Спектакълът на АБВ

Един спортен виц, който обикаля мрежата тези дни: Футболист пада тежко в наказателното поле и започва да стене. Съдията идва до него и го пита: "Сега лекар ли да викам или театрален критик?".

Именно театрален критик му се иска да извика на човек, когато гледа парламентарната клоунада на АБВ и разобличаването на най-голямата им лъжа - тази, че не подкрепят 16 милиардния заем и, че гласуването им "за" него е била някаква политическа аномалия.

От началото на годината досега АБВ съществува във върховна шизофрения. Лидерът им се обяви срещу дълга, а парламентарната група единодушно го подкрепи. След това започнаха и цирковете. Лидерът подаде оставка, даваше обидени интервюта, намекваше с тревожен глас, че може да свали доверието си от управлението, а най-накрая го преизбраха и темата все едно изчезна от дневния ред на вселената.

Театралната постановка обаче освен позорна се оказа и изключително некадърна. АБВ се опитва да излъже своите избиратели, че съществува като самостоятелна партия, а всички вече виждаме, че нейната върховна роля е да бъде просто псевдосоциален придатък към едно абсолютно провалено управление, потънало в собствените си компромиси и лъжи.

Отказът да се включат в подписката до Конституционния съд, който да разгледа въпроса с дълга, демаскира тяхното парламентарно лицемерие. 

АБВ окончателно влезе в позорния списък на партии, които бръкнаха дълбоко в джоба на обикновените българи и овършаха всичко останало там. Това не е ляво. Това е съглашателско поведение, това е поклон пред крайнодясната политика, това е част от абсолютната подмяна на стойности. Тези, които гласуваха за псевдолевите трябва добре да запомнят техния отказ от участие в една справедлива парламентарна инициатива. Именно този отказ ги легитимира завинаги като част от мътната каша на гербаджии, реформатори, патриоти и всякакви други, която ще бъде запомнена като най-корумпираното и провалено управление на прехода.