Синодален и анализаторски фарс

Великият Давид Овадия навремето беше написал в едно проницателно стихотворение, че историята се пише с кръв. Това не е банално откровение, а изстрадана истина. Историята се пише чрез личното ти участие в него. Всичко друго е просто фарс.

В същия този фарс попаднаха една група от видни анализатори и психодесни покрай решението на Светия синод оттук-нататък да признава Симеон Сакскобургготски за цар. Нека да се разберем за нещо. Аз съм републиканец и дори самото споменаване на думата "монархия" ме дразни. Тоест няма как да харесвам, нито да одобря такова решение, независимо какви са мотивите за неговото вземане.

Но пък и не мога да приема в групата, която днес се възмущава от действията на Синода да се присъединяват хора, които с години кадиха тамян на Сакскобургготски. Докато съществуваше вестник "Демокрация" често човек можеше да се обърка - това орган на СДС ли е или житие за светостта на Кобургите. Яростните плюнки днес не могат да измият виновното минало и заради това позата на психодясното е карикатурна. В крайна сметка повечето, които днес истерясват със сигурност са били на онова голямо посрещане на Симеон в България. Фактът, че управлението на НДСВ запрати завинаги СДС в историята беше просто един неочакван бонус от съдбата, който синята партия самичка си осигури.

Заради това днес е особено интересно да следиш реакциите на остатъците от седесариата, трансформирал се в реформатори с надеждата, че никой не помни техните основни вини за България. И познайте кой е повлиял върху Синода за това решение. Разбира се, че Путин. Знайни и незнайни анализатори привидяха в действията на църквата дългата ръка на Кремъл. Разбира се, това са хора, които виждат ръката на Кремъл дори като им сервират пресолена супа, но това не лишава версията от поетична прелест.

Историята днес се пише от някой хуморист. 

Убеден съм.