От
честванията на 70 годишнината от разгрома на нацизма в Москва военният парад на
модерната техника съвсем не беше най-забележителната проява. Безспорно той беше
внушителен, мащабен, безупречен и със сигурност е предизвиквал тежки стомашни
киселини на военните аташета на западните държави, които след това панически
отказаха да отговарят на въпроси на журналисти как им се вижда състоянието на
руската армия. Това, което докосна сърцето беше инициативата "Безсмъртният
полк" - във всеки град на Русия стотици хиляди хора излязоха с портрети на
своите роднини, които са взели участие във Великата отечествена война и така
показаха, че не се отказват от идеалите и идеите на своите предци. Само в
Москва излезлите на това шествие бяха над 500 хиляди души. Вероятно много от
излезлите, за да почетат историческата памет на героите съвсем не споделят
комунистическите идеали, а вероятно и не се чувстват свързани със символиката
на сърпа и чука, въпреки това обаче те ги носеха гордо и не се срамуваха от
тях. Защото само общество, което може да изпитва уважение към историята и
чувство на съпричастност към миналото, е нормално. Това събиране на поколенията
на едно място и колективното преклонение пред подвига на войниците е патриотизъм
в неговия най-чист, светъл и изключително идеен вид.
И сега
най-важния въпрос. Дали хората от "Безсмъртният полк" биха разбрали
ето това изречение: "Нуждаем се от модерен патриотизъм, а не
национализъм". Модерен патриотизъм? Какво, по дяволите, е това животно?
Нима патриотизмът е като минижуп, който можеш да скъсяваш или удължаваш в
зависимост от завоите и модите на времето? Нима патриотизмът е като сутиен,
който можеш да разкопчаваш, когато решиш, че вече е твърде консервативно да го
споделяш? Модерен патриотизъм, ти да видиш?
Автор на
тази минижуп-формулировка е президентът Росен Плевнелиев. Първата презентация
на тази грандиозна идея за модерния патриотизъм беше в речта му на 6 май пред
полуразпадналата се от безкрайни реформи българска армия. Държавният глава
обаче реши, че тази трибуна не му е достатъчна, че трябва да даде световно
измерение на своята идеология на дрънканиците и се упражни още веднъж по темата
- този пък в Гданск, където беше на някакъв форум на европейски лидери,
сътворен набързо, за да могат същите тези лидери да си измислят героична и
философска причина защо не отиват в Москва, за да се поклонят на истинските
победители, пред тези, които наистинаха строшиха гръбнака на армията на
Вермахта.
Да,
пропуснах нещо, а е важно. Официалната формулировка в нейният чист вид гласеше,
че България се нуждае от "нова доза модерен патриотизъм". Значи освен
с минижупа можем да направим аналогия и с кокаина. Човек си шмръкне малко
модерен патриотизъм и почва да се рее в геополитическите небеса, изпълнен до
пръсване с евроатлантически стонове, европейски жаргон и татуировки на Жан-Клод
Юнкер. Дозичка тук, дозичка там и най-накрая индивидът така се
модернопатриотизира, че започва да прилича на квартален алкохолик, който в 4
часа през нощта за 69-ти пъти се опитва да импровизира върху "Одата на
радостта", примесена със заемки от последния хит на Азис.
Но нека да
постъпим коректно и вместо да иронизираме да видим практическите измерения на
идеята за "модерния патриотизъм" и кои точно са хората, които са
основните дилъри на новата доза с която искат да ни поръсят мозъците. Заради
това, извинявам се предварително, ще трябва още един път да ви подложа на
терора да четете от речта на Плевнелиев и да видите до какви грандиозни бездни
стига идеологията на минижупа му: "Днес отново сме свидетели на вълна от
популизъм и краен национализъм, на агресивна политическа риторика и използване
на езика на омразата. Това е недопустимо и крайно опасно. Важно е да научим и
да не забравяме уроците на историята. В миналото езикът на омразата и
агресивният национализъм доведоха до концентрационни лагери и две кървави
световни войни".
Водете си
бележки. Езикът на омразата довел до концлагери. Не нацизма, а езика на
омразата. Виртуозна врътка, за да не се назове реалния проблем, да не се
обрисува точната историческа ситуация. Ето това е част от дозата на новата
дрога "модерен патриотизъм" - никога не трябва да казваш истината.
Защото кажеш ли за нацизма трябва омерзено да признаеш, че Червената армия го
нарита, а признаеш ли това няма да имаш никакво оправдание за бойкота на
парада. Това е оруелиански новговор. Няма нацисти, има език на омразата.
Говорим за някаква абстрактна победа в Европа, но не казваме кой точно я е
извоювал. Модерният патриотизъм тоест е нещо като щраус, който отчаяно се
опитва да си скрие главата в асфалт и си троши всеки път черепа, когато се
сблъска с истината.
И, за да
може учението за модерния патриотизъм да се разпространи мълнеоносно като нова
дрога, овладяла улиците на София, само трябва да четем статиите на пишман
грантовите историци и психодесните, които само чакоха някой да им подхвърли
кокалче. Рядко човек може да срещне по-психоаналитичен текст от упражнение на
десничар върху Деня на победата. Авторите на подобни политически откровения са
готови на всякакви стилистични кама-сутра пози само и само да докажат какви
изверги са руснаците и как руският ботуш е донесъл само страдание, огън и водка
там, където е стъпил. Най-много в състезанието по модерен патриотизъм се отличи
дежурният по столова Асен Генов, който от висотите на самозван историк обяви
следната минижупна теория. Четете и се дръжте - Съветският съюз бил накарал
американците и англичаните да бомбардират София. Великолепно и издържано в
модерен патриотизъм. На автораобаче трябва да му се дърпат ушите и да му се
орежат грантовете, защото не е намерил сили и талант в себе си да защити
основната теза. Какво му е пречило да каже, че лично Путин е накарал
тогавашното българското правителство да обяви война на Англия и САЩ? Какво -
нима не вижда, че модерният патриот не признава толкова болшевишко нещо като
времето? Очаквам следващ текст от историк от Нов български университет, който
да напише, че няма как руснаците да са победили, защото никога не е имало Втора
световна война. Имало е някакви дребни сблъсъци в Русия, но вероятно
болшевиките са колели сами себе си, иначе Европа е съществувала мъдро, кротко,
всеотдайно.
Ето ви и
друг пример за модерен патриотизъм, този път директно дирижиран от Плевнелиев.
В речта си по случай честването на Априлското въстание държавният глава забърка
един епохален коктейл от евфемизми - "чуждо управление",
"османска власт" и, разбира се, любимият ми - "петвековно
униние". Истинска доза модерен патриотизъм, която те праска в мозъчните
клетки като кроше на Мохамед Али. Вероятно издразнен от тази сбирщина клишета,
кметът на Панагюрище Никола Белишки обяви, че всеки, който търси синоним на
робство извършва национално предателство. И като се навдигна един вой. Армията
от орки и от дилъри на модерен патриотизъм в един глас запищяха, че това било
посегателство срещу истинските европейски ценности. Как може българите да искат
да са потомци на роби, започна да се вайка грантовата интелектуалщина. великият
бард на психодясното Иво Инджев обяви, че само русофилите говорели за турско
робство, а модерните европейци, тези титани на духа изобщо не го признавали.
Една университетска преподавателка Меглена Николчина също се включи в
дилърството на модерен патриотизъм и обяви, че в историята сме изучавали само
революционерите, а трябвало да почнем да изучаваме просветителите. Същата дама
дори намекна, че е време тоя мухъл и революционер Ботев да се маха от главите
на модерните патриоти, че ги притеснява с агресивна лексика и войнствен език.
Разбира се малко изсилвам тезата й, но това е, защото модерните патриоти на
минижупа говорят на такъв извъртян и изкелефенчен език, че нормалният разум
няма да пробие тази Велика китайска стена на върховната тъпотия. В цялата
суматоха особено се отличи някаква госпожа Стефания Николаева, която написа
гневно отворено писмо до кмета на Панагюрище в което го обвини, че е невежа.
Думата робство, твърди Николаева, била хипербола, литературен образ с цел да
мотивира българите към борба за независимост. Но използването на думата сега
била национално предателство.
Писмото на
Николаева обиколи агенциите, но една тежка мистерия остана да тежи. Колеги
журналисти издирваха гневната дама, търсиха я в Гугъл, издирваха неин профил
във фейсбук, но удариха на камък. Николаева не се появи в нито един сутрешен
блок, никой не направи дебат между нея и кмета на Панагюрище на живо. Нищо.
Това накара тъпите, немодерни и изостанали копелета, които продължават да
мислят, че робство е имало да заподозрат, че тази госпожа е една измислица.
Литературен образ е не робството, а Николаева.
Но дори и
да оставим тази тъпа история с измислената истеричка настрани само по себе си
писмото й е разтърсващ текст. От него излиза, че тъпите възрожденци са ни
натоварили със собствената си лъжа за робството, а ние модерните патриоти днес
трябва да ги изчистим от историята. Така излиза. Излиза и друго - възрожденците
измислили ораза робство, за да мотивират българите към бобра за независимост.
Това означава ли, че тези, които искат да свалят тази представа и водят толкова
наплюнчена война срещу нея, всъщност искат пак да заробят духа ни. Твърде много
въпроси се натрупаха около тези дози с модерен патриотизъм, който се опитват да
ни пробутат като ефектна къса пола на бедрата на манекенка.
Истината е
съвсем различна. Модерният патриотизъм е ефектна лъжа за ново пренаписване на
историята. Това е като полицията на мисълта в романа "1984" на Оруел.
Патриотизмът винаги е един и същ и той може да бъде само светъл. Модерните
патриоти обаче са като банда от орки, които систематично се стремят да подриват
историята, защото само ситуация в която всички са объркани, насъскани и
изолирани им върши работа да си продават отровата.
Ето това е
причината "Полкът на безсмъртието" да вълнува. Руснаците вече са в
мир със себе си и със своята история. А ние още боледуваме от "модерен
патриотизъм".
Това се оказа по-тежко от венерическо заболяване.
No comments:
Post a Comment