Атаката на евроатлантическите лели

В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент, две евротлантически лели, разбираш ли, се бяха заинтересували от мен...

Но нека да вървим стъпка по стъпка в тази история в която са замесени досиета, ченгета, евроатлантици, присадената коса на военния министър и призракът на Никола Петков.

И така, старият репортер тези дни направи нещо, което не препоръчва на никой, който не иска да повръща в течение на половин ден - отворих сайта на реформаторското БЗНС. Научих се да го правя след серия от декларации на тази партийка, които биеха с няколко обиколки книгите на Паулу Куелю. В тях, да ви припомня, военният министър Николай Ненчев, бе изкарван единственият подготвен за войната с Русия, сияещ рицар от светлина, който озарява сънищата на градските евроатлантички. Тоест - сайтът на БЗНС кърти мивки, тухли и дограма.

Ето - излъгах се отново да го отворя и о, господи, това, което последва не може да бъде описано от нормален човек. Такъв помпозен стил на писане, изпълнен с прилагателни, възклицания, страсти въздишки и множествени оргазми българската журналистика не помни от 1955 година насам. Човек се потапя в сайта на БЗНС и вижда заглавие: "Политикът демократ, Николай Ненчев демонстрира воля и предаде комунистическите, военни досиета". Тук трябва да звучи "Ода на радостта" и любимата песен на шефа на НАТО. Тъкмо човек си поеме дъх от захаросаната реформаторска стилистика пълна с еротични финтифлюшки и тогава текстът преминава в задъхано стакато: "Днес, след четвърт век на преход министър Ненчев доказва, че освен закон е нужна силна политическа воля и държавническа смелост за да се изобличат предателите на националната кауза". Човек има чувството, че призракът на маркиз дьо Сад се появява от великото нищо и настоява да бъде бичуван докато му четат тази статия на глас.

Насладете се на този стил. Той вади направо пломбите от устата. Тия земеделците не са просто реформатори, тия са реформатори в амок. Реформатори на постоянния крясък. Реформатори-комплексари, които не могат да спрат да се тресат все едно са взели свръхдоза екстази.

При това темата, която се описва граничи с националното предателство. Ненчев, този, който излъга цяла България, че му е предлаган подкуп, зае патетичната поза на герой докато всъщност извърши действие за което почти сигурно един ден ще бъде съден. Времената наистина са мизерни, но съучастващите в тази мизерия рано или късно получават наказания. Та надрусаните земеделци възхваляват мизерно едно национално предателство. А какво е очакването от това действие. Нека да дадем думите на атлантическите земеделци: "Големите тайни на досиетата ще покажат раждането на олигархията в България". Очевидно само за е тайна кога и как се роди олигархията. Очевидно тук обаче се подготвя почвата за нова опорна точка на психодясното - олигархията е в досиетата. Абе, мамини сладки, когато вашите хора правеха приватизацията и олигархията се нагуши със собственост на безценица, къде ви бяха писъците и истериите? Тогава всичките тия мълчаха, защото се надяваха, че и те ще станат част от новите богаташки елити.

Още отсега мога да ви направя прогнозата. Досиетата на военното разузнаване няма да покажат нищо, което народът не знае. Нищичко. Анализатори като хлебарки ще полазят тв-екраните да доказват обратното, ама народът ще псува и ще обръща на друг канал. И ми се струва, че на някакво подсъзнателно ниво ненчевщината добре знае това. Поради тази причина се появяват истеричните текстове. Те трябва да изразят горното "до" на безумиетж. Трябва да регистрират верноподаническата еротична поза на лакеите. И това е причината тия да искат да реформаторстват до пълно посиняване от задушаване на народа.

Но това е едно на ръка, нека да се върнем към историята. Дописката в сайта на БЗНС се оказа подписана от някакви евроатлантически земеделки с емоционалност, която варира от песен на Азис до страст от турски сериал - Цветанка Андреева и Даниела Таринска. Дори нямаше да обърна внимание на имената на тези лели, ако няколко минути след като написах статус за тяхната статия на стената си във фейсбук те не ми бяха налетели като две мини-годзили, изпълзели от Перловската река.

Госпожа Цветанка Андреева със земеделски патос на новооткрит талибан на НАТО веднага ме атакува: "Другаря Симов, се напъва, иронизира, но нищо по същество. Хуморът е много соц, а тезите ретро-семпли...вкарай ум другарю, защото само с мивки и пломби е тъжно, та чак жалко дискурсивното ти поле...хахаххахахахааааааааа".

Другият трактор на евроатлантизма Таринска направо влиза с галошите напред: "Забавлявайте се Симов, въпрос на вкус! Но за нас това е ценностна система и идеология. Не говорете за Стамболийски, но си спомнете Никола Петков - демократ екзекутиран от тези ,които ви плащат и от тогавашните им съветски господари. Разликата ни с Вас е, че Вие имате - цинизъм, а аз - идеология! Досиетата ще разкрият много истини за прехода!".

Ето как две от годзилите на бг-евроатлантизма решиха, че старият репортер е крехка мръвка, която може да бъде разкостена, но ми се струва, че генерално стрешиха в своята преценка. Защото един път осъзнал, че реформаторското БЗНС (същото онова, което твърди, че от 116 година е проевропейска партия) ми пуска своите идеологически остриета, своите цоли драгойчеви така да се каже, аз разбрах, че оттук до падането от власт на този кабинет Ники Косата, както викаме в Подуяне на военния министър и неговият антураж от евроатлантически лели ще ми станат траен интерес. На власт рядко някога е била толкова агресивна простащина, толкова чалга-политика, толкова власт на амнезийните диваци.

Забележете  - Таринска иска от мен да не говоря за Стамболийски. О, да, разбира се, че няма да иска да говоря. Защото, ако Стамболийски беше жив така щеше да нарита тия псевдоземеделци на които само досиета са им в главите, ще после една година нямаше да могат да си седнат на задниците. Той дори и за секунда не би изтърпял тази простащина и колаборация с най-тъмните сили. Аз съм имал цинизъм, а те, видиш ли, идеология. Евроатлантическата леля се оказа уникално смешно явление. Което е застинало в 1955 година, но с различен речник. Този патос на прилагателните и удивителните издава именно това. БЗНС на Ненчев не е партия, а ходеща психиатрия. Само да хвърля един жокер - някой ден в пътешествията ни из евроатлантическите безенесизъм ще си поговорим и за това по какъв начин Ненчев става лидер на партията и какви финтове прави. Но това го давам само като намек да се потят лелите и да се чудят каква нова обида срещу стария репортер да измислят.

Опитах се да намеря поне една позиция на сайта на БЗНС за проблемите на земеделците у нас, които се гърчат под кубинката на герберско-реформаторското управление, но такава не открих. Има много позиции за Путин, но за проблемите на неговите хора - нито една. Подозирам, че това е част от евроатлантизма - да ти пука само за твоите господари, но и не и за тези, които твърдиш, че представляваш.

Както и да е. След като бях посетен от евроатлантическите лели от БЗНС аз се озарих от едно вътрешно щастие. Така де - човек само предполага, че ударите му достигат целта, но е съвсем различно, когато чуе писъкът на психоземеделците. 

Осигурил съм си поне две запалени читателки оттук докато присадената коса на Ненчев не опада...:))