"Цървулите", които броят залците на премиера

Бойко Борисов упорито не иска да научи един голям урок, който вселената отчаяно се опитва да му преподаде. В изтормозена, бедна, обрулена страна като България, един безкраен полигон на дясна политика и външни намеси, именно малките камъчета преобръщат колата. Тоест дори да си включил пералнята на мозъци на бързи обороти и подопечните ти медии да се топят от любов всеки път като ги погледнеш намръщено, именно малките подробности избухват като пиратки в лицето ти.

Точно такава злостна пиратка се оказа прословутият воаяж с хеликоптер на Бойко Борисов и антуража му до Разград, където заради изпуснатите нерви на гербаджийския олигарх Домусчиев, целият пиар-блясък на събитието отиде по дяволите и предизвика киселини в благородната перисталтика на премиера. На всичкото отгоре след това някои журналисти решиха да бъдат на висота и започнаха да гърчат министър-председателя за това колко пари е дал за полетът с хеликоптер и бил ли е наложителен той.

Това обиди високоморалната душа на негово герберство. В реч пред индустриалци, работодатели и банкери той се ожали как му търсели сметка за тия проклети кинти, а пък видиш ли благодарение на усърдната Му работа - в хазната били дошли над 1 милиард лева повече. Направи добро, изяж дърво, изказа екзистенциалното си огорчение Борисов и попита като герой от песен на Азис - "с камила ли да бях тръгнал към Разград?".

Премиерът ни е от този тип политици, които обикновено залагат единствено на интуицията си и не бъркат, но в случая всичките му сетива го бутнаха във възможно най-грешната политическа посока. Тоест срещу онези инстинкти, които всъщност го докараха на власт. В най-изтощената, изтормозена и бедна страна в ЕС - да кажеш "за 2900 лева ли ми се заяждате" е политическият аналог на това да си изуеш гащите и да залепиш частта под гръбначния стълб на прозореца на някой автобус да ти се любува народа. При това цифрата 2900 лева е някаква поетична измислица на самия Борисов - много повече са. И самият факт, че иска да ги връща означава едно - нарушението е направено. Мислите ли, че ако имаше право по закон на такъв полет, точно Борисов щеше да се терзае и да държи психоаналитични беседи?

Премиерът бе осветен в една много нелюбима поза на българскато население - на самозабравилия се плутократ, който се отнася към бюджета така все едно това е личната му банкова сметка. Няма премиер по тази земя, който да не бъде пържен заради такъв казус. Няма.

Точно заради това е тъжно, дори противно, да видиш журналисти, които се навеждат на Борисов в опита му да се направи на обиден за изхарчените за хилекоптер пари. Това било, разбираш ли, "броене на залците". Няма да посочвам конкретната статия, която ме издразни, защото авторът й нито е толкова важен, нито пък има смисъл от персонални нападки, защото тук е страшно явлението, а не неговия конкретен носител. Конкретният носител на злото винаги може да сменя своята форма. България е пълна с кандидати за лакеи, които могат да тропат ядосано с крак и да пишат гневни статии чрез които всъщност се слагат на властта.

И това е най-новото. Истинското недоволство не било да се броят залците. Охааа! Значи да търсиш сметка от премиера за незаконно изхарчени пари е броене на залци, така ли? Тия са велики майстори на "Кама сутра". Не, не е броене на залци!

Това е начин премиерчето да бъде възпитано в най-важния урок за една демокрация - че държавните пари не са негова собственост, че да може да ги харчи както си иска. Борисов все още не се е самообявил за абсолютен монарх на тази държава, че цялата държавна хазна да му принадлежи по закон. Всеки премиер, който не е научил най-важния урок - че пари се харчат единстевно и само по законов начин, в противен случай ще бъдеш пържен като пиле в собствен сос, заслужава да бъде изритан от власт по най-брутален начин.

Министър-председателят не е комисионер, който може намусено да каже, че не му дават 3 бона след като той е осигурил 1 милиард приходи отгоре. Този стил на поведение може да е вървял в застрахователните дружества в началото на прехода, но когато се проявява от върха на управлението, това е пълен произвол и нещо за което всеки премиер трябва да бъде удрян през ръцете с тънка пръчка.

Тези, които се втурват да бранят властта с голи гърди не й правят добра услуга, защото й действат развращаващо и позорно. А именно в дребните детайлчета като използването на хеликоптер без никаква нужда най-добре си личи какво точно ни управлява и как точно ни управляват. Същите стари номера. Същите стари пози. Същото нелепо пиарстване. Същите телевизионни мурафети.

Между другото из нета отдавна не се бяха появявали автентични герберски тролове, но вчера популацията им рязко се повиши. Веднага се видя, че някой някъде е написал и опорните точки. Точка номер 1 беше - това е броене на залци. Точка номер 2 - защо не гърчехте Орешарски, когато взе самолета и отиде във Виетнам да открие един ресторант.

Втората точка си има лесно разобличение по същия ехиден начин по който е формулирана: "Как така Орешарски е бил във Виетнам? Че нали е бил в международна изолация. Че нали: "Орешарски не строеше нищо и не летеше за никъде..." (Бойко Борисов)".

Точка едно е тази, която трябва да предизвиква възмущение.

Неразбирането на това защо е този гърч вече води до мисълта за морален дефект на персонажа, на мислене, което излиза от рамките на здравия разум. И, да, ГЕРБ и премиерът трябва да изгълтат темата за хеликоптера докрай. Защото само случайните журналисти останаха като възможна обществена опозиция на това радикално безумие, което се нарича четворна коалиция.

Очевидно е, че до като има реформатори-лицемери и пъзльовци, докато има коалиционни партньори, които се увиват като стриптизьорки около пилон, докато се намери някой и друг журналист, който гневно да защити статуквото и любовта си към премиера, Борисов трябва да бъде научен чрез страх да не злоупотребява с правата си. Толкова е простичко. 

На такъв премиер - такова отношение!

P.S Авторът на статията, която ме възмути нещо май се засегна от моите думи, защото видях, че вилнее в своя сайт и ме нарича: "нереализирано кандидат-евродепутатче и журналистче от "Дума". Издразнил съм го бил с това, че наричам недоразумението, което е министър-председател "премиерче". Възприемам това като знак за морална правота. Когато беснеят слагачите винаги имам кротката надежда, че света става по-добро място. Je suis журналистче!