Friday, May 22, 2015

Пържене в собствен сос на американската посланичка




"Червени тролове налазиха фейсбук-страницата на американското посолство". Точно това заглавие си харесах за отправна точка при анализа на едно много интересно виртуално явление. Тези дни американската посланичка Марси Рийс се излъга да обяви, че ще отговаря на въпроси на фейсбук-потребители и на страницата на посолството постнаха нейна снимка под която да се формулират питанията. Случилото се след това може да бъде обобщено не под общия знаменател "червени тролове", а под обобщението - "народът срещу американската посланичка".

Червените тролове са удобно извинение за закостеняли мозъци, за заемането на позицията на щраус, който се опитва да си скрие главата и да не види истината. Много е лесно да си обясниш негативните емоции през баналното червено тролство. Но това е толкова универсално и безпомощно в своята същност обяснение, че веднага рухва. Дясната мисъл обича да си обяснява всичко с митологичните тролове без да види, че заприличва на фентъзи герой. Тази идеалната излъскана евроатлантическа България по начина по който се мержелее в еротичните им блянове, не съществува. И никога няма да я има. 
Българите просто не обичат американците. Всъщност и аз заблуждавам. Горното изречение е безумно. Българите не обичат американската политика и американският политически елит. Това е вярното твърдение.
И ако отворите фейсбук-страницата на посолството на САЩ сами ще се убедите.
Разбира се у нас винаги ще се намери някой универсален слагач, който да пише в стилистиката на осквернената от похотлив поглед девица: "Госпожо Рийс, как Америка ще помогне да спрем кремълската агресия?" или "Госпожо Рийс, има ли начин САЩ да помогне на България за демонтиране на комунистическите символи, които тровят кръвта на държавата ни?". Какво да ви кажа - капути от всички жълти павета, обединявайте се.

Но острите, негативните, ироничните и провокативните въпроси смазват тези островчете на колаборационизъм. Преобладаващата стилистика от острите мнения е в стил - "няма ли да си ходите и да ни оставите на мира", а в краен случай и - "няма ли да освободите света от присъствието си".
А сега като се замисля и няма как да бъде по друг начин. Човек не може да измисли 900 лакейски въпроса, защото те ще звучат по един и същи начин. И изобщо самата покана за диалог с посланичката означава поставянето на висок глас на всички остри въпроси, които имат недоволните от света. А у нас те са много. Светът в този си вид е изцяло американски проект и всяка болка по земното кълбо с основание или не може да бъде приписана на световния полицай.
Въпросите са отражение и за това как българите възприемат САЩ. Този народен образ на САЩ е обратен на онзи, който ни насаждат медиите или грантовите анализатори. Сякаш България живее в две реалности. В едната са грантова пъпна връв на САЩ, а в другата всички са гневни, ядосани и бесни, защото виждат коя е страната, която постоянно се меси във вътрешните ни работи. И заради това в тази вселена, в това време, в тази България въпросите могат да бъдат преобладаващо негативни. Друг път просто няма. Колкото и халюцинации на тема "хибридна война" да се изпишат всички знаят, че политиката на последните няколко правителства се диктуваше в американското посолство.

Вероятно заради това въпросът "Защо Борисов е премиер?", който е зададен на посланичката не звучи абсурдно в съзнанието на нито един от читателите. Точно обратното - всички си го задават. Кой точно е геополитическият баланс, който е изкарал на власт такава фигура, въпреки статиите за неговото мрачно минало, потънало в сянка като името на пластичен хирург на съвременна попикона.
Изобщо какво са направили САЩ от 1990 година за България? Мухлясалата царевица ли? Сондите за шистов газ ли? Проповядването на Трансатлантическото споразумени ли? Това са колективните образи на тази държава и заради това въпросите към нея не могат да бъдат добри. Няма как да са такива.
И ако тези, които са пуснали идеята за интервюто са очаквали някакъв различен набор от политически въпроси, значи съществуват в паралелна реалност.

Наскоро четох излиянията на някакви представители на НПО-ата, които разтърсено се опитваха да обявят, че българският антиамериканизъм е внушен отвън, защото нямало голям разказ (тия си падат по подобно думи), който да го обясни.
Е, препоръчвам на всеки евроатлантик да изчете въпросите. Българският антиамериканизъм не е тролски, а е гневен, неорганизиран и се състои от много разкази. Проблемът е, че повечето от тези разкази са истина. И понеже нито една политическа сила не поставя на дневен ред тези проблеми, българите във фейсбук са намерили своя начин да стигнат до страницата на американското посолство и там да излеят гнева си. Дано това да е хапче за изтрезняване. За първи път американците у нас имат възможност да видят какво мисли България за тяхната политика, постоянните им намеси и опитите им да пробутат ГМО на пазара. Настроенията няма да им харесат.
Ама пък какво толкова? Нека да си знаят. 
Че тия техните марионетки никога няма да им кажат истината. 

1 comment:

Костадин Йорданов said...

На всичкото от горе, от посолството им дискретно са започнали да трият най-неудобните коментари. Установих го от личен опит, защото в петък, на адреса https://www.facebook.com/pages/US-Embassy-Sofia/108194222569430, под въпросното обявление за събиране на въпроси, написах: „Здравейте,
Интересува ме кога виновните от САЩ ще получат справедливост. Уж е записано като императив в самата Конституция на страната, а и масовите протести напоследък в тази връзка показаха че още имате съществени проблеми“ . Коментарът си стоеше, виждаше се в т.нар. „последна дейност“, независимо дали съм логнат и от кой браузър го гледам, някои дори започнаха да го харесват.., докато в събота преди обед вече го нямаше. Разбирате ли, моят въпрос в тяхната инициатива е бил изтрит, без пояснения, и в т.ч. не го откривам когато съм логнат в своя профил