете как е - понякога има книги, които нарочно четеш бавно, за не свършат бързо. Тази е точно такава - чета я на равни дози, защото ме е страх, че ако предозирам с нея по цял ден ще обикалям като уличен пророк с блеснал поглед и ще обяснявам на света, че е тъпо да не се пишат повече такива книги :)) — чувствам се като алхимик открил философския камък :)).

---------------------------------------------------------------------

"Аз съм участник в прехода, но от светлата му страна и се гордея с това". Пфуу, ако не ми бяха казали, че това е изявление на Цветелина Бориславова щях да си помисля, че го е казала като минимум първа братовчедка на майка Тереза.Само не разбрах как стана така, че участниците в светлата страна на прехода са делили една спалня с най-големия трол на прехода. Или то като се загасят лампите - и светло, и тъмно стават едно и също :))))))

-------------------------------------------------------------------

Гледам всички се готвят за протестите в сряда - синдикати, таксиджии и като бележка под линия протестъри. В това, разбира се, няма нищо лошо. Беше ясно, че ще направят още един щурм към НС преди температурите да паднат толкова, че реститутките да почнат да кихат. Но, както се казва, дори и кабинетът да падне тогава, това ще е поредно доказателство, че само пролетариатът, а не интелигенцията може да сваля властта :)))))))

---------------------------------------------------------------

Измислих как да свалим хейта от понеделник. Само чрез тридневен уикенд! Тогава понеделник ще стане един мързелив ден в който всички колективно ще мразим вторник :))))

------------------------------------------------------------

Знам едно - когато колективната протестърска мисъл почне с пбюнка на уста да изчислява колко социалисти се събират на квадратен метър, когато 50-те души клай СУ се наричат стотици, хахаха, когато телевизионните продуценти почнат да пускат киселина от мозъка си, че видиш ли един милион социалисти трябва да бъдат затворени в лагер, за да може мъжката часг от фамилията Халваджиян пак да почне да го вдига, това е сигурен признак, че БСП е направила нещо, както трябва.

---------------------------------------------------------

В далечината като древнояпонски поет виждам вече заснежените планински върхове. Духа леден вятър като метафора за участта човешка в студената вселена. Но човекът, май френдс, е ударил две ракии и издържа както на вятъра, така и на далечните снегове. Как, как после да не се съгласиш с древния пиянка, пардон, философ, че живеем в най-добрия от всички ветровити, заснежени, оракиени светове...

------------------------------------------------------------

Старият репортер замръкна в китното Априлци, където е студено като в душата на протестър след 75 хиляден митинг на хората за които твърди, че нямат никаква подкрепа. Повиках днес малко, падна ми гласа, здрависах се с толкова хора, че направо китката ми отече, но в крайна сметка съм доволен, че чух гласа на онази България, която всички смятат за лузърска, а тя всъщност е истинска, неподправена и която не се изживява като умна и красива, защото е мъдра и земна. Та смятам да пия една ракия в чест на тази България

-----------------------------------------------------------------

Чета декларацията на "Подкрепа" и възклицавам от политически възторг като откривател на странна бактерия. Синдикалистите се срещнали с Протестна мрежа и Ранобудните студенти, но резултатът от срещата е особена алхимична смес, която бълбука с демоничен блясък. Удивляват ме две неща - те искат Велико народно събрание и нова конституция. Абе, пичове, ние на тази конституция така и не и дадохме шанс да работи нормално, къде ще гоним Михаля с новата. Но това, което ме хвърли в алхимичен потрес е друго, цитирам: "считаме че е дошло времето автентични неполитически субекти, които не са свързани с олигархични кръгове и чужди на България интереси, да изработят своеобразна Харта, в която да залегнат основните постулати и принципи, върху които да се изгради бъдещият обществен договор". Неполитически субекти!!! Какво - Асоциацията на свободните духом стриптизьорки ли ще бъдат основен мотор на бъдещата промяна? Или това е начинът им да кажат, че искат Константин Тренчев да бъде обявен за пожизнен неполитически гуру на страната? Толкова съм радостен, че живея в България - навсякъде другаде щях да живея в алхимична скука :))

--------------------------------------------------------------------

Какво трябва да ми говори това, че половината улични протестъри (в интерес на истината сутдентите не са сред тях) активно лайкват статусите на Бойко Борисов? Сигурно това, че те са изцяло срещу него, не могат да го гледат, едвам го търпят и не искат да го галят по изпъкналия мускул...

----------------------------------------------------

"В същото време управляващите популистки водят в София "електорат", в голямата си част от цигански и турски произход. Няма защо да се лъжем. Истината е, че сред публиката и на ЛЕВСКИ и на ЦСКА има хора, които откровено не харесват представителите на двата етноса". Това изречение открих в декларацията на футболните фенове, която ни се дава за пример като връх на ясното и точно мнение. Това изречение не само е ксенофобско, то насажда такава нетолерантност, че веднага може да бъде изпратено на прокурор. Ултрасите, моля ви, щели да определят кой има право и кой не да се разхожда по Орлов мост. Това изречение по нищо не се отличава от тези, които нощем крачат и пребиват по "Пиротска". Не съм наясно кой е активизирал ултрасите, но смятам, че всеки нормален протестиращ веднага, ама веднага, трябва да се разграничи от този идиотски фашизъм и расизъм. В противен случай - да върви да се записва при кафявите ризи.

------------------------------------------------------------

E, не, не, не, не. Много ми идва. Който вестник отворя виждам един представител на "Ранобудните" да се оплаква от полицейска репресия. Става дума за прословутия Манол Глишев. Той бил подложен на психотормоз и невинната му душа стенела от голямата несправедливост. Тъпо е човек да заема страната на полицията срещу обикновените хора, но точно Глишев не е от обикновените. Човек, който е написал това изречение: "В късната есен, когато пари няма да има, разходите ще растат и наглостта на правителството, "Народното" събрание и полицията ще е още по-голяма, всички ние ще бъдем длъжни да мятаме камъни, да потрошим сградите на Парламента, да пребием няколко полицая и депутата, да приемем, че нашите глави също ще пострадат и масово да не се подчиняваме на полицейски разпореждания", самичък се е поставил на територия на която няма право да реве като девственица. След като си идеолог на насилието, след като се кефиш на счупените глави, след като искаш разрушения, бъди така добър, душице, да не се правиш на невинно агънце, ами да бъдеш на висотата на високопарните си декларации. Щото иначе приличаш на Бин Ладен, който при първа възможност се измъква от джихада и се отбива да се натъпче със сандвичи в "Макдоналдс". Ето това ме притеснява в цялата ситуация - декларациите на всички са толкова патетични, че е ясно, че ще преебат всичко. Още отсега е ясно.

----------------------------------------------------------------

Когато почнаха протестите забелязах, че доста хора (някои пили на една маса, дори почивали заедно) се поизтриха с невиждана ярост във Фейсбук. Такива бяха дните - протестни и невъздържани. После, когато политическата ситуация зацикли се стигна само до студена война с яростни сблъсъци, псувни, обвинения, съмнения в човечност и предположения, че отсрещната страна е била подменена или се е продала. Сега виждам, че пак тече голямата вълна на триенето, защото доста хора почнаха пак да се трият. А всички знаем, че триенето на приятел във ФБ е върховна изява на виртуалното политическо същество. Нямам представа как ще завършат протестите, ама както върви май ще осъществим пълната виртуална утопия на постмодернизма - всички българи ще са във фейсбук, но няма да имат никакви приятели. Така всеки ще е вселена сам по себе си. Алелуя! :)))

---------------------------------------------------------

"Едно време ние казвахме пакост. Не казвахме Плевнелиев, както сега, а направо си казвахме пакост". Велики читателски разсъждения на някакъв фен инженер Велев. Ето защо човек трябва да вдига редакционния телефон, никога не знаеш на какъв диамант ще попаднеш :)))))

--------------------------------------------------------------------

Опитвам се да се напъна, за да сетя какво може да е скандалното в изтеклите опорни точки за депутатите от БСП. Размишлявах задълбочено като Сьорен Киркегор над еротично списание, но пак не успях да загрея. Това да не би да е план за събаряне на държавата и за обявяване на Цветан Василев за пожизнен мустакат император? А може би е указания как черните лордове Станишев и Орешарски да нахлуят в СУ, за да си направят сатанински храм от черепи? Да не би това да е адска схема за изпращане на Делян Пеевски на мисия с Марс, за да изкупи и тамошните пресгрупи и да направи майка си племенен вожд на зелените човечета? Това е една възможна гледна точка към протестите, както и да чета текста.

С други думи - БСП си заслужават якия бъзик, че са им хванали точките, ама определения като "скандално" ми идват в повече. Както през февруари си беше за бъзик, но никой не е наричал скандално, когато изтекоха опорните точки на депутатите от ГЕРБ по казуса - "Симеон Дянков си отива от кабинета". Но още ще медитирам, за да видя какво толкова потриса случайната протестърска душа в тези опорни точки, освен фактът, че има и такова обяснение за техните действия, а те, разбираш ли, са твърде невинни, за да го приемат..:))))

------------------------------------------------------------

Крушовата ракия - път за национално обединение. От опит го казвам. На крушова ракия човек може и да повишава тон на опонента си, но рано или късно търси територия за консенсус - коя песен може да се пее...Така че ясно е какво ще ни обедини. Дори мезето няма да е повод за обструкции :)))

-------------------------------------------------------

Харесах си цитат от Димитри Иванов: "Положението е безнадеждно, но не особено сериозно". :)))) — чувствам се недостатъчно сериозен, за да отговаря на драматизма на времето :).

----------------------------------------------------

Колкото и да се напъвам не мога да харесам биещи и ритащи куки. Може в целия свят полицията да бие, но в България полицаите ми допадат единствено и само небиещи. Но пък и не мога да приема "ранобудни окупатори", които опищяха света, когато пет души се опитаха да влязат в Ректората, да пищят, че не ги пускат да преминат кордоните на парламента. Отговарят ви с вашите оръжия, май френдс. Или още по-лошо - в своята политическа акция вие сте заприличали на тези, които искате да махнете. Мисля, че трябва да ви е тъжно. Поне малко.

------------------------------------------------------------

"Хайде стига толкова с тоя Бойко Борисов! Той слезе по парламентарен път от властта...".

"Млъкнете, моля ви се, и ме слушайте..."

"Колега, виждам, че сте само главен асистент".

Това е кратък the best of от разговара на Калин Янакиев днес. Сега вече съм спокоен за протестите, нека да си продължават - всяка поява на професора намалява шансовете на РъБъ да попадне в парламента повече дори и от най-гневната публичистична статия...:)))

--------------------------------------------------------------------

Лелеее, навън сивее като паметник ненадраскан от десен блогър. Есента сериозно е окупирала Подуяне и дочух няколко представители на прогресивния пролетариат на квартала да се изказват доста зле за тази окупация и да намекват, че кръгът "Метеоролог" стои зад тази политическа репресия. Революционния ми летен дух също се развилня срещу сивотата навън и реши, че май трябва да отговоря с контраокупация на юргана :))

Симеон Дянков - литературният иноватор

Симеон Дянков, прочул се с това, че всеки месец вадеше България от кризата, оставил непреходна следа в българските финанси с отправената към него фраза: "Мони, цункай джиджи", записал се в политическия живот като касапин на доходи и фискален терорист, отново блесна на медийния хоризонт. Този път с това, че е представил своята книга в Брюксел.

Да, тя, книгата още не била отпечатана, но кога това е спирало поривите на истинския анализатор, а? Абсолютната иновация на Дянков би оставила безмълвни десетки босове на издателства по земното кълбо. На събралата се публика този, който бе титулуван като топ-финансиста на ГЕРБ раздал анотация на своята бъдеща книга.

Репортер на ДУМА се зарича, че би изтърпял цял концерт на Веселин Маринов в името на това да се докопа поне един лист от тази анотация. Сега уви само можем да предполагаме какви ли мисли за споделени в нея.

Вероятно звучи така: "Първа глава - в нея ще разгледам гениалната си идея да замразя всички доходи, да изхарча фискалния резерв, да накарам всички да работят до 77 години, както и начините да представя всичко това като хуманистично дясна политика с експертен уклон".

А може би не е необходимо да се подиграваме на топфинансиста (хаха!), вероятно тази иновация му служи да хване в зародиш читателските настроения и още преди книгата да е отпечатана да направи необходимите корекции.

Така в крайния вариант на текста Дянков може да се самопредстави като нов Христос, дошъл от небето, за да покаже на народа, че може да се живее с пенсия от 150 лева и вярата, че ГЕРБ ще управлява пет последователни мандата в името на строежа на безкрайните магистрали и счупеният глезен на Бойко Борисов.

Човешката памет е по-крехка от фискален резерв да ви кажа. Човек като чете изявленията на Дянков - как възнамерявал да вдига заплати и доходи, ама тогава паднал от власт, направо иска да пророни някоя и друга сълза за това невъзможно и недошло бъдеще. Но може би това е другата причина Дянков да е действал само с анотации. 

Отпечатаната книга може да се превърне в ефектно оръжие в ръката на ядосан читател.

Зомби-идеите на един синдикален протест

Опасявам се, че трябва да четем книгата "Зомби икономикс" Джон Куигин като пътеводител в политическото сметище на България. В нея австралийският икономист подчертава, че има идеи-зомбита, които много след тяхната фактическа смърт, продължават да бродят из света и из съзнанията на много хора. В текста си Куигин разгромява основните клишета на неолиберализма като доказва как едно по едно те са прецакали целия свят. Всъщност зомбитата могат само това - да вредят.

Докато четеш за света обаче е едно, когато видиш как зомби-идеите бродят из българските съзнания е много по-стресиращо. На протеста на КНСБ вчера например един от синдикалистите бе вдигнал лозунг: "Не искаме държавни мини, помним разрухата".

Синдикалист не иска държавни мини?!! Как да го кажем по-ясно. Това е все едно Бойко Борисов да не иска да бъде премиер. Или в "Капитал" да не напишат есе за умните, красивите, проспериращите и небесните. Това е все едно социалист да издигне лозунг: "Искаме обратно Иван Костов на власт" или в краен случай е все едно "Протестна мрежа" да напише, че Орешарски все пак е направил и нещо добро.

Френският левичар Жан-Люк Меланшон, когато почина Маргарет Тачър написа думи, които могат да изглеждат шокиращи, но той сподели, че бившата английска министър-председателка най-вероятно се е запътила към ада, в който тя приживе се е опитала да вкара миньорите. Тачър приватизира мините във Великобритания, смаза миньорски стачки и унищожи икономически за дълго цели региони в страната си. Призракът на Тачър вчера обаче сигурно се е кикотил доволно, за да види, че токсичните идеи, които тя приложи имат привърженици именно сред тези, които са станали тяхна жертва.

Какъв синдикализъм може да има, когато защитаваш интересите на разни частници? Какъв защитник на права си, когато гледаш да разрушиш държавните производства? Очевидно в България и синдикализмът е имитативен, както са имитативни много други неща. Само тук зомби-идеите се смятат за нещо нормално и никой не води истински дебати по тях. Никой не иска да се излекува от този икономически вирус, който трайно е заседнал в съзнанията на хората?

Видяхме докъде водят мините в частни ръце. Още си спомняме жертвите в мини "Ораново". Собственикът на мините, стана ясно по-късно, бе купил кола за половин милион лева на сина си, но бе спестил няколко хиляди от мерки за безопасност. Значи лозунгът на този синдикалист трябваше да гласи: "Искаме още хора да умират в мините". Защото при разградена държава, частните икономически интереси почват да се чувстват безнаказани. Зомбитата се чувстват пълни с нов живот, а зомби-идеите като паразити са получили гостоприемен дом.

Добре дошли в България!