Обикновената
електорална единица, средностатистическия наблюдател отстрани на българските
лудости, в течение на 25 години трябва да е усвоил поне един основен урок за
оцеляване на мозъчни гледки. Всяко социологическо проучване у нас трябва да се
чете по начина по който стар ерген гледа случайна серия на "Сексът и
градът" - с огромно подозрение, презрително сумтене, желанието да удариш
на екс една гаражна ракия и оформящато се неясно намерение да си купиш
огнепръскачка и да излезеш навън по улиците, за да раздаваш справедливост.
В
последните няколко години социологията в България се използва като камшик за
ума. Като начин хората да бъдат убедени колко самотни са в своя протест. Или
казано с кинотермини - като едно безкрайно свръхпредлагане на синьото хапче от
"Матрицата", което не ти носи истината, а само красивата лъжа за
измислената реалност. Ето защо човек трябва да разчита за просветление
единствено на своята интуиция и гняв, а не измислените числа, които са като амфетамин
за ума - осигуряват единствено заблуждение, а не светлина.
И така
миналата седмица излезе едно проучване на институт "Отворено
общество", което е правено в периода март-април тази година. То е много
интересно, защото е посветено не на партийните нагласи, а на общото политическо
светоусещане на българите. В начина на поднасянето на данните обаче веднага си
пролича поръчката, веднага блесна абсолютният фалш, заради това в рамките на
този текст ще се опитаме да прочетем числата с истина и гняв, а не като някакъв
грантов Сънчо, който иска да приспи вниманието и да си вземе доволен хонорара.
Проучването
показва, че 52 на сто от хората изразяват мнение, че демокрацията е най-добрата
форма на държавно управление за България. Веднага се появиха някакви бесни
десни текстове с триумфалистки привкус, които изкарваха тези цифри едва ли не
доказателство за победата на прехода и светлинка в тунела, която сочи неговия
край. Истината обаче е, че данните показват точно обратното. Представяте ли си
- само 52 на смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление. Пак ще
повторя - само 52 на сто. Предста ли си колко некадърни, глупави,
самозабравени, корумпирани и маниакални са били политическите елити, за да
доведат положението дотук. 52 на сто всъщност е едно изключително крехко
мнозинство, което се крепи на ръба от провала. И не ме разбирайте погрешно -
демокрацията е нещо прелестно. Самият аз я обичам. Заобичах я още повече като
видях как крайнодесните икономисти в България, а и по света вече започнаха да говорят,
че капитализмът сам по себе си е ценност и няма нужда задължително от
демокрация, за да се развива и осигурява свобода. Щом демокрацията пречи на
оядените богаташи значи тя е ценност и трябва да бъде пазена зорко. Но какво се
получава - 48% от хората у нас не искат и да чуят за нея. А всъщност какво
точно да очакваме от народ, който получи
див капитализъм и полусвобода, а след това му казаха, че времената на
революциите са отминали и никога няма да има промяна.
В анализа
на социолозите от "Отворено общество" няма нито дума за това какво
точно искат хората, които вече се изприщват като чуят "демокрация". А
точно това е интересното. Тези хора, какво, авторитаризъм ли искат? Тежка
кубинка върху черепите си ли желаят?
Истината е
прозаична и не е попаднала в готовите изводи, защото щеше да предизвика
киселини в стомаха на десните същества. А десните ги знаете какви са - едни
такива прелетни птички божии, дето все са намусена, нацупени и кисели все едно
някой им е дал да пият просташка ракия, вместо буржоазно уиски. Така напудренки
и нарцистични са, че като правят класация за най-влиятелните хора във фейсбук
слагат само от своята порода, защото десния ум е сляп за всичо, което
противоречи на неговите клишета. Тези 48 на сто не искат диктатура. Те настояват
за истинска демокрация. 48 на сто е броят на дисидентите у нас, които са
стигнали до прозрението, че това, което ни пробутват за демокрация е менте.
Демокрация ли е здравният министър, сдобил се трайно с прякора Пешо Менгелето
да каже, че ще уволнява всеки директор на болница, който не е съгласен с
неговите реформи? Демокрация ли е премиерът на една страна да каже "Не е
ваша работа" на въпроса дали ще се кандидатира за президент? И изброените
двама принадлежат към политическото пространство, което иначе става и ляга с
идеята, че те са рицарите на демокрацията у нас и са готови да воювят във всеки
луксозен ресторант за нея. Подмяната на демокрацията у нас стана толкова бързо,
че никой не усети дали е добре или зле да се живее в нея. И днес, когато
обикновената електорална единица се огледа край себе си тя вижда картината на
един постапокалиптичен свят, където има само руини от онова, което някога беше
държава. И насред тези руини има някакви варварски вождове, които размахват
бойни брадви от кокали и твърдят, че това е раят на земята, Аркадията на евроатлантическите
ценности и така ще бъде вовеки. 48 на сто отказват да се примирят с това - те
искат истинска свобода, а не телевизионно риалити. И този драматичен разрив
наистина съществува, но социолозите вместо да го диагностицират правилно,
предпочитат да лъжат, заслепени от западни траншове на кинти. Защо да говориш
истината, когато можеш да станеш богат, ако поемеш по магистралата на лъжата.
А как да
открием лъжата? Сега ще демонстрираме отново. В анализа на проучването се казва
още, че анкетираните, които споелят мнението, че демокрацията е най-добрата
форма на управление за България са мнозинство сред привържениците на всички
основни политически партии с изключение на
БСП". Величествено! Пфуу, гадни тоталитарчици и червени боклуци!
Кремълски гадове! Вижте как искат да ни натикат в блатото! Или всъщност не е
така.
Кое е
демократичното в убежденията на един член на Реформаторския блок? Да ми
твърдят, че са демократи хора, които приемат полицейската кубинка на Бойко
Борисов и неговия нежен камшик Румяна Бъчварова е върховна лъжа. Ти може да се
наричаш демократ, но щом веднъж си целунал задника на генерала, се превръщаш в
политически цирей, лакей на свободна практика. Тези всичките са обявили, че са
демократи, въпреки, че натикаха България в блатото на несвободата. Тоест трябва
много внимателно да проследим истината в отговорите на певците на демокрацията,
защото повечето от тях всъщност нямат демократични разбирания. Самият факт, че
една част от тях са определили това, което е у нас като демокрация, показва
някакво тежко хормонално разстройство. Социолозите бягат от този парадокс чрез
изявлението, че българите харесват демокрацията, но не и това как тя работи у
нас. Така ли? Ето къде е скрит ключа от бараката. Убеден съм, че поне
три-четвърти от членовете на БСП, които са се обявили срещу демокрацията
всъщност са били срещу нейната българска разновидност, мутирала бързо до
диктатура на чудотворците.
25 години
българите живеят с неоформената надежда за светло бъдеще. И то им бе поднасяно
цели три пъти в гурме-порции от изпечени мошеници. Първо - Костов, който обяви,
че щял да вкара България в европейската цивилизация, а всъщност даде
собственост на безценица на олигархията. След това Симеон Саксккобургготски,
който на своя наивен и архаичен български обеща за 800 дни да доведе бъдещето
вързано на каишка, а най-накрая и Бойко Борисов, който се самообяви за
оръжието, което ще отмъсти за провала на прехода, а всъщност напъха
реформаторските хлебарки във властта и след това им даде възможност да показват
срамотиите си пред хората. Изобщо съмненията в демокрацията у нас се пораждат
именно от тази безкрайна върволица от лъжи, която постепенно стана отделна
вселена и някой ден потомците ни ще се чудят какви са били тези дивашки
времена.
Но нека да
продължим с хулиганския прочит. След като са ни прекарали през долината на
демокрацията, запознали са ни с тъмните социалистически сенки, които дебнат в
потайния мрак, социолозите от "Отворено общество" бързат да ни
почерпят с най-холестеролното лакомство от своята кулинарна дивотия. Тук ще
трябва да цитираме, защото лакейството трябва да бъде изобличавано посредством
себе си: "В страната няма почти никаква обществена подкрепа за
възпроизвеждане на чужди модели на управление, които не са съвместими с
ценностите на либералната демокрация". Тук трябва да звучи Вагнер.
Тевтонската патетика единствена може да бъде на висотата на този тържествен
миг. Ето - българите дораснаха до звездите и вече дори знаят какво точно е
"либерална демокрация". Въз основа на какво се прави този извод? 40
на сто от анкетираните смятат, че страната от която България трябва да взима
пример е Германия. Интересно е обаче защо изводът клони към "либералната
демокрация", а не например към това, че Германия успява и все още съумява
да бъде социална държава? Абсолютен произвол над логиката. 14 на сто смятат, че
трябва да взимаме пример от Швейцария и още 14 на сто от Великобритания. И тук
идва последният пирон в ковчега. Пак да дадем думата на експертите: "Едва
6% от анкетираните посочват Русия като пример за подражание, а 2% посочват
Китай".
Човек
трябва да се зарови доста надълбоко, да открие сайта на "Отворено
общество", да им разрови новините, да открие таблиците с данните да види,
че например има и друго "едва". Едва 5 на сто смятат, че САЩ трябва
да бъдат пример за страната ни. Интерсно как така - люлката на либералната
демокрация получава такъв огромен хейт. Нали българите били ценностно
ориентирани към нея?
Дори и
посочените примери обаче показват друга картина. Българите отчаяно търсят
социален модел за своята държава, нещо, което да ги държи далече от буреносните
води на дивия капитализъм и от цунамито на постоянната криза. Това е
българското мъченичество в 21 век. Да искаш едно, а социолозите да ти четат
думите като дявола евангелието. От
толкова дълго дилърство на сините хапчета на забравата, някои социолози са
забравили, че народът все пак има своя собствена памет и обича да я проявава
гръмко.
И това ще ги завари отново неподготвени...
No comments:
Post a Comment