Не е
необходимо човек да е врачка в кабеларка или да си пусне плакати в които да се
самообяви за астрален трети братовчед на Ванга, за да разбере, че върху Бойко
Борисов тегне проклятие. Това не е проклятието на анцуга и магнолиите, въпреки,
че модните експерти може и да не са съгласни с мен. Не е проклятието в това да
си принуден да управляваш с реформатори, чието обичайно състояние е като на
хора, злоупотребили с мистериозни химически препарати. Проклятието не дори и в
това, че всекидневно трябва да комуникираш с Цветан Цветанов и да се опитваш да
разбереш какво ли иска да каже този системен изнасилвач на българския език.
Бойко Борисов е урочасан да се издънва покрай своите най-големи любимки. Те
гърмят като алхимични колби в лицето му. Те минират политическият му път, който
иначе е изпълнен с медии, които го обожават и са облакът, който от време на
време затуля неговите мисли за светлото бъдеще, когато България ще бъде опасана
с магистрали и всеки град ще си има собствено хъбче. По върховна ирония на
съдбата и двете му любимки се казват Румяна. Сега е време да припомним
политическият път на това проклятие и да видим дали Румяна 2 няма да последва
съдбата на Румяна 1.
Румяна 1,
разбира се, е Румяна Желева, външната министърка на Бойко Борисов от първия му
кабинет. Мнозина от активните политикани вече дори може би не си я спомнят, но
това е, защото тя изгря като млада фолкгърла на световната сцена, а после бързо
изгърмя като мис "Плеймейт", хваната да си слага незаконен силикон,
за да бие конкуренцията. Желева беше официалната политическа любов на Борисов.
С неговото активно съдействие тя бе избрана за заместник-председател на
Европейската народна партия, а медиите се слагаха яростно коя да измисли
по-вълшебно и любовно прилагателно за нея. Всички я възприемаха като върховен
спец по международна политика, въпреки, че никой никога не успя да си спомни
нейно силно изявление или анализ по която и да е тема. Но пък времената бяха
други. Едни такива телевизионни и романтични. Въпреки всички знаци, които
Европа даваше, че не иска Румяна Желева като кандидат за еврокомисар, Борисов
побърза да обяви, че тя е неговия избор още в началото на октомви 2009 година.
Месец по-късно Желева, самоубедена в собственото си величие, се яви в
предаването "VIP dance", където мелодраматично заголи крака в един
валс. Може би това постави началото проклятието. Вместо да оцени факта, че
България има външна министърка, която танцува телевизионно и се раздава в
риалити-форматите, европейската преса почна да рови около нея и се натъкна на
смущаващи факти. Вестник "Ди Велт" излезе със статия с незабравимото
заглавие: "Една гангстерска невеста за Европейската комисия?". В нея
се намекваше, че съпругът на Желева има връзки със сенчести среди по
Черноморието, но любимката на Борисов реагира остро и обяви, че това са
клевети. Самият премиер подкрепи своята политическа слабост и така показа, че
проклятието вече се е задействало, защото нито една самозащитна аларма в него
не изпищя и той просто не усети задаващата се буря.
Изслушването
на Желева пред Европейската комисия е шоу, което си струва да бъде гледано
отново и отново, въпреки, че носи известен национален срам. Евродепутатите не
спряха да гърчат българката с неудобни въпроси. В залата стана толкова
напечено, че английският на Желева се разпадна и тя мина на български, за да се
защитава по-убедително. Не се получи. Любимката на Борисов просто беше
предизвестената жертва, най-слабото звено в състава на Европейската комисия,
предложен от Жозе Барозу и разпитващите европейци като пирани, надушили кръв
попиляха гербаджийката. В своя опит да се защити Желева дори покани всички
депутати да й дойдат на гости в Бургас, за да видят, че миналото, нейното и на
съпруга й са чисти, но касапницата вече беше пусната на пълни обороти.
Ден след
препитването Желева се върна в България и се опита да имитира бодрост на духа.
Но после дойде новината - не я одобряват. Това сложи край на политическата й
кариера. Желева бе заменена не само като кандидат за еврокомисар, но и като
външен министър. Кризисният пиар на Бойко беше безмилостен. Той прие оставката
й от кабинета, а след това неговата любимка потъна в блатото на анонимността.
Две години по-късно тя бе заменена и като зам.-шеф на Европейската народна
партия, но по онова време повечето медии вече дори трудно се сещаха коя точно
беше тази Желева. Въпреки това още в първите месеци ГЕРБ показаха, че са
уязвими точно по темата, която бяха превърнали в център на предизборната си
кампания - европейската. Това е отличителна черта на Бойко Борисов, която
остана неразбрана от неговите противници - той е най-слаб там, където минава за
най-силен. Същото важи и за кабинетите, които управлява. Издънката с Желева бе
затрупана от тонове мазен пиар, но показа, че ГЕРБ са ситуационна партия, която
изобщо няма политика. Тя е нещо като амеба, която реагира единствено на външни
дразнители. Заради това те веднага и винаги стават партия на статуквото.
Бездействието е тяхно кредо. Подмяната на политика с медийни оргазми също.
И така,
понеже историята се повтаря като фарс, в кабинета Борисов 2 също се появи една
Румяна. Първоначално Румяна Бъчварова бе избрана за вицепремиер по
коалиционната политика. Мнозина калени в българските лудости анализатори се
провалиха в опита си да разберат какво точно означава това, а май и самата
Бъчварова не беше много наясно. Но всички знаеха, че тя присъства в кабинета,
за да бъде нежен душеприказчик на премиера и да насочва колебаещия му се ум към
решенията, които тя намира за най-медийно излъскани. Дали поучена от опита на
Румяна 1 новата любимка побърза да се обгради със съветници-протестъри, да
подхвърли малко властови лакомства на "умните и красивите" и така цял
мандат да мине в песни и танци на народите. Обаче след драмите около вътрешния
министър Веселин Вучков и неговото скоропостижно отлитане от правителството,
проклятието отново се задейства. Борисов се видя принуден да сложи своята нова
любимка на най-напечения стол в кабинета - този на МВР-шеф. Медиите издивяха от
радост. Коалиционните партньори също. Бъчварова била първия граждански кандидат
за това министерство, кандидатурата й била находка, брилянтен ход - хвалби
почнаха да се леят, все едно се раздаваше благословено от патриарха миро. Какво
в образованието й на социоложка я е подготвило за този пост - това остана тайна
от целия народ. Но пък и кой ли взима народа предвид, когато политиката се реди
все едно редиш сценарий на сутрешен блок.
Не са
минали и два месеца и стана ясно, че проклятието вече е бляснало като
светкавица над политиката на кабинета. Случката с ТВ7 и струпването над 100
полицаи пред медията, опитът телевизията да бъде спряна с активното участие на
столичната полиция и прякото излъчване на тази драма в ефир, показа, че
Бъчварова съвсем не е гениален ход, а поредната издънка. България отдавна не
беше гледала такова риалити. Някакви съмнителни представители на частен съдебен
изпълнител, изсъсканите реплики, че действат "по инструкция",
полицаите, които висяха в телевизионно студио докато водещ се опитваше да чете
новините. Ако човек не знаеше, че се намира в страна член на Европейския съюз
щеше да си каже, че се е събудил насред преврат в някоя африканска държава,
където управлението се сменя по-често от тоалет на манекенка на ревю. Не
напразно с трета космическа Бъчварова бе пратена при журналистите, за да
минизира щетите. Понеже никой не успя да обясни рационално - хората в ТВ7 ли са
най-големите престъпници, че пред тяхната сграда да се струпа повече полиция
отколкото варди американския президент, ако реши да дойде на посещение. В
желанието да се замаже цялата случка паднаха главите на зам-шефа на СДВР и
директорът на 6-то РПУ в София, но всеки мислещ човек е наясно, че те станаха
жертвеното агне на един огромен политически гаф. Някой дали изобщо вярва, че
директор на районно управление ще прати целия си личен състав да помага в
изземване на имущество, ако не е получил строги инструкции от доста по-горен
етаж? Именно униформите на ченгетата пред ТВ7 показаха, че държавата е тази,
която иска да запуши гласът на журналистите и да дръпне кабела от сървъра, за
да унищожи завинаги тези, които не може да постави под свой контрол. И всъщност
така и не се разбра - дали Бъчварова е тази, която е дала разпореждането или
самата тя стана бушон в играта на Борисов, но медийната драма е в самото си
начало. 24 часа след инцидента шефката на МВР се опита да каже, че за нея
инцидентът е приключил, но краят на този случай по никакъв начин не лежи в
нейната власт. Защото авторитарната муцуна на този кабинет се оголи по толкова
екпресионистичен начин, че темата тепърва ще има да се развива като протяжна
мелодия за наближаващ апокалипсис.
Но всичко
това са детайли от проклятието. Румяна 2 се оказа абсолютно същата издънка като
предшественичката си, дори показа нови висини на падение, защото отказа да
подаде оставка. В друга държава вътрешният министър отдавна щеше да е
пенсиониран след такова посегателство на свободата на словото, но България
както винаги е на 10 километра назад и 100 километра встрани от здравия разум.
Иронично е обаче как поредната Румяна като бананова кора подхлъзна премиера. С
което не казвам, че той ще си отиде лесно, а че просто битката с престъпността
ГЕРБ и реформаторите я разбират като битка с неудобни журналисти. Толкова е
простичко. Ураганът "Румяна" отново помля кабинета и показа, че нов
Борисов наистина има. Старият купуваше любовта на медиите, новият нахлува в тях
с дългите ръце на своите любимки. Но понеже това се излъчи в ефир схемата лъсна
изцяло. Проклятие, братче, какво да го правиш?
А, да,
забравих да спомена, че Румяна идва от румена, тоест червена.
Случайност?
Не мисля.
Гадните
комунисти са виновни.
No comments:
Post a Comment