Дзен-ситуацията на БСП

Класическото определение на дзен-будизма гласи, че той е древна школа, която поставя в центъра на своето разбиране осъзнаването на настоящето, както и постигането на прозрение за света около нас, основано на личния опит. Дзен-будистите се опитват да достигнат до основния смисъл, като сблъскват нещата в света по парадоксален начин и се надяват, че самата същина на парадокса ще донесе просветление. "Знаем звука от пляскането с две ръце, но какъв е звукът от пляскането с една?" - ето типичен пример за пътищата, по които дзен-будистите се опитват да достигнат до истината. Или пък - "Вдига ли шум дърво, което пада в гората, когато няма кой да го чуе...?" Ако пренесем тежкия философски въпрос в грубата политическа реалност, можем да споделим, че БСП, въпреки че е в дзен-ситуация, т.е. трябва по тежък начин да разбира проблемите в себе си, не е спасена от проблема за шума. Всички чуват и най-лекото шепнене в партията. И този път - всички искат да го слушат. Медитация или промяна Повечето журналистически очаквания за пленума на Националния съвет в събота бяха, че той ще бъде тежък и дълъг, защото изборът на ново Изпълнително бюро е твърде знаково действие. Особено за партия, изпаднала в тежката ситуация на БСП. Фигурите в него ще имат призванието (думата е тежка, но е на място) да символизират промяната и другото лице на партията. Сергей Станишев се беше постарал да разтвори максимално широко ветрилото, за да се получи баланс на представителство в новото ИБ. Отделно от това - знакови за БСП фигури като Румен Петков, Румен Овчаров, Димитър Дъбов, Антон Кутев, Мая Манолова и Стефан Данаилов останаха вън от състава на ръководството, някои от тях и по собствено желание. Вероятно и самият соцлидер е знаел, че няма да му е лесно да прокара всичките си 22 предложения за новото ръководство. Защото в тежката следизборна ситуация онзи мълчалив консенсус отдавна си е тръгнал от Националния съвет. Всяко предложение на Станишев оттук-нататък ще минава през сериозна центрофуга от мнения и възгледи, което в крайна сметка може и да е за добре. Но пет души от обявения първоначално състав не бяха гласувани и така бюрото бе редуцирано до 17 членове. Можем да се опитаме да открием в това отхвърляне някакъв знак, но по-вероятно е да сбъркаме в интерпретацията. Защото е твърде рано да споделим дали това е поведена атака срещу Станишев или просто политическа лотария. Подобно на будизма, и тук времето ще покаже. Но знакът за търсенета промяна така или иначе бе даден. При новия състав на бюрото обаче Станишев се нагърбва с още по-голяма отговорност за бъдещето на партията. Първо - това ръководство ще действа в остър дефицит на време, защото до изборите през 2011 г. остава съвсем малко. И второ - защото новото ИБ на БСП има още една свръхзадача - да предложи реалната алтернатива на развихрящата се полицейщина в държавата и авторитарните забежки на новия премиер. Може би именно заради това дзен-ситуацията тук е особено видна. БСП трябва да бъде много неща едновременно, а това е задача, която никак не е лесна. Политическите медитации в Националния съвет също са приключили окончателно. Но промяната ще трябва да я търсим тепърва... Може би тепърва ще виждаме и разгарящите се политически битки в самата БСП, защото такива ще има. Това е природата на демокрацията и никой не бива да се плаши от тях. Добрата новина е, че скуката окончателно си тръгна от заседанията на Националния съвет. Историята като градска легенда Много по-добра обаче беше другата дзен-ситуация, през която БСП също мина на пленума в събота. Оценката на 20-те години преход у нас. Татяна Дончева извади на бял свят отново темата за партийните куфарчета, които били раздавани. Румен Петков стана да я репликира. Росен Малинов се включи в хора с фразата, че БСП трябва да обясни как така едни хора са си легнали с цървулите, а са се събудили с обувки от крокодилска кожа. Всеки будист би се изкефил от завръщането към старите мантри на този прословут български преход. Както всеки преход, и той роди незапомнено количество от градски легенди и конспиративни теории, които и до днес заразяват политическото пространство. Функцията на една нормална политическа партия днес трябва да отсее призраците от действителните събития, митовете - от реалността. Заради това приемането на позиция по повод годишнината е едно добро събитие. Самият факт, че дискусия имаше, вече говори, че БСП е в състояние да оцени това минало, което според будистите е част от илюзиите. В колективното преживяване на хората обаче именно това минало е причината за преживяваните днес беди - несправедливостта и неравенството. Двете големи теми, които БСП отвори на пленума в събота, трудно могат да бъдат обобщени с кратки фрази и в ограничено пространство. За тях тепърва ще се говори. Но връзка между хората в ръководството и преживяното минало все пак има. Тази връзка е описана от Робърт Пърсиг, който казва: "Социалните ценности са верни, само ако личностните ценности са верни. Ако искаш да оправяш света, започни със сърцето, главата и ръцете си, оттам тръгвай навън." Пърсиг е написал книгата "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". Дано БСП да е открила хората с адекватни личностни ценности, които могат да променят и социалните такива.